Мили момичета,
Понеже ми се вменява непрекъснато вината, че синът ми без баща ще израсне с осакатен характер, ще бъде много дребнав - като жените - ще се вглежда в дребните неща, и няма да знае като мъжете да е по-широко-скроен - искам да ми споделите как се справяте с този проблем на самотните майки - или наистина децата ни, момчетата по-точно, израстват осакатени след раздялата с баща си.
Не искам да пишат жени които са намерили заместител на бащата - там е ясно че момчетата вече имат пример за подражание. Не искам да коментираме и присъствието на дядовците - моят татко е прекрасен, и дава страхотен пример на детето ми, но е дядо.
Аз лично наистина се опасявам от такова поведение - много се сърди малкия ми за дребни неща, ядосва се и се гневи ако например натисна копчето на асансьора преди него, на площадката винаги имаме проблеми с другите деца, само с децата от неговата градина се разбира прекрасно, и с неговите приятели, на другите рядко дава играчки, или с триста убеждения.
Преди време разговарях с един мъж, моя възраст, и коментирахме израстването на мъжете/момчетата без бащи. Той самият беше прекарал целия си 30 годишен живот само с майка си, и се опитваше да ме убеди колко е нормален. Но за мен се оказа адски нерешителен, колеблив, не знаеше как да постъпи с мен, или с дадена ситуация - не знам дали това се дължи на липсата на таткото, но му имаше нещо....
И - за момента при мен решение няма, записвам детето си момче на дейности в градината с учители мъже (само една такава има), опитох се и извън градината - но не се получава, отказа се бързо, защото ако не получава внимание, се отказва, или прави пакости за да си привлече вниманието на учителя.
Друг проблем ми е, като ни дойдат гости вкъщи, семейна двойка например, ако мъжът от двойката обърне малко внимание на детето ми- малкия се вкопчва в него, и досажда докато си тръгнат, дори и при моята намеса. Това не е фатално, обикновенно двойката после не идва пак на гости, или се измислят формати в които да няма такъв ангажимент с детето ми...или се виждаме веднъж на две години.
Споделете как се справяте с липсата на мъж-пример за подражание....
А да, друго което се опитвам да правя - е самата аз да не съм дребнава, примерно като направи някоя пакост, да не се ядосвам, ами да кажа -е еее, голяма работа -- но пък тогава с дисциплината закъсваме...ако се повтори няколко пъти. Аз така или иначе съм се отказала от идеята да се правя на каквото не съм, тоест на мъж, но все пак, опитвам се да се държа по-мъжки...ха, колкото и смешно да звучи.
Благодаря ви.
Понеже ми се вменява непрекъснато вината, че синът ми без баща ще израсне с осакатен характер, ще бъде много дребнав - като жените - ще се вглежда в дребните неща, и няма да знае като мъжете да е по-широко-скроен - искам да ми споделите как се справяте с този проблем на самотните майки - или наистина децата ни, момчетата по-точно, израстват осакатени след раздялата с баща си.
Не искам да пишат жени които са намерили заместител на бащата - там е ясно че момчетата вече имат пример за подражание. Не искам да коментираме и присъствието на дядовците - моят татко е прекрасен, и дава страхотен пример на детето ми, но е дядо.
Аз лично наистина се опасявам от такова поведение - много се сърди малкия ми за дребни неща, ядосва се и се гневи ако например натисна копчето на асансьора преди него, на площадката винаги имаме проблеми с другите деца, само с децата от неговата градина се разбира прекрасно, и с неговите приятели, на другите рядко дава играчки, или с триста убеждения.
Преди време разговарях с един мъж, моя възраст, и коментирахме израстването на мъжете/момчетата без бащи. Той самият беше прекарал целия си 30 годишен живот само с майка си, и се опитваше да ме убеди колко е нормален. Но за мен се оказа адски нерешителен, колеблив, не знаеше как да постъпи с мен, или с дадена ситуация - не знам дали това се дължи на липсата на таткото, но му имаше нещо....
И - за момента при мен решение няма, записвам детето си момче на дейности в градината с учители мъже (само една такава има), опитох се и извън градината - но не се получава, отказа се бързо, защото ако не получава внимание, се отказва, или прави пакости за да си привлече вниманието на учителя.
Друг проблем ми е, като ни дойдат гости вкъщи, семейна двойка например, ако мъжът от двойката обърне малко внимание на детето ми- малкия се вкопчва в него, и досажда докато си тръгнат, дори и при моята намеса. Това не е фатално, обикновенно двойката после не идва пак на гости, или се измислят формати в които да няма такъв ангажимент с детето ми...или се виждаме веднъж на две години.
Споделете как се справяте с липсата на мъж-пример за подражание....
А да, друго което се опитвам да правя - е самата аз да не съм дребнава, примерно като направи някоя пакост, да не се ядосвам, ами да кажа -е еее, голяма работа -- но пък тогава с дисциплината закъсваме...ако се повтори няколко пъти. Аз така или иначе съм се отказала от идеята да се правя на каквото не съм, тоест на мъж, но все пак, опитвам се да се държа по-мъжки...ха, колкото и смешно да звучи.
Благодаря ви.
. Единственото, което отчитам като недостатък като сам родител е фактът, че аз съм доста параноична и не давам много самостоятелност, сравнявайки с познати с деца на същата възраст. Носейки цялата отговорност все се страхувам от някакви реални и въображаеми опасности и държа децата под надзор и контрол нон-стоп. Не мога да го променя в себе си, но може би е за добро в крайна сметка 
. 
Сега в края на месеца трябва да се връщам на работа и съм изпаднала в див ужас как ще си оставя детето и няма да сме заедно по цял ден, да не знам какво прави всяка минута и т.н. 
И сакън да не му се случи нещо, щото не съм до него всяка минута... Опитвам се обаче да си го пазя това само за себе си, без да ограничавам детето... Няма да го правя мамино синче, та ако ще да се пукна по шевовете от притеснения 
И освен, че го целувам и прегръщам постоянно, си играем чисто по мъжки - с мачкане, боричкане... В парка също целува всички деца и ги гали по главите... Аз му се радвам на това, обаче, масово другите деца посягат да ударят или викат "Махай се!".
. 
. Мъжка му работа 
.
. 