Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

Благодаря на всички писали в темата!
Не бих се обидила на коментарите, за които авторките си мислят, че са по-груби, аз по същия начин пламенно и категорично ще защитавам правата на всяко дете, независимо мое или чуждо. Искам да допълня някои неща, за да изясня още повече ситуацията, макар повечето от вас да са я доловили точно такава, каквато е. Когато се запознах с партньора си сина ми беше на 3 годинки и тогава нещата не бяха така както са напоследък. Той играеше с него, общуваше, ходеше по аптеки и се тревожеше когато е болен. Може би, не го е обичал като свое дете, но не показваше ни най-малко, че някога нещата ще се развият по този начин. Постепенно се отчужди от детето ( аз все още търся причината за това ), незаинтересован е, на моменти психически груб ( според моите, вероятно завишени критерии, но на тема деца съм малко крайна ).. Важно е да кажа, че не му посяга, наказанията се свеждат до прибиране на компютъра, примерно. За мен, обаче е важно не просто да присъства, а реално да общува, да го учи, да го усеща! Може би, искам невъзможното. Майките, които казаха, че не очакват да го обича като свое са наясно, че това е трудно постижимо. Има хора, които осиновяват и обичат чуждите деца, но това сравнение не е адекватно най-малкото, защото повечето мъже в лицето на детето виждат бившия и това ги дразни. Семействата, които заедно осиновяват в повечето случаи приемат детето като наистина тяхно родно.
Наистина много благодаря за всяко мнение, защото така виждам проблема от много страни и някак отстрани мога по-лесно да отсея кое е адекватно поведение и кое продукт на моите лични страхове. Аз също съм дете на разведени родители и може би, малко или много пренасям от своя живот.
Сина ми общува с родния си баща, да, но предпочита партньора ми, вероятно несъзнателно се е вкопчил в опит да си докаже, че го обича истински. А той така се е вманиачил в дъщеря си, че на моменти е дразнещо!
Важно е и да ви кажа, че абсолютно категорично в разговорите си съм заявила, че няма да допусна сина ми да бъде наранен по някакъв начин, но реално в практиката нещата доста се различават от това, което всеки на думи може да посъветва. В реалните ежедневни ситуации е много трудно да се прецени къде стига границата на майчинския инстинкт за пазене и от къде започва тази на глезенето. В разговорите/ скандалите ни той винаги повтаря, че това е само в моята глава.
Надявам се да успея да балансирам нещата, някои майки ми загатнаха аспекти, върху които не съм мислила задълбочено. Например възрастовата разлика. Може би, раждането на малката и порастването на баткото някак се засичат и ситуацията става по-фрапираща.
И все пак.. ще ми е нужно време да помисля над всичко казано, за да намеря точните думи в разговора си към него. Много е лесно да заявиш нещо необмислено и да направиш нещата още по-лоши за всички, мислейки си "Ей сега ще го сложа на мястото му". Аз съм труден характер и доста независим човек, но в годините вече се научих някак да съм по-толерантна към неукостта на хората ( може и да трябва да продължи да се учи да бъде баща ).
Извинявам се за дългото писане, исках да уважа всяко мнение!  

Като се замислих може би наистина разликата във възраста играе роля,момченцето е по голямо и вече е по самостоятелен(да не изпадам в подробности,но може да каже или да иде сам до тоалетна,или сам да си приготви сандвича,сам да отвори вафличката) ,а бебка е мъничка още и има нужда точно от тези грижи Целувам те и те гушкам,всичко ще си дойде на мястото миличка,всичко е въпрос на гледна точка и възприятия

Любовта и грижата се проявяват както  в гушкането и насърчаването, така и в определянето на граници - до тук може, до тук - не. Съгласна съм с Прилеп, че той вероятно го прави за доброто на детето, но пък пропуска първата част, което притеснява авторката.(между другото много мъже избягват да са любвеобилни към момчетата, но пък стават като желета с момиченцата, не защото разделят толкова обичта си, а защото им е вменено, че така е редно) Също е възможно момченцето да изпитва  ревност (което е съвсем нормално) от появата на нов център на Вселената и да иска повече внимание.
migla79,  говори за тези неща с партньора си, той все пак е новак в родителстването, може и сам да не се е замислял върху това, че кара теб или детето да страдате.

