Как да се справя с нахално съседско дете

 Аз имах подобен случай  това лято - едно дете идваше да си играе с моето в къщата в която прекарахме предишните месеци, като към мен се отнасяше като към обслужващ персонал и не искаше разрешение за нищо, също така му бяха съвършено неизвестни думите Може ли, моля, благодаря... Понеже моето дете е съвсем без компания си струваше да изтърпя тая инвазия, но в твоя случай, мисля, че трябва да издадеш ограничителни заповеди - в къщи с чехли не се влиза, играете само там и там  и в осем и половина - или колкото ти си определила - си тръгваш.
 Нали се сещаш, че детето не е виновно, ама...

Аз бих влязла в контакт с родителите и бих изяснила с тях границите на гостоприемството си.

Може да е странно, но на мен ми дожаля за детето от първия пост, ако не е научено на обноски, ако е неглижирано от родителите си, ако не е видяло добрия пример как да има приемливо поведение?

И аз мисля така. Щом ти си домакинята и играят в твоя дом, ти определяш правилата. 

Аз бих споделила и с майката на нахалното съседско дете какви са правилата за посещения в моя дом, да е информирана. Защо не поговориш с нея, да й предложиш децата да играят в двора в беседката на въздух.

Аз в ранното си детство съм живяла в къща с двор и беседка.
Дворът макар и не голям беше на две нива, имаше и градинка наоколо , и пясъчник , и масичка за писане, и въже, на което опъвахме "завеса" за да правим театър, т.е. всичко необходимо за игра.И люлка в двора имаше.

Но децата все ще намерят за какво да се подсетят и да влязат в къщата, така и ние- я някоя кукла, я нещо за писане ще ни потрябва и влизахме- излизахме.Същевременно на едната ми приятелка баща и беше доцент и все имаше писмена работа и там бабата много осторожно внимаваше да не влезем да играем, само по изключение се ходеше там и това се знаеше от всички.Други къщи нямаха беседки и не беше интересно.

Пиша всичко това, защото ако се остави на децата да съобразяват, те все ще намерят причина да направят обратното на това, което ние предполагаме.

Затова- разговор с родителите и ясни граници, ясно очертани правила.Дори с риск децата да развалят приятелството.

  По моя опит разговор с родителите не върши работа, даже е вреден. Хората са обидчиви за децата си. Дори да е поднесено деликатно, лошото чувство остава - представете си, че за вашето дете е тоя разговор, вие ще разберете, ще се съгласите, разумно е, но се появява едно лошо чувство, че всъщност присъствието на детето не е желано и пречи. Или хората са кофти.
  Освен това, обикновено става въпрос за родители, на които им е удобно детето да е у комшиите, не са много внимателни, самите те не са дали подходящ пример на детето, че на чуждо място не се държиш точно както у вас... но това е без значение, деца са все пак, които при това не ни е  работа да възпитаваме, но можем да устроим нещата комфортно за всички.
 Затова аз бих подходила рационално - иска ли детето ми вечер да си играе с това хлапе - иска. Пречи ли ми това - и доколко - и съответно им поставям ограничения. Вкъщи - само събути. Играе се тук и тук. Щом кажа, всички разхвърляни играчки се събират в ей тоя кош. В осем часа вечеряме и затова  - довиждане, мойто дете.
 Честно да ви кажа, едно дете се води по-лесно и по-можеш да се разбереш, отколкото с някои родители. Пък и какво - аз ще кажа на майката, че искам да играят само в беседката и да не прави това и това, тя ще каже на детето, но като не е там как ще го контролира? Не, не - просто трябва да не се свениш, че детето е гостенче и да му правиш преференции, а да го командваш на общо основание с твоето.

