Пета тема на чакащите

Бяхме писали в началото без претенции за произход, но да няма ромски черти. Но социалната в доклада писала "смесен произход". Та добре, че отидохме в централното да видим защо не ни се обаждат, за да го разберем това и да го променим на "без претенции, но да няма ромски черти". Другото, което променихме е възрастта. Бяхме писали първоначално от 1 до 3, променихме го на от 0 до 3 год.

Mademoiselle Chocolate , не е вярно, че предлагат приоритетно на бездетни семейства ( случва се на единични места да има такива остарели, закостенели схващания). Основната причина за бавенето е изисквания за етнически произход. И аз, докато чаках, изпадах в такива грешни мисли, докато не разбрах, че в доклада ни  пише "здраво българче" (нещо от сорта беше, не си спомням точната формулировка, така се бях афектирала, като разбрах) Писах заявление, изрично - нямаме претенции за произход, може да е от турски, ромски, смесен, баща неизвестен. Няколко седмици след подаването на това заявление хванах телефона и започнах да звъня по РДСП да питам получили ли са допълнителната информация. И след няколко дни получихме първото писмо.
За доходите, Цвети е писала - няма какво да се притеснявате, и да чакате - подавайте документите.

Значи не без основание се съмнявам във формулировката. Заявлението (ако се наложи промяна) по образец ли е или в свободен текст? Всъщност как става - отивам на място и говоря със социалния работник, който е изготвил доклада?

Когато аз отидох в ОЗД, нашата социална беше някъде на посещение и говорих с директорката. Тя ми даде листче и химикалка и написах Заявление свободен текст. Сега не знам дали не са измислили някаква бланка.

Да, има бланка, дават ги на място.

По въпроса с институциите - бележките от НСС и свидетелството за съдимост се подават лично от всеки, НО и двете могат да се вземат само от единия с ЛК на другия. Лично аз взех от съда свидетелството на мъжът ми, като за целта попитах и ми казаха ДА само с личната му карта.

А по темата за "мама" на приемен родител - хайде накарайте и обяснете на едно дете на около 1г, че не сте му майка и да видим дали ще ви разбере и ще започне да ви казва "лельо" или "госпожо". За мен това не е било проблем, но всеки има свое виждане по въпроса и аз го уважавам. Искам само да кажа, че някои неща няма как да обясниш на едно почти пеленаче, за което вие ставате света. Дано ме разберете правилно, не казвам, че е редно, а че е почти невъзможно да се случи когато детето е малко

Аз съм категорично против да се учи дете в приемно семейство да нарича приемните родители  "мама и татко". Относно това как ще се обръща детето, зависи само от този, който го учи какво да казва, ако му казваш "- Ела при леля" - то няма да започне да ти казва "мамо". Винаги сме имали предпочитание да осиновим дете от Дом, а не от приемно семейство - точно, защото не искаме да се борим с такава раздяла. Знам, ще кажете, "то и за дом-а ще страда" и ще бъдете съвсем прави, но раздялата е съвсем различна, от почти всички гледни точки.

В домовете също често ги "мамосват", вкл. и работещи там, които нямат ежедневен контакт с децата.
Малките деца лесно "превключват ".


По-добре е детето да е расло в приемно семейство, излиза с по-малко дефицити.

Хората сме различни. Всеки си има предпочитания, всеки разсъждава по различен начин... Аз приемам гледната точка и на едната и на другата страна. Важното е човек да следва нуждите си и да не прави компромис с това, което иска, защото това е решение за цял живот.

За мен не е водещо това, дали детето ще е от приемно семейство или от дом, дали е казвало "мамо" на друга жена или не е. Важното е да е нашето дете. С мъжа ми предпочитаме детето да е било в дом поради много по-различни причини от тези, които вие сте споменали. То и причините ни за осиновяването са малко по-различни и предполагам, че затова гледам на нещата по друг начин. Но това не значи, че не бихме взели детенце от приемно семейство  Ама вече да го взимаме, защото...  побърква ме това чакане.

Поли, мила, дано скоро ви се обадят, но за всеки случай приемай нещата все едно си бременна и чакаш да минат заветните 9м   
Без да влизам в излишни спорове, но за мен също няма значение дали детето е било в дом или в приемно семейство. Не съм си и представяла, че ще ни предложат дете от приемно, но се случи. Мен не ме притесняваше факта, че им казваше "мамо и татко". Може би е въпрос на нагласа или на вътрешно усещане на нещата, не знам. Факт е обаче, че приемните родители най-често имат и свои собствени деца, които се обръщат с мама и татко и според мен е по трудно да обясниш на детето, че си леля. Така си мисля аз, може и да не съм права разбира се. Всъщност при нас престоят в институция е бил кратък 6-7м някъде, защото майката не го е оставила още от родилното, после в приемното и накрая вече е къде му е мястото в дома ни, при нас мама и татко 
Мисля това е най-важното, а не дали е било в приемно или в дом, казвало ли е или не мама и татко на други хора. В момента, в който го видите разбирате, че си е вашето малко детенце 

Да Светкавица, най-вероятно ще е с повече дефицити, но това не ни плаши. Ние сме готови за подобно предизвикателство.  Също така знам,че децата се приспособяват лесно, но въпреки това, аз ще се чувствам зле,а и тази раздяла/колкото и да се стараем ние и приемните родители/ - със сигурност ще остави следи в душичката му.
 
Поли, ако не е тайна какви са вашите мотиви?

Ние също не бихме отказали дете от приемно семейство, ако е "нашето"- просто предпочитаме да е от дом.

Поли, дано скоро получите обаждане !

