Колкото до Суворов - предимството на книги като неговите е, че по популярен начин действително обърнаха внимание на всички върху невъзможността на факти, които дълги години се приемаха като статукво - коварното нападение, неподготвеността за война, предполагаемата липса на въоръжение, величието на Жуков - веднага след излизането на книгите имаше и достатъчно дискусии, и подробни разбори.
Става въпрос за далеч по-важни неща за хората от нашето поколение, от любопитни факти из историята на Меровингите, и ако човек веднъж се усъмни в общеприетите тези, инфо има достатъчно.
Солженицин и Суворов изиграха огромна роля именно в преосмислянето на парадигмата за обикновения, средностатистически човек, със здраво набити в главата клишета по тия въпроси, затова аз го харесвам.