Но... бях.
Имам син от първия си брак който скоро навършва 11.
Дерзаят ме много неща и напоследък ми се реве все по-често.Не знам какво да говоря, не знам какво да направя и изобщо дори да го направя може би няма да променя НИЩО!
Живеем в С-я, а баща му в провинцията.Ходи да речем 2-3 пъти в месеца при него.Той му разрешава много неща които аз забранявам или поне контролирам.Като например да стои до много късно вечер или да играе на компа (може и 5 часа).При мен има график - 2 часа на компа и 2 почивка или нещо от сорта.Да не говорим, че понякога има забрана за компа от 1 или 2 дни, а при тати няма това как да се получи.
Опитах да говоря с баща му, а той ме отряза, че когато е при него той щял да преценява какво да прави
Не мога да го спра да посещава баща си.
Другото е финансовата част от нещата.Баща му плаща 40 лева издръжка на месец .Когато се налага в началото на учебната година или за лагер дава половината.И за РД и КОледа по 50 лева.
В очите на едно 11 годишно момче 50 лева са много пари и той е силно впечатлен.Мислълта ми е дали някога ще види и това което ние правим за него или винаги ще се впечатлява от това което баща му дава 2-3 пъти в годината???
Може да ви се струвам дребнава, но сърцето ми се къса понякога като се замисля за тези неща.Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
Не знам как да говоря с него, да видя какво мисли.
Лошото е, че децата са материалисти в днешно време ( колкото и да се стараем да ги възпитаваме в други ценности) и като, че ли усещам как той се възпозлва от ситуацията.
Може и да изперквам и изобщо да не е така.Просто разсъждавам.Детето ми инак е много добро.В училище нямам никакви проблеми.
Даже си мисля, че съм прекалено строга с него понякога.
Преди малко ми се обади майка ми и стана дума нещо за децата и тя:
"Обръщай внимание и на голямото си дете, защото май предпочита повече да стои в Б-д"
Все едно ми удари шамар.Разревах се.
Знам, че всичките му приятелчета са там (той беше там до 2-ри клас) и за това обожава да си ходи, но дали причината наистина не е нещо в мен???
Знам още, че когато е там почти не се виждат с баща си, защото той е се в движение.Даже много често спи и яде при баба си и дядо си, но защо така ме заболя от думите на майка ми??
Ох, объркана съм.
Бих искала да чуя вашето мнение.