Споделете 181

  • 65 447
  • 745
  •   1
Отговори
# 30
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Ку-Кууу! Помните ли ме, помните ли ме - с добро споменавате ли ме?
Домъчня ми за вас - дълго време не съм ви чела, да не говорим за писане, ама ще се поправя, тържествено обещавам!
Гюлф някакъв ви е налазил, че и редовно - а това е събитийно. И Куркума заварвам - последните пъти, в които съм влизала тук, го нямаше:)Simple SmileSimple Smile Изобщо, мили деца - баш ми е драго!

# 31
  • Варна
  • Мнения: 1 790
И на нас ни е драго.  Hug

# 32
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Интересна почивка имахме. Още първата вечер благоверен ТуиГ падна от леглото, халоса си главата в нощното шкафче, изпъна си някаква жилка по врата и това му докара няколкодневен робокоп статус. Оставихме по една-две кожи при съседите и ваканцията взе, че свърши. На връщане пък един щрък /поне на щъркел от мъжки пол ми заприлича/ щеше да ни отнесе на магистралата. Мина напряко на по-малко от метър над колата. Залягахме с благоверния по седалките все едно бомба щеше да падне върху ни.

Последна редакция: нд, 13 юли 2014, 15:55 от `ТуиГ

# 33
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
И аз да споделя, че почивката в планината мина доволно добре. Никой не се разболя, времето беше хубаво, починахме си и събрахме чист въздух.
След седмица предстои морето, дано и там да е шестица.

# 34
  • Мнения: 4 585
Споделям, че утре Витошко лале си отива. За три седмици така бях свикнал, ще ми липсват протегнатите ръчички и миризмата на косичката му.

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 40 787
Привет!
Споделям,че тия дни до края на месеца ще са ни особено натоварени... Tired Първо да ни удобрят за кредита,2-ро да си вземем ключовете,3-то да боядисаме и сложим под и 4-то да дойде великото преселение  ooooh! Ако оцелеем сега,значи ще ни бъде!Стискайте ми палци  Praynig Hug

# 36
  • Мнения: 328
`ТуиГ
ти си виновна ,да  благоверен ТуиГ може да е благоверен  и два пъти но са като децата
трябва да го пазиш повече.Много са ни скъпи и мили нашите близки Hug
Почивките са за това да идват и си отиват и аз посрещам и изпращам гости в Созопол
един  от любимите ми градове.Пътувам всеки ден ,засега в неделя почивам.
Ех Вълкът с дълъг ник откога мечтая да се гушкам  с Бургаско лаленце Laughing
ще остарея и кой ще им помага...
 mystic woman  стискам ти палци за бъдещето Hug

# 37
  • В Космоса
  • Мнения: 9 880
Искам да споделя нещо, но не мога да се престраша... Ще кажа само, че съм смутена, но и ми хареса... Embarassed


Липсва ми приятелката ми, на която мога да споделя всичко, а знам, че няма да мога отново. Пътищата ни се разделиха и едва ли ще се съберат скоро, ако въобще. Sad

# 38
  • София
  • Мнения: 23 097
Хайде и аз да споделя за сефте след 180 теми.  Mr. Green
Споделям, че ме делят едни някакви си 10-ина дни до едномесечната ми отпуска, през която очаквам да ми се случат интересни неща. Човек и добре да живее... се жени.  Grinning Както и да е, моля се само да сме здрави, най-вече детето, че да изкараме безпроблемно почивката на планина и море. За десерт - дунавската ривиера. Юхуууууууу...  Sunglasses

# 39
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Един съсед на бахчата, по силата на някакви негови си ритуали и физиология, да прощавате, винаги пикае щом се изкачи с колата си до хълма над селото. Не в трънаците край оградата му, не в рехаво скования дъсчен нужник в градината, не, ами точно на хълма. Спира в банкета, влиза на няколко крачки вдясно и се облекчава, после си хваща пътя към града. Винаги тъй прави, точно и последователно като будистки послушник.