И на мен ми стана много тъжно, като четях... Не е важно кой те е направил, а кой ти дава родителска топлина и обич, възпитание, осигурява ти добър живот и не те дели от другото си дете.  Нали сте ЕДНО семейство. Всеки може да ти направи дете, ти може да имаш деца от различни мъже, но тези деца излизат от сърцето ти. Двете ти деца, са двете половини на твоето сърце!
Успех и се надявам нещата да се оправят!

Ние като някои мъдреци  но прочетох повторно написаното от Мигла и ми прави впечатление,че е написала,че момченцето се стреми към контакти с пастрока си,което ме кара да мисля,че детенце го обича и уважава,ако беше наранено и отблъснато нямаше да се стреми към контакти.Всички сме били деца някога и кой се е ръгал там където е бил отхвърлян и тормозен

Прилеп, много мили думи, благодаря  ! Точно това се опитвам, да мисля трезво и да преценя правилно защо се случват някои неща, но онзи ден сина ми падна в трамплина и  помислихме, че си е изкълчил ръката ( имахме гости за рождения ден на малкия ), всички хора се заинтересуваха, само той стоеше и обясняваше, че търсел внимание и затова плачел. Сега лакета му е подут като на Попай , цяла нощ не спахме с него, лед и ревове ( оказа се че има разкъсано връзки )но вярвате ли ми, изобщо не го жегна. За такива ситуации говоря, за тази незаинтересованост, то си е един вид незачитане на чувствата на детето, а камо ли да общува с него в полза на развитието му. Няма проблем, нека му направи забележка, ако тя е адекватна, но това обикновено се случва ако е замесена малката, което не оставя впечатление, че забележката има за цел да научи на нещо детето.
Ех.. сложни неща..

За съжаление всеки един човек си има собствен мироглед,собствени възприятия и по свой начин анализира ситуациите.Дано това е единичен случай в който ти и малчугана не сте били обгрижени от съпруга ти,но съдейки по себе си си мисля,че именно това,че е имало много хора във вас и всички са почнали да се суетят около инцидента и може би точно това е объркало мъжа ти и той не е могъл да се изяви като татко.Аз съм същата в подобни ситуации когато много хора почнат да се суетят около нещо и всеки да дава акъли аз се чувствам безполезна и нищо не правя,но това съм аз

Като гледам някои съвети, значи ето кое е най-правилното да направи майката:

да зареже мъжа, който обича нея, но не обича сина й от предишния брак, с което да остави дъщеря си без баща, който я обича и да търси вече трети мъж, който да обича и двете й деца така както тя намира за точно, правилно и подходящо за критериите й.

Абе вие добре ли сте? Особено тази екстремистка ФИЕСТ....???

Авторката, първо разбери какъв точно е проблемът наистина? Защото ще ти кажа, че повечето мъже биха се държали точно по този начин към БИЛОГИЧНИТЕ си 1-годишна дъщеря и 6-годишен син. Аз например съм възпитан по старата технология - глезки, гушки, мушки, цунки, гунки - от мама и баби. Баща и дядовци - строги, ясни, непоколебими, без никакви лиготии. Не намирам нищо странно в този начин на възпитание. И е напълно възможно мъжът ти да би се държал по същия начин към това дете, дори и да бе негов биологичен. Не се драматизирай и мисли трезво. 90% от грешките, които жените правят в този живот са, защото не обичат да ползват мозъка си, а разчитат само на емоции, предчувствия, предразсъдъци и страхове. Опичай си акъла и нещата ще се оправят.

