Катрала, тук виждам християнска догма, християнска догма и действия. За дух не знам.
Скрит текст:
И дух има бъди сигурна. 
Достатъчно пъти вярата ми е била поставяна на изпитание и само накрая тя ми е посочвала верния път. Достатъчно житейски случки с мен и близки са я затвърждавали, но аз винаги съм била отворена да вярвам и то безрезервно, навярно заради това и не останах сляпа за множеството знаци, които са ми давани през годините. Няма как човек с предубеждение и надсмешка да разбере религията, нито човек, който очаква да пипне и види да усети невидимото. Вярващия може да разбере атеиста, самия вярващ понякога от ударите на живота, огънат е притиснат да се отрече от вярата, но и в най-тежките си моменти накрая винаги си казвах ''Това се случва за нещо, има своето обяснение - смърт, жестокост, болест, неправда''. Само слабия и неразбиращия след подобни удари започва ''Бог го няма , ако го има защо умираме или това се случва точно на мен??''. Аз досега приех спокойно всички удари и след време винаги се дава шанс да разбереш защо стига да си отворен за отговорите. Съгласна съм, че не ритуала осмисля вярата, но като начало за встъпление на едно дете в религията е добра основа. Дори като се замислим молитвата Отче наш, нощ подир нощ колко много ни дава, на колко много ни учи. Разбира се, не подкрепям някакви крайности или пък ритуални практики без в душата ти да се таи истинската вяра. Обаче едно дете за да прецени дали да вярва задача на родителя е да го въведе в религията и ако след като я опознае през очите на родителя, то не се припознае в нея вече е свободно да вярва в каквото желае.Получи се ферман! 
Достатъчно пъти вярата ми е била поставяна на изпитание и само накрая тя ми е посочвала верния път. Достатъчно житейски случки с мен и близки са я затвърждавали, но аз винаги съм била отворена да вярвам и то безрезервно, навярно заради това и не останах сляпа за множеството знаци, които са ми давани през годините. Няма как човек с предубеждение и надсмешка да разбере религията, нито човек, който очаква да пипне и види да усети невидимото. Вярващия може да разбере атеиста, самия вярващ понякога от ударите на живота, огънат е притиснат да се отрече от вярата, но и в най-тежките си моменти накрая винаги си казвах ''Това се случва за нещо, има своето обяснение - смърт, жестокост, болест, неправда''. Само слабия и неразбиращия след подобни удари започва ''Бог го няма , ако го има защо умираме или това се случва точно на мен??''. Аз досега приех спокойно всички удари и след време винаги се дава шанс да разбереш защо стига да си отворен за отговорите. Съгласна съм, че не ритуала осмисля вярата, но като начало за встъпление на едно дете в религията е добра основа. Дори като се замислим молитвата Отче наш, нощ подир нощ колко много ни дава, на колко много ни учи. Разбира се, не подкрепям някакви крайности или пък ритуални практики без в душата ти да се таи истинската вяра. Обаче едно дете за да прецени дали да вярва задача на родителя е да го въведе в религията и ако след като я опознае през очите на родителя, то не се припознае в нея вече е свободно да вярва в каквото желае.Получи се ферман! 
Има и още нещо ,което е много важно за мен . Кръстника на детето трябва да е човек, на когото то вярва и на когото може винаги да разчита .. моя кръстник определено не е такъв , защото е избиран през пръсти. 
Извинявам се ,че не пиша често но не ми остава много време .. 
