За потребителите и потреблението.

Честно да ти кажа, последна грижа ми е пазаруването. Там поне имам избор. Ако няма картелни споразумения де...
Много повече страдам от монополистите - топлофикация, енерго, доставчик на горива и т.н. Е с тях оправия няма. Да живее КЗП-то, дето в повечето случаи няма файда никаква.

Честит да е.


Че как, колкото повече, толкова по-добре (за посредниците). За да се произвежда, трябва да се купува. Много, без значение има ли необходимост от стоката.


Децата се водят по рекламите.


Мда.


Мне.


"Нашият" избор за жал(б)ост не е определящ.


Тц.

Не се поддавам на реклами  Нито ги гледам, нито ме интересуват, даже са ми крайно анти!
Потребявам, според нуждите и възможностите си продукти, в чието качество съм сигурна.
Понякога, да си призная, се поддавам на емоцията. Рядко е, обаче.

Вече не се подвеждам по рекламите, но това след горчив опит. Гледам да не пазарувам потребителски - в смисъл каквото трябва и не трябва и от всичко по много. Пазарувам според конкретните нужди на семейството си и държа да купувам стоки на определени производители.

Не съзнавам. повечето производителите са креатури на една и съща централа. Почти всички препарати са на една и съща фирма. Да не говорим, че у нас ще просъществуват фирмите, които предлагат най- евтини продукти, защото хората нямат пари. Дори да подкрепям производителите на био продукти не вярвам много хора да могат да си ги позволят и пак се връщаме на онези, които произвеждат достъпни продукти.

Поддавам се на реклами като всеки и затова не ги гледам. Детето знае, че рекламите ни карат да купуваме неща, които не ни трябват, но и то не гледа такива.

Не е така, не винаги био е по-скъпа алтернатива от небио. Моето мнение е, че хората нямат информация, не желаят да я получат и затова не я и търсят.
Моят пример - препаратите за бита. Биоразградимите такива са на същата цена, както и онези, които тровят нас, тровят и домовете ни, тровят и природата. Реклама липсва, обикновено са сбутани на най-долните рафтове или липсва цялата номенклатура.
За храните - има биохрани от най-различно естество, като цените не са непосилни, ако храненето се организира и се превърне в хранене, а не тъпчене.

За рекламите - не, не се водя по тях. Истината е, че упоритата реклама на един продукт задължително ме кара никога да не го купя. И изобщо рекламирането не работи при мен.

За препаратите не знам, ползвам от онези, които тровят нас и тн, защото имам алергии към повечето треви, от които правят био препарати.
Но храните са много, много пъти по- скъпи. Не знам какво ще кажеш за 100 лв за кг пилешко, например. Да не говорим за всичко останало. Екстремно скъпо е и не само у нас.

Телевизионни реклами не гледам, хартиени чета много старателно, информирам се, късам си страниците с интересни за мен продукти и купувам някои от тях.
Рационален потребител съм, освен това не смятам, че имам чак такова влияние над пазара, та от моя избор да зависи нечий успех или фалит:)

Пазарувам според нуждите и според финансите. По реклами не се водя. За разлика от детето, но ако много иска нещо му го купувам веднъж да опита, след което го убеждавам колко е било гадно 

Бояна, за месото си права напълно. Но зеленчуци, семена, варива, брашна, мазнини за готвене, кафе, млека и млечни и т.н. не са непосилни. Биокафе 250 грама, 100% арабика е на цената на Лаваца 100% арабика. Бебешки храни с органичен произход често са на цената на обикновените.
Истината е, че трябва да знаеш откъде и какво да си купиш.
И не, не твърдя, че е евтино, че то евтина храна нямаме вече.

За мен и теб може да не са непосилни, но за човек с 600- 700 лв заплата са, а повечето хора имат такива доходи. Повечето хора разчитат на по- чиста и евтина храна от роднини на село. Може и да бъркам, но не познавам много хора, които да могат да си позволят био храни, повечето едва скрепяват бюджет за обикновена храна.

Трайно се еманципирах като потребител - къде от разум, къде по принуда. Само ЕОН и водата ме не пущат! И към БИО-то се еманципирах, даже не и по принуда. Няма БИО-зеленчук и плод с вкуса на щастливата продукция на баба, съвсем съм сигурна, щото търпеливо ги изпробвах. А щастливата елда, я огря щастието само за ден-два, как се случи, как? 
Алергичната ми дъщеря дежурно правеше алергии към пюретата с БИО-етикетче, може и да е трайно повредено детето, ама надали.

За който си няма ни кравичка, ни дворче, ни село, остават 2 възможности - магазин с обикновен зарзават или купуване на органичен такъв.
Истината е, че ям по-малко, за да се тровя по-малко. Далеч съм от мисълта, че биодоматите са като градинските на баба Гица от село, пак са ми пластмасови и безвкусни. Но уж има гаранция някаква .
Затова пък шарени и рекламирани кесии не купувам, пък нека рекламата им да ме залива денонощно. А тя, рекламата става все по-агресивна и все по-дразнеща и това още повече ме кара да не купувам и го правя на инат направо.

