Публикувана: 23 септ. 2013, 15:38 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2013, 17:15 ч.

Кръщенето като избор ?

2 487
45
1

1
2
3
4
Всички

23 септ. 2013, 15:38 ч.

Мнения: 131

Смятате ли ,че е редно да оставя този избор на сина си ? Аз съм кръщавана и не съжалявам , но да си призная, не съм много вярваща . Simple Smile

Хора около мен заявиха ,че детето трябва да бъде кръщавано ,било то и чрез "общинско кръщене" ... С бащата на детето ми сме на едно мнение ,но често срещаме опулени физионимии ,след като обявим решението си . Simple Smile

# 1 23 септ. 2013, 15:42 ч.

Мнения: 6 214

Какво е това общинско кръщене. Сещам се за една простотия от времето на комунизма, но дали е тя? newsm78

# 2 23 септ. 2013, 15:43 ч.

Мнения: 131

Цитат на: REAL_WOMAN в пн, 23 сеп 2013, 15:42

Какво е това общинско кръщене. Сещам се за една простотия от времето на комунизма, но дали е тя? newsm78

Същото .

# 3 23 септ. 2013, 15:43 ч.

София
Мнения: 5 884

Никой не си и помисля да ме пита дали ще си кръщавам детето, камо ли да ми прави опулени физиономии.

# 4 23 септ. 2013, 15:44 ч.

София
Мнения: 1 609

Дали е редно - не знам, но пък аз съм на същото мнение като теб. Дъщеря ми не е кръстена и искам когато порасне достатъчно, за да разбира що е то организирана религия, сама да реши дали иска да премине през съответен ритуал за "посвещаване" в такава - която и да е тя. И мен са ме гледали опулено, чувала съм също и изказвания, че това с кръщението не може да се оставя за осъзната възраст, а е нещо, което се прави, а в осъзнатата възраст човек може да реши дали истински да изповядва религията или не. Което пък аз не го смятам за много редно.

# 5 23 септ. 2013, 15:44 ч.

Мнения: 108

Да, трябва да го оставите той да реши. Аз не съм кръстена и се радвам на това. Не се чувствам грам религиозна, нито Бог, Аллах или Буда предизвикват възторг в мен.

Моля, пояснете на младите, що е то общинско кръщене?

# 6 23 септ. 2013, 15:45 ч.

Мнения: 6 214

Цитат на: Чай-чай в пн, 23 сеп 2013, 15:43

Цитат на: REAL_WOMAN в пн, 23 сеп 2013, 15:42

Какво е това общинско кръщене. Сещам се за една простотия от времето на комунизма, но дали е тя? newsm78

Същото .

И къде го има още това нещо?

# 7 23 септ. 2013, 15:46 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Аз съм на мнение, че детето само трябва да избере дали да вярва или не и коя да бъде вярата му, ако избере да вярва. Посл;е вече да се кръщава като иска.
Аз не съм кръстена и нямам такова намерение. Ще оставя и децата ми да изберат.

# 8 23 септ. 2013, 15:47 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 485

"общинското" няма никаква връзка с другото! Навремето са ни кръщавали в общината, в църква ме кръстиха след падането на комунизма Simple Smile

Не съм вярваща, но решихме, че ще кръстим децата си и направихме това, когато бяха на по годинка.

# 9 23 септ. 2013, 15:48 ч.

София
Мнения: 18 679

Аз възприемам религията като част от традицията и в този смисъл - не, не мисля, че има връзка с избора на вероизповедание в зряла възраст. Кръстихме децата си от уважение към традицията, искаше ни се - направихме го. Възпитаваме ги и в духа на християнските ценности, макар че по-скоро в духа на общите за всички религии, общочовешки ценности. От тук нататък, когато пораснат, ако преценят, могат да сменят религията си - официално, чрез кръщение в друга, или просто да възприемат нещата откъм битовата им страна, като нас Simple Smile

С две думи - смятам, че е по-важно да възпиташ читав човек от това дали и в каква религия точно си го въвела.

