Липса на концентрация, хиперактивност

От това ,което прочетох не виждам нищо обезпокоително .Не му забранявай всичко ,защото може да прави нарочно .Примерно, когато го учиш да чете го поощрявай с някаква награда .

Трябва да осъзнаеш, че детето е на 6 - не очаквай бързи резултати. Още повече, ако до този момент не е работено целенасочено.
Днес 3 мин. концентрация са окей, утре 5. Трудно е да го заставиш 30 мин. да е целеустремен.
Опитай с нещо интересно за него -пъзел, книга по интереси /коли, динозаври, планети/ или подобни.
После -въздържай се от наказателен тон и шамари. Дръж се твърдо, но без агресия. Трябва да му покажеш, че има отговорности, които трябва да поеме на крехките си плещи.

Сега ще се върна да прочета какво съм написала, защото съм ти астрална близначка Изсърбах си попарата с дъщеря ми, сега ще я сърбам от септември със синчето.

Не ходи ли на предучилищна детето? Какво казват учителките му? Какво мисли педиатърът му?

Запишете го на плуване- водата успокоява нервната система и ще изразходва енергията си.

Не, не ходи. Баба му го гледа през деня. Педиатър няма, защото не вярвам в съвременната медицина. Откакто го родих не е виждал лекар и безпроблемно го лекуваме вкъщи. Само веднъж една инфектирана рана на коляното ни се опъна, но се справихме. Сега обаче съм готова да се обърна към психиатър, ако няма друг изход.

Значи шамариш детето, сигурно набиваш канчето и на таткото, обаче ще чакаш лекарства от психиатър и съвет от специалист.

И това:

"Баба му го гледа през деня. Педиатър няма, защото не вярвам в съвременната медицина."

Първо, това е момче, нормално е да иска повече физическа активност. Запиши го на спорт. Или на градина, щом не ходи. Може би твоите алтернативни методи не му понасят добре.

И първо се опитай да разбереш къде е повредата в твоя телевизор. Според мен започва от това, че имаш син, а таткото е под чехъл. И за какво ти е да го учиш да чете преди първи клас?

Май ти си за психиатър. "Гърлото ме заболя от викане, а ръцете от шамари, а човек от това дете не става!"

Няма и да стане, ако така продължаваш!!!

Какво сте, мормони или свидетели на йехова? или някакви адвентисти?

Може би е време да го заведете на педиатър, ако той прецени ще ви изпрати при други лекари и не е лошо да го пуснете на предучилищна.

Друго подозрително нещо: тази майка използва директен български превод на ADHD: Attention Deficit Hyperactivity Disorder. Тоест явно чете отнякъде, напълнила си е главата с психо термини, без да е специалист и дори е поставила диагноза на детето си.

Насила се опитва да го учи на способност, която явно не е за възрастта му, и се оплаква, че детето било палаво. Гледано от баба, с главно женско влияние...момче...проблемът не е за лекарства.

Проблемът е, че това момче трябва да ходи за риба, а не да чете, ако не искаш после да се влачи като смотаняк и аутсайдер- феминизиран и смачкан. Че и да понася странични ефекти от лекарства.

Но на маминка едно-две хапченца няма да й се отразят зле...

Моят син е по същия начин...трудно му се задържа вниманието,енергия в изобилие дори от момента,в които се събуди и това не приключва до вечерта....Не бих му дала успокоителни лекарства.
Ходи на детска градина от 1г. 11 м. и постоянно е заобиколен от хора-не му липсват игри и разнообразие.
Пробвах с хомеопатия,която е  за хиперактивни деца,но от 1 месец и все още не мога да кажа за резултати,пък и не очаквам чудо.Имаше един период когато беше на 4г. и се беше кротнал и точно се бях успокоила,но този период беше кратък.Сега е на 5г. и 2 м. и продължава с пълна сила.
Със сигурност това да сме агресивни към децата не води до нищо хубаво,освен това и те стават още по-агресивни не само към нас,но и към околните.

Ето тук може да прочетеш и ти препоръчвам да се обърнеш към някой хомеопат.
Ние посетихме Петко от аптеки Хера.

http://homeopathyfor.us/index.php?catid=3&subcat=8&page=3&id=106

Съжалявам за дъжда на парада ви, обаче хиперактивност е сериозна диагноза, която се поставя от специалист. Не е просто буйност.

Освен това още чакам някой татко да дойде и да каже, че синът му е хиперактивен. По-скоро би го сметнал за момчешка работа.

Мисля, че въобще не знаете какво значи незадържане на вниманието. Това може да го има и при големи хора. Не си играйте с децата си на аматьори-психиатри.

Mamacita Bandita не разбирам какво сравнение правиш и между кой? Аз пиша за себе си ,нито познаваш детето ми,нито съм казала че сама съм си сложила някаква диагноза,за да изказваш такова мнение.Баща му не посещава този форум,още по-малко ще влезе да коментира твоя пост.

Говоря за авторката на темата, която се е издала с няколко червени флагчета и ясно се вижда какво не е наред. Шамари, викане, татко под чехъл....

Самият факт, че използваш термина "хиперактивност", който е заемка от психологията и Е диагноза, вече говори нещо. Както и че опитваш лечение, макар с хомеопатия.

Казах, че никой татко на никой син няма да пусне тема, "Помощ, синът ми е буен!" Такива теми се пускат именно от една порода майки-орлици, които волно или неволно се стремят да възпитават синовете така, както подобава да се възпитават момичета. И после ги изкарват лоши или дори нуждаещи се от психиатър и лекарства.

Няма нужда да се познава всяко дете, за да се направят някои изводи, че точно твоето едва ли има ADHD.

Мнението ти е лично,аз не го подкрепям и мисля,че ти не си човека,които може да определя кой как да си гледа и възпитава децата,кое е правилно и кое не относно лечение и т.н.Доста грубо се изказваш и толкова сигурно,без да си запозната с някой случай-не говоря за авторката специално.

Мнението ми е не просто лично, а е споделяно от доста хора, включително психолози. Хиперактивност не е думичка, която трябва да се използва с лекота, тя значи точно едно нещо, за което съм учила малко повече от ССФ, да кажем. Запозната съм и с общите социални тенденции за феминизиране на момчетата, както и с доста мнения, които сочат, че това е неправилно.

Така че наистина- не съм запозната ТОЧНО с твоето дете в подробности, не го приемай лично, но се замисли дали не го играеш любител-психолог.

Нормално поведение за дете, което седи вкъщи, яде шамари и насила се натиска да прав неща, които не са необходими.
Проблемът е в теб, не в детето.

Авторке, двама сина имам. Вторият е на шест и малко. Здрав, силен, буен, бесовица за чудо и приказ! Когато играе с още четирима свои приятели в близкия парк, около тях е пух, перушина и чимове трева! Останалите деца предпочитат да играят по-далеч от тях и не ги доближават. Така си играят темпераментните, здрави момчета. Трудно е за мен и останалите майки. Вечно има оплаквания от тях (в една група са в градината) - борят се като пехливани и невнимателно приближилото се дете го отнася, без дори и да го забележат.
Предложението за плуване е много добро. И моят ще учи в точно определено училище именно заради часовете по плуване.
А това с четенето не го продължавай - без съответният подход и система ще го настроиш негативно и като тръгне на училище ще се съпротивлява и на учителката.
Да ти е живо и здраво детето! Радвай се на енергията му и я канализирай. Създай му правила, вместо да му забраняваш. Предизвиквай силата и упоритостта му и няма да се налага да използваш шамари, за да мирува.
Още веднъж - де ти е жив и здрав юнака!