Колкото и да се кълнем тука, че рекламата не ни влияе, тя ако не влияеше, рекламодателите нямаше да си хвърлят парите на вятъра.

На малките пък най-много влияе и от това най ме боли.
Колко приказки съм изприказвала по повод на това, че Маргаринът Томи не е забавен и полезен, че Мечето Барни не е приятел на децата, че бисквитки Орео са най-обикновен боклук и дори не се отлепят. Но малкото ми дете още вярва, че щом го дават по ТВ, значи е нещо специално, и се спира пред рекламираните продукти, когато ги види в супермаркета.
Продължавам да работя по въпроса, не се отказвам.

Като пазарувам гледам да е евтино и що-годе качествено.
От реклами се лъжа като шаранче поне по веднъж - да видя какво рекламират. Рядко след това купувам нещо рекламирано.
Дали емоционално посягам към рафта? - Да, макар че не знам три шоколада за какво са ми.

Не, не винаги съм доволна от закупените стоки.


Ако вярвам, че не се влияя от тях, значи рекламодателите са си свършили работата. 


Не знам дали е така, но преди време реших (и успявам да спазвам на около 90+% решението си) да закупувам мляко и млечни продукти на точно определен производител конкретно по тези причини.


Да, по-често, отколкото ми се иска.

Аз съм радикална - без свян заявявам, че тези възрастни, които правят рекламите, лъжат за пари. Не е много възпитателно, но така стоят нещата.
Въздействат ми, разбира се - и ми се прияжда, и ми се припива, само не вярвам в безкрайността на белотата и в миглите, до 150% по-гъсти и дълги.

Именно на тригодишните влияе рекламата. Моят гледа реклами, а аз обяснявам, че това е джънк фууд. Той: "Ачи иска джънк фууд!"

Аз съм анти-потребител, обичам минимализма.

Но умирам да гледам ТВ реклами, обичам рекламния бизнес, в него има определена гениалност. Както казват, няма по-голямо хабене на човешки потенциал от шаха и маркетинга.

Наскоро си купих книгата на Джордж Лоис, големия рекламист, счупил калъпа на Огилви. Добрата реклама стига до основата на човешката природа и рекламистите разбират тази природа дори по-добре от когнитивните учени и философите. Максимите на бранша са брутални, но действащи - и в рекламата, и в реалния живот.

Не било 1 процент талант и 99 процента усилие, а 1 процент талант, 9 процента усилие и 90 процента промоция.

От известно време пазаруваме много внимателно и премерено. От супермаркетите купуваме само базисни продукти - сирене, кисело мляко, масло, кашкавал, зехтин за готвене и салатен, яйца, хляб и сухари. Гледаме продуктите да са от висок клас и по БДС - колко се спазва, не знам. Ако дадена марка ни разочарова - сменяме. От пазара или от някоя борса в провинцията - плодове и зеленчуци. Не купуваме поруфабрикати, колбаси, десерти, безалкохолни, натурални сокове, консерви. Телешко и свинско купувам от един месарски магазин, чийто собственик познавам. Риба - от Карфур. Пилешко - само от една марка. Реклами не гледаме, защото не гледаме телевизия. Само BabyTv, ама тяма няма реклами.
С две думи пазаруването ни е скучно. Едно време ми беше далеч по-забавно, когато пълнех количките с всякакви шаренийки и деликатесчета. Сега съм вече на принципа, че каквото ми се яде сама ще си го приготвя.

Защо е нужно децата да гледат реклами? /Не се заяждам, но не разбирам. Рекламите влияят, затова са създадени. Влияят и на мен, а за детето не бих имала съмнения. Друго решение освен цензурата не виждам/

За съжаление рекламите вървят по всички канали, дори и по детските.
Трудно е да контролираш кога да се сменя канала. Най-добре да не се гледа въобще тв .. но това е друга тема.

Или ти спираш звука и сменяш канала или учиш детето да го прави. Принципно и теоретично.
Иначе спокойно се казва, че рекламите ни карат да купуваме неща, които не ни трябват, но това не отменя ефекта от рекламата. Цяло поколение има, за което е страшно яко да ходи с бутилка бира в ръка и това не е случайно. Тези деца израснаха по време, в което рекламите на бира имаха най- висок дял в рекламата като цяло.

От реклами се влияя на някакво периферно, ако мога така да се изразя ниво.Ако не съм сигурна нещо си от коя точно марка да си купя, ако не съм била доволна от ползваната марка, решавам да пробвам рекламираната, не защото много съм повярвала на рекламата, ами така и така не съм сигурна какво искам, защо да не опитам.Това се отнася преимуществено за почистващи препарати, шампоани и подобни артикули.

