Харесах този клип сред плявата. Авторът е отдавна известен и заслужава доверие. 
TEKİN ve EYLÜL hikayesi ...Hayal ÜNAL'dan
TEKİN ve EYLÜL hikayesi ...Hayal ÜNAL'dan
- Публикувана: 25 фев. 2014, 00:07 ч.
- Последно мнение: 2 март 2014, 16:45 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 254
Страхотен! Мерси, Валентина!
Вarisea, моля, не слагай разсъжденията си в спойлер,
някой може да ги пропусне.
Първо. За трейлърите. Всички изказахме съжаление, че Керем не ги е включил във филма, почувствахме се някак измамени. Но сега осъзнах, че всъщност, те СА част от филма. И това е (за мен поне) новаторски подход. Обикновено трейлърите се сглобяват от кадри на вече готовия филм - поне такава е практиката в световното кино. А тук Керем с трейлърите ни разказа "предисторията" - та като седнем да гледаме филма, вече да познаваме героите и той да не губи време да ни запознава с тях. Хитро! 
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. 
Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! 
И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? 
Сега ми изглежда доста нелогично.
Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече". След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. 
Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна.
Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. 
Не съм съгласна. 
Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? 
Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. 
В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! 
)
И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. 
Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? 
Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа.
Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Е, сигурно все някой ще спори с него, но не можем да не му признаем, че има оригинален подход. Второ. За финала на филма. Много се изписа тук, а сигурно и по всички форуми по света, дали приемаме такъв финал или не. На едни им се иска да е хепиенд, на други - да си остане така, на трети им стои нелепо, на четвърти им изглежда като ненужно предателство... И всички забравяме най-важното - ТОВА НЕ Е ФИНАЛЪТ НА ФИЛМА!
Това е началото! Сякаш изключваме, че филмът ЗАПОЧВА, а не завършва със смъртта на Тек. И всичко, което ние гледаме, е само спомен. Нали и Енгин, и Фара, и Керем няколко пъти го повториха - това не е филм за любовта, а за спомена за любовта. Този Тек, който гледаме, е споменът, фантазията на Ейлюл. Тек всъщност го няма във филма! И как сме могли тогава да очакваме филмът да завърши по друг начин? Сега ми изглежда доста нелогично. Друг е въпросът за катарзиса на Ейлюл. Тя го преживя със задна дата. Не мисля, че единственото, което изпитваше към Тек, бяха само угризения и думите на пясъка в края не означаваха нищо. Напротив! Написаното от нея беше нещо като оповестяване на отдавна осъзната истина. Тя разбра, че го е обичала, още когато прочете във вестника за смъртта му. Изпадна в истерия, но не от чувство за вина, а от ужас, че го е загубила. Но й беше нужно време, за да може тази любов да излезе от нивото на подсъзнанието, да бъде призната най-напред пред себе си и накрая пред Тек. Пътуването й през спомените беше стремеж да си спомни не толкова фактите, колкото чувствата. В момента, в който си спомни първата си лоша постъпка към Тек (гаврата с вечерята), тя каза: "Не искам да си спомням повече".
След това прояви желание да поправи стореното. Докато все още не осъзнаваше, че той е мъртъв, при разговора за любовта (разтърсващата му реплика: "Щом питаш, значи не е") тя се опита да го утеши - "Но ни е хубаво заедно, нали? Още много хубави неща ще направим / ни очакват! Нали?". Той се усмихна през сълзи и това беше един от най-трогателните моменти за мен. Тук тя все още се опитваше насила да натиска чувствата си "под водата", страхуваше се да ги признае открито. Това подсказва и как щеше да се държи, ако Тек не беше умрял. Но смъртта му смъкна всички маски, отвя всички страхове. Помогна й да се види такава каквато е. Затова във финалната сцена тя седеше на пясъка и само повтаряше "Съжалявам! Съжалявам!". За мен това беше от една страна молба за прошка, а от друга - съжаление, че е такава; закъснял стремеж към промяна. Много от нас се запитаха дали това преживяване ще остави трайна следа в живота на Ейлюл или ще бъде забравено след време. За мен отговорът не е еднозначен. Тя показа и двете си страни във филма - ангелската и дяволската. Ангелската ме кара да мисля, че тези невинни уплашени очи няма да позволят връщане към предишния начин на мислене, към паразитното консуматорско съществуване, към отхвърлянето на чувствата. Но дяволската й ме плаши, че "троскотът" (както го нарече Любов) в душата й в крайна сметка ще надделее и отново ще заглуши всичко. Явно това двусмислие е умишлено. Керем оставя решението на нас. Според това, което има в собствените ни души, ние ще определим и по-нататъшната съдба на Ейлюл. Троскотите ще решат, че нищо няма да се промени и цялата тази драма всъщност е едно нищо, изфантазирано в болния мозък на Тек. А онези с невинните уплашени очи ще предпочетат пълна метаморфоза на личността на Ейлюл, облагородяването й под влияние на нечовешката любов на Тек.
