Аз съм човек с много широки интереси, любознателен, обичам да говоря с хората, особено с тези, от които можеш да научиш нещо.
От друга страна партньорката ми е с много тесни интереси
При опит да й добавя нови интереси или да я обогатя с някаква теория или информация, съответно с идеята за дискусия, тя ми предава топката и следва мълчание, сякаш губи интерес. И с приятелите си е такава - държи сякаш умишлено повърхностно ниво. Съответно когато сме заедно разговорите ни протичат в безцелно лигавене или обсъждане на някакви битовизми.
Имам също чувството, че това, което мисли в ума си, минава през някакъв филтър това, което изговаря е изключително пресято в сравнение с първоизточника.
Иначе общите дейности са отличен 6 за нас - пътуваме, разхождаме се, пазаруваме, готвим заедно , но като цяло липсата на стойностни разговори и невъзможността да постигнеш социално удоволствие с партньора ти води до интелектуално и емоционално неудовлетворение.
Имам приятелки с които комуникацията много ми харесва, а тя съответно се дразни от това и казва, че това не е нужно и че с нея мога да говоря на всички теми. Да, ама не - при пробният отново се връщаме на ситуацията описана по-горе.
Последният ни разговор тази беше за времето, че е студено, че имала мускулна треска от вчера и какво вечерта щяла да сготви
Странно. Доверие е това тя да се дразни от разговорите ти с други, а ти да казваш, че сякаш всичко бива цензурирано преди да излезе от устата й (но когато се напие да крещи неконтролируемо срещу теб)? Времето ме научи, че това са симптоми на тежки проблеми. Няма да навлизам в подробности за ада, но всичко започна точно така. Я я напий още веднъж да пробваш какво ще излезе от устата й.