Взех решението за развод...а сега..?

 След подаването на молбата никой не е длъжен да се изнася докато не приключи делото. Може да поискате привременни мерки, с които ще решите кой остава в апартамента и кой се изнася. При кого остава детето и какъв ще е режимът на виждане с другият родител ако не искаш да оставате заедно,под един покрив до приключването на делото.Това обаче е само временно решение,окончателното ще е в краят. За апартамента не мога да кажа нищо. Знам, че може ти да останеш в него /ако детето е при теб/,но ще трябва да плащаш наем на бившият ти съпруг за някаква част. 
 А физическото насилие никога не е изключено. При нас то се появи след като подадохме молба за развод. До този момент не беше ми посягал,никога. Стана арогантен и груб, беше много грозно, защото всичко се случваше пред очите не децата.  Просто си имай едно наум. 

Подкрепям Торнадо, мога само да добавя, че е добре консултацията с адвокат да бъде преди разговора, защото ще си много по-наясно какви са вариантите и какво да поискаш да се разберете. Преди да е факт развода или да са постановени привременни мерки имате равни права по отношение на детето и ползването на семейното жилище.

Благодаря ви за отговорите,именно тези привременни мерки,както ги нарекохте,ме интересуват..Кой ги постановява,пак ли съдът?И трябва да подам някаква молба или искане за подобни мерки?Просто предполагам,че делото ще се проточи с месеци и се чудя през това време...абсурд е да живеем заедно в апартамента..Имам подозрения,че е способен например да вземе детето и да замине с него при майка си...абе знам ли..А за физическо насилие ще си имам едно наум,макар че се надявам,да не се стига до там.

Пишеш, че е лабилен. В такъв случай не се знае какво може да му хрумне когато му съобщаваш новината за развода. Мисля, че по-добре да му кажеш в присъствие на някой близък човек.

 Да,привременните мерки се постановяват от съда.  Посъветвай се с адвокат какво точно трябва да поискаш - спор за жилището,при кого остава детето,издръжка, режим на виждане и т.н. Този тип дела се насрочват бързо и минават на едно заседание. А след това е голямото влачене и чакане. Успех! 

Погледни тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=643155.0;all  относно казването.
Щом си решила /това е най-трудно/, останалото са подробности. Пожелавам ти сила!

Благодаря за насоките,момичета    Посъветвах се с адвокат,той ми обясни за привременните мерки.Все пак се надявам да има здрав разум у съпруга ми и да се разберем за развод по взаимно съгласие,заради детето най-вече.Иначе съм убедена,че ще се стигне до грозни сцени Стискайте ми палци,скоро ми предстои сериозния разговор!Естел ,благодаря ти за линка към другата тема,ще пиша и там...малко ме е страх от реакцията му,след като му съобщя,че искам развод...а да говорим за това пред други хора ми се струва малко...как да кажа..неуместно..Все още  не съм решила как да го подхвана Съвети приемам всякакви   

Ами ако се притесняваш - излезте навън - на заведение или в някой парк. Така хем няма да си съвсем сама затворена в къщи с него, хем никой няма да е свидетел на разговора, освен ако не стане някоя сцена.

Успех!

Момичета,проведох сериозния разговор.Първата му реакция беше,че съм луда и въобще да не си го помислям..после явно разбра че не се шегувам и започна  са едни молби и убеждавания как ще се промени и да му дам шанс да си запазим семейството.Аз обаче  от две години давам шансове и знам,че вече няма никакъв смисъл. След това започна да ме  заплашва,че ако се съдим,ще ми вземе детето,да ми говори,че съм била лоша майка,нямало да мога да се грижа за малката,да и осигуря това,което той можел да и даде...,че ако сме питали детето,то щяло да иска да бъде при него (детето е на 4 години ).Въобще си е психически тормоз отвсякъде! Аз бях достатъчно толерантна и след като му съобщих,че искам развод,му дадох една седмица да си помисли и да ми отговори дали ще се договорим по взаимно съгласие или да подавам молбата сама.Лошото че,че апартамента,в който живеем, е негов и не мога да му кажа да се изнася,а не искам аз с детето да се местя..прекалено сложно е за мен..трябва да търся квартира в същия район,заради градината,имаме толкова много вещи с детето...а и не искам да я стресирам най-вече.Искам да остана в апартамента и да му плащам наем...мисля,че съдът в крайна сметка ще ми позволи това...Едва изчаквам да мине тази седмица и да подавам молбата и да искам привременни мерки,ако не се разберем де...Преди малко четох темата за най -гадното от БНД...моят още не е сътворил кой знае каква гадост,но преди малко ме придърпва и казва "Хайде да правим любов" При моя изумен  поглед добавя "Какво толкова де,не сме се развели още" !!!!!
Благодаря ви за отговорите в темата...просто като споделям тук и ми олеква.... 