Абсолютно подкрепям мнението. Напоследък всяко малко по-буйно и енергично дете му се лепва етикета"хиперактивност". Това наистина е сериозна диагноза,която може да бъде поставена само от психиатър и изисква комплексен подход.
А относно авторката-ами какво очакваш от дете,което е гледано в къщи и не е свикнало на никакъв режим и занимания. Вместо да го учиш да чете и да му търсиш доктори,по-добре го записвай есента на подготвителна група.Не ми е ясно ,след като детето не е посещавало детско заведение и е свикнало по цял ден да прави каквото си иска,когато тръгне на училище как очакваш да стои 30 мин на едно място и да слуша госпожата?!Да не говорим за подготовката,която се изисква за първи клас.Не е достатъчно да го научиш с бой да чете.Изискват се мноого повече знания и умения,които трябва да овладеят децата преди постъпване в първи клас.И това не става за ден или два.Не случайно подготвителни групи са трета и четвърта,т.е подогвката за училище трае две години. Или може би не смяташ да го пращаш и на училище,щото има и такива "загрижени "майки.

Е, направо на училище. Няма да губи цяла година

Авторката явно е заета да шамАри детето. Чакам с нетърпение включването й. Може е бабата да подпука, защото не го е научила да се концентрира.
 SvetliS, в случая Мамасита е повече от права.
Твоето детенце с поставена от специалист диагноза за хиперактивност ли е?

Ти нормална ли си??????????????????????????????????????????????????????????//
Реторичен е въпросът.
Престанете с тази хиперактивност! Буйно дете-хиперактивно, невъзпитано-хиперактивно, и т.н.
Мамасита  е права.
Как прецени, че ТИ трябва да го научиш да чете, и то сега.Той на градина не ходи, (не ми е ясно как ,като е на възраст, когато е задължителна), ама ти  си тръгнала да му преподаваш.И то как?С шамари.
Е, най-много да го отвратиш от всякаква учебна дейност...
Бащата бил мекушав-да, ако съм аз, да съм ти била два шамара и да те пратя някъде (познай къде).

А това, че не вярваш в съвременната медицина и лекуваш детето е просто....нямам думи.Освен, че си педагог и психолог, си играеш и на лекар.Ужассссс

Радвам се на  здраво ,палаво и устато момче.Все се чудя как някой още не ме е накарал да го заведа на лекар.Много съм търпелива,но ако някой каже за детето ми ,че е хиперактивно или някаква подобна диагноза просто светът ще му се види тесен.

Както вие се отнасяте с децата си така и хората ще се държат с тях.

Здравейте, и ние сме по същия начин. Буен, пищи,  бие.
 Преди около 2м. получи тикове на очите.Отидохме на невролог и каза -хиперактивен. Даде ни някакви силни лекарства , които разбира се не му даваме.
 Започнахме да ходим на психолог и му даваме Седатив ПС.
 Много игра на вън за да изразходва енергията.
Резултатите са много добри.

От гледна точка на неврологията при хиперактивност изписват...амфетамини. Всъщност хиперактивно е поведението на повърхността, а иначе мозъкът е по-малко активен от този на нормалните хора. Не може да направи връзка. Затова като се сипе помощен невромедиатор, детето се успокоява. Иначе търси стимулация, за да си "навърже" фрагментирания мозък. Това е много различно от обикновената буйност, например може да мине из цялата стая и да повдигне всеки предмет, на практика без причина с изключение на търсене на стимулация.

Затова е тежка и сериозна диагноза и не всяко буйно дете е хиперактивно. Както и не всеки хиперактивен човек е буен. Понякога може да се изразява в други видове поведение или мислене, особено ако е при възрастни.

Струва ми се, че темата е пусната за забавление.

Това дете да няма педиатър ми се вижда странно. После, да е гледано само вкъщи хич не е добре. на 6 вече трябва да е на предучилищна. Авторката не споменава братя и сестри, също не казва колко детето общува с други деца, има ли кога да се натича и набеснее навън. Хиперактивността е много сериозно нещо, то си е диагноза и е нужно обследване, за да се даде някакво становище. По-скоро майката има нужда от успокоително и след това детето.