За био-магазините- често ги посещавам, но в огромен процент от случаите си тръгвам с празни ръце.Понякога си купувам хляб, винаги невъзможно скъп , а последният път трябваше с ъглошлайф да го режа.Купувала съм био домати и биокраставици,  не зная колко са полезни,но вкус никакъв нямат.И всъщност какво мога да искам от краставици расли през януари.

В темата за био-храните зададох въпрос за едни "здравословни, пълнозърнести крекери"-каква е тая магия, че крекерите имат една година трайност? Как става този номер без консерванти?И до ден днешен ми е неразгадана тази загадка.

Добре, че имам "ятаци" в две близки села,отвреме -навреме снабдявам детето с пресни и задоволителни откъм вкус стоки.

Живея в район, в който има малки магазинчета и пазар на производители.Макар и непопулярна, стоката е в пъти по-качествена.

Детето ми за радост не се влияе от реклами.Не се впечатлява, но то по принцип не се впечатлява от каквото и да е хранително.

Аз съм малко спонтанна в пазаруването, ако на момента ми се прияде нещо си го купувам.Но точно от рекламана храна не съм се повлияла, само за други стоки се влияя.

Ако мога да вметна един въпрос- а съобразявате ли покупките с въведения български стандарт?

Аз много обичам да гледам реклами. Всичко което го рекламират, съм си го купила поне по веднъж да видя какво е . Детето ми толкова се вее в облаците, че изобщо не забелязва реклами и нищо не е поискала от тях. На нея повече и правят впечатление красивите какички с дългите коси, а не самите продукти които рекламират.

Лично аз съм много бранд ориентиран и лоялен потребител. Ако съм доволна от нещо, трудно заменям с друго. В ежедневието предпочитам продуктите на големите компании (които са и основните рекламодатели). Причините за много, но основно защото си вярвам, че са много по-добре (само)контролирани от дребните производители.

По въпроса за рекламата - разбира се, че има огромно влияние, но да се счита за някакво висше зло ми се струва непремерено. Понякога продажбите след реклама се вдигат само, защото благодарение на нея хората са научили за съществуването на даден продукт. Проблемът основно е с децата, които не са натрупали достатъчно житейски опит или ако щете цинизъм, за да отсеят реалността от захаросаните картинки.

По стечение на обстоятелствата в момента не гледаме телевизия вкъщи, но тя реклама не е ограничена само там. Пуснете си един филм и бройте.

Рекламите не ми влияят, повече ме информират за новости. Налага се да ги гледам, защото в момента са едно от любимите развлечения за сина ми. Имам любими марки, но не снобея в това отношение.
Едва ли моето решение за покупка на дадена стока би оказало влияние върху дълголетието на дадена фирма. Виж, ако сме група въпросната фирма би могла да се замисли.
И определено не добре за размера на паричната сума в портфейла, когато се купува под емоция.

Поребявам с мяра, мен също гледам да ме потребяват разумно. 

И сега като се започне защитата на разни тези с цитати от учебниците /книгите/ по Реклама, да се приемат и отричат свтила на Маркетинга гле'й кв'о ста'а с темата 

Едва ли моят избор влияе на пазара на стоки.Бих се радвала да е така, но ...уви.
Д, смятам, че пазарувам правилно.Не се влияя от реклами.Стоките , които купувам, обикновено не се рекламират, защото не са рентабилни-плодове и зеленчуци, био варива, био зърнени, тофу, оризови , овесени и др. подобни млека....Месо вече почти не готвя, научих и мъжете у дома, че в него освен хормони, антибиотици и др. гадости нищо полезно няма.Заветните протеини и белтъчини набяваме от др. продукти.
И не, отдавна не пазарувам емоционално.А рационално.
Смятам, че колкото повече е  рекламиран един продукт, толкова  по-голям боклук е.
Читавите продукти не се нуждаят от масова, ежедневна и натрапчива реклама,те сами се продават.  

Вече не ми въздействат рекламите, но като бях по-малка (по-млада) доста ми влияеха. Сега например ако видя реклама на сладолед в гореща лятна вечер ще ми се прииска да си хапна, но със сигурност няма да е този, който рекламират. А качествен, който ще си избера според съдържанието.
Хващат ме реклами на хранителни добавки, витамини, омеги и т.н. защото нещо съм изтрещяла на тема здравословно хранене и дълъг живот  . Обаче пак отивам в нета и сравнявам грамажи, съдържания и цени.
Последната емоционална покупка, която направих беше парфюм който харесвам, но някак си не ползвам вече повече от година след като си го купих.
Рекламите ме забавляват точно заради емоционалното послание, което рекламистите влагат. Гледам с любопитство, купувам каквото ми трябва.
 

