Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 март 2012, 09:31 ч.

За децата и отношението към живота

  • 11 304
  • 192
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 8 471
Онзи ден бях на купон за 8-ми март. Заведението беше хубаво, компанията задоволителна, музиката хубава.... а на мен ми беше тъпо. Това ми се случва от 2-3 год насам. Не че много излизам - 3-4 пъти годишно, предимно служебно. Преди (преди децата имам предвид) обожавах да ходя на кръчма и много се забавлявах. А сега не мога. Хем ми се излиза, хем като изляза акъла ми е в къщи, мъчно ми е за децата, тъпо ми е, не ми е забавно и нямам търпение да се прибера.... няма угодия.  ooooh! И се чудя каква е причината - остарявам ли, преуморена ли съм (спя по 4-5 ч на денонощие от 4 год, а и  работата ми е много напрегната), затъпяла ли съм от седене в къщи (в работата също общувам само с бебета и майки ) ...  newsm78 Не знам каква е причината, но като че ли напълно съм загубила способността да се забавлявам и да общувам с хора. И се чудя това трайно явление ли е и все така ли ще остане?
Та кажете, тези които имате деца - как се отразиха децата на социалния ви живот? Излизате ли, имат ли желание да се забавлявате, успявате ли.... изобщо промени ли се неща след раждането и какво?

# 1
  • Мнения: 4 966
Всяка майка минава през такъв етап, според мен - съдейки по моя опит. Първоначално това е бебешкият период с притесненията около детето, а после е по времето, когато вече се откъсва за по-дълго от децата - връща се на работа, те тръгват на градина, стават по самостоятелни и т.н.
Аз самата имах такъв период 2 пъти, но с възрастта на децата става по-лесно, защото в определени забавления и те се включват, за други пък е по-лесно да ги оставиш друг да ги гледа няколко часа. Общуването с хора също се трансформира, минавайки през сходните интереси - примерно, в момента най-приятно общувам с тази от колежките ми, която има дете на възрастта на моите и сме на "една вълна". С приятелите също минаваш през подобен етап. Но всичко си идва на мястото, когато децата спрат да се нуждаят от чисто физически грижи и постоянно внимание. Изглежда природата така е настроила майките. Hug
В момента моите деца са в периода, в който ясно заявяват "в петък вечер ще спим при баба и дядо и в събота ще им гостуваме" /дори и без нашето ясно изразено желание по въпроса, понеже буквално до преди няколко месеца сме си ги гледали 98% само ние/. Е, ние какво да правим в това време - забавляваме се и купонясваме - оказва се, че не се забравя Wink.

# 2
  • Мнения: 3 621
Разбирам те много добре, аз се чувствам по абсолютно същия начин. Нямам идея защо е така.
Аз родих доста късно на 36, преди това имах много интензивен живот. Сега обаче забелязвам, че дори и да се случи така, че и 2 седмици да не отидем никъде изобщо не ми прави впечатление и не ми тежи.
Надявам се като започна отново работа това да се промени.

# 3
  • Мнения: 4 669
И аз изпитвам подобни чувства , но когато го оставям за по - дълго ... Ето , другата седмица отиваме на ски за няколко дни и няма да го вземаме с нас  Rolling Eyes Вече го водихме един път и се оказа , че единият от нас просто не трябва да кара , за да може да се занимава с детето . Не можем да седнем на вечеря като хората , защото пак единия трябва да си легне с него и така ...
Друг е въпроса , че и той като децата на Азаф иска да ходи при бабите си събота и неделя и ние нямаме думата .
Мисълта ми е , че не трябва да се чувстваме гузни ... нищо няма да им стане , че си излязла с колегите . Нашето дете го гледахме изключително само ние и сме го водили навсякъде с нас , така че няма с нищо да го ощетим , ако понякога се отдели за малко  Peace

# 4
  • Мнения: 2 460
Забавлявам се много и пълноценно когато излизам за няколко часа с приятелки. Това обаче е така, тъй като съм абсолютно спокойна за детето ми, защото знам, че баща й я гледа безупречно - все едно аз съм се клонирала и нямам никакви притеснения относно безопасност, хранене или каквото и да е.
При нас лошото е, че нямаме баби и не излизаме заедно двамата, това много ми липсва - да се забавляваме заедно, а не поотделно. Sad

# 5
  • Мнения: 3 371
с удоволствие излизам ,  използвам всяка възможност за това, и се забавлявам чудесно и пълноценно. без децата, дори още по-добре. аз не съм супер протективна майка и нямам чак такава отдаденост към тях .

