Малката ми е родена края на декември и в началото се носихме докато се запролети, а баткото в количката. Аз не ползвах кенгуру, а Ергобейби с подложка за новородено. За после препоръчвам количка за породени. Аз имам борд със седалка, но количката щеше да ми е по-удобна защото много ходим по задачи като излизам.
За подготвяне твърде не съм го подготвяла, защото той си беше много малък и нищо не разбираше. Знаеше за бебето и ми галеше и целуваше корема и викаше бебе. КАто го питаш къде е бебето ми вдигаше блузата и галеше корема.
Срещнаха се на изписването на малката, но той не реагира никак. Общо взето като се прибрахме имаше и гости и аз гледах да обърна внимание на него да го гушкам и да му се порадвам. Но като цяло той не усети нещо специално да сее случило или поне не даде такъв вид.
При нас ревност не е имало и вече 9 месеца не се забелязва такова явление. В началото не я отразяваше много и не му е правила впечатление. После започна да ходи да я гледа кошчето като стои и да ни вика когато я чуе че плаче. Аз се стараех да не се чувства пренебрегнат, за това много помогна факта, че майка ми беше в нас първите 3 месеца и винаги имаше кой да му обърне внимание. Вече малката е на 9 месеца и започва да става човек и се заиграват заедно,започват и да се карат, но то е нормално предполагам.