Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

А причини за това "не"?
Най-често от прочетеното до сега във форума причините са финансови. Нямаме достатъчни доходи, какво ще се случи когато ти си отново в майчинство, а децата са вече 2.
Понякога обаче са и други: от сорта на: вече ми е минало времето да гледам пеленачета, искам да отдам цялото си внимание на 1 дете и така да съм сигурен, че получава всичко и т.н.
За теб такива неща могат да звучат, като глупости, но за човека, който ги мисли са важни аргументи.
За да се промени нещо трябва да се разбере причината за "не" и да се промени тя.
Самата аз със сигурност знам, че искам дете, но в момента изобщоне знам дали бих искала да имам повече от 1 деца. Стратегията ми е първо 1 да видя как се справяме и после ако имам кураж още 1 

Честно казано единственото което чувам е "точно вече взех да си почивам след като детето порасна"

Добре де:
А не помни ли например:
Колко беше сладка, когато тепърва се учеше да ходи или да говори?
Сега тя ще започне и училище и в един момент вече съвсем ще се отдели от вас (не че още в първи клас) мама и татко изобщо няма да са интересни вече, защото ще е пълно с нови приятели, а и понякога проблеми в училището. Може да се изтъкне второто дете, като възможност пак да си имате ново бебенце, което поне 2-3 години да иска само вашето внимание и вие да сте му най-важни.

Той може точно това да не иска
Колкото и да е трудно за вярване, за някои хора 1 дете е достатъчно - задоволява си порива да стане родител и да има наследник, но му се вижда безсмислено да продължава с още деца.
Отделно, че много хора имат грешното разбиране, че да имаш деца е равнозначно живота ти да спре И да започне пак чак, когато те станат пълнолетни

Не мисля, че това може да помогне. И аз помня колко хубаво беше, но като се сетя, че преди това трябва да износя и родя, и всичко друго изчезва.
Всеки има своите причини, не става насила.

Като чета какви инатливи мулета има в обръз на мъже и немога да се премеря , това да му се молиш едва ли не уф нямам думи.Успех на всички и дано тези слепци да прогледнат малко , преди да се оказали сами.

Иначе с моя нямах ядове бяхме година и половина заедно , просто една вечер му споменах , че искам дете от него , той го прие малко на шега , но като разбра , че го искам наистина не се поколеба въобще и си направихме бебе.

Но никой не трябва да става родител заради ултиматуми, насила и преди да бъде готов/а за тази стъпка. 

И жената, и мъжът ... поне според мен ... колкото повече мислят и анализират - толкова по-неготови се чувстват ... А и почти винаги се получава така, че ние правим планове, а в един момент нещата не зависят от нас ... Поне в нашето семейство се получи така ...

С ММ мъж се запознахме на по 19 в Студ. град   В следващите 3 месеца започнахме да си говорим как ще се оженим като завършим и как ще имаме 2 деца - даже си казвахме как ще се казват и на кой ще са наречени (така е и в реалността сега ), но се случи гаф и след година забременях ... На 21 години и в 3-ти курс студенти. Когато му казах, отговора беше: "Кога ще се оженим?" ... Та, не бяхме "зрели", бяхме дечковци и не мислехме кое как ще се нареди - просто знаехме, че ще сме семейство и точно това искахме ... После в продължение на 5 години, на всяка нова година питах: "А, второто?" Отговора: "Не знам!" Когато реши, че "знае" след тези 5 години ... съдбата каза: "Няма пък!" и така чакахме да се случат нещата още 7 години   Веднага след като родих втората щерка ММ ми зададе въпроса: "Искаш ли да буташ количка за породени?" Нямах нищо против, защото винаги съм искала голямо семейство ... Е, не се случиха толкова бързо нещата, но вече си имаме 3 щерки Гледам, че нещо го ... Абе, ще му се още едно, ама няма да го огрее Винаги сме си мислели, че вещите, материалното не е толкова ценно ... Да - без тях не може (и слава на Бога, че така стоят нещата, че работим и двамата и не сме финансово притеснени), но ние поне живеем с идеята, че за човек са важни спомените, които прави - за това постоянно сме някъде ... и децата - за това имаме три, но явно на него му трябваше малко време между 1-вата и 2-рата, за да си синтезира, а после да си и изясним за себе си концепцията за това - какво ще ни е смисълът в живота ни ...