по-често обаче се налага да водя малкото с мен когато излизам, но то е вече почти на 10 и не е бебе отдавна. понякога стават малки препирни с дъщеричката на приятелката ми, но минават в графата 'неизбежни драми с комичен елемент'.

# 6
  • Мнения: 9 795
Май наистина много си забила в ежедневието.

# 7
  • Мнения: 2 175
как се отразиха децата на социалния ви живот? Излизате ли, имат ли желание да се забавлявате, успявате ли.... изобщо промени ли се неща след раждането и какво?

Никак. Наличието на детето никога не ми е пречело или спирало да се забавлявам.

# 8
  • Мнения: 4 472
Забавлявам се много и пълноценно когато излизам за няколко часа с приятелки. Това обаче е така, тъй като съм абсолютно спокойна за детето ми, защото знам, че баща й я гледа безупречно - все едно аз съм се клонирала и нямам никакви притеснения относно безопасност, хранене или каквото и да е.
При нас лошото е, че нямаме баби и не излизаме заедно двамата, това много ми липсва - да се забавляваме заедно, а не поотделно. Sad

Е как да нямате баби, нали имаш свекърва  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 631
Единствения ми проблем е недоспиването след купон. Имам две деца и когато излизам ми е най - спокойно когато са с баща си. Не ми е проблем да се отпусна и да се позабавлявам, дори се е случвало да се прибера в 5 сутринта, но на другия ден...... Sick Tired докато наваксам съня ми е супер гадно.

# 10
  • Несебър
  • Мнения: 195
Аз съм по същия начин.За пръв път я оставих на майка ми на Нова година.Чувствах се много тъпо,че аз отивам да се забавлявам,а детето остава при баба си Crazy.Резултата беше,че звънях на всеки час,не че нямам доверие на майка си,но просто не звъннех ли не бях спокойна.

# 11
  • Мнения: 4 966
Единственият човек, по отношение на който имам 100% доверие за децата, е единствено баща им.
На едната им баба ги оставихме за първи път след навършването на годинка. На другата за първи път май ги оставихме на около 4 г.
Но, откакто са родени децата, спазваме правилото "и аз съм човек" - т.е. всеки от двамата има своите излизания и забавления с приятели /дори на семейна почивка често си правим 1 моя нощ и 1 негова/. И пътуваме много - независимо с или без децата - за нас това е по-доброто забавление, вместо кръчмите и дискотеките /въпрос на това какво се нарича забавление/. Приятелите ни са хора на нашата възраст, с деца на същата възраст и със сходни интереси, та винаги имаме какво да си кажем и да не си говорим празни приказки.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 471
Ами аз всъщност не се притеснявах за децата. Все пак ги бях оставила за 2ч само, а и те са големички вече. Просто някак си... не знам как да го обясня точно... не ми е забавно на заведение, не ми се общува с хора.. преди не си затварях устата, сега не я отварям... ей такива едни...

# 13
  • Мнения: 4 966
Ами аз всъщност не се притеснявах за децата. Все пак ги бях оставила за 2ч само, а и те са големички вече. Просто някак си... не знам как да го обясня точно... не ми е забавно на заведение, не ми се общува с хора.. преди не си затварях устата, сега не я отварям... ей такива едни...

А това да не е от компанията? newsm78
Казваш, че общуваш по работа и с други майки. С тях имаш ли проблем.
Питам конкретно, понеже скоро бяхме на един купон в компания, с която се събираме рядко и по съвсем други поводи. Оказа се, че техните разбирания за забавления нямат общо с нашите и двамата не се чувствахме на място. А мен постоянно ме питаха защо съм мълчалива, да не ми е лошо и подобни. А на мен ми идеше да избягам и до днес си спомням това събиране с леко присвиване в стомаха.
Т.е. може да е било временна комбинация от няколко и различни неща.
Реално всеки човек постоянно се променя. Тези, които не се променят, обикновено остават твърде инфантилни. Wink

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 8 471
Не, с майките с които общувам в работата нямам проблем, но това е съвсем друг вид общуване. То си е чисто служебно, не се очаква да е забавно, приятно или да са ми симпатични.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт