http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Аурелия - снимах.... И тук един вятър духа. Измежду "плявата", остана камъкът /камък - м. р./ да си тежи на мястото.
loveofmine
, Barisea , fantasya 
- Публикувана: 25 фев. 2014, 00:07 ч.
- Последно мнение: 2 март 2014, 16:45 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 254
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Аурелия - снимах.... И тук един вятър духа. Измежду "плявата", остана камъкът /камък - м. р./ да си тежи на мястото.
loveofmine
, Barisea , fantasya 
Здравейте, МОМИЧЕТА! 
Няма да ви изреждам по имена, но ВСИЧКИ споделяте и творите в тази тема с много любов! Нека тази любов се връща при вас, като бумеранг...
Скрит текст:
Баща и малкото му момче били на разходка в планината.
Внезапно детето се подхлъзнало, паднало и се наранило. Извикало: “Ооохх!”
За негова най-голяма изненада, то чуло глас, някъде от планината да повтаря думите му: “Ооохх!”
Любопитно то извикало: “Кой си ти?”
Получило и отговор от гласа: “Кой си ти?”
След това се провикнало по посока на планината: “Поздравявам те!”
Гласът повторил: “Поздравявам те!”
Ядосано, то изкрещяло: “Страхливец!”
Получило същият отговор: “Страхливец!”
Погледнало баща си и попитало: “Какво става?”
Баща му се усмихнал и казал: “Имай търпение сине!”
След това извикал: “Ти си шампион!”
Гласът отговорил: “Ти си шампион!”
Момчето било изненадано, но не разбирало. Тогава бащата обяснил:
“Хората наричат това ЕХО, но в действителност това е ЖИВОТЪТ!”
Връща ти обратно всичко, което кажеш или направиш.
Нашият живот е просто отражение на нашите действия.
Ако желаеш повече любов по света, създавай повече любов в сърцето си!
Ако желаеш повече компетентност в твоя отбор, подобри твоите компетенции!
Тази връзка се отнася за всичко, във всички аспекти на живота!
Животът ти връща всичко, което си му дал!
Баща и малкото му момче били на разходка в планината.
Внезапно детето се подхлъзнало, паднало и се наранило. Извикало: “Ооохх!”
За негова най-голяма изненада, то чуло глас, някъде от планината да повтаря думите му: “Ооохх!”
Любопитно то извикало: “Кой си ти?”
Получило и отговор от гласа: “Кой си ти?”
След това се провикнало по посока на планината: “Поздравявам те!”
Гласът повторил: “Поздравявам те!”
Ядосано, то изкрещяло: “Страхливец!”
Получило същият отговор: “Страхливец!”
Погледнало баща си и попитало: “Какво става?”
Баща му се усмихнал и казал: “Имай търпение сине!”
След това извикал: “Ти си шампион!”
Гласът отговорил: “Ти си шампион!”
Момчето било изненадано, но не разбирало. Тогава бащата обяснил:
“Хората наричат това ЕХО, но в действителност това е ЖИВОТЪТ!”
Връща ти обратно всичко, което кажеш или направиш.
Нашият живот е просто отражение на нашите действия.
Ако желаеш повече любов по света, създавай повече любов в сърцето си!
Ако желаеш повече компетентност в твоя отбор, подобри твоите компетенции!
Тази връзка се отнася за всичко, във всички аспекти на живота!
Животът ти връща всичко, което си му дал!
Като сме казали, че ще публикуваме всичко, което излезе за Енгин,
ето още нещо за четене:
Engin Akyurek Universal Fans Club
Çıtı Pıtı
Скрит текст:
[/b][/i]ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЛОШИ ХОРА, КОИТО КАРАТ ДРУГИТЕ ДА СТРАДАТ
Хареса ли ми? Да. Забавлявах ли се? Да. Смях ли се? Да. Разстроих ли се? Да. Плаках ли? Да. Впечатли ли ме много филмът? Не. Като холивудски филм ли е? Не. Можем ли да приемем Холивуд за критерий? Не. Препоръчвам ли ви го? Да. Накара ли ме да се замисля? Да. Подлага ли на съмнение любовта, както каза Фарах? Не. Намерих ли нещо от старите си връзки, както каза Енгин? Да.
Макар че не успях да се насладя достатъчно на образа на „Тек”, мисля, че сцените с героите бяха доста, имайки предвид фабулата на филма. Изглежда Керем Дерен се е повлиял от други чуждестранни филми, но влиянието е умерено и изобщо не ме притеснява. В турските филми действието обикновено се развива бавно и те кара да се замислиш: „Пфу, сега пък какво ще стане?” или са пълни със сцени, разчитащи на визуалния ефект, който само режисьорът си разбира, а ти се мъчиш да направиш връзката. В този филм такива нямаше. Разказът течеше много плавно.
Понятието за красотата и грозотата, на което се набляга във филма, доста ме притеснява. И ме притеснява не защото е подчертано във филма, а защото е проблем от световен мащаб. И при всеки удобен случай аз винаги изразявам чувствата си по този въпрос. Особено ако вземем под внимание турските актриси – в този сектор красотата им е по-важна от таланта. И, повярвайте ми, повечето от тях не мога да ги гледам. Ф. Зейнеп Абдулла е от онези рядко срещани актриси, които не ме карат да се чувствам по този начин. Ако турската филмова индустрия я оцени, тя може да стане турската Мерил Стрийп. Приятно ми беше да я гледам, така, както ми беше приятно да гледам Енгин. Тя е много млада и ако подбира проектите си, я очаква успешна кариера. Макар че в началото не можех да я възприема до Енгин, сбъркала съм. Те бяха съвместими. Приятно е чувството да гледаш двама талантливи актьори.
Енгин, не знам какво да ти кажа, дете! Ще спомена единствената ти грешка във филма, за да приключим: Положил си огромни усилия да се загрозиш, но за съжаление не ти се е получило. Трябва да работиш повечко. Керем Дерен е постъпил правилно, като ти е поверил „Тек”, герой много близък до сърцето му. Не виждам кой друг, освен теб, би могъл да предаде вътрешния свят на един такъв емоционален и интересен герой. В момента сцените се нижат пред погледа ми една по една и единственото, което виждам, са очите ти: учудени, невярващи, изпълнени с надежда, палави, детински, невинни, чисти, развълнувани, влюбени, искащи, щастливи, разочаровани, уплашени, ядосани, молещи, плачещи, честни, пълни с очакване в своето отчаяние, очи, които майсторски предават всяко чувство на публиката и още при първия контакт с тях я приковават. Сърдех ти се, защото много дълго време те нямаше. Не знам дали помниш последната сцена на филма „Джери Магуайър”. Джери и съпругата му Дороти си дават дълга почивка, за да преоценят разклатените си отношения. След известно време Джери разбира, че наистина обича Дороти и отива в къщата, където е тя. В нея се провежда среща. Разведени или разделени със съпрузите си жени обсъждат връзките си, наранените си сърца, как мразят мъжете и т.н. Джери изобщо не им обръща внимание и изразява любовта си в една дълга реч. Но нейният отговор е много прост: „ Твоя съм, още щом каза „Здравей”. И аз съм твоя, откакто тихичко промълви „Здравей”, без дори да си в кадър, когато Ейлюл галеше Хулуси. Добре си се завърнал. Много добре направи, че се върна. Енгин..ти си…един на милион.
В едно от своите интервюта Ф. Зейнеп Абдулла каза, че този филм подлага на съмнение любовта.
Според мен филмът не подлага на съмнение любовта, напротив, показва на практика как можеш да погубиш живота на друг човек. Любовта е навсякъде. Когато Ейлюл пита „Това любов ли е?” тя вече знае, че е любов. Макар да е весела, дръзка и властна, тя всъщност е страхливка. Като атлет, който започва маратон и се отказва още в началото, защото не е готов. Любовта е нещо, за което тя не е готова. Любовта накрая може да удовлетворява, но е много изтощителна емоционално. След като гледах филма, не мислех за любовта, красотата, грозотата или за чудесата, които сме пропуснали. Единствената ми мисъл беше как човек може да си прости, знаейки че е погубил друг човешки живот.
Хареса ли ми? Да. Забавлявах ли се? Да. Смях ли се? Да. Разстроих ли се? Да. Плаках ли? Да. Впечатли ли ме много филмът? Не. Като холивудски филм ли е? Не. Можем ли да приемем Холивуд за критерий? Не. Препоръчвам ли ви го? Да. Накара ли ме да се замисля? Да. Подлага ли на съмнение любовта, както каза Фарах? Не. Намерих ли нещо от старите си връзки, както каза Енгин? Да.
Макар че не успях да се насладя достатъчно на образа на „Тек”, мисля, че сцените с героите бяха доста, имайки предвид фабулата на филма. Изглежда Керем Дерен се е повлиял от други чуждестранни филми, но влиянието е умерено и изобщо не ме притеснява. В турските филми действието обикновено се развива бавно и те кара да се замислиш: „Пфу, сега пък какво ще стане?” или са пълни със сцени, разчитащи на визуалния ефект, който само режисьорът си разбира, а ти се мъчиш да направиш връзката. В този филм такива нямаше. Разказът течеше много плавно.
Понятието за красотата и грозотата, на което се набляга във филма, доста ме притеснява. И ме притеснява не защото е подчертано във филма, а защото е проблем от световен мащаб. И при всеки удобен случай аз винаги изразявам чувствата си по този въпрос. Особено ако вземем под внимание турските актриси – в този сектор красотата им е по-важна от таланта. И, повярвайте ми, повечето от тях не мога да ги гледам. Ф. Зейнеп Абдулла е от онези рядко срещани актриси, които не ме карат да се чувствам по този начин. Ако турската филмова индустрия я оцени, тя може да стане турската Мерил Стрийп. Приятно ми беше да я гледам, така, както ми беше приятно да гледам Енгин. Тя е много млада и ако подбира проектите си, я очаква успешна кариера. Макар че в началото не можех да я възприема до Енгин, сбъркала съм. Те бяха съвместими. Приятно е чувството да гледаш двама талантливи актьори.
Енгин, не знам какво да ти кажа, дете! Ще спомена единствената ти грешка във филма, за да приключим: Положил си огромни усилия да се загрозиш, но за съжаление не ти се е получило. Трябва да работиш повечко. Керем Дерен е постъпил правилно, като ти е поверил „Тек”, герой много близък до сърцето му. Не виждам кой друг, освен теб, би могъл да предаде вътрешния свят на един такъв емоционален и интересен герой. В момента сцените се нижат пред погледа ми една по една и единственото, което виждам, са очите ти: учудени, невярващи, изпълнени с надежда, палави, детински, невинни, чисти, развълнувани, влюбени, искащи, щастливи, разочаровани, уплашени, ядосани, молещи, плачещи, честни, пълни с очакване в своето отчаяние, очи, които майсторски предават всяко чувство на публиката и още при първия контакт с тях я приковават. Сърдех ти се, защото много дълго време те нямаше. Не знам дали помниш последната сцена на филма „Джери Магуайър”. Джери и съпругата му Дороти си дават дълга почивка, за да преоценят разклатените си отношения. След известно време Джери разбира, че наистина обича Дороти и отива в къщата, където е тя. В нея се провежда среща. Разведени или разделени със съпрузите си жени обсъждат връзките си, наранените си сърца, как мразят мъжете и т.н. Джери изобщо не им обръща внимание и изразява любовта си в една дълга реч. Но нейният отговор е много прост: „ Твоя съм, още щом каза „Здравей”. И аз съм твоя, откакто тихичко промълви „Здравей”, без дори да си в кадър, когато Ейлюл галеше Хулуси. Добре си се завърнал. Много добре направи, че се върна. Енгин..ти си…един на милион.
В едно от своите интервюта Ф. Зейнеп Абдулла каза, че този филм подлага на съмнение любовта.
Според мен филмът не подлага на съмнение любовта, напротив, показва на практика как можеш да погубиш живота на друг човек. Любовта е навсякъде. Когато Ейлюл пита „Това любов ли е?” тя вече знае, че е любов. Макар да е весела, дръзка и властна, тя всъщност е страхливка. Като атлет, който започва маратон и се отказва още в началото, защото не е готов. Любовта е нещо, за което тя не е готова. Любовта накрая може да удовлетворява, но е много изтощителна емоционално. След като гледах филма, не мислех за любовта, красотата, грозотата или за чудесата, които сме пропуснали. Единствената ми мисъл беше как човек може да си прости, знаейки че е погубил друг човешки живот.
Скрит текст:
LIFE IS FULL OF BAD BEHAVIOURS CAUSING OTHER PEOPLE TO SUFFER.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Благодаря ти за превода, Любов! Ама много ме изкефи - "Не си можал да се загрозиш, дете! Провалил си се!" Стопроцентов провал!
И другото: "Твоя съм още, когато каза "здравей" извън кадър!" YES! Bende! Bende!
Днес сте се разбъбрили... което много ми хареса.
Да споделя и аз нещо, което усещам във филма... Имаше един роман "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова... заглавието му е всъщност това, което мисля, че направи и Ейлюл. Срещата и с Текин на Бозджаада беше точката, от която няма връщане назад, мястото/времето, където беше принудена да се срещне със себе си; да си спомни себе си - възрастната, циничната Ейлюл и детето Ейлюл; да направи равностметка на това, което е станала и това, което би могла да бъде... Затова споделих, че виждам философия и поезия в този филм, и че всъщност, всичко е едно цяло. Да, определено филмът не е еднозначен и всеки може да намери нещо за себе си в него. Дали това място, този човек и това време промениха Ейлюл? Мисля, че да. Мисля, че занапред тя ще държи очите си отворени за малките чудеса на живота, които ни карат да го усещаме като пълноценен... Промяната беше болезнена и следствие на загуба, но винаги има какво да спечелим, когато губим...
Скрит текст:
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
Това пътуване към себе си се опитах да предам в този колаж.
"Малък септемврийски проблем "- това е най-интересния филм на всички времена.
Тек е най - сполучливият образ за всички времена.
Ейлюл - най-чаровната актриса на всички времена.
Бележка: Карадаи, "КРА", Бергюзал Корел, Кенан Имирзалъолу, Илкин Тюфекчи, Енгин Акюрек.
Темата беше нашият урок по английски. В случая/днес "Малък септемврийски проблем"
Ирем Севинч.
.....................
Някой си е снимал записките....
.........................
Любов, благодарности за превода.
Тек е най - сполучливият образ за всички времена.
Ейлюл - най-чаровната актриса на всички времена.
Бележка: Карадаи, "КРА", Бергюзал Корел, Кенан Имирзалъолу, Илкин Тюфекчи, Енгин Акюрек.
Темата беше нашият урок по английски. В случая/днес "Малък септемврийски проблем"
Ирем Севинч.
.....................
Някой си е снимал записките....
.........................
Любов, благодарности за превода.
Днес сте се разбъбрили... което много ми хареса.
Да споделя и аз нещо, което усещам във филма... Имаше един роман "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова... заглавието му е всъщност това, което мисля, че направи и Ейлюл. Срещата и с Текин на Бозджаада беше точката, от която няма връщане назад, мястото/времето, където беше принудена да се срещне със себе си; да си спомни себе си - възрастната, циничната Ейлюл и детето Ейлюл; да направи равностметка на това, което е станала и това, което би могла да бъде... Затова споделих, че виждам философия и поезия в този филм, и че всъщност, всичко е едно цяло. Да, определено филмът не е еднозначен и всеки може да намери нещо за себе си в него. Дали това място, този човек и това време промениха Ейлюл? Мисля, че да. Мисля, че занапред тя ще държи очите си отворени за малките чудеса на живота, които ни карат да го усещаме като пълноценен... Промяната беше болезнена и следствие на загуба, но винаги има какво да спечелим, когато губим...
Скрит текст:
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
Като сме казали, че ще публикуваме всичко, което излезе за Енгин,
ето още нещо за четене:
Engin Akyurek Universal Fans Club
Çıtı Pıtı
ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЛОШИ ХОРА, КОИТО КАРАТ ДРУГИТЕ ДА СТРАДАТ
Хареса ли ми? Да. Забавлявах ли се? Да. Смях ли се? Да. Разстроих ли се? Да. Плаках ли? Да. Впечатли ли ме много филмът? Не. Като холивудски филм ли е? Не. Можем ли да приемем Холивуд за критерий? Не. Препоръчвам ли ви го? Да. Накара ли ме да се замисля? Да. Подлага ли на съмнение любовта, както каза Фарах? Не. Намерих ли нещо от старите си връзки, както каза Енгин? Да.
Макар че не успях да се насладя достатъчно на образа на „Тек”, мисля, че сцените с героите бяха доста, имайки предвид фабулата на филма. Изглежда Керем Дерен се е повлиял от други чуждестранни филми, но влиянието е умерено и изобщо не ме притеснява. В турските филми действието обикновено се развива бавно и те кара да се замислиш: „Пфу, сега пък какво ще стане?” или са пълни със сцени, разчитащи на визуалния ефект, който само режисьорът си разбира, а ти се мъчиш да направиш връзката. В този филм такива нямаше. Разказът течеше много плавно.