Честно да ви кажа и на мен ми е жал за детето,може би и за това не реагирам по-остро.Детенцето вече една седмица е с едни и същи къси панталонки,и голо до кръста.Панталонките вече са целите замазани,и не личи първоначалният им цвят.За това има вина майката.Не мога да говоря с майката,защото тя,без да изглеждам прекалено претенциозна,е меко казано простовата.Всяка вечер опъват едно одеало,и с още няколко майки пият бира.Освен това веднъж се засякохме с нея на улицата,и започна да ме разпитва за наши семейни приятели,и да ги обсъжда.Естествено парирах веднага опитите и за клюкарстване.Детенцето,което иначе е много красиво дете,винаги е гладно.Да не помислите само,че ми свиди просто ми прави впечатление.Винаги го черпя с нещо-детето не е виновно.Иначе не са социално слаби,и двамата работят,но явно на майката не и се занимава с детето,и е намерила лесен за себе си начин.А иначе аз на вечер по сто пъти повтарям,че в къщи не влизаме с обувките,че времето сега е хубаво,да играят на беседката.Моето дете взема играчки,и излиза,но то влиза вътре през 5 минути,ту вода му се пие,ту за някаква играчка,и всеки път ме пита какво имаме в хладилника.Не знам,може би не му се обръща внимание в къщи,за това какво е прието и какво не,когато си на гости.

Виж какво, от простоватите родители стават и простовати деца. Не въпросът кой е претенциозен, хората не са еднакви, и обществото и маниерите им са различни, не е въпрос на оценка, просто констатация.
 Това дете ти е в къщата, третирай го подобаващо. По хладилника ти няма какво да има интереси, ако нещо му се яде и имаш какво - дай му. Ако нямаш - нямаш. Просто му казвай какво може и какво не може спокойно и без свян. Ето, заповядай чаша вода, а сега не влизай вътре. Не си вземай сам, у нас не е разрешено.
 И какво да ти кажа, има малки тарикатчета, средата им вече ги е направила доста наглички и направо груби, няма какво да ти е жал, защото това си им е стереотипа и начина на живот на цялата фамилия. те си имат своите начини на справяне с живота и не е винаги уместно човек да ги обгрижва, възпитава и прочие.
  Ако не пасва на вашия начин на живот не е толкова лесно да е постоянно у вас.
 Пък и детето ти е вече на възраст в която може да образува трайно приятелство, приятели ли са, допадат ли си?

Малките трябва да се учат, на тях човек не бива да се ядосва.
Когато си в дома си, ти определяш правилата и да направиш забележка на свое или чуждо дете и да им кажеш кое се /не се/ прави у вас може и следва да сториш съвсем спокойно. На 6 години не може дори да се очаква децата да са възпитани и то тъй, че да отговарят на личните ни разбирания за възпитание. Пък то, пусто, колкото са хората- толкова са и разбиранията.
Аз имам опит с приятелите на двете деца. Не говоря с родители за правилата вкъщи, просто им ги съобщавам /на децата/ и следя да ги спазват аз. Малките бързо свикват. 
Остави настрани мисълта дали и как се грижат за чуждото дете чуждите родители. Не сравнявай, не споделяй пред своето дете тези си мисли. Така се намесваш недобре в техните отношения. Нека играят, независимо какви са панталонките на другото дете. Стига другото да няма черти в характера, с които ти твърдо не можеш да се примириш, но това не е толкоз често явление при малките. Те още не са оформени хора- характери, навици, всичко е в процес на развитие и това развитие далеч не зависи само от домашното възпитание. Всички ние, чуждите родители, до голяма степен също играем роля. Кой да ти каже твоето как изглежда в чуждите очи. Просто настоявай за основните правила и толкова.
Когато сядаме да вечеряме ние предпочитаме да сме си нашето семейство. Поради което ако има деца, моите ги изпращат, за да се навечерят. Ако е лято- после се викат пак, след вечеря. С големия е вече различно, играе до по- късно, като всичките си приятели, но до около ІV клас това беше режимът, такъв е в момента на малкия.
Вода могат да си вземат навън в две шишета, дразнещо е да влизат вкъщи през пет минути "за вода" /естествено, че не е поради жажда/.
Играчките- каквото са взели- това, ако се прекалява с влизания по този повод.
За хладилника- бих обяснила категорично, че съдържанието му не е работа на децата.
В спалните не се влиза изобщо. В чекмеджета и шкафове не се рови.
Ясно и категорично. На шест не са още утвърдили се девианти.

