По принцип не го вземаме, но той понякога сутрин рано идва и се хвърля в/у нас, тан си доспиваме заедно...не намирам нищо лошо в това.
- Публикувана: 9 фев. 2006, 11:08 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 04:51 ч.
Вземате ли вашето дете нощем да спи при вас
Такава грешка не съм правила-всеки да си знае мястото.....макар, че се буди нощем през 30 мин....
И каква полза от това, че не я правиш тая грешкаПолзата е, че сме си само двамата на спалнята, а и не виждам нищо смешно....временно се буди-никнат ни зъбки....
Смешно е, защото много хора си въобразяват, че най-голямото нещастие на света е детето им да спи при тях и да им разваля спокойствието. А като се буди бебчо на 30 мин. какво спокойствие можеш да имаш? Не спиш, нито ти, нито то. Дразня се, че едва ли не е срамно и престъпно детето ти да спи при вас.
Пожелавам ти да е наистина само временно. Всеки сам си решава какво да прави в подобни ситуации.
Мерене зподозрях още в началото на темата
.И на мен ми е много смешно-полувъзмутено да казват как си спят в леглата техните деца.А сега-да ви кажа-то си зависи от детето-като си му е удобно там-да си спи-естествено насила на спалнята няма да го карам.И стига вече с това-свикне ли веднъж-няма отвикване.Не знам дете на 10 години да спи с родителите си.Тези, които срещат трудности с преместването на детето на собствено легло според мен просто не уцелват подходящия момент.И го правят на всяка цена-със седмици ревове на детето.
Не знам дете на 10 години да спи с родителите си.
Абе сигурно има, така е 
...и патологични случаи, ама все си мисля, че и в такива случаи майката не е уцелила момента на пренасяне...Около мен семействата с деца, които "отвикват" децата да спят при тях , го правят "силово" и става трудно. 
Всеки си знае детето и си прилага методите, но не ми е приятно да ми насаждат идеята, че греша за каквото и да било.Щом детето ми е добре, развива се нормално и не драматизира с лягането в собствено легло, въпреки, че е отгледано до тук на спалнята-смятам че въобще не съм сгрешила.Наричам го инстинкт кое е добро за детето ми в различни периоди и съобразено с нуждите на всички-не само неговите или само нашите 
...и патологични случаи, ама все си мисля, че и в такива случаи майката не е уцелила момента на пренасяне...Около мен семействата с деца, които "отвикват" децата да спят при тях , го правят "силово" и става трудно. Всеки си знае детето и си прилага методите, но не ми е приятно да ми насаждат идеята, че греша за каквото и да било.Щом детето ми е добре, развива се нормално и не драматизира с лягането в собствено легло, въпреки, че е отгледано до тук на спалнята-смятам че въобще не съм сгрешила.Наричам го инстинкт кое е добро за детето ми в различни периоди и съобразено с нуждите на всички-не само неговите или само нашите 
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме......... 
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме.........
Toчно за това пишеше в статията,която четох скоро!
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме.........
и аз съм за гушкането и спането в нашето легло когато детето си иска