Понятието за красотата и грозотата, на което се набляга във филма, доста ме притеснява. И ме притеснява не защото е подчертано във филма, а защото е проблем от световен мащаб. И при всеки удобен случай аз винаги изразявам чувствата си по този въпрос. Особено ако вземем под внимание турските актриси – в този сектор красотата им е по-важна от таланта. И, повярвайте ми, повечето от тях не мога да ги гледам. Ф. Зейнеп Абдулла е от онези рядко срещани актриси, които не ме карат да се чувствам по този начин. Ако турската филмова индустрия я оцени, тя може да стане турската Мерил Стрийп. Приятно ми беше да я гледам, така, както ми беше приятно да гледам Енгин. Тя е много млада и ако подбира проектите си, я очаква успешна кариера. Макар че в началото не можех да я възприема до Енгин, сбъркала съм. Те бяха съвместими. Приятно е чувството да гледаш двама талантливи актьори.
Енгин, не знам какво да ти кажа, дете! Ще спомена единствената ти грешка във филма, за да приключим: Положил си огромни усилия да се загрозиш, но за съжаление не ти се е получило. Трябва да работиш повечко. Керем Дерен е постъпил правилно, като ти е поверил „Тек”, герой много близък до сърцето му. Не виждам кой друг, освен теб, би могъл да предаде вътрешния свят на един такъв емоционален и интересен герой. В момента сцените се нижат пред погледа ми една по една и единственото, което виждам, са очите ти: учудени, невярващи, изпълнени с надежда, палави, детински, невинни, чисти, развълнувани, влюбени, искащи, щастливи, разочаровани, уплашени, ядосани, молещи, плачещи, честни, пълни с очакване в своето отчаяние, очи, които майсторски предават всяко чувство на публиката и още при първия контакт с тях я приковават. Сърдех ти се, защото много дълго време те нямаше. Не знам дали помниш последната сцена на филма „Джери Магуайър”. Джери и съпругата му Дороти си дават дълга почивка, за да преоценят разклатените си отношения. След известно време Джери разбира, че наистина обича Дороти и отива в къщата, където е тя. В нея се провежда среща. Разведени или разделени със съпрузите си жени обсъждат връзките си, наранените си сърца, как мразят мъжете и т.н. Джери изобщо не им обръща внимание и изразява любовта си в една дълга реч. Но нейният отговор е много прост: „ Твоя съм, още щом каза „Здравей”. И аз съм твоя, откакто тихичко промълви „Здравей”, без дори да си в кадър, когато Ейлюл галеше Хулуси. Добре си се завърнал. Много добре направи, че се върна. Енгин..ти си…един на милион.
В едно от своите интервюта Ф. Зейнеп Абдулла каза, че този филм подлага на съмнение любовта.
Според мен филмът не подлага на съмнение любовта, напротив, показва на практика как можеш да погубиш живота на друг човек. Любовта е навсякъде. Когато Ейлюл пита „Това любов ли е?” тя вече знае, че е любов. Макар да е весела, дръзка и властна, тя всъщност е страхливка. Като атлет, който започва маратон и се отказва още в началото, защото не е готов. Любовта е нещо, за което тя не е готова. Любовта накрая може да удовлетворява, но е много изтощителна емоционално. След като гледах филма, не мислех за любовта, красотата, грозотата или за чудесата, които сме пропуснали. Единствената ми мисъл беше как човек може да си прости, знаейки че е погубил друг човешки живот.
Скрит текст:
LIFE IS FULL OF BAD BEHAVIOURS CAUSING OTHER PEOPLE TO SUFFER.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Did I like it? Yes. Did I have fun? Yes. Did I laugh? Yes. Did I get upset? Yes. Did I cry? Yes. Did the movie impress me very much? No. Is it like a Hollywood movie? No. Can we accept Hollywood as criteria? No. Do I suggest it? Yes. Did it make me think? Yes. Is it questioning love as Farah said? No. Did I find something from my past relations as Engin said? Yes.
Even though I couldn’t get enough of “Tek” character, I think the scene times of the characters were fair considering the narration of the story. It seems that Kerem Deren had been influenced from other foreign films but that influence was very moderate, not disturbing at all. In Turkish movies, there are usually slow moving scenes that make you think “Puff, what’s gonna happen now?” or scenes which rely on visuality that only the director would understand but you would struggle to make a connection. This film had none of them. It had a very smooth flowing narration.
The beauty and ugliness concept emphasied in the movie is something bothers me a lot. It bothers me not because it was underlined in the movie but because this is a problem worldwide. And I always express my feelings about this every chance I get. Especially, when you consider the Turkish actresses, their beauty is more important than their talent in this sector. And believe me, I can’t stand watching many of them. Farah Zeynep Abdullah is one of the rare Turkish actresses who didn’t make me feel that way. If Turkish movie industy appreciates her, she could be Turkey’s Meryl Streep. I enjoyed watching her as I enjoyed watching Engin. She is very young; if she can be selective about her projects, she may have a successful acting career ahead. Although I couldn’t match Engin and her at first, I admit that I am mistaken. They were very competible. It is a very nice feeling to watch two talented people.