От реклами се влияя само ако точно в този момент /на излъчване на рекламата/ търся точно определен продукт с точно определени качества и рекламата донякъде задоволи откъм информация моите изисквания. Понякога се прецаквам, друг път пък съм на далавера. Обикновено това са стоки, които не са за ядене. Лъгала съм се с реклами за боя за коса, почистващи препарати, но някак, сред мноогбразието, успявам да докопам точния продукт. Интуиция на интелигентен потребител, какво да се прави. Аз съм яре от стара коза.
Обичам чипс - задължително ям поне два пъти годишно и редовно опитвам последно рекламирания. Ей тъй, от любопитство.
Няма реклама, която да ме накара да пия повече Кока-кола. В смисъл, че не пия изобщо. Ако ще милиони американски майки да правят щастливи своите деца и съпрузи чрез този продукт, байбиби не кусва и туйто!
За артикули,  надвишаващи 100 лв., обстойно се информирам по всякакъв друг начин, извън рекламите.
Често обаче случвам на редовно потребявани от мен стоки, които да се окажат пълен боклук. Били са добри, с радост съм ги купувала, а накрая - ...м, такова... На подобни давам два пъти шанс.
Повече от 90% от изобщо рекламираните продукти чрез телевизия, радио, банери, постери, флайери, билбордове и прочие, са тотално извън потребителския ми интерес. Дори, при прекалено агресивни рекламни кампании, съм склонна да се отвратя от рекламирания продукт, без изобщо да съм го пробвала.
На промоция с удоволствие купувам три шоколада от любима моя марка. Вкъщи сме доста нород - изяждат се за около половин ден.

Минимално! Повечето неща, от които сме останали доволни, са на принципа на експеримента.
Любими марки? Абсурд. Нямам емоционална привързаност към никоя марка и почти винаги купувам
продукти на различни марки, т.е. не зациклям върху една определена, даже и да съм доволен от нея.

и ние го надживяхме този момент с рекламите още преди години
а вече и ТВ почти не гледаме
остава само по радиото в колата за малко да ни зарибяват, ама на ... и там на камък удрят

а и сме "лоши" потребители
събота правим голямото седмично пазаруване и си излизаме с 2-3 торби пълни само с базови продукти като месо, яйца, мляко, сметана, масло, сирена,брашно, лук, картофи, домати, моркови, като повечето са еко производство
оставяме едно 100 лв (обърнато в тукашни пари) не повече

докато гледам другите пълнят ли пълнят с шарении, пълни със захар, гранясало олио, царевичен сироп и задниците им имат отклонение по метър след пълните колички

само за козметиката пазаруваме от еко-био магазин, предимно Веледа, ама тази марка никъде не е рекламирана, аз си я открих сама
а и цената и е почти на нивото на масовата в супера

колкото и да се замислям, не се сещам наскоро някоя реклама да ми е повлияла толкова силно, че да взема даден продукт

Козметични продукти купувам само и единствено от козметичката си.Не съм срещала реклама, освен в специализирани издания.
Боя за коса си купувам от години, защото попаднах на популярна марка, която се оказа подходяща за моята коса.Не съм изпитвала любопитство да я заменя с друга, още повече я избрах след три неуспешни опита с други бои.

Като чета темата, май основно се "хващаме" на реклами за перилни и почистващи препарати.
Рекламите , условно казано ,защото не са реклами а препоръки тук, във форума много са ми помагали.

Сега се сещам, че май няма агресивни реклами, дори май почти никакви за облекло и обувки?

 Тези пилета, да не са гледани в Кобе, до телетата? Май търговците са се пооляли нещо.

А рекламата е полезно нещо: като видиш нов продукт по ТВ-то (примерно за пране), веднага отиваш в магазинчето за директен внос от Германия, и си купуваш оригинала — хем качеството е истинско, хем грамажа е без "намаление"...

Доколкото помня твърдяха, че са италиански, но не знам подробности, защото ми се струва безумно. И в другите страни био месото е по- скъпо, но чак 50 евро за килограм не е.

Все по-модерно ще става да се сключва 'шефство' с някоя баба от близките села за отглеждане на зеленчуци и пилета например.
Че и бизнес може да завърти покрай това.

Лабрадор, има бизнес и то не от вчера .
Има мандри и ферми около села и градове, които предлагат "бабина продукция" - домашни яйчица, сирене, мляко - от козичка, от кравичка, от овчица, масло, брашно, месо, мед, ракия, вино и т.н.
Правиш си уговорка със собственика на ранчото и като отидеш си купуваш договореното.

