Ани, и аз току що разбрах, че сме пропуснали танци в едно читалище, трябвало да носим фанелка, панталонче и гуменки. Не съм видяла както пише на едно листче, дето ни дадоха , реших, че е нещо маловажно. 
- Публикувана: 31 май 2014, 11:30 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2017, 23:28 ч.
С усмивка грее ОКТОМВРИйското лице, топлото лято вече дойде!
Добро утро,
У нас стягаме празника всички дружно,защото последните няколко дни децата успяха и да се разболеят.
Ужасни са тези вируси. Но това не ни пречи на коледното настроение , така че... 
продължаваме напред.
Дядо Коледа вече е готов с подаръците и късно довечера смятам да го ориентирам къде да ги подреди...
Иначе тържествата в детската и яслата минаха повече от прекрасно! Децата се забавляваха, а успяха и нас да разсмеят. Пиесата в детската ''Коледа в гората'' беше много готина. Всички се бяха постарали за костюмите, а децата играеха ролите, като влагаха голяма доза артистизъм.
На пътешестващите желая лек път, а на останалите вълшебна Коледа!
Влизам да ви пожелая весели празници изпълнени с много топлина и уют! Нека всеки получи мечтаният подарък!
У нас стягаме празника всички дружно,защото последните няколко дни децата успяха и да се разболеят.
Ужасни са тези вируси. Но това не ни пречи на коледното настроение , така че... продължаваме напред.Дядо Коледа вече е готов с подаръците и късно довечера смятам да го ориентирам къде да ги подреди...
Иначе тържествата в детската и яслата минаха повече от прекрасно! Децата се забавляваха, а успяха и нас да разсмеят. Пиесата в детската ''Коледа в гората'' беше много готина. Всички се бяха постарали за костюмите, а децата играеха ролите, като влагаха голяма доза артистизъм.
На пътешестващите желая лек път, а на останалите вълшебна Коледа!
Здравейте. 
Как сте , как потръгна новата година?
При нас е добре, обаче има мънички неща, не ги наричам проблеми, защото за мен не са. По-скоро трудности. Борко в градината уж се справя, но е все крачка назад в сравнение с другите - което за мен не е проблем, всеки си има темпо. Но ето, още не знае цветовете, всеки ден почти говорим за това. Дават му домашни и той не иска да ги прави. Кара ме аз да съм ученичката, а той учителката и не ще да си сменим ролите. И започва да вика "трябва сама да го правиш! Не излизай (при оцветяването). Трябва да знаеш цветовете!" с един такъв доста сърдит тон. Изпитвам и аз огромно напрежение в тези моменти, защото той се напряга и не ще, и аз не намирам начина, изобщо във въздуха витае една голяма принуда по отношение на тези занимания.
Засега не успявам много да се отпусна и да работим спокойно, тормоз ми е и на мен всичко това. И ги отбягвам тези занимания. Обичаме да си говорим , да му разказвам, да си рисуваме, имаме си други неща с него.
Споделихме с едната госпожа, тя пък реши, че роптаем, че трябва да учим вкъщи, говорила на мъжа ми как Борко ще почне да изостава и как нямало да спрат да ни викат след време в училище заради проблеми. Обясних, че не е там въпроса, просто искахме да обменим впечатления.
Най-спокоен и добре се чувства след заниманията с логопеда, една възрастна безкрайно симпатична и добронамерена жена.
В момента учат числа, на 4 са...
При вас така ли е, или това е само в програмата на логопедичните градини? Тези числа направо му отскачат от главата, много му е рано и не е наясно изобщо.
И си мисля за него, има различни деца, за някои класно-урочната система в този й вид е приемлив вариант. Но за някои като него е много неподходяща. Чувства се принуден, подтиснат, стресиран. Реагира на негативното под всякаква форма много по-ясно изразено като че ли.
Говорих с майката на другото детенце, дето е до обяд, едно кротко и разбрано момиченце с алалия (късно проговаряне). Справяла се чудесно, проговорила, вкъщи примерно пишела и учела.
Та такива работи при нас.
Ще проверя тези дни какви занимания има в Двореца на децата.
Как сте , как потръгна новата година?
При нас е добре, обаче има мънички неща, не ги наричам проблеми, защото за мен не са. По-скоро трудности. Борко в градината уж се справя, но е все крачка назад в сравнение с другите - което за мен не е проблем, всеки си има темпо. Но ето, още не знае цветовете, всеки ден почти говорим за това. Дават му домашни и той не иска да ги прави. Кара ме аз да съм ученичката, а той учителката и не ще да си сменим ролите. И започва да вика "трябва сама да го правиш! Не излизай (при оцветяването). Трябва да знаеш цветовете!" с един такъв доста сърдит тон. Изпитвам и аз огромно напрежение в тези моменти, защото той се напряга и не ще, и аз не намирам начина, изобщо във въздуха витае една голяма принуда по отношение на тези занимания.
Засега не успявам много да се отпусна и да работим спокойно, тормоз ми е и на мен всичко това. И ги отбягвам тези занимания. Обичаме да си говорим , да му разказвам, да си рисуваме, имаме си други неща с него. Споделихме с едната госпожа, тя пък реши, че роптаем, че трябва да учим вкъщи, говорила на мъжа ми как Борко ще почне да изостава и как нямало да спрат да ни викат след време в училище заради проблеми. Обясних, че не е там въпроса, просто искахме да обменим впечатления.
Най-спокоен и добре се чувства след заниманията с логопеда, една възрастна безкрайно симпатична и добронамерена жена.
В момента учат числа, на 4 са...
При вас така ли е, или това е само в програмата на логопедичните градини? Тези числа направо му отскачат от главата, много му е рано и не е наясно изобщо.И си мисля за него, има различни деца, за някои класно-урочната система в този й вид е приемлив вариант. Но за някои като него е много неподходяща. Чувства се принуден, подтиснат, стресиран. Реагира на негативното под всякаква форма много по-ясно изразено като че ли.
Говорих с майката на другото детенце, дето е до обяд, едно кротко и разбрано момиченце с алалия (късно проговаряне). Справяла се чудесно, проговорила, вкъщи примерно пишела и учела.
Та такива работи при нас.
Ще проверя тези дни какви занимания има в Двореца на децата.
Привет момичета,
Облаче какви домашни ви дават? При нас няма такова нещо, каквото учат е само в градината. И не съм чувала да учат числата, но Ева разказва малко и ще питам учителките.
При нас нещата вървят гладко, но едната учителка е слънчице за децата, а другата е по-строга и не я харесват толкова. Много е важно всяко дете да си има такова слънчице, за да му се учи. Може при Борко това да е проблема, знам ли...
Дано логопедът успее да компенсира...
Облаче какви домашни ви дават?
При нас няма такова нещо, каквото учат е само в градината. И не съм чувала да учат числата, но Ева разказва малко и ще питам учителките. При нас нещата вървят гладко, но едната учителка е слънчице за децата, а другата е по-строга и не я харесват толкова. Много е важно всяко дете да си има такова слънчице, за да му се учи. Може при Борко това да е проблема, знам ли...
Дано логопедът успее да компенсира...
Ами разни много сложни неща според мен учат. А домашните са, защото бил назад и да наваксва вкъщи.
Напр. картинка с 3 зайчета, 2 пилета и 2 мечета. Отдолу има изображение на зайче, пиле и мече и празно квадратче. Да броят животните и после да отбелязват с точки в съответното квадратче колко са животните. 3 точки при зайчето, 2 при пилето, 2 при мечето.
Числата как учат - пак броят животни и оцветяват съответен брой прозорчета (които са повече от числото, което взимат, за да преценят някои да оставят празни, а да не оцветяват всичко наред), отдолу има числото, включено в картинка и няколко пунктирани изображения да очертават + стихче за съответното число, което стихче поне на мен ми звучи неясно и с нищо не помагащо да се запомни числото.
Други задачки - свързват с линии разни неща, напр. картинка с проблем (пресичане пред кола, гладно куче) и съответната картинка с решен проблем (чакане на светофар, едно дете храни кучето...) Като картинките са десет на брой и са поставени разбъркано.
Имат и да дорисуват изображения, които са наполовина,огледално да ги направят, но той се справя само с по-простите форми, по-сложните се мъчи и чуди откъде и как да ги направи...
Има и по-лесни задачки да разказване на приказка по картина или на ситуация.
Аримче, много се радвам, че при вас върви добре. То си има и хубава страна да има една строга госпожа, за да се срещнат децата още сега с този модел учител, който го има навсякъде. Ако е свестна госпожата, да видят, че и това не е страшно.
Напр. картинка с 3 зайчета, 2 пилета и 2 мечета. Отдолу има изображение на зайче, пиле и мече и празно квадратче. Да броят животните и после да отбелязват с точки в съответното квадратче колко са животните. 3 точки при зайчето, 2 при пилето, 2 при мечето.
Числата как учат - пак броят животни и оцветяват съответен брой прозорчета (които са повече от числото, което взимат, за да преценят някои да оставят празни, а да не оцветяват всичко наред), отдолу има числото, включено в картинка и няколко пунктирани изображения да очертават + стихче за съответното число, което стихче поне на мен ми звучи неясно и с нищо не помагащо да се запомни числото.
Други задачки - свързват с линии разни неща, напр. картинка с проблем (пресичане пред кола, гладно куче) и съответната картинка с решен проблем (чакане на светофар, едно дете храни кучето...) Като картинките са десет на брой и са поставени разбъркано.
Имат и да дорисуват изображения, които са наполовина,огледално да ги направят, но той се справя само с по-простите форми, по-сложните се мъчи и чуди откъде и как да ги направи...
Има и по-лесни задачки да разказване на приказка по картина или на ситуация.
Аримче, много се радвам, че при вас върви добре. То си има и хубава страна да има една строга госпожа, за да се срещнат децата още сега с този модел учител, който го има навсякъде. Ако е свестна госпожата, да видят, че и това не е страшно.
Привет, момичета!
Облаче, както го разказваш, не ми звучи чак толкова трудно (сякаш...). Вкъщи се опитвам да пробутам една книжка на Крокотак (за от 3 до 5 г.), където ги има всичките тия задачки. Николай се справя само с пунктираните числа (не особено добре, но се старае), буквите не са му интересни; има упражнение с нарисувани различни плодове и зеленчуци и една чиния и кошница. Той трябва с черта да свърже примерно плодовете с кошницата и зеленчуците - с чинията. До тук добре. С оцветяването не го бива особено - по-скоро е лека драсканица в очертанията, тия огледалните съвсем не са му интересни и отказва да ги рисува. За свързване общо взето са му най-интересни задачите. И примерно нарисувани различни превозни средства, а той трябва да огради само тези, които летят или само онези, които плават. С оцветяването на броя квадратчета според картинката също го прави. В градината от време на време получавам това, което са правили - вчера например имаше картинка с 3 зайчета и 3 моркова различни по големина. Те е трябвало да свържат зайчето със съответния по големина морков.
Пее песнички в последно време, което не го беше правил отдавна. И разни кратки стихчета казва. Вкъщи почти не иска да се занимава с "учене", но понякога успявам да го прилъжа.
И така, стискам палци за Борко. Вдъхни му ти увереност, че може да се справи, поощрвай го при най-малкия успех, изразявай радост. Когато ти се притесняваш, той го усеща и като си мислиш, че са сложни задачите за него - той също го усеща. Представи го като лесна и интересна игра (някак си). За да не се чувства неприятно. Това ни беше и на нас основния проблем вкъщи. Каже ли "не мога", нищо на света не може да го убеди в обратното. Книжката на Крокотак се оказа добра идея, защото го заинтригува. Във ФБ може да намериш обучение по метода Мария Монтесори - групата. Там мамите дават супер идеи - за цветове, букви и цифри. Може да се възползваш от някоя.
Май стига толкова за сега с напътствията.
Ако се сетя още нещо, ще пиша. 
Облаче, както го разказваш, не ми звучи чак толкова трудно (сякаш...). Вкъщи се опитвам да пробутам една книжка на Крокотак (за от 3 до 5 г.), където ги има всичките тия задачки. Николай се справя само с пунктираните числа (не особено добре, но се старае), буквите не са му интересни; има упражнение с нарисувани различни плодове и зеленчуци и една чиния и кошница. Той трябва с черта да свърже примерно плодовете с кошницата и зеленчуците - с чинията. До тук добре. С оцветяването не го бива особено - по-скоро е лека драсканица в очертанията, тия огледалните съвсем не са му интересни и отказва да ги рисува. За свързване общо взето са му най-интересни задачите. И примерно нарисувани различни превозни средства, а той трябва да огради само тези, които летят или само онези, които плават. С оцветяването на броя квадратчета според картинката също го прави. В градината от време на време получавам това, което са правили - вчера например имаше картинка с 3 зайчета и 3 моркова различни по големина. Те е трябвало да свържат зайчето със съответния по големина морков.
Пее песнички в последно време, което не го беше правил отдавна. И разни кратки стихчета казва. Вкъщи почти не иска да се занимава с "учене", но понякога успявам да го прилъжа.
И така, стискам палци за Борко. Вдъхни му ти увереност, че може да се справи, поощрвай го при най-малкия успех, изразявай радост. Когато ти се притесняваш, той го усеща и като си мислиш, че са сложни задачите за него - той също го усеща. Представи го като лесна и интересна игра (някак си).
За да не се чувства неприятно. Това ни беше и на нас основния проблем вкъщи. Каже ли "не мога", нищо на света не може да го убеди в обратното. Книжката на Крокотак се оказа добра идея, защото го заинтригува. Във ФБ може да намериш обучение по метода Мария Монтесори - групата. Там мамите дават супер идеи - за цветове, букви и цифри. Може да се възползваш от някоя. Май стига толкова за сега с напътствията.
Ако се сетя още нещо, ще пиша.