Това за лекарствата, дето го пише Мамасита е вярно. И че не се поставя току0тъй хиперактивност от мама, дето чете разни сайтове. Има си специалисти за тази работа. Между другото, на мен ми се струва добра идеята за психиатъра, нека го заведе. поне ще има мнение от специалист. Не я разкандъърдисвайте!

Тя преди детето на пссихолог

Много странна тема, струва ми се, че е пързалка.
Как така детето няма личен лекар, нали се води на консултации като бебе, задължителните ваксини явно и те не са направени. За какво училище говорим, тогава- доколкото знам, без задължителните ваксини, не записват деца в ДГ и училище. И предучилищната не е ли задължителна? И авторката така леко обяснява как шамаросва детето, абе не ми се вярва темата да е истинска.

Брат ми беше така и тате просто му каза ,,Петдесет обиколки на двора" е направи само трийсе, обаче после мирува. За четенето - най-добре подходи като някаква игра или примерно му предлагай някакви малки наградки. Мен в първи клас ме записаха на занималня, обаче аз не можех нито да чета, нито да пиша, само знаех 5 приказки на изуст. Връща ме баба от занималнята, навикваме. Затварям се си се в стаята и почвам да рева. Идва мама. Баба и казва, че учителката ми по занималня е казала, че съм пълна некадърница и, че няма да се науча. Мама се ядосва гони я. Излезе накупи 20 малки куклички и две тетрадки. Проблема на онази госпожа от занималнята и беше, че не можех да напиша е и пишех криво и грозно, а един път не дойде да ми обясни как се пише туй е. Та мама ме гушна, каза ми, че ще ме отпише от занималня и започна да ми обяснявя как да пиша буквички. За две страници ми даваше кукличка, а тези буквички буквално ги рисувахме. За един уикенд изписах първата тетрадка. Баба идва в понеделник и аз я чакам на вратата с тетрадката. И получих следния коментар ,,Как може майка ти да стои целите почивни дни да ти пише домашните?!". Малко се ядосах тогава, обаче понеже си падам по-поетична, като напиша нещо на ръка и го дам на семейството да го прочетат - мама все повтаря ,,Да от Гергана изобщо човек не стана, по некадърно дете не съм веждала". И двете избухваме в смях. Както и да, въпроса е, че за всичко си има време. Даже, ако бях на твое място, щях да го оставя да си подивее малко. Детството не е вечно.

Това с физическата активност си е супер. Доколкото зная, децата с такива проблеми имат нужда допълнително да си стимулират мозъка, за да функционират нормално с ученето. Но и работа отделно си трябва, да се понаучава волево да поддържа някаква концентрация.

Имаме познато дете в групата на сина и комшийче ,записаха го на карате.Не за да се научи да се бие ,а да се научи на ред ,да се вслушва в по -големите,да изпълнява,да не отговаря....А е момиченце.Пипи Дългото Чорапче пасти да яде пред нея.

Прочетох само първия пост. Извинявам се че ще бъда директна. Мисля си, че гледаш много на парче ситуацията и директността би ти помогнала.

Не знам как викането, шамарите, "не става дете от него" ще му помогнат в училище когато за първи път ще излезе от семейството. Ти мислиш ли, че помагат?

Към стреса от новата среда, отсега си добавила липса на майчина подкрепа. Дано мекушавостта на бащата да е майчина любов - безусловна, гушкаща и разбираща. Защото явно ти играеш бащината любов - детос е заслужавал аи била скрита зад суровост.

Най-добрата основа за академично развитие е емоционална стабилност на тази възраст. А ти зорлем вадиш детото от детството му, осигуряваш зла майка, заради едно четене...

Бабата по колко време го разхожда? По колко часа на ден търчи и вика? Има нужда от това ако искаш да бъде кротко понякога.

Дете е. Здравите деца пращят от енергия и никой не е виновен на гледачите им/родители им, които не са им дали възможност да си изразходят енергията и са ги оставили да скучаят.