Мога ли да пиша в темата?
В нашето село има едно момиченце на годините на сина ми. Като картинка това дете, умно, щом е и отличничка, но явно има нещо много дразнещо в характера, че не може да завъди приятели. Толкова ли е било трудно едно елементарно възпитание. Вместо това техните гледат да го пратят навън и да им е мирна главата. Не може да не виждат, че то седи само, а другите се карат, сърдят, ама все там в общата тумба си играят. Дядо й никой не го пуска в къщата си, че е крадлив. Покрай него и детето е нежелано и на никой не му се занимава да му обясни какво в станало. И то милото седи само на улицата и му се плаче, когато поредното дете му каже, че не иска да играе с него, а отива на стадиона.
Отначало майка ми с желание го поканила да играят с моето (в двора). Но това дете влизало в къщата, ровило е по шкафовете. Нашите носиха запаси от бисквитки, солетки и куп други неща на село. Онова е отворило всички кутии, пликчета - всичко. Не зная дали е яло нещо, това в случая не е проблем. Дори и да е изяло нещо, моето нищо не ядеше, така че не се е и забелязало. Но отворени бисквити се овлажняват за 3 дни. А пет пакета отворени бисквити са си проблем. А два пакета сол отворени могат да те докарат до бяс. Абсолютно всичко е било съсипано (брашно, десертчета, салети, спагети... каквото се сетите).
Отделно не си тръгваше, когато сядаме да ядем. На ми беше проблем да я почерпя с вафла, или от селския магазин да й купя каквото и на моето, ама понякога не може. Купувам нещо скъпо за децата, което и аз не ям. Ама не мога да купувам и за нея, а и не мога да не му дам - дете е яде му се... Зная че не са го оставили гладно. Изобщо не става дума за необгрижвано дете. Гуменките му переше баба му по 3 пъти на ден, а за дрехите да не говорим (малко да е изцапано или намокрено се сменяше).
Идваше у нас, вече прочело неговите 20 страници за деня и не се съобразяваше, че и моето иска спокойствие и трябва да чете. Моето имаше нужда да пише диктовки - абсолютно невъзможно. Другото пишеше по-красиво и без грешки и не се съобразяваше (и кое дете би).
Случвало се е да ходят и у тях.
Ще кажете не е кой знае какво, ама си е досадно. Счупени играчки, ровене по шкафовете. Да нямаш мира и една секунда. Не можеше да скриеш нищо ценно или скъпа техника.
После така се стекоха нещата, че майка ми им забрани да играят в двора, извън двора имаше повече момчета и моето си намери други приятелчета...