Щом си решила и си направила първата крачка - успех и дано всичко мине възможно най-безболезнено, ако съществува изобщо такъв вариант. Очаквай всякакви провокации от негова страна. Той, след като не иска да се разделяте, ще направи всичко възможно да те разубеди. Стискам палци да се споразумеете, но ми се струва трудна работа, предвид това, че искаш да останеш в неговото жилище.

+1

Благодаря ви за подкрепата Един въпрос-навсякъде чета,а и моята адвокатка ми каза,че съдът може да постанови аз да ползвам семейното жилище след развода,въпреки,че е собственост на съпруга ми,тъй като детето ще остане при мен.И мога да го ползвам до навършване на 18 години на детето.Сега съпругът ми ми казва,че се бил консултирал и той с адвокат и да не съм знаела много тъй като закона бил променен и аз съм можела да остана в жилището само от 3 месеца до 1 година! Вярно ли е това?Чета закона,ама не виждам такова нещо....

Не съм чула такова нещо. Ако решиш питай в темата на адвокатите.

Добра вечер на всички присъстващи Не мога да заспя и реших да споделя,предстои ми равод и ми е мн болно и криво,не за др ами за това че ще лиша детенцето си от къщата в която се чувства така добре и направо сърцето ми се къса.Пиша тук защото имам нужда от подкрепа ,а ми е неудобно да занимавам тези които са до мен ,надявам се тук да срещна сродни души.

melody007 , кураж и не го изживявай толкова! Децата докато са малки свикват бързо с всякакви промени. Ще му създадеш нов дом, в който ще се чувства добре, важното е да си спокойна и щастлива.

Lid ,благодаря за подкрепата,и аз така се старано всички които са минали по пътя знаете колко е болезнено особено ако трябва да се напусне дома в който си отглеждал и възпитавал детето и всички хубави моменти там.....

И аз бях в твоята ситуация и от опит ти го казвам - това минава и заминава. Понякога, когато губим нещо сме склонни да го идеализираме неоправдано. Предполагам, че освен хубавите там има и достатъчно лоши моменти, заради които си струва да си тръгнеш. Домът е там, където сте вие с детето - ще го усетиш.

Да определено си права. От сега ще се старая да съм спокойна и да събирам сили за делото,др седмица ще ходим заедно да подаваме молбата...
Ти от колко време си разведена?

melody007 ,кураж!Колкото и да е неприятна ситуацията,поне с мъжа ти сте се избрали да се разделите по цивилизования начин!Аз нямам този късмет,тези дни ще подавам искова молба,ще се съдим за вина и кой знае колко още грозни сцени ще се разиграят.А ти защо ще се изнасяш от жилището,не може ли да се разберете ти да останеш там с детето?

И аз ти желая кураж,наистина е грозно да се търси вина и да се съдите до безкрай.Дано всичко свърши бързо за теб!
На въпроса : съпруга ми иска да продаде апартамента който се изплаща.

Ами той хубаво иска,но това е семейно жилище и не може да го продава току така без твое съгласие.Ако можеш да си позволиш да плащаш ипотеката,може той да ти прехвърли неговия дял от жилището,или да го запише на детето...предполагам има различни варианти,адвокатът ще ви обясни най-добре.Благодаря за куража,ще ми е нужен 

Mного се извинявам че пиша тук но наистина не успях да намеря как да отворя нова тема а и видях че тук пишете по подобен въпрос ...
Омъжена съм от година и половина но с мъжът ми нещата не вървят. Не мога да продължавам по този начин и искам да се разведа. По принцип мъжът ми е разбран човек и може би ще успея да го убедя да се разведем по взаимно съгласие, но прочетох че до 3 години след подписването , развод по взаимно съгласие няма. Какво означава това?

Питай в темата на адвокатите, ето тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=591599.0.
Доколкото знам и аз, до 3 години от сключване на брака можеш да се разведеш само по вина, но все пак е добре да ти дадат компетентно мнение.

     vladito9, можеш да се разведеш по взаимно съгласие. С новия Семеен кодекс отпадна забраната за такъв развод до 3 години от сключване на брака.

