Ами нямам връзки, даже и обувките ми са без връзки. От ТЕЛКа върнаха детето за нова диагностка в София, а от там вече шест месеца чакам да ни извикат за стационар след първичния преглед. Този на бабата не върши работа - тя е отделно семейство. Оня ден се срещнах с директорката и я осведомих за всичко, записа си, каза че ще види какво може да направи, но се оказа - нищо. Критериите ги имаше още в заявлението обявени, класирането е обявено вчера слетобяд, но го няма на сайта. Бележка от работата не ми върши работа в случая, тъй като няма критерий "работещ родител". Най-вероятно четвъртият критерий е бил " брат/ сестра в училището", само по него ще напълнят едната група, а при мене става въпрос за първо дете. Не знам какъв би бил резултатът от евентуална жалба или дело за дискриминация. Да, може и да намерят място, но дали няма да си го изкарат на детето? Все някак ще се справим, но имам нужда да се оплача, за да ми олекне. Цял живот съм се борила сама, нищо не съм получавала на готово или лесно, свикнала съм.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Mama Ru, преди години, когато Светльо беше първи клас бяха 5 класа и само два класа занималня. По тогавашните критерии мисля че щяхте да се класирате. Би следвало да попадате в списъка, защото не се сещам за по-солидни аргументи от самотен работещ родител. Иначе в района има още едно училище, в което може би няма да има проблем с местата.Сигурно имаш съображения за там, но може да видиш как е положението на практика или поне да го използваш като аргумент. Може и да се стреснат пред възможността да изгубят още някое дете в началото на учебната година. Елитно елитно, ама вече започнаха да треперят за всеки ученик. А до четвърти клас има и други фактори.
Прибрах се скапана от работа, с намерението да си почина. Ми не, вече повече от половин час на детската площадка зад блока се дере (буквално се дере) някакво дете, което реве, пищи и крещи колкото глас има. При всеки опит да бъде успокоено, почва да крещи с всички сили "искам мама". Не иска да играе с другите деца, просто седи до пясъчника и се дере. Нито затворени прозорци помагат, нито нищо, а вече не издържам и колкото и да съм толерантна, при следващите писъци ще изляза и ще се развикам и аз...
Обещах да пиша- имам лоши новини...рак е! Трябва тепърва да се оперирам, дайте мнение ако имате за д-р Гаранина от болница Доверие гр.София, препоръча ми я мамолога. Не съм убедена още, казах на мъжа ми, ще говорим довечера...
ОО, мила!! Не чети нищо в интернет!! Знам,че ще минеш през всичко с гордо вдигната глава! Махай гардата смело! Ако имаш кой да те подкрепя психически, използвай помощта му. Аз имах нужда от такава помощ, но не се обърнах към психолог. Минах през всичко сама, с моите родители и мъж.Ще се справиш!!!
Ако имаш нужда от помощ, каквато и да е- насреща съм!!
За жалост ,нямам мнение за тази лекарка. Мен ме оперира д-р Близнашки, когато работеше в Пета градска.
Съжалявам да го прочета! Мога да кажа само, че се надявам да съберете сили и да се борите !
Оттук нататък само напред, остава да избера лекар. от Плевен съм и съм на кръстопът- дали да е в Плевен, въпреки, че повечето лекари избягаха от града, или в София, нищо, че не познавам никой....Ще обсъдим с мъжа ми и се задействаме 
Благодаря на всички за подкрепата, имам нужда 
