Тази тема, по която ще пиша, е много тежка за мен в момента.
Форумът е свързан с жената по всякакъв начин, и от вас търся подкрепа!
Мъжът до мен, с когото съм от 10 години, замина за командировка в Румъния. В началото уж беше за 2 месеца..Сега се оказа че ще е за 3... Както и да е, приех го.
Там са настанени в мотел. Спят там, хранят се в ресторанта на мотела.
Спомена, че персоналът там в заведението работел по 24 часа. После спомена , че сервитьорките били хубави млади момичета. (Той е на 30). Сядали на тяхната маса, комуникирали.
Освен това, единият му колега, който е едва на 20 години, вдигал полата на едната сервитьорка и я пощипвал, а тя не реагирала.
Питала съм го дали тези жени спят с някои от мотела. Той казва, че не спели, но се държали много предизвикателно. Били с къси поли, и големи деколтета.
Веднъж когато говореше с мен и общата ни компания, от заведението на мотела (там хваща безжичен нет), се пошегувах и му казах да ми покаже някои от персонала, и мина през това време една от сервитьорките 45 годишна, приличаща на порно звезда, напомняща типа ''Сашка Васева''. Махна и ни поздрави. (повярвайте, рядко тук виждам 45 годишни жени, които да изглеждат така). Но добре, да приемем, че има и такива.
Споменава ми, че тези жени сядали на техните маси, вземали си от храната им...
Казва, че веднъж докато спали с колегата му в тяхната стая, нахлула едната да търси зарядно.. Това нормално ли е?
Там били други хората, казва той..Но колкото и да са различни, нали всяко нещо си има граница..
И ако те наистина са толкова разкрепостени и ''общителни'', защо да не си лягат с тях, щом им дават да им бъркат под полите?!
Извинете ме, не знам какви са тези румънки, но тук не съм виждала подобно нещо...
Скоро се скарахме по скайп, аз му казах, че не ми е лесно, и той ме обиди. Няма да ви казвам по какъв начин, думата е грозна... Сдобрихме се..
Но много ми идва. Чакам го..Знам, че живее там в тази среда, сред тези жени, с които той не спял, но аз как мога да знам..
Същевременно се грижа за къщата му , докато го няма. Разчита изцяло на мен за всичко...
Аз знаете ли от колко неща съм се лишила, заради него? Можеше преди години да уча в чужбина, записах се тук, заради него... Сега той не знае кога пак ще замине... Не ги задължават, той преценява дали да замине... И стоя в неизвестност и чакам...
Надявам се, че много жени ще ме разберат. Тъжно ми е...
Това са толкова години, през които животът ми се върти около този човек, давам всичко за него...
А годините си минават..Той както е тръгнал, може парите да го поблазнят, и да ходи постоянно. А аз да стоя и само да чакам...След няколко години и аз ставам на 30...Искам и аз да имам семейство, а както разбирате, тук не знам какво да очаквам.
Сега ще го видя за няколко дни, и пак ще замине.
Много ми е трудно.
Надявам се да не съм прекалила с изповедта си, но реших да пиша, защото тук влизат много жени и майки, с всякакви съдби, и вярвам, че ще ме разберете.