Даже няма нужда да ходиш до там. Аз без бой си признавам, че си купувах прясно мляко от улицата.  Продавачът беше турчин, собственик на мандра, ферма или каквото беше там. Гарант за качеството на продукцията му беше дългата опашка чакащи пред автомобила му. И не съжалявам - това беше най-вкусното мляко, което съм пила. Когато намалихме консумацията, вече имахме нужда от дълготрайни млека, така че отдавна не съм клиент на момчето от улицата, но пък и не съм го мяркала скоро.                                             

Отдавна не съм писал в нова тема. Но тези въпроси на Лабрадор са ми близки и интересно.
Категоричен съм - нямаме потребителска култура. Нито на пазаруване, нито на потребление. Имам много впечатления, защото няколко години изследвах професионално това. А след това и форумските споделяния го "затвърдиха". Мога да изброя поне дузина погрешни. Погрешни не само според мен, но и според класици и модерни практики.
Но за мен по-важен е въпросът - Кое е определя другото:  Потреблението или Пазаруването

Дедо, би ли разказал повече. Много е интересно.
/сядам на първия ред/

Е, кое му е толкова интересното и странното в Бг пазаруването?
Караш черен джиБ и муаш кренвирши от 2 лв килото....  
Те ти и пазаруването , и потреблението.    

Краси, престани да ме репликираш. На мен лично ми е интересно това, което ще каже Дедо.

На мен също ще ми бъде интересно, Дедо! С удоволствие ще те прочета.
Иначе аз също мисля, че нямаме култура относно потреблението, нито имаме високи изисквания за елементарни неща.
Онзи ден отидох да купя обувки на детето си и отново се убедих.
Но пък и аз намирам някаква незаинтересованост у нас, потребителите или по-скоро "не ми се занимава". Мисля, че трябваше да подам сигнал в новооткрития битпазар в столичен МОЛ , как детските гуменки, които предлагат са безумно смрадливи и да сложиш това нещо на детско краче си е направо престъпление. Ама нещо не ми се занимаваше. Просто там няма да стъпя.

О.к.....забравям за теБ.    
Не че подробностите не са интересни, но факта си е факт.Масово хората пазаруват .....без никаква мисъл.

Богиньо!
Аз сега отивам на нивата, но ти събери в съботната вечер Олимпийците, подреди ги на първия ред и налей по чаша червено. Ще започна с това, че в момента и тук/в България/ пазаруването определя потреблението. Което е фундаментална грешка.

А ето, че Краси дава теза за обратното - джиБът е пазарен поради потребност. Както и креМвирша.

Нино ще продължим с теб-ти вече се "занимаваш с това" , ако наистина не стъпиш повече. но обикновено стъпваме...

Туй не го разбрах... как така? 

Дедо, аз от теория на пазаруването и потреблението не разбирам.И също с удоволствие бих прочела това -онова...
Аз само наблюдавам практиката в пазаруването.


Пп:Написах в Google "креМвирш" , а той ме "поправя " , че се пише "креНвирш"...
Та, някой знае ли кое е вярното? 

Кренвирш.

Благодаря !   
И аз смятах ,че го пиша вярно, ама след като ме поправиха, реших да си сверя...правописа.

Извинете, мили хора, но няма как да знаете кой и дали пазарува без смисъл най малкото защото едва ли знаете целите му, потребителските му ценности, финансовото му положение и  т.н.
Изобщо вашата работа е 'който не е мое копие е глупак', което е най малкото ограничено.
На мен например ми е по интересно коя организация се занимава с потребителската култура и какво точно се влага в понятието тук. Защото ми се струва, че както и за много други неща, понятието е тотално сбъркано.
Да имаш потребителска култура означава да знаеш правата си- а те не са да потребяваш най качествените, полезните, или с най добро съотношение качество/цена стоки. А да си информиран кога имаш рпаво да върнеш дадена стока, каква гаранция следва да получиш за нея, какво трябва да бъде обявено на опаковката и тем подобни нещица.

пп. а култура на потребление означава как употребяваш вече закупените стоки, т.е. насочено е към употребата, а не към пазаруването, та ми се струва, че налице имаме тюрлюгювеч от понятия:)

Първото ми право като потребител не е ли да получа качествена стока, за която си плащам?
И след като не я получа, чак тогава следват  " ......да си информиран кога имаш рпаво да върнеш дадена стока, каква гаранция следва да получиш за нея, какво трябва да бъде обявено на опаковката и тем подобни нещица."?

Аз лично сравнявам, Рокси. Една обувка, която е 50 лв., съвсем произволен пример и друга, която също е толкова, но е на по-известна марка или е по-позната. Разликите в качеството не са изобщо за подценяване. Не си правя никаква илюзия, че всички могат или пък е нужно да купуват скъпо.



О, да, това със сигурност.

Не е , красавице. Всеки би трябвало да получи това, което е закупил. Нема правило да се произвеждат и продават само качествени стоки, най малкото защото качеството е сравнителна характеристика, а не абсолютна.
Роклята Ескада е по качествена от роклята ХМ, но и двете имат качества. Разликата би била видна за всеки, който се е поинтересувал поне малко. Но не е задължително да се интересуваш, разбира се.
Длъжни са да продават стоки в съответствие с местните.европейски изисквания за безопасност, които много често не съвпадат с личните.