Познавайки се, няма да търпя подобно поведение. И определено бих предпочела да гледам две деца сама, отколкото в отровена атмосфера. Най-много след още някоя година братът да мрази сестра си за вниманието и вторият "баща" за отношението. А майка си ще намрази, че е позволила да се случи всичко това.
Много ми се иска да вярвам в розовите сериали и романи и щастливият хепиенд, но в живота това рядко се случва. Затова е по-добре овреме да се прекратят нещата, та поне психиката на децата да не пострада.

Хахах, те мъжете ако ползваха по-често мозъка си по предназначение и в правилната посока, светът щеше да е едно по-добро място.... Ех, мечти....

Аз пък тотално отричам тая стара генерация, която възпитава мъжете да са само строги и дистанцирани. Това създава бездушни, подтиснати и нещастни поколения, които предават същото и така до края на света. Гушкането било глезотия.... Ми ето, това изказване категорично доказва твърдението ми. Тоя модел е създал един неспособен да изразява обичта към децата си човек.  И не ми казвай, че я показваш по други начини, Nofelet. Тия любовни песни не ги слушам, та не се хаби.  Нима искаш да ми кажеш, че никога не целуваш и прегръщаш децата си? Жена си? Верно? И как показваш обичта си тогава? Плесваш заплатата гордо на масата, биеш се в гърдите - "Булгар, булгар", купуваш на децата и жената хубави вещи, поиграеш със сина си /ако имаш/ на някоя игра, покарате колело и толкоз? Ми то това и съседа може да го направи. Сигурно и обясняваш на сина си като се разплаче, че мъжете не плачат, защото е срамно.Съжалявам, ако съм груба, не искам да те обиждам, но такова възпитание, като това, което ти си получил ме отвращава. Защото негов продукт са поколения темерутести мъже, неспособни да направят жените си щастливи, както и поколения нещастни жени, научени да не очакват ласка от мъжа си. 

Реших да се включа в темата, защото аз също живея с мъж, който не е биологичен баща на детето ми. Общо дете с него засега нямаме. Той обича дъщеря ми, играе си с нея; тревожи се, когато е болен и т.н. Но на моменти прави неща, които аз не одобрявам и ползва възпитателни методи, с които не съм съгласна. Никога не подминавам случките, винаги говорим и обяснявам защо не съм съгласна. Случвало се е да се разсърди, да ми казва, че той е само забавление за детето, обаче не му се позволява да бъде родител. Говорили сме и за това и съм обяснила, че "родител" не означава някой, който се кара и прави забележки с груб тон, крещи и си изтърва нервите и че става дума за методите, които ползва, а не за това дали изобщо се меси във възпитанието. И биологичен баща да беше, пак щях да му правя същите забележки за същите неща.

Вкратце - моят съвет към авторката е да говори с партньора си спокойно. Допускам, че е възможно отношението му да се дължи наистина на стереотипи и на появата на дъщеричката; т.е. той би се държал по същия начин с порасналото момче дори и ако беше негово биологично дете. Което не означава, че това е нормално и добро отношение. Но съм на мнение, че ако има разминавания във възгледите на родителите по отношение на възпитанието на детето, те трябва да се изяснят, а не единия да си мисли, че другия се държи лошо или обратно - че твърде разглезва детето.

Нима искаш да ми кажеш, че никога не целуваш и прегръщаш децата си?

Момчетата имат мама да ги гушка. И баба. Аз съм строг, справедлив, мил, добър, приятел. Искам да израсте силен и здрав характер. Няма гушкане от мен. Здрависваме се и се държим като мъже.

Жена си?

Жена си гушкам значително повече отколкото средно мъжете гушкат жените си.

Верно?

Да, верно

И как показваш обичта си тогава? Плесваш заплатата гордо на масата, биеш се в гърдите - "Булгар, булгар", купуваш на децата и жената хубави вещи, поиграеш със сина си /ако имаш/ на някоя игра, покарате колело и толкоз?