Направи ми впечатление едно мнение (естествено, пак не си записах кой точно го казва
), че всъщност Тек си е чиста откачалка и след като Ейлюл го е допуснала до себе си, след като са правили секс, той е придобил собственическо отношение към нея и затова тя с пълно право се е уплашила от него. Не съм съгласна. Първо, тя не се уплаши от него, а от себе си. И това вече някой го каза. Уплаши се, че е захвърлила бронята и е уязвима; че попада в плен на любовта, от която толкова се пази. Второ, за какво собственическо чувство говорим? На сутринта когато тя го буди с целувка, облечена в тениската му и казва, че отива да му приготви закуска, той пита невярващо: "Ти?... За мене?..." Това отношение на "собственик" ли е? Поведението му вечерта пред приятелите й на масата също не е собственическо, в никакъв случай! Той просто защитава преживяното. Иска да убеди и другите в това, в което те двамата (поне той смята така) са вече убедени. Затова за него е истински шок предателството й. (Между другото, разгадаването на тази сцена повиши самочувствието ми на гадател. В трейлъра се мъчехме да отгатнем чувствата по лицето на Енгин. Е, почти бях познала! )И накрая, пак да си кажа за невероятната игра на Енго.
Ако не бяха предишните му образи, можеше и да помисля, че си е съвсем натурална откачалка, която играе себе си. Такова превъплъщение рядко се вижда дори в световното кино. Сега с риск да бъда обвинена в мегаломания ще направя аналог с два велики образа - Рейнман на Дъстин Хофман и Квазимодо на Жерар Депардийо. Ако американците не бяха окупирали така киното и кинокритиката (както са си окупирали целия свят впрочем), Енго щеше да си получи Оскара без никакви спорове. Не се шегувам! Ако успеете да се абстрахирате от факта, че филмът е турски и го гледате като френски или италиански филм, или поне филм на Уди Алън... какво виждате? Е, жалко! Жалко за американците искам да кажа. Че никога няма да видят тази перла в короната и ще продължават да се смятат за голяма работа. Как ми се иска Енго да прави повече игрални филми! Е, на нас сериалите повече ни харесват, щото го гледаме дълго време, ама...
Хайде, стига толкова за днес. Друг път пак.
Барисеа,
Дори и така да е, тя все пак е най-престижната в Турция. По престижна на мен поне не ми е
известна. Е, дано го видим на червения килим в Кан, както пожела Любов. Въобще нека
само хубави неща се случват на нашето момче в бъдеще. Той го заслужава.
Много тъга ми навявя това плашило и кученцето.
ако сте го пропуснали. 
Здравейте,момичета.Хубаво е като влезе човек в темата да прочете такива задълбочени анализи.И най-хубавото е,че нашето любимо момче ни кара с необикновените роли,които поема,с играта си, с поведението си ако щете да размърдаме сивите си клетчици. Кара ни да се вълнуваме ,а красивите мисли и чувства озонират тялото ни.
Едно закъсняло добро утро от мен...
След двата прекрасни поста на Барисея и Фантазия имам цял ден за какво да си мисля. Искрено им благодаря. Наистина с пълно право мога да ги нарека кинокритици – със широка обща култура, страхотни попадения при анализа на филма, които могат само да ни обогатят нас, зрителите. Де и кинокритиците на съседите да бяха като тях?!! Да, тълкуванията са различни, като посланията, понякога някои мисли се припокриват, но истината е, че този филм ни събуди. Извади ни от летаргията. А като знам колко малко са напоследък екранните произведения, които успяват да бръкнат в душата ни, смятам, че сме щастливки задето чрез любовта си към Енгин откриваме все нови и нови светове. Така избягваме шаблона, от който ни е писнало, момичета, плакатното, евтиното. Имаме критерии. Защото Енгин означава качество от много висока класа. И можем само да му се поклоним и да му благодарим…
Хайде, отбийте се в някоя друга тема и прочетете подобни анализи за техните любимци, момичета. Няма.
