Вече.... колко, 3 години, се боря за свободата си и тази на децата. Изстрадала съм и съм преминала през какво ли не само и само да се отърва, откъсна и избягам от бившия.
Някои хора от форума знаят на какъв натиск съм подложена в последните няколко месеци от бившия и какви излияния са....
Много сте ги чували многократно, и аз лично вече не вярвам на думи от сорта "промених се", "вече ще е различно"
Срещите и познанствата ми с други мъже обаче ме навждат на мисълта че някак си няма да стане това което аз искам. Може би се заблуждавам или не съм срещнала подходящия човек, но... за сега с такова впечатление оставам.
Има разбира се и още един не маловажен аспект - финансов. Всяка година разходите на децата растат и става все по-трудно да ги покривам сама.
Та, какво направих?! Взех че най-накрая преглътнах достойнството и убидата си и написах писмо на бившия. Мило писмо, без убиди и злоба, упреци и т.н.
Разбира се това което искам е нещата да са само положителни, но може да са и много ужасяващо отрицателни за мен и децата.
Реших да рискувам!
Децата вече са достатъчно големи за да разбират и ако нещата се обърнат и влошат ще имат реална представа за баща си, а не само моите думи.
Казах на децата за писмото и че може би баща им ще иска да се чуят. Те са категорични че не искат да говорят с него. Не ми разрешават и снимка да му пратя за да ги види. Обясних им че ще дадем на баща им последен шанс да покаже, че ще се грижи за тях, ще им праща пари и подаръци.... Разбира се, няма да ги насилвам за нищо.....
Писах всичко това защото някак си имам нужда от подкрепата ви. Имам нужда от някой да ми каже, че не е огромна грешка да дам шанс на истинския баща да докаже че се е променил.....
П.П. Май трябва да поясня че, НЕ се връщам при бившия, само му написах писмо, без още да казвам къде сме. Само отговорих на многто му @ли с молба да му пиша и увещания че вече е различен човек....