- Публикувана: 15 авг. 2012, 01:44 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2012, 23:23 ч.
Паническо разстройство-част 10
Полезна е книгата,описва своето ПР.Другата на Елена Шахънска е по –подробна с техники ,упражнения и медитации,тя е оставила в миналото ПА,докато Петя мисля,че все още има проблем с возенето в градския транспорт.И от двете книги може да се извлекат полезни неща.Четете и действайте.
Ето и основни правила за справяне с ПА.Започнете с тях и постепенно ще ви олекне и ще почувствате сила.
http://evropea.com/attack_secret.html
Ето и основни правила за справяне с ПА.Започнете с тях и постепенно ще ви олекне и ще почувствате сила.
http://evropea.com/attack_secret.html
Здравейте! Пиша тук, за да ви помоля за съвет. Преди година и половина мъжът ми направи нервен пристъп, придружен от панически атаки - не можеше да спи, да яде, изпитваше голямо напрежение, липса на сили и същевременно психомоторна възбуда и т.н. След като острия период премина, последва депресивен епизод. Към момента нещата долу горе са добре, но не напълно. Старае се да се прикрива, но аз го виждам когато му стане усилно. Тогава се променя, затваря се в себе си, става по-черноглед и раздразнителен. Уморявам се постоянно да следя настроенията му и сякаш вече и аз не мога да се отпусна. Постоянно съм нащрек всичко да не се повтори отново. Самият той сякаш също се промени. Какво да правя и аз не знам....
.А ходи ли ли сте?
Ето тук намерих линк за Нареченските бани.Имам позната която е ходила 3 год.и сега няма проблем с ПР. http://travelblog.bg/Narechenski-bani-%E2%80%93-glatka-vazduh-v- … nevie-id8782.html
http://www.svbogoroditsahospital.eu/nf/index.php?option=com_cont … id=2&Itemid=3 Дано съм успяла да помогна.И ако я имаш тази възможност за почивка не я пропускай.
http://www.svbogoroditsahospital.eu/nf/index.php?option=com_content&view=article&id=2&Itemid=3 Дано съм успяла да помогна.И ако я имаш тази възможност за почивка не я пропускай.
Ох, пътуването 
На мен от малка ми става много лошо в автобуси и коли. Цял живот пия Дименхидранат преди пътуване. Откак съм с ПР вече и градския автобус ме шашка. Не даи боже да е пълен и да няма каде да седна 
добре че засега не ми се налага да ползвам много автобуси. Но понякога се качвам и минавам няколко спирки, за тренировка. Уфф, на третата минута ми става много лошо. Незнам дали е от ПР или по принцип, защото винаги съм го имала и сега усещанията се засилват, но си е гадно.
На мен от малка ми става много лошо в автобуси и коли. Цял живот пия Дименхидранат преди пътуване. Откак съм с ПР вече и градския автобус ме шашка. Не даи боже да е пълен и да няма каде да седна добре че засега не ми се налага да ползвам много автобуси. Но понякога се качвам и минавам няколко спирки, за тренировка. Уфф, на третата минута ми става много лошо. Незнам дали е от ПР или по принцип, защото винаги съм го имала и сега усещанията се засилват, но си е гадно. 
За първи път в тази тема, помагайте.
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
lavanda , мили4ка, аз имам опит . Представям си колко ти е тежко и колко ти е трудно.
Нещата не са непоправими. Трябва и ти и той да знаете няколко неща:
хората се променят! няма нищо постоянно!
Така: мъжа ти има етап на промяна в живота. Този етап е предизвикан от някаква промяна.
ще пиша после пак, сега децата са ми на главата
Нещата не са непоправими. Трябва и ти и той да знаете няколко неща:
хората се променят! няма нищо постоянно!
Така: мъжа ти има етап на промяна в живота. Този етап е предизвикан от някаква промяна.
ще пиша после пак, сега децата са ми на главата
Пожелавам ти късмет.Надявам се че ще има голяма полза от почивката.После пиши как е минало
Непременно ще пиша
Препоръчани теми