Нино, аз съм съгласна с това, което пишеш, но по какъв начин това е култура?
По никакъв според мен.
Скоро имаше тема за различните типове магазини, такива с повече персонал, и такива с по малко, и съответно различни ценови нива.
Е, ако на мен ми е кеф някой да ми слага покупките в торбата, или да ми дадат безплатни чорапи, или да има портиер, който ми отваря вратата, защо да не съм клиент на скъпия магазин? Какво от това, че мога да намеря стоките със същото качество под друга марка или по ниска цена другаде?
Всеки има право да припознае като важен един или друг аспект, това не означава, че няма потребителска култура.

Сещам се и за бойкота на Белла преди години- те може да предлагат най доброто качество на най добра цена, но за екоактивист те са компрометирани и не би купил продуктите им. Това прави ли го некултурен потребител?

Права си, Рокси, може би не се изразявам точно. Не, че искам да подценя хората, по-скоро това, което ни се предлага за мен е кофти.
Аз абсолютно мога да се съглася, че е напълно възможно да са ми объркани понятията.
Искам да кажа, че мнението ми е съвсем лично, без да се базира точно на терминологията. Да, говоря от моя лична гледна точка, но няма как да е друго. Да ви кажа, предимно се водя от интуицията си и разбира се, тъй като не съм никак богата си избирам най-оптималните за мен варианти. И общо взето когато залагам на качество /пак според моите критерии, е и някои общоприети/ никога не съм сбъркала.  
Аз и от чисто практична гледна точка искам да бъда разбрана. Купила съм примерно на детето едно палто на френска фирма, купих го като беше на 3, носи го до сега - трета зима. Цената беше повече от възможностите ми, но тогава така прецених. Ами отвсякъде се изплати. Имахме едно палто, българско - ами то на първото пране /по всякакви правила/ се сви от към подплата и щръкна от всякъде. По едно време се чудех детето ли е криво или палтото. Да не говорим как избеля, стана на точпета и т.н. А другото и палто все още е невероятно, би могло да "изгледа" още едно дете. Разбираш ли ме? Съвсем непретенциозно искам да се изкажа, без да държа да съм ок с термините. Нека го кажа така - това е моята култура.

Със съзнанието, че "скъпо" и "евтино" са твърде, твърде относителни понятия...

Нямам нужда от 15 чанти.Имам нужда от две-три за сезон, едната от които е по-делова за работа, другата- по-обемна, третата-тип коктейлна.

Но особено сред по-възрастното поколение/ не че аз съм най-млада/ се шири типа "по-добре да си купя две по-евтини, за да си имам две."Или "Какво като ще се скъсат, после ще си купя нова, после пак така и ще си имам все нови" .И се получава едно вечно уж обновяване на вещите, но на по-ниска цена с никакво качество.

За мен е удоволствие да имам сравнително по-скъпа вещ, която да ползвам по-дълго, не ми е в приоритетите да нося една чанта само месец-два.

Има ли правилен и грешен избор?Според мен-не.И двата типа потребление задоволяват нечий вкус, нагласа към пазара, нагласа към притежанието.

За мен умението да бъдем потребители е единствено в това, да умеем да получаваме информация за съответната стока и да знаем правата си.А кой как и какво избира като конкретни стоки, на кого са приоритет цените, на кого-отдалечеността на магазина, това не е толкова съществено

Краси,
не те поправях, а се опитах да влеза със същата ирония за джиБ като теб. Как да е...
Рокси,
имаме тюрлюгювеч, не само в главите ни, но и в медиите и законотворчеството.
Не съм съгласен обаче с разделянето на пазаруване и потребление. Не случайно питах кое е определящото. Защо забравяш избора? Той става при пазаруването и определя какво ще ползваш, дали после ще четеш или не правилни етикети и инструкции, дали ще имаш възможност за рекламации и ще чакаш ли фирмени, държавни и казионни намеси. Дали изобщо не може да се елиминира стигането до рекламации още при избор на стока или продавач? За работещия човек, който е основен пазаруващ, е важно дали ще губи време и нерви за търсене на права. Тези ресурси са ценни. Това се избягва с избора.
Как според вас се формира тази култура? За мен това се придобива, възпитава. Какво ни възпитава? Родители, училище, среда, интернет? Казах кои са основните потребители сега-активините хора, кой им даде потребителска култура?

Споделям, чудесно казано. Тези думи не ги намерих аз.

Мисля си че, на първо място възпитава собствения
опит, след това и опита на близките около теб.Може
да добавим и интернет и други достоверни и не чак
толкова достоверни източници.

Labrador,
това с метода на проба-грешка ли? Неее
По тази логика влизаме в битка неподготвени и по-често губим.
Мисля, че е по-лошо. Възпитават ни веригите и мутинационалните компании. И то по непочтен начин.
Не, не говоря за световни конспирации. Ние просто сме им необходими потребители. Не сме производители, не сме създатели. 