Това са някакви твои предположения. Нямам време да те оборвам и да ти се обяснявам. Нищо лично. Просто наистина би било времеемко, а полза нямам.

Сигурно и обясняваш на сина си като се разплаче, че мъжете не плачат, защото е срамно?
Да, точно така му обяснявам. Има си жени за рев. Мъжете не плачат. Или плачат някъде сами.

Съжалявам, ако съм груба, не искам да те обиждам, но такова възпитание, като това, което ти си получил ме отвращава.
Имаш пълното право да се отвращаваш. Не си ме обидила. Спрях да се обиждам някога преди много години, когато баща ми, който никога не ме гушкаше , ми обясни, че и обижданията са за жените. Мъжете не се обиждат, казваше той. Ако някой ти е достатъчно близък, никога не би те обидил. Ако пък не ти е, какво значение имат думите му.

Та така...

А защо вторият съпруг непременно трябва да обича детето като свое? Не е по силите на всеки, а и не е необходимо. Детето си има баща, другият е съпруг на майката, не баща на детето. Да, трябва да се отнася с уважение и доброта, но да му се вменява задължение за обич....ми не е длъжен, нито се обича по задължение.

Здравей Migla79, здравейте всички ! Включвам се по средата на разговора и бих искала да ти пожелая успех Migla,в самостоятелното взимане на решение и намиране на подход в тази ситуация.
Няма подходящ съвет - нито сме ви в къщата, нито сме ви рода за да те съветваме какво да правиш.
За мен всичко се корени в начина на отглеждане на самия втори татко (колкото и да ми се смеете сега) аз съм убедена, че семейните ценности рядко се градят извън дома.
Разбери, научи как е бил възпитаван този втори татко и биологичен на дъщеря ти и може и да попаднеш на вероятна причина, предразсъдък или близък роднина, който да е бил негативно второ дете. Все някъде има причина...или просто той не го обича !
Аз лично съм била в ролята на втори родител и ужасно обичах другото дете на бащата на сина ми. Мога да кажа даже, че след раздялата ни изпитах непоносима липса именно на детето, което и до днес търся и обичам като свое. Та на мен никой не ме ми е казвал кое е правилно и кое грешно, просто си го обикнах от първия миг, в който го видях. А има толкова приказки за злите мащехи. Представи си щом за жена (хем има майчински инстинкт все пак) е трудно понякога да приеме чуждо дете, какво остава за мъж, който никакъв такъв инстинкт няма.
Порови се, разбери какви са били разбиранията в неговото семейство за това и ако имаш късмет може и там да се коренят нещата. Аз лично съм се сблъсквала с такъв разговор точно за такъв тип семейни отношения и разбрах къде е проблема. Но бръкнах там, където много заболя. Ефекта може да е негативен когато изтъкнеш своите предположения базирайки се на семейни предразсъдъци. Така че ти пожелавам от сърце да имаш много много търпение и любов. За съжаление децата са потърпевши от всички проблеми, но ти бъди търпелива. Пожелавам ти успех !

+1

Абстрахирай се малко от мое/твое и пак погледни.
Имам дете на 5-6 години и макар, че полагам усилия да не се разлигави, проявява се по-зле отколкото ми се иска.
Нищо не искам да кажа за твоето дете, просто, ако можеш да поледнеш трезво на ситуацията и сама да прецениш.
И аз като Андариел съм виждала родители, които не виждат как малкото на годинка ги манипулира и непрекъснато се караха и наказваха 5-6 годишното, а то пък беше най-кроткото дете, което съм виждала. Много ми стана жал. Ако брат му си хареса стола, на който той вече седи, детето беше длъжно да стане и да отстъпи. Според мен, нито за едното, нито за другото дете беше възпитателно, но родителите така са си решили.