# 10 23 септ. 2013, 15:57 ч.

Мнения: 131

До колкото разбрах,общинското кръщене е замествало църковното по време на комунизма . Имало някакви забрани ,да не се влиза в църкви и подобни... Родена съм след падането на комунизма и не съм много наясно със всичко . Simple Smile

# 11 23 септ. 2013, 15:57 ч.

Мнения: 6 365

Дълго мислих какво значи човек да приеме кръщение и защо некръстените
се смятат за недостойни един вид.

Човек е странно същество- може да живее като биологична машина, като
социално животно. Но от един момент нататък може да живее и така, все
едно го ръководи някакъв централен принцип, който може да надмине и
социалното, понякога и биологичното. Ако човек е ръководен от такъв принцип,
той става Личност и е много по-ценен. Всички останали са като колело без ос.
Нямат център.

За съжаление кръщенето не може да даде на човек такъв център. Но
може да покаже на роднините му, че той от дете е орисан да бъде човек с
център, а не просто жертва на обстоятелствата.

Може да кажете, че човек трябва да има пълна свобода да следва импулсите си,
но практиката показва, че човек трябва да има команден център. Наричаме този
център бог или висш аз, и си мислим, че е нещо извън нас.

Кръщенето е началото, за да се развие този център на самоконтрол. Нещо,
което би оцеляло във всякакви режими, при всякакви обстоятелства. Нещо,
което "некръстените" нямат.

Кръщенето може да помогне, може и да попречи. Зависи от човека. Но е ритуал,
който подчертава, че човек е личност с по-висша цел и мотивация. Нещо,
от което имаме нужда в 21 век, когато човек се смята за машина, социализирана
да върши това и онова, но не и за смъртно същество, притежаващо надчовешко
измерение.

# 12 23 септ. 2013, 16:20 ч.

София
Мнения: 28 787

Цитат на: Чай-чай в пн, 23 сеп 2013, 15:38

Смятате ли ,че е редно да оставя този избор на сина си ? Аз съм кръщавана и не съжалявам , но да си призная, не съм много вярваща . Simple Smile

Синът ми не е кръстен. Засега си мисля, че е най-добре сам да решава като порасне.

# 13 23 септ. 2013, 16:24 ч.

Мнения: 3 241

И ние бяхме тръгнали да кръщаваме малката, но после се размислихме и се отказахме.
Не сме вярващи и религиозни, така че не виждам смисъл.

# 14 23 септ. 2013, 16:29 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 23 сеп 2013, 15:57

Дълго мислих какво значи човек да приеме кръщение и защо некръстените
се смятат за недостойни един вид.

Това има много просто обяснение. В миналото, когато трябва да погребат човек винаги са викали поп до го опее. Ако човека не е кръстен попът не го опява, което е трагедия за семейството. В наше село се смяташе, че ако не те опее попа ще се обърнеш на вампир.
Затуй и бебетата се кръщаваха на 40 ден от раждането си...
Естествено попа си взема парите и при кръщенето и при опяването. Нали се сещаш, че отказът от
служба при погребение е един вид наказание, наложено от силната църковна институция към направилите грешка да не дадат пари на попа за кръщене..
После, когато църквата отиде на заден план и всичко стана по желание...

# 15 23 септ. 2013, 16:32 ч.

София
Мнения: 2 217

Ужасно съжалявам, че Мамасита не е разбирана....Твърде често....
Смея да твърдя, че това си е загуба....

Бих се кръстила, както и децата си, без значение от правилата за погребение....Кръщението е за живота не за погребението....

# 16 23 септ. 2013, 16:35 ч.

Мнения: 6 365

Да, не става въпрос само за ритуал. Става въпрос за това
за какво смяташ човека: за висша същност, която се е вселила
в тялото, или просто за тяло и член на обществото.