Аз не казвам, че е хубаво
Но колко хора има които посягат към напълно непознати продукти,без да имат информация за тях?
И не говоря за големи и скъпи неща, за тях някак си хората са ги премислил. Но за дребните рядко
разсъждават. Например колко струва 1 грам продукт,какво всъщност е това което купуваш,хич и не
мислят. Цената ниска, джоба пълен и плаща. Лъскави опаковки , големи обеми въздух, щастливи и
усмихнати деца. Идилия. Единственото успокоение е, че "не е вредно". Колкото до ГМК .. там вече
грешиш те са част от лайфстайла (деба и думата) няма как да са 'лоши' като продават безопасни и
вкусни неща. Защо мислиш, че е непочтен начина?

Съгласен за първото. Но веригите търговци и МК не са с цели да задоволят потребностите, а да стимулират още потребление. На конкретни неща. Да не влизам в подробнсти за fairtrade-знаеш ли колко от веригите участват? Казах, че е непочтенно, защото по света те не възпитават потребителя, а са партньори.

Нямам представа кой къде участва. А иначе, че всички култивират потреблението е ясно. Обратното противоречи на икономическата им същност.

Но това противоречи на нашата същност. Ето възпитаването на потребителя

И ние пазаруваме по подобен начин, базови продукти без месо плюс доста зеленчуци, салати, ядки - само че като теглим чертата на касата, сметката е доста по-сериозна. Нашето потребление реклама не го лови - първо, че никой не рекламира сурови картофи и моркови, второ че така или иначе реклама не гледаме, даже и в колата вече не слушам радио, за телевизия вкъщи да не говорим. Основен източник на рекламни послания ми е Интернет, в частност форумът. Така открих марки като Тьопфер и Веледа за бебето примерно. Брандираните продукти, които купуваме - препарати, козметика - като цяло също не са от водещите производители тип Джонсън и Джонсън. Чета етикети, търся коментари в Интернет и така правя що-годе информиран избор. Най-мразя да се налага да си търся правата пост фактум. Понякога даже пропускам битката, просто бойкотирам съответния търговец/производител.

Според мен обществото формира потреблението.
 Хранителните продукти не ме притесняват толкова - мога да си избера дали да си купувм домати и краставици от някоя баба, био - с няколко сертификата от специализиран магазин или турски от някой хипермаркет. Рекламите на хранителни продукти за деца са друга тема и не ми се навлиза в нея.
 Повече ме притеснява, това че на обществото от година на година се налага да потребява все повече продукти под една или друга форма. Давам няколко примера:
 - Празникът Свети Валентин - от известно време обществото ти налага да купуваш сърца под формата на бонбони, балони, плюшени играчки и т.н. и подаръци. Ами това е цяла индустрия.
  - Наскоро наложилият се празник на Всисветии или Хелоун. Да живее индустрията свързана с карнавалните костюми.
  - Празнуването на 8-март със задължителното подаряване на цветя. Да живеят цветарските магазини.
  - Празнуването на детски рожден ден, включващо почерпка в детската градина с торта, балони и сокчета, празнуване в детски клуб с приятелчета и родителите им, почерпка за роднините - баби и дядовци, хубав подарък за рожденика. Мисля, че тук доста  производители и собственици на фирми за услуги потриват доволно ръце.
  - Феята на зъбчетата, която от скоро се появи по нашите географски ширини и носи подаръци на децата.
  Когато купувам хранителни продукти не се замислям дали правя реален или нереален избор - следя реклами, оглеждам етикети,мнения и препоръки на познати и преценявам.
  Когато забранявам на мъжа ми да купува подарък за Свети Валентин и цветя за 8-март съм сигурна, че правя верен избор.
 Когато детето ми иска торта за рождения ден(особено ако е с герой от някой детски филм) и почерпка в детски клуб, когато иска дядо коледа или феята на зъбките да му донесе подарък, или иска да му купя костюм за Хелоуин съм убедена, че не винаги правя най-добрия избор, но за съжаление всичко това се налага от обществото и не без помоща на много реклама и насаждане на правила на потребление. А ние малко или много се съборазяваме с тези правила.

desy_net ,
празниците, които си изброила,никой , ама никой не те задължава да ги празнуваш.
И съответно, да пълниш джоба на търговеца.

 Краси, това е само пример, за това как обществото се опитва да ни налагa някои норми на потребление.

Описаното от desy_net е "ден година храни".  Не се водя от цветенцето за 14.02 или за 08.03. Избирам си друго за подарък.

Да, така е.Но никой не може да ни задължи да празнуваме и да купуваме неща, които не желаем и не ни харесват.