Днеска, пътувайки нататък, видях колата му в банкета и по навик погледът ми се плъзна встрани. Там беше този образ неземен, но някак неестествен ми стоеше, като бюст в алея с паметници. Отминах и доста време ми отне да осъзная, че съм виждал само горната част на тъй забележително тяло съседско, заради еднометровите тръни, израсли в канавката. Пътят е пухкаво обрамчен от двете страни с цъфнали в сочно светлолилаво тръни.

Много дъжд, много треволяк и тръни тая година, исках да кажа.

# 40
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Човещинка, Куркума, човещинка, дето му се вика. Имаш късмета да виждаш едно облекчено човечЕ.

Последна редакция: вт, 15 юли 2014, 14:52 от `ТуиГ

# 41
  • София
  • Мнения: 1 340
Искам да споделя нещо, но не мога да се престраша... Ще кажа само, че съм смутена, но и ми хареса... Embarassed


Липсва ми приятелката ми, на която мога да споделя всичко, а знам, че няма да мога отново. Пътищата ни се разделиха и едва ли ще се съберат скоро, ако въобще. Sad

same here, Akasha Simple Smile и за двете - и за първото, и за приятелката

Последна редакция: вт, 15 юли 2014, 14:26 от violenzaa

# 42
  • В Космоса
  • Мнения: 9 880
Искам да споделя нещо, но не мога да се престраша... Ще кажа само, че съм смутена, но и ми хареса... Embarassed


Липсва ми приятелката ми, на която мога да споделя всичко, а знам, че няма да мога отново. Пътищата ни се разделиха и едва ли ще се съберат скоро, ако въобще. Sad

same here, Akasha Simple Smile и за двете - и за първото, и за приятелката

 Hug

Синхрон. Grinning

# 43
  • Мнения: 4 585

   Преди малко започна жътвата, комбайните настъпиха с ниско спуснат хедер и бавно, за съберат колкото се може повече и от полегналото. Едно време комбайните бяха Нива, над комбайнера само с тента от избелял брезент. Комбайнерите бяха много специални в лапешките ми очи, и бе голяма работа някой да ме пусне да стоя прав до него за една обиколка. Когато се напълни бункера, човекът дърпаше една тел и тя с нещо си захлупваше ауспуха, та пищеше почти като влак, и от пътя до гората се отделяше един от изчакващите Беларуси, и караше синхронно до комбайна, докато житото през една тръба се прехвърля от бункера на комбайната в ремаркето. Също бе голяма работа и тракториста пък да те повози по черните пътища отгоре, легнал върху топлото жито до зърнопрощадката. Комбайнерите бяха специални и с това, че имаха походна баня от колове, зебло и варел отгоре, а също и скована маса, и им носеха храна за обяд, още топла, от кухнята на детската градина. Те слизаха от комбайните целите в прах, сиви, само белтъците на очите им различни. И спираха през интервал, заради банята. Последният докато спре тая ламя комбайна, първият вече се е нахранил.
  Комбайнерите бяха почитатели на мастика вечер, по тъмното, в кръчмата, или на облак. А трактористите поркаха бира по 23 ст. Даже и на нивата си донасяха една каса, слагаха я във варел, и сипваха във водата амониева селитра, уж се изстудявала.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Ехе, а тате едно време водеше вечерни курсове към ПУЦ, баш за трактори и комбайни. Брат ми беше бебе и седеше в къщи с мама, а тате ме взимаше от детската градина, и айде на курс. Седях до него на катедрата и помагах в преподаването.  bowuu Имаше там някаква ос, дето трябваше да показвам как точно се клатела. Поставях химикал на показалеца си и леко го поклащах, балансирайки. Ей тъй се движела и тая ос. И на Беларус съм се качвала, и на Болгар тоже. А Нива-та ми се виждаше огромна. Била съм на пет.

Общи условия

Активация на акаунт