Смятам такива хора, просто биологични или обществени,
за не напълно човеци. За вид зомбита или фантоми. Не
са истински.

# 17 23 септ. 2013, 16:36 ч.

London
Мнения: 6 732

Аз съм минала такова общинско кръщене като новородена. И снимки си пазя. Mr. Green

Аз пък съм изключително вярваща и липсата на кръщение пък ме притеснява с оглед на зли сили от които не е защитено детето.Дори колкото си може по-бързо бих му закачила хубаво осветено кръстче. За някой това са глупости, но за мен не са. Разбира се, чуждите деца кръщават ли се или не си е решение на родителите им, не съдя никой споделям как бих процедирала аз. Peace

# 18 23 септ. 2013, 16:43 ч.

Мнения: 6 365

Добре де, като си вярваща, защо не мина и църковно кръщение?
Общинското едва ли го замества.

Злите сили не са нищо повече от живот, който протича
без обединяващ принцип. Човек живее хаотично, на едро,
без визия- и нищо не върви, всичко се разпада.

# 19 23 септ. 2013, 16:47 ч.

Мнения: 874

И аз още се чудя дали да кръщавам бебето или да го оставя като порасне сам да реши дали иска да е кръстен. И двамата с бащата сме кръстени, но не сме от много вярващите (особено аз) и лично аз изобщо не държа детето ми да бъде кръщавано. Има разни намеци от баби и др роднини, че "трябва" да го кръстим преди да навърши годинка, но аз се правя на недочула Grinning

# 20 23 септ. 2013, 16:57 ч.

Мнения: 211

Мисля, че всеки сам трябва да направи този избор.
Като съм била на около 3 г., са се опитали да ме покръстят на такова (общинско, както сега разбирам) "кръщене". Но съм избягала с рев и не се е случило. Чак в седми клас сама пожелах да го направя и двамата с баща ми заедно се покръстихме. Няма да забравя този момент, нямаше пиршества, оркестри, гости, мъфини Laughing

и подаръци за гостите (на цяла сватбоподобна церемония присъствах наскоро), а беше в тясна семейна обстановка и беше много приятно. В същото време осъзнавах напълно какво правя и какво ми се случва.
Благодарна съм за "избора на съдбата", който се случи при мен.

Днешните кръщенета имам чувството, че се правят заради празненството.

Още нямам деца. Като проимам, ще се видя и себе си какво ще измъдря за отрочето обаче Laughing

# 21 23 септ. 2013, 16:57 ч.

London
Мнения: 6 732

Беше станало дума за общинско и споделих, аз съм минала иначе и през църква. Peace

Злите сили за всеки са различно нещо, тук да се налагаме кой повече разбира е глупаво. Аз съм възпитана в християнски дух, на три години вече заспивах с Отче наш, кръстех се и малко по-късно палех и кандило. Икона има винаги с мен и досега няма молитва моя, която да не е била чута. Искам да предам това и на децата си, пък ако въпреки усилията ми решат да не вярват ще бъде тяхна воля.

# 22 23 септ. 2013, 17:01 ч.

Мнения: 24

Цитат

Нали се сещаш, че отказът от
служба при погребение е един вид наказание, наложено от силната църковна институция към направилите грешка да не дадат пари на попа за кръщене..

Отказът да се извършва опело на некръстен не е наказание. Църковните служби са за членовете на църквата. Ако човек не е бил кръстен, той не е бил член на църквата, поради това не може да бъде извършено опело.

Общинското кръщение няма нищо общо с църковното. Който е бил кръстен само в общината не може да се смята, че е кръстен в християнския смисъл на думата.

# 23 23 септ. 2013, 17:02 ч.

Мнения: 6 365

Катрала, тук виждам християнска догма, християнска догма и действия. За дух не знам.

Християнството е само вратичка към общото. Понеже сме традиционно християни,
по правилния начин кръщенето може да има полезен ефект.

