Всичко ще е наред, Lady Brinne!
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Но все пак е хубаво да спестим поне това, което може да се предвиди. Това не го казвам като упрек де, сама си признах че и аз неглижирам каската. 
А те са нон стоп, за съжаление 
Четох форума, четох книга, лежах няколко часа , разхождах се , но си е тегаво в болница. Манипулацията ми е за утре и този един ден си е загуба на време, но влиза в сумата явно.
Стискам палци на теб и menyanthe да мине бързо и безпроблемно! И скорошно възстановяване!
Просто не ми издържат нервите. На ръба съм да загубя всичко и да се побъркам. Винаги, когато ми пука за някого или нещо и се старая да съм добър човек - всичко се обърква. Когато не ми пука дали ще получа нещо или за някого всичко се нарежда. В момента се чудя какво съм сторила на някого, че да заслужавам такава съдба. Моля ви, не ме съдете, че мрънкам и преувеличавам. Искам да си излея душата. Досега винаги съм била силна.
Навремето, когато бях девойка/млада жена, много се чудех на майка ми защо се притеснява за това или онова /най-вече, според мен, несъществени неща, но понякога и свързани с мен/. Тя ми казваше - " да, права си, но и нервната система се изхабява с годините... - не можех да го разбера.
Сега, вече на възраст, започнах да се усещам, че и при мен започват да се проявяват подобни симптоми. Аз обичам да се самоанализарам и много често си се питам "защо" се чувствам така. Единственият ми отговор е, че през всичките години съм била точно това - силна, справяща се жена, поемала нужни и ненужни отговорности /мои и най-вече други/, без да съм го искала, просто - мога, трябва.... Е, сега разбирам майка ми, както и осъзнавам, че през всичките години съм била много отговорна личност, може би много повече "мъж", отколкото "жена" и за съжаление, някъде през тези години, съм забравила, че може и най-вече трябва да бъда второто.
Сега вече е късно да се сърдя на когото и да било - аз просто съм следвала характера си, без да се насилвам, но... някой е трябвало да ме научи, че има и друг начин, и най-важното да не забравяме, че на първо място сме жени /а това ни дава безбройни възможности/, а след това партньори. Това го пиша по принцип - като мое оплакване
Сега, вече на възраст, започнах да се усещам, че и при мен започват да се проявяват подобни симптоми. Аз обичам да се самоанализарам и много често си се питам "защо" се чувствам така. Единственият ми отговор е, че през всичките години съм била точно това - силна, справяща се жена, поемала нужни и ненужни отговорности /мои и най-вече други/, без да съм го искала, просто - мога, трябва.... Е, сега разбирам майка ми, както и осъзнавам, че през всичките години съм била много отговорна личност, може би много повече "мъж", отколкото "жена" и за съжаление, някъде през тези години, съм забравила, че може и най-вече трябва да бъда второто.
Сега вече е късно да се сърдя на когото и да било - аз просто съм следвала характера си, без да се насилвам, но... някой е трябвало да ме научи, че има и друг начин, и най-важното да не забравяме, че на първо място сме жени /а това ни дава безбройни възможности/, а след това партньори. Това го пиша по принцип - като мое оплакване
Навремето, когато бях девойка/млада жена, много се чудех на майка ми защо се притеснява за това или онова /най-вече, според мен, несъществени неща, но понякога и свързани с мен/. Тя ми казваше - " да, права си, но и нервната система се изхабява с годините... - не можех да го разбера.
Сега, вече на възраст, започнах да се усещам, че и при мен започват да се проявяват подобни симптоми. Аз обичам да се самоанализарам и много често си се питам "защо" се чувствам така. Единственият ми отговор е, че през всичките години съм била точно това - силна, справяща се жена, поемала нужни и ненужни отговорности /мои и най-вече други/, без да съм го искала, просто - мога, трябва.... Е, сега разбирам майка ми, както и осъзнавам, че през всичките години съм била много отговорна личност, може би много повече "мъж", отколкото "жена" и за съжаление, някъде през тези години, съм забравила, че може и най-вече трябва да бъда второто.
Сега вече е късно да се сърдя на когото и да било - аз просто съм следвала характера си, без да се насилвам, но... някой е трябвало да ме научи, че има и друг начин, и най-важното да не забравяме, че на първо място сме жени /а това ни дава безбройни възможности/, а след това партньори. Това го пиша по принцип - като мое оплакване
Сега, вече на възраст, започнах да се усещам, че и при мен започват да се проявяват подобни симптоми. Аз обичам да се самоанализарам и много често си се питам "защо" се чувствам така. Единственият ми отговор е, че през всичките години съм била точно това - силна, справяща се жена, поемала нужни и ненужни отговорности /мои и най-вече други/, без да съм го искала, просто - мога, трябва.... Е, сега разбирам майка ми, както и осъзнавам, че през всичките години съм била много отговорна личност, може би много повече "мъж", отколкото "жена" и за съжаление, някъде през тези години, съм забравила, че може и най-вече трябва да бъда второто.
Сега вече е късно да се сърдя на когото и да било - аз просто съм следвала характера си, без да се насилвам, но... някой е трябвало да ме научи, че има и друг начин, и най-важното да не забравяме, че на първо място сме жени /а това ни дава безбройни възможности/, а след това партньори. Това го пиша по принцип - като мое оплакване
Нали няма да се разсърдиш, че ще се присламча кротко към твоето оплакване?
И тази нощ явно няма да мога да заспя. Притеснявам си се за разни работи... Искам да помогна на близък на сърцето ми човек да прекрати всякакви отношения с отровни за него хора, които жестоко го обидиха...