Не ходих на работа 10 дена, уж да се позакрепи детето и после вече да е по-здрава. Тръгна на ясла в понеделник, здрава и читава и снощи - четвъртък вдигна температура и край... легна на легло пак . Утре пак няма да ходя на работа . Неудобно ми е, изживявам го всичко много. Пфу...
Та така... по същество. Пътувайки в рейса тази вечер, в отчаянието ми, повтаряйки си мъдри съвети, че в ролята си на майка, трябва да не съм егоист, да зачертна гордостта си, да надскоча собствените си чувства и да мисля преди всичко за детето си..., ми блесна идея . Да командировам Гери за 10 дена при свекърва ми , което за мен е супер недупостимо... много от вас знаят отношението ми към този субект, но.......... Тя живее на 50 км от София и тъй ... След това, я вземам от нея и я командировам в Хасково при моята майка и баща и пак стои там 10-15 дни... Целта ми е да НЕ БОЛЕДУВА при тях, да не ходи на ясла и да поотмине поне малко сезона на болестите.
Казах това на мъжа ми, уведомихме и двете страни, свекърва ми утре ще пита за отпуск, защото все още работи, а майка ми и баща ми, вече нагласяват апартамента си за бебе .
И поревах малко. Ми много ще ми е мъчно без нея. Да се прибера вечер и нея да я няма , ще се побъркам. Но нали уж за нейно добро.
Какво ще кажете? Дайте ми кураж, че ще постъпя правилно . В тази ситуация, какво друго бих могла да направя?! Май нямам много голям избор, освен да я влача все болна по поликлиниките .