Наистина ли се изчерпва любовта?

+1

До тук съм абсолютно съгласна.   
Но за продължението ......?
Не е задължително .
А е напълно възможно и често се случва любовта и обичта да се допълнят с времето с привързаност, приятелство, подкрепа ......

Няма нужда да се променям, да. А нямам и особен повод да го правя.
А ти дали разбра нещо от това, което аз пък ти написах?
Аз си признавам, че твоето е неразбираемо за мене.

Първо да благодаря на всички, които отделиха от времето си да се ангажират по някакъв начин с моя проблем, дори само като го прочетоха или прехвърлиха набързо. Нямах време да влизам по-рано във форума, а и честно казано, не очаквах да имам толкова коментари. Да, регистрирах се в деня, в който пуснах темата и то се регистрирах, именно за да пусна темата и не разбирам къде е проблемът в това.
Относно другото, стана ми някак малко по-леко като разбрах, че има и други в подобно положение. Не, защото ако и друг го боли, моята болка става по-малка, а защото като се случва и на други явно не съм луда да си го внушавам, явно е нещо срещано, явно е даже нормално... Или може би 'нормално' да не е точната дума, но не знам коя друга да използвам.
Размишлявайки си мисля, че той наистина все пак ме обича. По един негов си начин. Не знам, може и да му е удобно да има семейство, както някой беше писал. И никога да не ме е обичал. Може и да е така. Но по-скоро не е. Той е направил толкова мили и изключителни неща за мен, че се съмнявам чак пък никога да не е бил влюбен. Още повече, че той ме преследваше като се запознахме, не аз него
На мен наистина ми липсва това да ме прегърне без повод... Той обича след работа да седне и да ми разкаже за своя ден. А има моменти, в които просто не искам да слушам за проблемите в офиса му. Не, че не искам да слушам него. Не искам за работата му да слушам. Все му е в главата това. И ревнувам, колкото и да е нелепо.
После той сяда да играе с детето. Или разговарят. Тя му разказва кого харесва, а той й дава бащински наставления как да се държи с мъжете. И аз го обичам, затова че я прави щастлива и й дава усещане за сигурност, разбиране и подкрепа. Обичам го, заради усмивката, с която ме поглежда, когато го връщам тръгнал вече към банята, напомняйки му, че отново е забравил да си вземе хавлията.
Лягам си вечер без да ме целуне или прегърне за лека нощ. Но намаля телевизора и дори само заради този дребен жест, аз го обичам.
Някой беше написал дали аз му показвам винаги тази обич... и се замислям, че може би не го правя. Понякога се сгушвам в него или го целувам ей-така, но отдавна съм престанала да го глезя.  И както аз го обвинявам за работата му, че я слага на първо място, така аз слагам винаги първо детето. Често, дори когато самото дете няма нужда. И тук се говореше да излезем на театър или другаде двамата, а точно преди 1-2 седмици той много искаше да отидем двамата на вила при приятели, а аз не исках, защото малката беше при баба си и му казах, че не е честно да ходим без нея на планина. И сега малко съжалявам, защото се замислям, че тези два дни само двамата сигурно щяха да ни се отразят добре.
Благодаря за книгите, които ми препоръчахте. Ще се опитам да прочета поне една

И от поста на авторката разбирам точно това, че нещата са се променили.

Редно е според мен, да говори с него и да се изяснят. Ние няма как да знаем със сигурност, но на мен лично би ми било обидно такова държание. Да кажеш на някого, че ти липсва, а той нито да ти отговори, нито да реагира по някакъв начин. Ами като темерут ми звучи .

От друга страна, докато пишех това, видях последния пост на авторката и ми направи впечатление.



Може би това също има общо с неговото държание. Може да е усетил твоята незаинтересованост. Покажи му, че се интересуваш от проблемите му.


Ако ти си престанала да му показваш любовта си, преди той да започне да се държи така, то може би той ти отвръща със същото. Но пък ако винаги се е държал като темерут, то тогава много дълго си го глезила  .

Не знам защо го наричате темерут, аз какви темерути познавам, този мъж даже ми изглежда доста внимателен и емоционален. По темата, не мисля, че не те обича, авторке, даже напротив. Май наистина ви трябва време двамата, без детето. И можеби трябва да се напънеш да го изслушваш за работата, може да му тежат там проблемите. Дано постепенно се посъживят нещата при вас

Анатемосахте fiest365. Може оценката на база има/няма секс да е крайна, но като цяло мисля, каза истината. Не е удобна и не ни се харесва, но.... на мен лично ми се струва баш-баш вярна.