И си дайте сметка какво прави за нас Енгин: изважда неподозирани способности, ярки, неповторими мисли, умение да виждаме скритото за окото…И всичко това С ЛЮБОВ. Тук, в неговата тема.
И, ало?!! Никакви спойлери...
Всяка дума от това, което сте написали, заслужава да се прочете...
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Аурелия - снимах.... И тук един вятър духа. Измежду "плявата", остана камъкът /камък - м. р./ да си тежи на мястото.
Добро утро на всички ранобудни. 
Чичо ви ми преведе това така:
"Имам един малък проблем, който се нарича Ейлюл. Аз не мога да се справя"
Това е моментът, когато Тек заведе Ейлюл в къщата си и тя влезе в стаята с неговите рисунки. Намери тефтера му и прочете това.
За мен заглавието и идеята на филма направиха обратен завой. Приех, като подходящо заглавието "Малкият проблем на Ейлюл", но сега смятам, че заглавието е " Малък проблем наречен Ейлюл". Проблемът на Ейлюл не е Тек, а самата тя. Т.е. проблемът е на всички нас със забързаното ежедневие, гоненето на цели, бизнес, кариера, пари. Проблема сме самите ние.
Малко не ми се връзва професията карикатурист, която са му избрали. Смятам, че карикатуристът има много иронично и на моменти даже цинично отношение към живота. А Тек по скоро се доближава до децата-индиго. Свръхсензитивен, далече от материалното. Приятно ми е да мисля, че бъдещето ще се обитава от такива хора.
За кадрите, които представят Текин и не са включени във филма, смятам, че виждането на К.Дерен се е променило по време на самите снимки. Смятам, че първоначалния му замисъл е бил да ни представи и Тек, както ни представи Ейлюл, но в последствие се е спрял на представяне на историята като спомен през погледа на Ейлюл. Няма как тя да си спомня как той се бръсне, къпе, подстригва и приготвя за срещата с нея.
Днес много философствам сабах-сабах. Айде хубав ден от мен.
Чичо ви ми преведе това така:
"Имам един малък проблем, който се нарича Ейлюл. Аз не мога да се справя"
Това е моментът, когато Тек заведе Ейлюл в къщата си и тя влезе в стаята с неговите рисунки. Намери тефтера му и прочете това.
За мен заглавието и идеята на филма направиха обратен завой. Приех, като подходящо заглавието "Малкият проблем на Ейлюл", но сега смятам, че заглавието е " Малък проблем наречен Ейлюл". Проблемът на Ейлюл не е Тек, а самата тя. Т.е. проблемът е на всички нас със забързаното ежедневие, гоненето на цели, бизнес, кариера, пари. Проблема сме самите ние.
Малко не ми се връзва професията карикатурист, която са му избрали. Смятам, че карикатуристът има много иронично и на моменти даже цинично отношение към живота. А Тек по скоро се доближава до децата-индиго. Свръхсензитивен, далече от материалното. Приятно ми е да мисля, че бъдещето ще се обитава от такива хора.
За кадрите, които представят Текин и не са включени във филма, смятам, че виждането на К.Дерен се е променило по време на самите снимки. Смятам, че първоначалния му замисъл е бил да ни представи и Тек, както ни представи Ейлюл, но в последствие се е спрял на представяне на историята като спомен през погледа на Ейлюл. Няма как тя да си спомня как той се бръсне, къпе, подстригва и приготвя за срещата с нея.
Днес много философствам сабах-сабах. Айде хубав ден от мен.
Хубав ден, джанъм!
Сърдечно благодаря, пиши по-често, моля те!
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Аурелия - снимах.... И тук един вятър духа. Измежду "плявата", остана камъкът /камък - м. р./ да си тежи на мястото.
Марианка, започна да се издигаш в очите ми, я, какви разумни, интелигентни и
възвишени думи вече употребяваш. Поздравления!
Кой ли ме бие по главата да го казвам, ама на ......
Като сме казали, че ще публикуваме всичко, което излезе за Енгин,
ето още нещо за четене:
Engin Akyurek Universal Fans Club
Çıtı Pıtı
ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЛОШИ ХОРА, КОИТО КАРАТ ДРУГИТЕ ДА СТРАДАТ
Хареса ли ми? Да. Забавлявах ли се? Да. Смях ли се? Да. Разстроих ли се? Да. Плаках ли? Да. Впечатли ли ме много филмът? Не. Като холивудски филм ли е? Не. Можем ли да приемем Холивуд за критерий? Не. Препоръчвам ли ви го? Да. Накара ли ме да се замисля? Да. Подлага ли на съмнение любовта, както каза Фарах? Не. Намерих ли нещо от старите си връзки, както каза Енгин? Да.
