Срамежливост

  • 1 570
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 838
Здравейте, искам да попитам за причините за срамежливостта на малко дете, 2,3 годишно.
Като се появи външенн човек се сгушва в мен и не иска да се показва, целият става червен. Дори и с нас, близките му вкъщи е така. Като направи нещо и се срамува от постъпката си.

# 1
  • Мнения: 4 514
Винаги ли е бил такъв или отскоро? Познавам дечица, които минават през 'срамежливия' период, но той обикновено е за кратко.
Ходи ли на ясла?

# 2
  • Мнения: 838
Не ходи никъде, отскоро е такъв.
Възможно ли е причината да е, че му се обръща много внимание, прекалено се обгрижва или силни емоции?

# 3
  • Мнения: 2 328
 Не е нищо обезпокоително -децата преминават през такъв период,а колко дълго ще продължи зависи и от темперамента на дечко- може да е по-чувствителен.
Не насочвайте внимание към детето точно в този момент когато се срамува и мисля ще се справи по-лесно и бързо.

# 4
  • София
  • Мнения: 758
Не е нищо обезпокоително -децата преминават през такъв период...
Подкрепям. Според мен всички минават през този етап - може би продължителността е различна. Дъщеря ми е на 2г. 2м., много общителна и усмихната, но когато се появят външни хора, дори и да са познати, има 15 мин. "гипсиране". След което пак почват дивашки игри. Мисля, че психолозите обясняват това с факта, че на тази възраст се осъзнават като самостоятелни личности и се стряскат от вторачването на другите в тях: Я кажи здравей; Какво сладко дете, Послушно дете ли си...и др. подобни.

# 5
  • Мнения: 3 818
Не ходи никъде, отскоро е такъв.
Възможно ли е причината да е, че му се обръща много внимание, прекалено се обгрижва или силни емоции?
Характер Simple Smile Дъщеря ми беше такава, стеснителна и срамежлива, непознатите ги игнорираше тотално и не се отделяше от мен. Като тръгна на градина се поотпусна, сега е втори клас, нищо й няма, общува си съвсем свободно с хората.

# 6
  • Мнения: 2 124
Период е - повечето деца го минават на възраст 2-3 г., моята щерка тогава пропусна, сега (6 г.) е в тази фаза спрямо непознати иначе изобщо не е в категорията на срамежливите.

Тази срамежливост е продиктувана от грешното поведение на въпросния непознат, че непременно трябва да се закачи с детето.
Ако аз попадна в среда сред непознати и всички обърнат погледи към мен и ме нападнат с въпроси, ахкания и превъзнасяния и аз ще се затворя в черупката си - естествена реакция.

# 7
  • София
  • Мнения: 20 082
Освен период е и въпрос на характер.  Peace Дъщеря ми беше страшно срамежлива като малка - не с нас вкъщи, а навън. И то до такава степен, че дори отказваше да играе на площадката с непознати деца - стоеше сгушена в мен и ги наблюдаваше. Отказваше да поздравява и съседите - като й правех забележка, че така не е възпитано, ми се отговаряше "Поздравявай си ги ти, аз не ги познавам". Страшно предпазливо пристъпваше към нови запознанства и с всички сили се стремеше да ги избягва. Трудно се отпускаше пред познати. Но за сметка на това вкъщи и с близките познати и роднини не беше изобщо срамежлива, дори напротив. В детската градина и с годините започна да преодолява срамежливостта и сега вече не е изобщо толкова дръпната, но все още не е много разговорлива с непознати. Просто характер.

# 8
  • Мнения: 1 589
Aз доколкото разбрах детето се притеснява и от близките си.

Пусни го на д. градина,може да помогне

# 9
  • София
  • Мнения: 20 082
Да, затова и казах, че може да е просто такъв характер.  Peace

# 10
  • Мнения: 556
Нормално е когато детето е гледано само вкъщи да е по-стеснително. Може би детската градина наистина ще помогне.

# 11
  • Мнения: 1 011
, има 15 мин. "гипсиране". След което пак почват дивашки игри.
При нас са 5 мин. Mr. Green
Започна от скоро,но според мен повечето деца минават през този период

# 12
  • Мнения: 838
Питам се дали има някаква особеност в това отношение при момчетата или момичетата и дали при много обръщане на внимание и увещаване на детето да се покаже, а не да се "гуши" в майка си може да му се обърка по някакъв начин развитието?

# 13
  • София
  • Мнения: 44 106
Нищо няма да помогне да го пусне на 2 години на градина...
Иначе хора разни, периоди разни...не го намирам за нещо притеснително.
Ако наистина непознатите пекалено се вторачват в нея и я закачат много това може да засили притеснението й.
А с други дечица как е? Само към възрастните ли има задръжки?

Това с вниманието на близките ми е абсурд, не мисля, че има отношение и никога не бих казала на притеснено дете - не се гушкай в мен, още по-малко бих го избутала...напротив, щом търси закрила, трябва да знае, че винаги ще я получи от теб.
Т.е. ако се притесни и  гушне в теб, гушни го и ти или го хвани за ръчичка, сложи ръка на рамото му, погали го, и си говори с възрастния, от който се притеснява детето, без да се фокусираш върху  поведението на детето. Така хем ще види, че откликваш на нуждите му, хем ще види, че на непознатият може да се вярва, щом мама спокойно си говори с него, хем като не се фокусирате върху проблема може и след малко сам да реши да се пусне и да пообщува или да се занимае със нещо свое си.
Ако реакцията е - Я не се крий...какво се притесняваш, ела тук, кажи на колко си годинки и т.н. единственото, което ще постигнете е детето да се дръпне още повече, а може и да се разплаче и т.н.

Последна редакция: нд, 06 яну 2013, 16:26 от Angel_Dust

# 14
  • Мнения: 838
Angel_Dust, аз така и правя, гушкам си го, но започват едни уговорки: Абе, дете, защо се гушиш, защо това, защо онова, я погледни, я виж това, я поздрави, я незнам си кво си... и аз усещам как нещо отвътре много ми тъка и ме дразни в поведението, в случая става за поведение на роднини, които не вижда всеки ден и не ги помни, но аз не мога да избегна тези "срещи"...
Все едно в такив момент някой ми взима детето и започва да си го гледа по негов начин, противно на моите желания, доста е гадно, а и не мога нещо да променя, защото тези хора ги има. Но истински се притеснявам дали това няма някакво значение за детето в посока развитие на някакви качества или друго?!

Общи условия

Активация на акаунт