Подход към дете

Да ти кажа 3-4 месеца годишно ще е трудно по ред причини. Ако живеете близо с майката може би няма да е толкова трудно. Но, първо трябва да се знае какво е записано в бракоразводното решение - колко време бащата има право да взима детето. Защото ако не са записани тези 3-4 месеца майката е в правото си да изиска връщане на детето и никой не може да я спре. Не знам какви са законите в страната, в която сте - ама щом нещо е записано, трябва да се спазва! После детето като тръгне на училище как го виждате това взимане за 3-4 месеца? През учебно време, ваканция? Изчакай с тези грандиозни планове, а и ако ви се роди дете хич няма ни време, ни сили да имате за толкова дълго гостуване.
Виж за сега как ще потръгне това лято 20-дневното гостуване, другото - има време. Мое мнение - разбери от приятеля си какви са изискванията на майката и ги спазвайте, не се втелясвай в опитите си да му бъдеш майка. Щото ако погрешка после на биологичната си майка й обясни, че ти също си му майка...тогава на тебе жална ти майка! от майката на детето  Така, че давай го малко по-неутрално и приятелски с детето и няма да сбъркаш. Не прекалявай с прегръдките ако то не обича и другото се решава в движение.

Ако детето я хареса,какво ще и направи биологичната майка.Децата са чисти създания, казват си какво им е в душата.
Аз не бих се страхувала от майката, ама хич .

Човек има една майка и един баща, аре нема нужда от още ерзаци! 
Щото хипотетично ако дребната някой ден ми рече, че имала втора майка в лицето на новата жена на БНД....ммммм, да, ще видят колко са ми големи рогите! 

Втората жена на бащата си е мащеха и може да има приятелски отношения с детето, но не и да се опитва да измества майка му!

Morgana,машеха е когато майката е починала.
Аз имам мащеха.

Майката на детето може така да го обработи, че дори да не ви минава през акъла, че подобни простотии са възможни. Казване в прав текст на детето по отношение на новата жена на бащата "ти нея няма да я слушаш", обсъждане с детето какво лошо искат те двамата да се случи на новата жена и т.н.

Децата обаче имат свойството да порастват и сами да преценят, кой крив, кой прав.Разбира се, че на гаджето на баща си няма да кажат "мамо", при жива майка.

Здравейте, благодаря на So Lucky* за комплиментите и на всички за отговорите.
Не се смятам за толкова отговорна, а по-скоро се опитвам да бъда пресметлива. Мразя скандали и съм крайно неконфликтна личност. Опитвам се да мисля няколко хода напред, един вид не да се справям с проблем като ми дойде до главата, а по възможност да го избегна.

Например axel_chiara2430 е писала, че няма смисъл да се запознавам с майката на детето. Аз не съм съгласна, защото дори да съм с най-добрите намерения и детето да ме хареса и да му е приятно с мен, тя пак може да не го одобри. (Ако се държа приятелски, че се опитвам, да му бъда майка, а ако се държа на разстояние, че го игнорирам и ми пречи). А ще е толкова лесно ако ми каже директно какво точно би искала от мен, не става дума да ставаме приятелки.

И всички пишете за режима на детето, че е най-важен. Аз и да искам, не виждам как бих могла да се меся там, никога не съм се грижила за дете, че и претенции да имам, че знам кое как е. Та това го отмятам като възможен проблем. 

А за съдебното решение- няма такова, защото не са имали брак, няма нищо черно на бяло нито за издръжка, нито за визити на детето. А дори и да има майката и детето са в такава държава, в която по законов път нищо не се постига, трябва да си се разбират двамата.

В такъв случай трябва да се стремите да сте в добри отношения със майката.Сложно е.

Не, няма такъв филм да не се постига нищо по законов път. Може би само в Афганистан или Йемен или някоя бананова република, но пък там корупцията е такава, че пак съдът може да разреши проблема. Няма значение, че нямат брак - заведе ли единия родител дело за нещо и тогава ще се определи и режим и издръжка. Това с 3-4 месеца виждане ако майката не е съгласна просто не е възможно. Ако определят режим на споделено родителство - има го на запад, тогава е друго.
Колкото до запознаването с майката . Не виждам сми. Аз лично невгаш не бих се запознавала със следващата на БНД. А това може и още повече да обтегне отношенията и на трима ви + детето и каква е ползата? 

Не е нужно да си пият кафето заедно.Просто, да поддържат цивилизовани отношения, да не дразнят.Може и от разстояние,но да и демонстрират уважение.Не знам от коя държава е тя,но съдилищата вземат по често страната на майката.Изкривят ли и шапката,дете 3-4 месеца в годината, ама по скайп.

Рядко съм ги виждала тези цивилизовани отношения, ама някъде може и да ги има. По правило обаче ги няма и е напълно нормално. А и от какъв зор? Детето е за 20-тина дни при бащата, чак толкова. Каквото има да се казва, да се казва между родителите. Бащата е този, който трябва да знае какво да прави а какво иска бившата му жена, да не се прави на ударен!

Аз пък често съм срещала цивилизовани отношения между бивши съпрузи, дори и когато жената е по некоректната и изнервена.
 Считам, че уважението към новия партньор на бившата е половинка се подразбира. Но явно е въпрос на обкръжение.
  А и няма какво да си чешем клавиатурите по отношение на случая на авторката, понеже не това е темата.
  Момичето ми изглежда много благородно и възпитано с видимо изградени ценности, за което съдя по постовете й, а това само по себе си дава надеждата, че тя ще успее да жонглира успешно в тази деликатна ситуация.
 Още веднъж й пожелавам успех! 

 И това не е много сигурно. Играя го това хоро в момента. Децата на настоящата ми половинка са 2 уикенда с баща си, през останалото време майката е заета да им обяснява как да се държат при нас. Бавно и методично- да не говорят с мен, да се правят все едно ме няма. Да обиждат, да не слушат, да правят напук, да не играят с моите деца. По-голямото има телефон и когато са с нас им звъни по 3 пъти на ден за да повтори инструкциите, да не би случайно да ги забравят. Вървят и повтарят как мама е казала, че аз съм грозна, тъпа, че съм вещица, че децата ми са тъпи. И това продължава повече от 2 години, децата растът и въпреки всички усилия от наша страна нищо в поведението им не се променя. 

Торнадо,това е ужасно

Няма никакъв смисъл да се запознаваш с майката. За какъв дявол ти е? Одобрение ли чакаш? Щом бащата е решил да живее с теб е напълно достатъчно.
Детенце е на 4 годинки. На тази възраст малките човечета са прекрасни. Можеш да го занимаваш, да играете, да правите неща заедно с таткото. Никога не подхождай неуверено. Ама никога. Те усещат кога си готова да ги приемеш и кога играеш. Просто отвори себе си за човечето, без да очакваш нищо от него. Нещата ще си дойдат по местата. С режима, най - вероятно бащата е запознат и не е грижа номер едно. Голям праз дали ще спазвате режим, ако на детето не му е комфортно при вас. На първо място му осигури сигурност и доверие и после гледайте какво и защо.В началото таткото ще е ангажиран с режими и т.н.

Детето на мъжа ми сега е на 3 и няколко месеца. Запознахме се когато беше на годинка. Харесахме се веднага. /аз винаги съм така с деца, до сега човече при мен не е останало недоволно  . Явно си надушваме детските акъли  /. Към този момент нямаме никакви проблеми. В никакъв случай не се изживявам като мама. Мога да бъда най - много Танчето и да се обичаме, но до там. Гледам я, обличам я, играя с нея, грижа се за храната и т.н. все едно си е наше, но избягвам да бъда мама 2. То няма и друг начин. При мен е факт, че и аз имам дете и ми се струва престъпление спрямо него, да се изживявам като мама на детето на ММ. Постигнали сме добри отношения когато сме си 4мата. Ваньо казва, че детето на ММ му е сестра. Така я чувства. Аз съм Танчето и. Имаме проблем със спането за сега, но го решаваме. Малката държи да спи с мен и това е. Иначе реве. Спим тримата - аз, тя и Ванката. Ама единия рита, а другия ми бие шамари цяла вечер.   За да няма ощетени спя между тях. Цяла вечер ме трепят тия хлапета. Сутрин стават готови за подвизи, а аз готова да си поспя.   Ако легна сама с детето на ММ, рискувам Ваньо да изревнува. Ако я отхвърля, ще се чувствам зле. Тя спи с майка си и предполагам, че поради тази причина е свикнала така.
Забавно е. Като го погледнеш от друга страна няма нищо по - хубаво от това. Без значение дали носи твоя ген или не.
Та може да е забавно, хубаво, да се обичате и без да си мама 2. Може просто да си любимата леля, приятелка и т.н. Мама си е мама и това е.

Колкото до уважението на бивш партньор. Ще замълча. Тази жена ми направи толкова мизерия, че няма как да я уважавам. Но поради факта, че е майка на детето се държа прилично. Никога не бих злоупотребила, но никога няма да изпитам и грам положително чувство към нея.