- Публикувана: 12 ян. 2006, 14:48 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2006, 14:06 ч.
За карането на колело...
Ako "Кайлъка" ми бе в близост - нямаше да слизам от колелото 
Чудесен парк. Искам да живея до/в него
Чудесен парк. Искам да живея до/в него
много искам да карам с Шани, да си връткаме заедно из квартала, но си си нямам велусопед!
имаш 3-4 месеца да притиснеш мъжО за такава покупка
а кой ще гледа поколението?
Шани, къде караш ?
ми предимно по Младост, но ако има желание и договорка - където кажете!
Шани, сега разрах че живееш в Младост, комшийки сме
(аз съм в "Дружба"1) и преди вашия квартал ми беше мнооого познат, но отдавна не ходя по Младост, та се зачудих къде по-точно, дали някъде около "Камбаните" или.... 
страх ме е да карам където минават много коли, а и от кучетата също-аз понякога карам на езерото но и там е пълно с пуснати кучета, а децата няма кой да гледа за сега, но малкия като го дам пролетта на ясла и ще се вихря 
може и срещичка да си организираме 
Имам желание но засега си оставам с него. В тетрадката със семейни планове /нямаме такава:) / сме запланували всички да си имаме колела и да караме, караме .... Малката е още малка и засега не може да стане, но по-натам живот и здраве.
И ски ще ходим да караме тримата. И шейни може. Фен съм на спортовете. Вярвам в положителното им въздействие върху духа и тялото!
И ски ще ходим да караме тримата. И шейни може. Фен съм на спортовете. Вярвам в положителното им въздействие върху духа и тялото!
А дали наистина има влияние върху общата форма карането на колело?
Говоря за често каране, не за състезателно..те са ми ясни, какви мускули имат на прасците от велосипедите.Щото аз като карам не усещам някакво кой знае какво напрежение някъде по тялото си и затова не съм сигурна дали това се води нещо като тренировка, или не
Айде ще си призная, не мога да карам колело 
Иначе сигурно е готино, особено в морската градина.
Иначе сигурно е готино, особено в морската градина. С гордост заявявам, че колело се научих да карам миналото лято (бях на цели 30 лазърника). До тогава не се бях и опитвала, ама вече много, мноооого исках да се науча. Бях само за скрита камера, защото по алеята преди Братската могила (там се учех да карам) разни възрастни хора си се разхождат и току срещу тях лети една "леля" (демек аз) с колело и вика "бягайте, бягайте, още немога да завивам"
А те спират и ме гледат, вместо да се дръпнат 
Те не ми вярваха. Е като разбраха, че наистина сега се уча бяха по-толеранти, та даже се чуваше "Горкото майче, на тия години да се учи на колело. Явно ще гони децата с него". 
Е, в крайна сметка за една седмица се научих да си владея колелото и да завивам и от тогава всяка вечер сме на гребната база или другаде. Сладка картинка - отпред Тати с малката на специална раница на гърба, после баткото и накрая аз (гордостта на тати -п нали мъж ми ме научи де ). Нека малко да се стопли и тръгваме пак. Само, че тази година трябва да вземем столче за малката, че няма да се събере вече в оная раница 