Не знам доколко ограничението в приходите може да се третира като щастие 
То определено влияе на потреблението, но по мои наблюдения влияе предимно на потреблението на по-качествени стоки, което намалява в полза на потреблението на некачествените им и съответно по-евтини аналози. По-конкретно говоря за храната, тъй като тя май е последното, от което човек с ограничени финанси би се лишил /след като си плати комуналните услуги 
/.
Все си мисля, че ако човек е от типа "потребител" (мечта за всеки търговец) намалените приходи няма да му повлияят толкова. Той пак ще пълни кошницата с нужни и ненужни дивотии, само че по-некачествени такива. Всъщност познавам не малко такива хора и тоталното им "потребителско" мислене, съчетано с ограничени финанси и чудене как да си платят сметките, винаги ме е озадачавало.
То определено влияе на потреблението, но по мои наблюдения влияе предимно на потреблението на по-качествени стоки, което намалява в полза на потреблението на некачествените им и съответно по-евтини аналози. По-конкретно говоря за храната, тъй като тя май е последното, от което човек с ограничени финанси би се лишил /след като си плати комуналните услуги /. Все си мисля, че ако човек е от типа "потребител" (мечта за всеки търговец) намалените приходи няма да му повлияят толкова. Той пак ще пълни кошницата с нужни и ненужни дивотии, само че по-некачествени такива. Всъщност познавам не малко такива хора и тоталното им "потребителско" мислене, съчетано с ограничени финанси и чудене как да си платят сметките, винаги ме е озадачавало.