Познавам десетки хора, които живеят с такъв тип отношения. Познавам и себе си.

По мои наблюдения реакциите, описанията на такива семейни отношения съм забелязала, че са няколко типа:

1. Не си признават, че няма страст, че нещата са някак твърде рутинни. Продължават да си живеят живота кротко и спокойно. Когато стане дума за подобни неща обикновено вдигат рамене и деликатно избягват темата. Тактично, дискретно, достойно. Приели са, че при тях явно ще е така.


2. Фукни... (не се захващайте за думата, нямам предвид никого персонално). Тръбят наляво и надясно колко им е гот заедно, как редовно правят секс въпреки дългите години съвместен живот. Може разбира се. Но що ли все се сещам за оня лаф "Куче дето много лае не хапе"? Не могат да нарекат нещата с истинските им имена - че имат празнина, липса. Че са искали едно, а с годините се е оказало друго. И скриват истината. Не ги упреквам, трудно се говори за това.
Впрочем най-лошото е когато такъв тип хора накрая вземат, че се разведат като гръм от ясно небе. Тогава мислещата част от познатите им основателно започва да се чуди "Ама чакай... нали... много секс, много весело и щастливо семейство бяха?". Е, да, бяха. Ама в един измислен напарфюмиран свят.


3. Третият тип... Хора, които съзнават, че имат липса. За разлика от първите не могат обаче да го приемат. За разлика от вторите - не искат да преиначават истината. Имат нужда от друго. Не по тоя начин са си представяли нещата някога много отдавна.... Страдат. То е като да си в капан - не си осъзнавал, че влизаш в него, а сега не можеш да събереш сили да изскочиш от решетките.

Съгласна с две ръце Не случайно хората са казали, че проблемите в една връзка се решават в спалнята. Не, че не става с разговори и с други действия, но това е най-ефикасното. Няма нищо, което сближава участниците в една връзка (емоционално и физически) така както секса! Може би има и изключения, но едва ли са много.

Момиче от това което си написала става ясно че човекът те обича и то не малко!!! До колкото разбирам той работи ти не! Той има проблеми и напрежение в работата и когато се върне първо иска да ги сподели с теб,  да му олекне, да се отпусне......тук е моментът да се включиш със съвет, с окуражаваща дума....та ако щеш и сласка.....за секса е понятно, когато човек е под напрежение, стрес, не му е и до секс, поне по мене си съдя И ДА ОГРОМНА ГРЕШКА е че не си отишла на планина, ти не си само майка, ти си съпруга,  другар и любима итрябва да глезиш и него и той е твоето дете, нали знаеш мъжете си остават винаги едни пораснали деца...! Там щеше да е романтично да има ласки и нежност, следващия път не отказвай, дори ти организрай и прати детето при бабите, така се гали мъж, особено работещ и изкарваш прехраната в тези тежки времена.....нагласи се бъди забавна да направиш добро впечатление на колегите муи приятелите, на моя мъж му става много драго като му хвалят жената....вдига се и твоята цена!

 rescue system ,щом ти разказва за работата си, щом има за какво да говорите, всичко е наред. Подкрепям казаното от  mimi.7299.

Ей това е отговорът на терзанията ти според мен, на база прочетеното.
Да, исканията ти съвсем нормални, както на повечето жени. Но не всички мъже са така гальовни, /качество типично повече за нежния пол/,  което съвсем не означава, че не обичат жената до себе си, напротив, обичат я по свой си мъжки начин, и то се усеща като цялост.  Далеч други са признаците, кога не е обичана...

За каква гальовност изобщо говорим ? Та при него тя отсъства напълно и той не инициира никакъв секс! За мен това емного показателно и мъж който не инициира да прави секс с мен, значи сексуално не ме желае ...В крайна сметка не съм на 100 години и секса все още е важна част от взаимоотношенията ми с мъжът ми, така че каква е ползата че ме обича ( дори не я изразява) , след като не ме желае ? Коя от вас би живяла с мъж, който не я желае физически и не демонстрира никакви чувства ? 

Любов ли бе да го опишеш ...
Пенсионерска любов
Намалял звука на тв ...той трябва да си легне с нея ,
да правят любов .Здрави , млади хора на 30+
не се държат така .