Аз бях в депресия 1 месец и после всичко се оправи от самосебеси 
- Публикувана: 23 ян. 2006, 19:36 ч.
- Последно мнение: 18 март 2006, 12:20 ч.
Следродилна депресия
В началото по-добре да е си сама.Все пак човек не се ражда научен и има нужда да нагласи часовника си според новия начин на живот, а и да вършиш всичко сама гледане на дете,домакински задължения,разходка на кучето и все пак да намериш време да пооспиш.Според мен трябва да се възползваш от предложената помощ.Аз поне така направих 
Единственият човек, който исках да бъде до мен, беше съпругът ми. Справихме се добре. Бабите искаха много да помагат, но аз си представях следната ситуация: Бебето още няма изграден режим. Яде на поискване и спи когато си иска. И в един момент, когато то е заспало, аз, вместо да легна и да си почивам, трябва да правя компания на някоя баба. Не, благодаря! И до сега идват само ако аз трябва да излезна някъде или вечер за по малко.
Аз имам дъщеря на 7 месеца. Според мен тази депресия се дължи на няколко фактора: килограмите в повече, които влияят на самочувсвието; свободата, която детето отнема с непрекъснатите грижи, понеже нямаш време да се погрижиш за себе си, външния си вид, на които толкова много си държала преди това и най-важния фактор е хроничната преумора. Въобще целият ти живот се преобръша и се подчинчва на едно човече 4 килограма, но надарено с удивителни гласови способности.
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!
При мен депресията мина още, докато бях в болницата, защото там сама трябваше да се грижа за бебо, та когато се прибрахме всичко си дойде на мястото. Иначе майка ми си взе отпуска, а живеем със свекърите, та нямам проблеми по отношение на помощта. Мъжът ми също беше една седмица в отпуска и той много ми помага. Въобще благодарности на всички. 
Мен ми помага майка ми 1 месец, защото бях със секцио и чисто физическите действия ми бяха трудни. Аз бях в депресия сигурно 3 седмици, ама страшна работа. Скъсах се да рева. Само това - за хубаво и за лошо - голям рев. Хормони ли бяха, какво беше не знам, но беше страшно. Аз имах страхотна бременност. Нито веднъж не ми стана лошо, нито веднъж не ми се повдигна, затова и не очаквах нещо подобно мислех си,че само по филмите го има. Вече знам, че не е така. Хубавото обаче е, че преминава сравнително бързо. Добре, че бяха майка ми и мъжът ми, защото иначе незнам. Като мама няма да знаете (ама вие си знаете) 
Ще ти кажа как аз избегнах тази депресия /а имах предпоставки да я развия/. След изписването съпругът ми беше непрекъсното до мен. Други роднини допусках от време на време за около час. Половинката ме отменяше както в домакинстването, така и в повечето грижи за бебето /по-точно обгрижвахме го заедно/. Просто нямаше за какво да се хвана 
След като имах време да си почина, започнах безкрайно да се наслаждавам на общуването с бебка. Все още нямам никакви задължения в къщи-правя само това, което искам.
Успех!
След като имах време да си почина, започнах безкрайно да се наслаждавам на общуването с бебка. Все още нямам никакви задължения в къщи-правя само това, което искам.Успех!
аз лично предпочитах да сме сами с мъжа ми,наистина бях изнервена но имах нужда само от него
Все още не съм изпаднала в такова състояние,но то не е късно.При мен май точно обратното се получава -прекалената намеса на бабите ме изкарва извън релси.Аз сама /с таткото де/си се справям доста добре като за човек без опит,обаче в тяхно присъствие се депресирам и все излиза така ,че нещо не е както трябва.Много е топло ,много е студено в стаята,бебето е без шапка,гладно е,жадно е...уффффф аман 
Аз имам дъщеря на 7 месеца. Според мен тази депресия се дължи на няколко фактора: килограмите в повече, които влияят на самочувсвието; свободата, която детето отнема с непрекъснатите грижи, понеже нямаш време да се погрижиш за себе си, външния си вид, на които толкова много си държала преди това и най-важния фактор е хроничната преумора. Въобще целият ти живот се преобръша и се подчинчва на едно човече 4 килограма, но надарено с удивителни гласови способности.
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!
Marlena, изказването ти е такова, все едно описваш моите чувства и ситуация!!
Иначе майка ми беше за малко повече от месец при мен (живеем при родителите на мъжа ми), но най-вече ми беше морална подкрепа, макар че ми помагаше и технически, но тя няма много опит с деца и се притесняваше. Най-вече ми помогна с това, че понякога взимаше бебето за няколко часа през нощта м/у кърменията.
Депресията при мен май чак сега започна да се проявява...както каза Marlena - липса на движение, на свобода и мобилност, завися непрекъснато от мъжа си, защото живеем във вилна зона и до града трябва с кола. А и поне аз съм на абсолютно ново място и не познавам никого тук! Липсата на старите приятелки също ме депресира. А и мъжът ми е малко объркан по отношение на секса след раждането и още се притеснява да възобновим отношенията си с интензитета от преди, което страшно ме потиска.
Изкарах тежка депресия, изводите ми са, че ако си бяхме само с татито, щеше да си е много по- добре! Аз исках майка ми, после свекърва ми, отзоваха се жените, обаче си беше моя грешка! Когато останахме само тримата, започнах да си стъпвам на краката! При всеки е различно наистина, идеалният вариант е да идват за по малко и да вършат определени дейности, защото иначе наистина се получава всичко друго, но не и почивка! Говоря за личния си опит и усещания! Фактор е и раждането като емоционален "шок", адаптацията с бебенцето, хормони, всичко си иска време!
Успех
Успех
Все още не знам дали роднините, които помагат, са "малкото зло за добро" или "малкото добро за зло"...определено една млада родилка трудно може да се справи напълно сама. Все е необходима физическа или морална подкрепа. Аз лично си мечтая за момента, в който с таткото ще сме сами, но за съжаление съм обградена от роднините му, само в женски пол, които непрекъснато дават акъл. И колкото и да са симпатични иначе, определено ме изнервят и ми идват в повече.