Engin, I don’t know what to say to you, child! Let me say your only slip in the movie and get it over with: You had put a lot of effort to become ugly but I am sorry you weren’t very successful about that. You have to work more on it. Kerem Deren did a very right thing by entrusting you with “Tek” who is a character very close to his heart. I can’t think anybody but you to reflect the inner world of such an emotional and interesting character. Right now, scenes are passing before my eyes one by one and all I see is your eyes: surprised, unbelieving, hopeful, mischievous, childlike, innocent, pure, thrilled, in-love, wanting, happy, disappointed, scared, angry, begging, crying, honest, hoping in despair; eyes that masterfully convey every feeling to the audience and captivate them once they made the first contact with them. I was mad at you since you were not around for a long time. I don’t know if you remember the last scene of the movie called “Jerry Maguire.” Jerry and her wife Dorothy take a long break to reevaluate their shaky relationship. After some time, Jerry realizes that he really loves Dorothy and comes to the house where she is staying. There is a meeting in the house. All divorced or separated women are discussing their past relationships, their broken hearts, how they hate men, and so on. Jerry doesn’t care them being around and expresses his love in long-winded speech to Dorothy. But her answer is very simple: ‘You had me at “Hello”.’ And you had me at when you softly said “Hello” without even showing up in the scene where Eylul petted Hulisi. Welcome back. You did a very good thing by coming back. Engin, you… you… you are one in a million.
Farah Zeynep Abdullah told that this was a movie questioning love in one of her interviews. In my opinion, this movie is not questioning love; on the contrary it demonstrates in practice how you could waste another person’s life. Love is out in the open. When Eylul asks “Is this love,” she already knows that it is love. Although she is very cheerful, sassy, and dominant, she is actually a coward. She is like an athlete who starts a marathon but gives up at the beginning; because, she is not ready. Love is something she is not prepared. Love may be very satisfying in the end but it is emotionally very exhausting feeling. After I watched the movie, I didn’t think about love, beauty, ugliness, or the miracles we’ve missed. The only thought I had was how one could live with oneself after realizing that s/he wasted another person’s life.
Много ми харесаха разсъжденията на Çıtı Pıtı за това как и е подействал филма и размислите и за любовта. А как е описала Енгин като Тек.... оставам без думи.
Днес сте се разбъбрили... което много ми хареса.
Да споделя и аз нещо, което усещам във филма... Имаше един роман "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова... заглавието му е всъщност това, което мисля, че направи и Ейлюл. Срещата и с Текин на Бозджаада беше точката, от която няма връщане назад, мястото/времето, където беше принудена да се срещне със себе си; да си спомни себе си - възрастната, циничната Ейлюл и детето Ейлюл; да направи равностметка на това, което е станала и това, което би могла да бъде... Затова споделих, че виждам философия и поезия в този филм, и че всъщност, всичко е едно цяло. Да, определено филмът не е еднозначен и всеки може да намери нещо за себе си в него. Дали това място, този човек и това време промениха Ейлюл? Мисля, че да. Мисля, че занапред тя ще държи очите си отворени за малките чудеса на живота, които ни карат да го усещаме като пълноценен... Промяната беше болезнена и следствие на загуба, но винаги има какво да спечелим, когато губим...
Скрит текст:
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
"Вълнатга"
Фотограф: Григор Роибу
Така е Марица,
Казват, че китайският израз за "криза" има два символа - единия е " опасност " ,
а другия "шанс".
Вероятно и когато губим, има какво да спечелим. Да, тя загуби много, но спечели
нов живот в който ще бъде друга, наистина ще държи очите си отворени за малките
чудеса.
Не знам как заспива такъв човек... Но мисля, че една от целите на филма е да ни накара да се замислим за последствията от собствените си постъпки, решения и реакцията си на собствените си страхове... да видим невидимото и да преоценим приоритетите в живота си...
Какво печелим, когато губим, какво губим, когато печелим... и имат ли душите ни крила?...
Ето ги - затворили очи в опит да видят невидимото... Мисля, че успяха.
Какво печелим, когато губим, какво губим, когато печелим... и имат ли душите ни крила?...
Ето ги - затворили очи в опит да видят невидимото... Мисля, че успяха.
Препоръчани теми