   Краси, от постовете в темата разбирам, че не понасяш скъпи коли, но си издигнала в култ пазаруването на храни.
   Интересно ми е как точно направи своя избор на сирене тофу(защото родителите ти са го консумирали или защото някой се е опитал да те убеди, че е много полезно да се яде). Пазруваш биопродукти, защото си сигурна че са по-добри от останалите или защото в момента някой се е опитал да ти докаже колко е здравословно, а ти искаш да си съвременна домакиня. По същия начин, както и за някои е много важно да имат скъпа кола и да ядът кренвирши ( Краси, може те да са били био), защото са им повлияли.
 А най-странното ми е, че си убедена, че пазаруваш правилно.
 Живеем в потребителско общество и ако искаме да не се поддаваме на рекламата и внушенията, единствената възможност да избягаме от нея е да живеем  на село и да се лишим от всички нейни придобивки(включително Краси да се лишиш от интернет и възможността да пишеш в този форум).
 Аз предпочитам да съм потребител и за разлика от теб не съм убедена, че пазарувам правилно. Когато пазарувам храни – и аз купувам основно продукти( защото вкъщи готвим) като основно гледам съдържанието и произхода, но мога да се повлияя от релкама и да купя даден продукт и ако не ми хареса да не повторя. Ако съответния хранителен продукт е с изтекъл срок или има разминаване между етикет и съдържание има инстанции към които да се обърна и съответно да има наказания. За по-скъпи продукти – техника, кола и т.н правя проучване, консултирам се с приятели, но и там ми се е случвало да остана недоволна и съм връщала продукти, когато съм много ядосана.Дали съм имала нужда от тези продукти е съвсвм друг въпрос.
  Но не мога да санккционирам хора, които масово купуват за почерпка за рожден или имен ден в училище или детската градина мечета Барни, купуват кичозни торти, костюми за Хелоуин на децата си, бакугани, цветя за 8 –март, сърца за 14 февруари, само защото на мен не ми харесва. Просто приемам, че съответните индустрия си е свършила добре работата. И в много случаи и аз и се поддавам и попадам в нейния капан  напълно осъзнато.
  Както са писали преди мен, най-страшно е, че децата се хващат много по-лесно на тези манипулации от нас.
 

desy_net , не разбрах какво точно се опитваш да ми кажеш....
Не знам доколко правилно пазарувам.Ръководя се от това, което намирам като информация за здравословен начина на хранене, на живот....и от факта, че засега сме здрави, без оплаквания и здравословни проблеми.А сме на по 45 години.Не че е някакво чудо невиждано, но все по-рядко се случва човек над 40 да е здрав...
На подобни продукти реклама не съм виждала.
Аз също чета етикети, гледам да няма Е-та, консерванти, оцветители, ароматизатори и всичката тази химия, с която е наблъскана храната.
Не разбрах защо си решила ,че не понасям скъпи коли.       Харесвам ги, просто не са ми необходими и не припадам при вида на последния модел, току що слезнал от поточната линия.  
Не харесвам парвенющината, возеща се в скъпата кола.Която няма нищо общо с културата на потребление.  

На същото мнение съм.

Затихнала е темата? Ще кажа, че не можем да избягаме от потребителското мислене. Наистина обществото ни напъва. За мое щастие сме много ограничени в приходите си Защото потреблението зависи не толкова от културата ни, но и от доходи, спестявания, кредити. Дали пак за щастие, огромна част от тези приходи отиват за "комуналните" услуги. Така оставаме малки потребители. Основно на храна-близо 40%от всичкото малко. Държавите с подобен коефициент се определят като най-бедните в света. Последните данни от 2011 са, че намалява този процент/хоп, не сме най-бедните/, но то е просто защото намаляваме потреблението като цяло. Стиснахме ли се? Лошо. Защото потреблението е фаза в процеса. Не е самоцел или самозадоволяване

Не знам доколко ограничението в приходите може да се третира като щастие То определено влияе на потреблението, но по мои наблюдения влияе предимно на потреблението на по-качествени стоки, което намалява в полза на потреблението на некачествените им и съответно по-евтини аналози. По-конкретно говоря за храната, тъй като тя май е последното, от което човек с ограничени финанси би се лишил /след като си плати комуналните услуги /.
Все си мисля, че ако човек е от типа "потребител" (мечта за всеки търговец) намалените приходи няма да му повлияят толкова. Той пак ще пълни кошницата с нужни и ненужни дивотии, само че по-некачествени такива. Всъщност познавам не малко такива хора и тоталното им "потребителско" мислене, съчетано с ограничени финанси и чудене как да си платят сметките, винаги ме е озадачавало.

Соник,
не ме четеш съсредоточено  Писал съм за мое щастие. Но не ми обръщай внимание, аз съм с анти-потребителско настроение. И да, намалението на приходите преструктурира потреблението, но в стойност то намалява. Преструктурирането го наблюдавам от две - три години. Жестоко е, права си. Ето пример как пазаруване възпитава / променя/ потребление.