Момичета , аз съм доста объркана преди 6 месеца моят приятел искаше бебе. Това ми дойде като гръм в ясно небе и го помолих да изчакаме 1 - 2 месеца. Когато станах готова той се дърпа и сега се чудя как да повдигна въпроса : " защо не иска бебе"? 

Хах, лекичко се възхищавам на твоята връзка безобидна. Моето гадже на 19 г. ме остави, защото сме били млади и искал 'да се наживее'. За щастие, сега съм със зрял и стабилен мъж. nadia, защо не го попиташ директно?

Ами аз го разпитах малко и той ми вика наистина ли си готова, ще можеш ли да се справяш и такива въпроси   ,  но това беше преди 3 дни . Сега не искам да го пришпорвам. 

Nadia, при разговора ви не стигнахте ли до някакъв консенсус?Ако и двамата го искате и сте решили, че ще се справите и имате възможността да го гледате детенцето, според мен не губи време, а директно го попитай.От тези 3 дни насам, когато правите с*кс пази ли те?Това също може да е "отговор" Успех и дано решението му да е положително 

Здравейте ! Тази тема е много болезнена за мен. Между другото за първи път пиша тук . Ето я и историята... Аз не исках бебе,но най - добрата ми приятелка се сгоди и веднага забременя . Това ме подтикна един ден,както си пиехме следобедното кафенце с моя годеник да повдигна невинно въпроса,ей така,просто да чуя неговия план за нас, а той ми се изсмя в лицето с думите : "Искаш да ме вържеш ли ? "! Почувствах се ужасно зле !От този момент минаха осем месеца,искам бебе,а в същото време го ненавиждам,наказвам го постоянно ,съзнателно руша всичко между нас! Миналия месец бяхме на море и говорихме пак за това,разбрахме се ,че ще опитаме . Опитите траеха два дни-нищо... Не знам какво да правя,не съм сигурна че ще мога да живея с него и след всичко това ще мога пак да му имам доверие.Сериозно се замислям да го оставя , нямам излишни  нерви за подаряване !Объркана съм,скоро ще правя 26 г .,а той иска да планираме деца след 2-3 г . Плаши ме мисълта,че най-вероятно няма да стане веднага,а ще съм си пропиляла най-хубавите години ! Плаша се и от себе си,не мога да проумея , как човека когото обичах се превърна в единствения ,когото презирам,такова поведение и чувства са много неприсъщи за мен ! Започнах да мисля за бъдеще без него,започна да ме боли все по-малко когато го наранявам... настана голям обрат . Никога не съм оставала сама,без мъжко внимание,винаги са ме забелязвали,а сега се случва това с мен ! Боря се с гордостта ми ,а търпението ми свърши ! Имам усещането ,че решението ми е крайно,а не мога да преглътна случващото се ! Разбирам причините му,но не ги считам за значими,приех го много лично !И сега големите ми вътрешни въпроси  са : Има ли смисъл да губя времето си и това загуба ли е,или инвестиция за сигурно бъдеще !?  Благодаря ви предварително ,излях си душичката и ми поолекна

Delinda, много съжалявам, че се измъчваш толкова и се чувстваш предадена от човека до теб  ! Говорили ли сте си сериозно по въпроса, или просто сте споменавали от време на време по нещо? Според мен трябва съвсем сериозно да си поговориш с него и да му кажеш всичко това, което си ни написала тук. Дори да се стресна или да ти че го притискаш, му кажи, че просто имаш нужда от яснота, да знаеш дали си губиш времето или не, че за теб 2-3 год са доста време и т.н. Дано да преосмисли нещата! Имай предвид, че при мъжете този момент трябва добре да се осмисли, нужно им е време. Не се настройвай така крайно. А и все пак веднъж се е съгласил и уж сте правили опити. Какво се случи после? Защо спряхте с опитите?