На нас вече ни се обадиха, че сме избрани за едно детенце и утре отиваме да го видим . Бях толкова неадекватна и почти взех да заеквам, докато говорех с жената  Просто не очаквах да стане толкова скоро, ние сме в регистрите от по-малко от месец и всичко все още ми се струва нереално... Имам около 24часа да си събера мислите . Не искам да се радвам предварително, не искам да имам големи очаквания, опитвам се да се разсейвам с други неща, да стягам багажа, да чета книга, само и само да мисля по-малко за срещата, ама нещо не ми се получава  та как ще изкарам още 1 нощ не знам... а може и 2 да са, не знам дали още утре ще се срещнем с детето или вдругиден.
Та така... стискайте ни палци, а аз отивам да чета книга та да се разсея малко.

При нас осиновяването не е свързано с репродуктивни проблеми. Винаги сме искали 3 или 4 деца и чакахме да се почувстваме финансово стабилни, за да може да осъществим желанието си. Винаги сме искали първите две да са ни биологични, а третото да го осиновим. Предпочитаме, при положение, че имаме две създадени от нас деца, третото да бъде детенце, което няма въможност да има семейство. Не виждам смисъл да раждам трето, при положение, че в домовете има толкова много деца, които са без родители. Може би защото вече имам две деца, за мен нещата са по-различни - не ме притеснява дали детето е смятало друга жена за майка, не ме притеснява етническата принадлежност, не държа да е бебенце... Иска ни се да вземем детенце, което има по-малък шанс в живота, тъй като здравите, по-бели бебета до годинка, като че ли са по-предпочитани. Затова и искаме по-голямо детенце (над 2г.), защото за бебетата има много чакащи и според мен, хората, които имат някакви репродуктивни проблеми, имат по-голямо право от мен да осиновят и да се радват на бебенце.

Малко дълго и объркано стана, но... такава съм си, многословна  

Мерида, колко голямо дете ви предложиха, ако не е тайна?

Здравейте,
както писах преди няколко страници аз в момента подготвям документи за кандидат-осиновител. На 14 февруари ще са ми готови двете удостоверения от Районна и Окръжна прокуратура - Пловдив и след като ги взема веднага отивам в ОЗД.
Още не съм си подала документите, а вече нямам търпение.
Искам да питам няколко
 неща и да споделят вече миналите по този път:
1. Какво точно написахте/посочихте като изискване за етнос? Примерно: "Без претенции за етнос, но без изразени ромски черти"; "Без претенции за етнос, но да няма ромски черти" или какви други варианти. /аз нямам претенции за етнос и искам да стане бързо и за това ви питам, за да го напиша и аз/
2. Колко време точно ви писаха доклада и ви вписаха в регистрите? Знам, че законовият срок е 3 месеца, ама все ми се иска да е по-малко.
3. Към пловдивските мами - след като ви приеха документите веднага ли разбрахте кой ще ви е социалният работник, той ли се свърза с вас или вие с него?
4. Къде в Пловдив се провеждат курсове за осиновители и можеш ли да ги посещаваш веднага след като си подадеш документите или те насочва социалният работник?
Извинявайте, за дългия пост.

Мерида, стискаме ти палци! Дано да е вашето детенце 

Момичета, тъй като от мое изказване тръгна обсъждането на въпроса дали е добре децата да казват "мамо и тате"  на приемните родители бих искала да направя някои уточнения. Твърдо съм ЗА новородени и изоставени деца да се отглеждат в приемни семейства - това е начинът да се компенсират част от емоционалните им липси в началото на живота им. И съм ПРОТИВ деца на 2-3 4 годинки, подлежащи на бъдещо осиновяване да се дават на приемни семейства. За мене функцията на приемното семейство е да отглежда дете (подлежащо на реинтеграция ) в здравословна среда, докато биологичните му родители станат в състояние да се грижат добре за него. Намирам за грешна практиката дете, което е във възраст да разбира и да говори и което в близката половин или една година ще бъде предложено за осиновяване да се отглежда при приемни родители. Това мое мнение се базира на почти 2 годишен опит в адаптацията на дъщеря ми, която разбираше какво й се случва и разбира се, говореше 

Забелязах, че повечето мнения на кандидат-осиновители се базират на идеята "аз само да осиновя дете - нищо друго няма значение, пък след това ..... и потоп". Само че, ако детето е на 2+ годинки, много е вероятно след това наистина да е потоп Защото адаптацията на едно поотраснало дете няма много общо с адптацията на едно бебе. Децата задават въпроси и искат отговори. А някои от въпросите са трудни, повярвайте ми Само си представете живота му: изоставяне от биологичната майка, живот в дом, където детето е само и трябва да оцелява само, среща с хора, които се оказват "мама и татко" и то със сигурност започва да ги приема за мама и татко, после поредната необяснима раздяла и още по-неразбираемо обяснение, че има други "мама и татко". Дали в главата му не стои постоянно въпроса " А няма ли да има и други мама и татко" ? Колко пъти още ще бъде изоставяно? И как по-точно ще го убедите, че то има само едни мама и татко и това сте вие? А другите тогава какви са? Чудя се, убедени ли сте, че логичните за вас отговори са логични и за детето?

Адаптациата на децата, особено минали 3 годишна възраст е доста тежка работа. За себе си мога да кажа, че първите няколко месеца усещането беше като след челен сблъсък с товарен влак. Сега ми е смешно, но тогава ми се ревеше

Хубаво е всеки да прецени добре възможностите си и да не подценява евентуалните бъдещи проблеми. И много ще се радвам  да разбера след още половин година, че децата, расли в приемни семейства и наричали приемните си родители " мамо и тате" са преминали началната адаптация и бързо, и безпроблемно 

Кратко чакане на чакащите!