Парен каша духа, както има една приказка. Затова бих искала да ти кажа, че е много важно - каквато и последователност на действия по отношения на бъдещия развод, да предприемеш, нека близките ти знаят. Нека има хора, които са в течение с намерението ти и ако се наложи да могат да реагират (това за всеки случай).
Защото аз си бях въобразила, че ще се разведем со кротце, со благо, а след излизането на решението ще видим кой как и къде ще живее, както и ще осведомим близките. Но точно това ми решение, ми докара на главата доста неприятности - пряко и преносно. Аз също изключвах варианта за физическо насилие. Но това со остана само моя илюзия.

tina d , той трябва да се изнесе ! Първо, защото е лабилен и второ, защото законът е на страната на децата. Аз също съжителствам с лабилен индивид и се мразя за това, че се обвързах с куку, още преди сватбата си личеше, че не е в ред. Лошото при нас е, че синът ми е в трудна възраст, попаднал е в лоша среда и той го използва като маша, позволявайки му всичко, за да спечели при евентуален развод. Ще следя темата, тъй като ме засяга лично.

Е в този случай с молбата за развод и искане за определяне на привременни мерки и майката да остане с детето в общото семейно жилище. След това - каквото се разберат при развода.

Аз дори и да не съм в развод или пред раздяла с гаджето ми, щерка ми, която е в пубертета се възползва от всяка създала се ситуация на несъгласие м/у мен и него. И не твърдя, че го прави съзнателно. На мнение съм, че децата в тези моменти се чувстват несигурни, застрашени и им се отключва много труден за овладяване инстинкт за оцеляване. Днес съм в ситуация с пубертет, зрее от онзи ден и още съм на метлата. Къде има тема, в която мога да разговарям с родители с подобни възрастови проблеми?
Извинявам се, отскоро съм тук и все още се ориентирам.

Джин Луиза Финч, не зная за такава тема, но май ще трябва да си направим. Лошото е, че лабилният ми съквартирант също знае никът, с който пиша, също се съмнявам, че и някои негови познати ми го знаят и повечето от тях сигурно старателно му докладват. Но какво пък, няма да се крия от някакъв изперкал психопат. При нас нещата са много, много сложни. Пред очите на 12 годишния ми син е стоял на поне 5 метра от мен и е заявявал: " Ей-сега ще видиш как ще те изкарам луда ! " и започва да крещи с уродливия си тембър: " Помощ, коли ме, коли ме ! ", а най-най страшното е, че тъй като в момента това му е изгодно, за да не му се търси за нищо отговорност синът ни му подражава и също така нагло и безочливо лъже. Но няма да оставя нещата така.
Погледни в подфорум " Нашите деца ", аз също ще погледна.   

Е това вече е прекалено, пред самото хлапе подобни похвати. Аз имам 2 дъщери и не съм наясно как е с момчетата в пубертета, но сигурно пак ситуациите се разиграват крайно, както и според моите наблюдения. А ти не знам какво и докога ще чакаш, но дано опазиш нервите и здравето си.

Момичета, аз преди време бях пускала тема за пред-пубертет в Нашите деца -> Деца в училишна възраст. Не знам колко са големи вашите деца, но ако искате погледнете там. Не знам дали имаме тема за самия пубертет.

Това което споменаваш катюнгелче не е нормално и според мен си е за консултация с психолог или психотерапевт. Няма да можеш сама да се справиш, много работа те чака.

Джин Луиза Финч, съгласна съм с това, че децата търсят стабилност, но не мога да се съглася с това, че е несъзнателно търсенето на родителя който ги подкрепя. Ако са по-малки може и да е несъзнателно, но по-големите много добре знаят какво става и какво правят. Това го казвам от личен опит 

Здравейте, моя позната преживя на скоро също раздяла. Много се чудеше как да постъпи, тъй като мъжа и имаше претенции към жилището и размера на издръжката. Както и да е имаха разногласия, но решиха да изпробват медиация (не медиТация, аз в начолото го бърках) Вярвам, че сте чували за този метод. Спогодиха се с помощта на медиатор и след това съда само утвърди споразумението им и ги разведе. Доколото знам беше този - www.aiankov.com

 Медиатори много, не е нещо непознато за аудиторията тук. 

Реклама !