Но ако се прави от суеверие, или за купона, тогава няма никакъв смисъл.

В моя случай го направиха от суеверие. И на празника след кръщенето
имаше човек, който контактьорстваше с духове, моля ви се! Направо се
отвратих. Иначе ритуалиът беше хубав.

Но не бих приела "вещерско" кръщене- да ми вземат детето, само и само
да е обработено мистично.

Между другото като минаха 40 дни от раждането, бившият ме подкара да ми
четат молитва. Така се бях ядосала, че в този момент се случи и земетресение,
и гръмотевична буря. Много мразя суеверното спазване на ритуали Simple Smile

# 24 23 септ. 2013, 17:08 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Тежко и горко на сина ми, ако за външен коректив и начален свръхаз, му послужи приказка за лека нощ. Приказките за лека нощ са един куп, можеш да срещнеш всякакви, в зависимост от това, в кой край на света се окажеш. Повечето от тях пренасят през годините общностен морал, който е крайно спорен. А на моето дете му се налага и ще му се налага и в бъдеще да живее и да учи къде ли не, ще види всякакви религии и религиозни порядки. Като порасне, ако има нужда да търси обяснителен модел в някакъв вид религия, да си избере и да се посвети в нея. Аз обаче няма да решавам това вместо него.

Това, което мога да направя, е да му предложа корективни механизми за всекидневна употреба и отправни точки за търсене на смисъл отвъд видимото. Ако все пак го влекат официализирани легенди и предания, ще го зачета. Но решението нека си е негово.

За протокола - кръстена съм, познавам християнството теоретично (майка -богослов) и в практика, от много ранна възраст са ме водили по църкви и вместо приказки за лека нощ, отнасях щедра порция от житието на Христос.

# 25 23 септ. 2013, 17:18 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Saule в пн, 23 сеп 2013, 17:08

вместо приказки за лека нощ, отнасях щедра порция от житието на Христос.

ох, не знам, ама ми прозвуча като един вид наказание..
Човек наистина не се посвещава в християнската вяра с щедри порции.

# 26 23 септ. 2013, 17:20 ч.

Мнения: 6 365

Макар да имам поне сто причини да не харесвам организираната
християнска църква, не бих я нарекла приказка за лека нощ.

Да, приказка е, но от онези, специалните. Цяло общество я изживява
и разбира. Има измислени ритуали, които по някакъв начин въздействат
и на физическо ниво, дори само като се почне от настроението.

От човека зависи дали ще е само приказка или ще има и личен смисъл.

За мен повече личен смисъл има Властелинът на пръстените, отколкото
Библията. Но признавам, че Библията може да трансформира много хора и
за тях да има много дълбок смисъл. Но всичко е в човека.

# 27 23 септ. 2013, 17:28 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 23 сеп 2013, 17:20

За мен повече личен смисъл има Властелинът на пръстените, отколкото
Библията. Но признавам, че Библията може да трансформира много хора и
за тях да има много дълбок смисъл. Но всичко е в човека.

оо-Властелинът е чудесна книга, да. В някои аспекти даже е по-поучителна от Библията..

# 28 23 септ. 2013, 17:29 ч.

София
Мнения: 8 672

Аз схм кръстена, както и сестра ми.Полза никаква.Не съм вярваща, може да се каже, че даже не ми е и безразлично. Семейството на майка ми е било много против, никой не е присъствам.
Сестра ми кръсти племенникът ми под натиска на майка ни.Беше няколко месечно натякване и опяване, като се има предвид, че тя самата не е кръстена.И причината не е, че е вярваща(никога не влиза в църква, за кръщенето на внука си се жертва), а така си му било реда, трябвало.
Всъщност идеята и беше, да поканкм роднини и тя да е Бабата там Laughing

Моят мъж не е кръстен или пък не знае.Питах го веднъж, той каза, че няма представа, но предпочита да не е.
Не бих си кръстила детето, като навърши пълнолетие и реши, че го привлича някоя религия, да се кръщава сам. Не ми е болка дали ще ме опее поп някой ден, и без това съм се нагледала на попове по погребения.
Има разни неща в църквата(не само българската), които ми бъркат в мозъка, както и някои набожни хора, които обичат да ми проповядват.

