А где же менталитет турецкий у матери трех "турецких" дочерей?
Лёля писал(а):
Не путайте материнскую любовь и менталитет. Менталитет у Зеррин турецкий: сидит дома, собой занимается, от дочерей уважения и почтения требует, была бы бедна, шваброй бы по углам мела, а так слуги есть.
А вот про материнскую любовь...тут действительно интересно. Она их полюбливает за заслуги какие-то, типа сделал как мне понравится-возьми с полки пирожок. Ну что еще заметила на этот счет...деспотична бывает, вон Аслы ни о чем не спросила, сама за нее решение приняла, словно та недееспособна уже. И ведь не скажешь, что совсем уж безлюбая...были-были проявления любви к дочерям (воспоминания Элиф в первых сериях, сцены с Нилюфер, беспокойство за Аслы). И даже не противоречивая она...а какая-то странная. Хотя однолинейности в живом человеке точно не бывает. Но я списываю на сценарий нелогичный. Некоторые проявления характера Зеррин правдивые, некоторые-нет.
А вот Фатма...очень цельный, по -моему, образ. Ее речь по-прежнему не перестает меня восхищать. И хоть ничего, кроме общепринятых фраз, по-турецки я не понимаю, но я же не глухая. Вы послушайте, как она свои песни выпевает, какая гармония и красота речи. Ваай! Опять же перевод дает опыт прочтения образа. Ее переводить непросто...там идеома на идеоме. Мне кажется, ни один перевод не отражает того, что я чувствую в ее речи. И запудрит она мозги своими песнями кому хошь. Всех уболтает. Использует доченек? Так их отродясь как товар мыслили, и у нас между прочим тоже. А поскольку мы сами доченьки, матушки... кароч тетьки...нам и не нравятся неидеальные, так сказать, представители нашего пола. Мне и образ Фатмы оч. нра... правдивый до безобразия. Мне нравится образ, не характер!!! Это для невнимательных продублировала.
А къде е манталитетът на турската майка у три от дъщерите на Турция?
*
Не бъркайте майчината любов с манталитета. Манталитетът на Зерин си е турски: стои си вкъщи, занимава се със себе си, изисква от дъщерите си почит и уважение. Ако беше бедна, щеше да се разхожда с парцала и да бърше прах, но в случая за това си има прислуга.
А относно майчината любов... тук нещата наистина са интересни. Тя като чи ли ги обича според заслугите. Нещо от типа "прави това, което ми харесва, и ще ти дам бонбонче". Какво още искам да отбележа... деспотична е, изобщо не попита Аслъ, а взе решението вместо нея, сякаш дъщеря и е абсолютно неспособна да отговаря за себе си. И все пак, не можем да кажем, че го направи изцяло без любов. Имаше тук-там прояви на любов към дъщерите и (спомените на Елиф в римската серия, сцената с Нилюфер в банята, притеснението и за Аслъ). И дори не можем да я наречем противоречива... само е някак странна. А еднолинейност у жив човек определено не може да се види. Но това вече аз приписвам на нелогичния сценарий. Някои проявления на характера на Зерин са правдиви, други - не.
Но Фатма... много пълнокръвен за мен образ. Речта и не престава да ме възхищава от самото начало. Освен някои общоприети фрази, аз не разбирам нищо на турски, но не съм глуха. Заслушайте се - тя говори, сякаш пее, има хармония и красота в нейната реч. Вай! Преводът ни дава бегла представа за същността на речта и образа. Никак не е лесно да се превеждат нейните думи - те са идом след идиом. Струва ми се, че нито един превод не отразява това, което аз чувствам в нейната реч. В състояние е да замъгли мисленето на всеки със своята песен. Всички ще омотае. Използва дъщерите си? Тя направо им е взела ума, както и на нас, между впрочем. И доколкото самите ние сме дъщери и майки, накратко - тетки, ние не харесваме несъвършените (така да се каже) представителки на пола си. Образът на Фатма много ми харесва - той е правдив до безобразие. Харесва ми образа, не характера! Това - за четящите през пръсти.
Няма връзка с горния текст, но пък така ми хареса... )