Много съм съгласна с всичко написано дотук.
Синът ми в началото на лятото завъди едно подобно приятелче с една година по-малко от него - на 8 г.
Всеки ден звъни точно в 14 и 30 часа и докато стана да отворя, той вече блъска, тропа по вратата, натиска бравата... Казах на сина ми да го помоли да не го търси от 14 до 16 часа и да не тропа така по вратата. Не. Човекът е нагъл. Реших аз да прослушам радиото - една вечер ги оставих да играят в къщи на компютъра - опитах да подхвана разговор - къде живее, къде учи - леле, то това дете неизмито, неизпрано, необгрижено. Използва думички като А? Ко?  Не може да ми каже къде живее /живее в блока точно зад нашия/...   А иначе с такива хубави големи и любопитни очи. Хвана ме яд на тази майка.
Един ден, синът ми беше на лагер и това дете идва да го търси /отново в 14 и 30/. Обясних му, че го няма и го помолих от 14 до 16 часа да не звъни у дома, защото си почивам. То изобщо не се впечатли и ме попита: "Може ли да вляза и да поиграя на компютъра му?". Аз ... попитах го дали има компютър вкъщи - Да. Аз продължавам: "А хубаво ли ще ти бъде теб да те няма и моя син да влезе и да ти ровичка?" - "Не." И аз: "Значи добре ме разбираш, че няма как да стане."
Това се врътна и повече не го е търсил.

Честно казано нямам нищо против у нас да идва дете да си играе с моите, но пък до 22.30ч.?    Още в 19.30 ч. ще го помоля, ако не стане с молба, направо за ръката и у тях да си ходи. Въвела съм режим, че в 19.30 ч. се прибираме да вечеряме, мием и лягаме. Така че дотам. И изобщо не ми пука дали ще се обиди. Защото по принцип аз съм малко непукист, но държа правилата да се спазват. Децата да са в леглото до 21.00ч. След това е време за мен и съпруга ми, и ние сме хора и ние трябва да се видим и да си починем.

Съгласна съм, че в твоя дом ти определяш правилата - не се свени и налагай на него същата дисциплина като на своето дете. За хладилника - наистина ли е гладно или гледа да получи нещо вкусно, от което е лишавано? Независимо каква е майка му и как се грижи за него - никое дете не бива да гладува. Но не и във времето, когато вечеряме цялото семейство, по-скоро ще му сложа нещо за вкъщи, то все още не е член на семейството ми.
Като стане време за вечеря го изпращай и толкова. Ако трябва и вратата заключвай зад него.

Сега ще я сервираш в беседката, но пък той ще добие навик да вечеря у вас. През зината няма да можеш да сервираш в беседката. И друго - зависи от традициите във вашето семейство, но у нас държа на вечеря да сме всички на масата и да си говорим и обсъждаме наши, вътрешни работи. Няма да се чувствам добре от ежедневното присъствие на чужд човек, било то дете. А също и не бих се лишила от отсъствието на едно от децата ми, само да угодя на съседчето  
И не вечеряте рано, по-късно не е нормално да вечеря едно дете, иначе ще си легне с пълен стомах.

Подкрепям съветите до тук.
Чудя се само тази простовата майка, дето се е сетила да те провокира да клюкарите дали не е разпитала детето си какво става у вас, какво получава детето и (игра, вечеря, внимание, почерпка) и да се е подсмихнала доволно, отпивайки поредната глътка биричка? И аз абсолютно съм против системното присъствие на чужд човек по време на вечеря. Така че гладно-негладно, чисто-нечисто, има си родители. Прецениш ли, че е време - довиждане.