# 29 23 септ. 2013, 17:31 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Чай-чай в пн, 23 сеп 2013, 15:38

Мне, не смятам, че е редно да оставиш този избор на сина си и ще обясня защо и то от гл. точка на лаик.

Според мен кръщенето е обещание да възпитаваш и отглеждаш детето си по определен начин.
Декларация, че твоето семейство ще следва еди какви си принципни положения, ще възпитава еди какви си ценности и порядки според които ще живеете , като християнско семейство. Според словото, написано в свещените книги, и с участието на църквата в живота ви.
Това е кръщенето - следващият християнин на тази земя. Следващият приемащ това, което е изписано. Не е логично да кръстиш едно дете и да го 'възпиташ' в 'християнски ценности', разглеждайки ги като общочовешки, и то после да реши. Много съм мислила по ?са за общочовешките ценности и всъщност наистина се свеждат до много базисни неща, които съвсем не са достатъчни. Но кръщенето е друго - християнското семейство след кръщенето поема определени ангажименти, не са само 'общи приказки', нито заклиенание да ти тръгне в живота.

Така че това е - не е логично да 'оставиш избора' защото идеята е това какво се случва след кръщенето непосредствено, на следващия ден - по какъв начин ще отглеждаш детето си то само не може да реши. Кръщенето само себе си е само един ритуал, декларация, повод да се пръкне поредният християнин.

Ако го възпитаваш в 'общочовешките ценности' по всяка вероятност то никога нищо няма да реши само. Както повечето от нас:)

# 30 23 септ. 2013, 17:34 ч.

London
Мнения: 6 732

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 23 сеп 2013, 17:02

Катрала, тук виждам християнска догма, християнска догма и действия. За дух не знам.

Скрит текст:

И дух има бъди сигурна. Peace

Достатъчно пъти вярата ми е била поставяна на изпитание и само накрая тя ми е посочвала верния път. Достатъчно житейски случки с мен и близки са я затвърждавали, но аз винаги съм била отворена да вярвам и то безрезервно, навярно заради това и не останах сляпа за множеството знаци, които са ми давани през годините. Няма как човек с предубеждение и надсмешка да разбере религията, нито човек, който очаква да пипне и види да усети невидимото. Вярващия може да разбере атеиста, самия вярващ понякога от ударите на живота, огънат е притиснат да се отрече от вярата, но и в най-тежките си моменти накрая винаги си казвах ''Това се случва за нещо, има своето обяснение - смърт, жестокост, болест, неправда''. Само слабия и неразбиращия след подобни удари започва ''Бог го няма , ако го има защо умираме или това се случва точно на мен??''. Аз досега приех спокойно всички удари и след време винаги се дава шанс да разбереш защо стига да си отворен за отговорите. Съгласна съм, че не ритуала осмисля вярата, но като начало за встъпление на едно дете в религията е добра основа. Дори като се замислим молитвата Отче наш, нощ подир нощ колко много ни дава, на колко много ни учи. Разбира се, не подкрепям някакви крайности или пък ритуални практики без в душата ти да се таи истинската вяра. Обаче едно дете за да прецени дали да вярва задача на родителя е да го въведе в религията и ако след като я опознае през очите на родителя, то не се припознае в нея вече е свободно да вярва в каквото желае.Получи се ферман! Sad

# 31 23 септ. 2013, 17:47 ч.

Мнения: 14 478

Фермана ми харесва, Catrala
Не смятам за нормално изказването-нека като порасне детето само да избере вяра или религия. Не е точно така. Ние като родители сме длъжни да му предадем нашите разбирания, нашите схващания за живота, да го възпитаваме в нашата култура, като това всичко се обединява в религията която изповядваме открито или само символично. Какво ще излезе от това като резултат накрая е извън нашата воля, но сме длъжни да опитаме.
Дори и самото кръщение на детето е това-начало на един път, по който смятаме да го водим.