Макар че не успях да се насладя достатъчно на образа на „Тек”, мисля, че сцените с героите бяха доста, имайки предвид фабулата на филма. Изглежда Керем Дерен се е повлиял от други чуждестранни филми, но влиянието е умерено и изобщо не ме притеснява. В турските филми действието обикновено се развива бавно и те кара да се замислиш: „Пфу, сега пък какво ще стане?” или са пълни със сцени, разчитащи на визуалния ефект, който само режисьорът си разбира, а ти се мъчиш да направиш връзката. В този филм такива нямаше. Разказът течеше много плавно.
Понятието за красотата и грозотата, на което се набляга във филма, доста ме притеснява. И ме притеснява не защото е подчертано във филма, а защото е проблем от световен мащаб. И при всеки удобен случай аз винаги изразявам чувствата си по този въпрос. Особено ако вземем под внимание турските актриси – в този сектор красотата им е по-важна от таланта. И, повярвайте ми, повечето от тях не мога да ги гледам. Ф. Зейнеп Абдулла е от онези рядко срещани актриси, които не ме карат да се чувствам по този начин. Ако турската филмова индустрия я оцени, тя може да стане турската Мерил Стрийп. Приятно ми беше да я гледам, така, както ми беше приятно да гледам Енгин. Тя е много млада и ако подбира проектите си, я очаква успешна кариера. Макар че в началото не можех да я възприема до Енгин, сбъркала съм. Те бяха съвместими. Приятно е чувството да гледаш двама талантливи актьори.
Енгин, не знам какво да ти кажа, дете! Ще спомена единствената ти грешка във филма, за да приключим: Положил си огромни усилия да се загрозиш, но за съжаление не ти се е получило. Трябва да работиш повечко. Керем Дерен е постъпил правилно, като ти е поверил „Тек”, герой много близък до сърцето му. Не виждам кой друг, освен теб, би могъл да предаде вътрешния свят на един такъв емоционален и интересен герой. В момента сцените се нижат пред погледа ми една по една и единственото, което виждам, са очите ти: учудени, невярващи, изпълнени с надежда, палави, детински, невинни, чисти, развълнувани, влюбени, искащи, щастливи, разочаровани, уплашени, ядосани, молещи, плачещи, честни, пълни с очакване в своето отчаяние, очи, които майсторски предават всяко чувство на публиката и още при първия контакт с тях я приковават. Сърдех ти се, защото много дълго време те нямаше. Не знам дали помниш последната сцена на филма „Джери Магуайър”. Джери и съпругата му Дороти си дават дълга почивка, за да преоценят разклатените си отношения. След известно време Джери разбира, че наистина обича Дороти и отива в къщата, където е тя. В нея се провежда среща. Разведени или разделени със съпрузите си жени обсъждат връзките си, наранените си сърца, как мразят мъжете и т.н. Джери изобщо не им обръща внимание и изразява любовта си в една дълга реч. Но нейният отговор е много прост: „ Твоя съм, още щом каза „Здравей”. И аз съм твоя, откакто тихичко промълви „Здравей”, без дори да си в кадър, когато Ейлюл галеше Хулуси. Добре си се завърнал. Много добре направи, че се върна. Енгин..ти си…един на милион.
В едно от своите интервюта Ф. Зейнеп Абдулла каза, че този филм подлага на съмнение любовта.
Според мен филмът не подлага на съмнение любовта, напротив, показва на практика как можеш да погубиш живота на друг човек. Любовта е навсякъде. Когато Ейлюл пита „Това любов ли е?” тя вече знае, че е любов. Макар да е весела, дръзка и властна, тя всъщност е страхливка. Като атлет, който започва маратон и се отказва още в началото, защото не е готов. Любовта е нещо, за което тя не е готова. Любовта накрая може да удовлетворява, но е много изтощителна емоционално. След като гледах филма, не мислех за любовта, красотата, грозотата или за чудесата, които сме пропуснали. Единствената ми мисъл беше как човек може да си прости, знаейки че е погубил друг човешки живот.
Скрит текст:
LIFE IS FULL OF BAD BEHAVIOURS CAUSING OTHER PEOPLE TO SUFFER.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Препоръчани теми