# 32 23 септ. 2013, 18:01 ч.

София
Мнения: 8 672

Аз не изповядвам никоя религия, затова няма как да го науча на нещо такова, камо ли да го кръстя.Затова, когато е голям човек и има своите интереси и влечения, ще се поинтересува, ще прояви инициатива. Познавам няколко човека, които сами се прекръстиха в друга религия или в Християнство на по 30+ години.
Половинката ми също е много против кръщаване и като цяло религиите, той е доста по-краен от мен и си мисля, че би бил разочарован ако някой ден детето ни залитне по някакви вярвания.
Аз вярвам в природата, в мен, в близките ми.В богове и свръхестествени сили-не. Интересно ми е да чета древнигръцки митове, за боговете на северните народи или нещичко ако изчопля за тангризма.Хрустиянството не представлява интерес за мен.

# 33 23 септ. 2013, 18:14 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Erienne в пн, 23 сеп 2013, 18:01

Е покрай древна Гърция и Тангра току виж стигнеш и до Христос? Знае ли човек, неведоми са пътищата.
Моите родители никога не са ме възпитавали като християнка. Не ходеха често на църква, не бяха и особено вярващи. Бабите също-религията опираше до ритуали като сватби и погребения и някоя и друга икона. Но същността си остана.
Християнската същност, отръскана от излишния товар...

# 34 24 септ. 2013, 08:48 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Герри в пн, 23 сеп 2013, 17:47

Ние като родители сме длъжни да му предадем нашите разбирания, нашите схващания за живота, да го възпитаваме в нашата култура, като това всичко се обединява в религията която изповядваме открито или само символично.

А то като самостоятелен индивид няколко години по-късно има правото да избира това харесва ли му или не; неговото поприще ли е или ще избере нещо друго. Защото ние като вярващи точно знаем, че всеки е свободен. Така че нещата си противоречат малко.

Не е баш същото, ама една гей двойка ако реши да възпитава детето си като гей, пък то изобщо да няма грам такива наклонности, какво се получава? Нещо подобно ми се струва и с вероизповеданието. Норамално е в християнско семейство да се роди и отгледа християнче, но точно тези порядки на кръщаване на детето в толкова ранна възраст без то да има понятие от нищо, е малка част от църковната манипулация. Сигурно ще скочи някой сега. Но аз нося Бог в сърцето си; не мисля, че пияният или алчният поп ще ме научат по-добре на това що е доброта, състрадание, вяра и т.н.

# 35 24 септ. 2013, 08:58 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

И вярата се възпитава и религиозността.
Невъзпитаните в това,ще са губещите в
бъдеще. В съвсем скоро бъдеще, още по
времето на живота на техните невръстни
сега деца.

# 36 24 септ. 2013, 09:33 ч.

Мнения: 211

Не знам дали говориш за това, за което си мисля, но ако е така: въпросните хора, тези на новите поколения, ако не открият сами това нещо, никакво възпитание в нищо няма да им помогне. Тези неща се усещат в душата и сами израстват в човека, когато той е склонен към такова израстване. Не искам да избивам на езотерика.
Какво като някой се е опитал да ме възпита като християнка. Ако аз съм тотален атеист и материалист по душа.

# 37 24 септ. 2013, 09:37 ч.

Мнения: 1 274

Реално, при кръщаване, кръстникът/цата трябва да е вярващ/а, да изпълни впоследствие задължението си. А то е да въведе кръщелника си във вярата и да се моли за него. (А не да му подарява скъпи подаръци). От това може да се роди здрава духовна връзка. Но много малко хора имат тази ценност в днешна България.

Иначе конкретно по темата: аз лично бих кръстила детето си в църква колкото се може по-бързо и бих го възпитала като практикуващ православен.. При кръщението и миропомазанието детето получава благодат.

# 38 24 септ. 2013, 09:53 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Цитат на: September в вт, 24 сеп 2013, 09:33

...

Казвам, че обществата които налагат подобно поведение,
ще те приучат към спазването на порядките, далеч преди
да се осъзнаеш като атеист. Което означава да си родена
в такова. Новите поколения тук ще открия единствено, че
са губещи, защото не са възпитани да вярват и борят.

# 39 24 септ. 2013, 10:01 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Labrador в вт, 24 сеп 2013, 09:53

Цитат на: September в вт, 24 сеп 2013, 09:33

...

Знаех си, че не говорим за едно и също Mr. Green

Както и да е, разбрах. Само че тук малко иде реч за възпитанието като цяло, не конкретно за хриситянското възпитание. Или въобще възпитанието в някаква вяра, която да ти налага спазване на някакви морални и етически норми. Възпитанието на характера пак няма много общо с вероизповеданието. Едно време го е имало като главна движеща сила. В днешни дни движението се побутва от други неща. Смятам, че и атеистите биха просъществували правилно и морало-угодно.

# 40 24 септ. 2013, 10:25 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Може ако спазват основните закони за всеки вид.

# 41 24 септ. 2013, 10:51 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 257

Правилно е децата, когато пораснат, да направят избор съзнателен дали да се кръщават или не. Иисус е кръстен на 30 годишна възраст.
Моите деца са кръстени, когато бяха малко над годинка. Изживяването беше изключително.
С мъжа ми се кръстихме в един ден и този ден е един от най-щастливите ми.

# 42 24 септ. 2013, 10:56 ч.

Мнения: 131

Цитат на: September в вт, 24 сеп 2013, 08:48

Цитат на: Герри в пн, 23 сеп 2013, 17:47

Абсолютно съм съгласна с теб Simple Smile

Има и още нещо ,което е много важно за мен . Кръстника на детето трябва да е човек, на когото то вярва и на когото може винаги да разчита .. моя кръстник определено не е такъв , защото е избиран през пръсти. Peace

Колко хора днешно време имат такива кръстници ?
Аз не съм тотален атеист ,но и не мога да чакам чудеса . Относно възпитанието , аз съм поела този ангажимент още с раждането на сина ми .

П.П. Благодаря на всички . bouquet

Извинявам се ,че не пиша често но не ми остава много време ..

# 43 24 септ. 2013, 11:12 ч.

Мнения: 96

Баща ми беше християнин, майка ми - мюсюлманинка. Когато някой попиташе баща ми няма ли да ме кръсти, той винаги отговаряше "къде да я кръстя? в църквата или в джамията?". За него това беше въпрос на толерантност към религията на майка ми. Остави избора на мен, за което съм му много благодарна. Аз избрах трета религия - атеизма. Wink

Но това ме научи и мен на толерантност към чуждите вярвания. Аз може и да съм невярваща, но съпругът ми е. Дали моите вярвания са по-добри или неговите? Не мога да кажа. Затова не бих натрапила и на детето си моята гледна точка. Когато порасне той сам ще реши в какво да вярва и в какво не.

# 44 24 септ. 2013, 13:07 ч.

София
Мнения: 2 217

Твърде много се объркаха традицията, суеверието и вярата....
В трите случая човек ще има различно поведение и разбирания....

# 45 24 септ. 2013, 17:15 ч.

London
Мнения: 6 732

Гей двойката няма нужда да учи на нещо детето, то само от факта, че не живее в нормално семейство ще се обремени или мислите, че не се забелязва, че няма или майка или баща в семейството. Жал ми е за такива деца.... #Crazy

Препоръчани теми

Криминални досиета

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Фауната около нас

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: