Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

В много трудно положение си и предполагам колко ти е тежко. Предполагам мъжът ти винаги е имал такова отношение към сина ти? За съжаление има такива хора, които не се трогват пред чуждо дете, пък било то и на жена му. При появата на общо дете това често дори се изостря и става по-зле.
Аз съм отгледана от "втори баща", който нито веднъж не е показвал, че съм му по-малко дете от сестра ми, която му е родна дъщеря. Според мен това е едиственият вариант, който би проработил в дългосрочен план за едно такова семейство.

Така е, това е формулата за дългосрочни добри взаимоотношения. За съжаление, това поведение се изостри особено след раждането на дъщеря ни, в началото не беше така, но и сина ми беше по-малък тогава. Мисля и мисля, но не намирам начин да намеря правилния подход, с който да повлияя поне малко на комуникацията, за да тръгне в правилната посока. Страхувам се, че  това ще се задълбочи, а искам сина ми да не израсне с чувството на недооценен и нежелан човек ( ако не и по-лошо ). Децата трябва да учат живота с поощрение, за жалост при нас е друго..

Дъщеря ти е на годинка, синът ти е на 6. Значи, когато се е родило бебето, синът е бил на 5 години, не е било толкова отдавна всичко. Дотогава мъжът ти как се е държал със сина ти? Надали изведнъж си е променил отношението. Поне по описаното от теб, не личи някога този мъж да се е държал добре с твоето дете. Извинявам се, ако съм груба, но с какъв акъл виждайки това, си си мислела, че нещата ще се променят и си продължила с този човек? Че и дете си му родила....  Не помисли ли за сина си? Не знам, аз ли не съм добре, но все си мисля, че като взимаме такива решения, доста трябва да помислим как те ще се отразят на децата си. В крайна сметка, ние сме длъжни да ги предпазим и да направим най-доброто за тях.
Съжалявам ако по някакъв начин те обиждам и не искаш да чуеш точно това. Но честно казано - не го разбирам това поведение. Достатъчно подобни теми вече съм чела тук, с подобен сюжет и акъла ми не побира тия майки мислят ли изобщо за децата си или....

Казвала ли си му директно, че се държи лошо с детето ти? Може би трябва да обясниш, че подобно поведение няма да се толерира от твоя страна.

В този случай не става въпрос нито за фиктивно присъствие, нито за тотална липса, а за санкциониращо присъствие, за несправедливо отношение, което е по-лошо всъщност. Хубаво е да говорите, но не в момент, когато е ядосан и сърдит на детето, а когато е спокоен и по-склонен да те изслуша. Аз бих обмислила как да защитя детето си - това е важно, в крайна сметка може да бъде решаващо за бъдещето му, децата са много чувствителни на тема справедливост, особено на тази възраст. Бих говорила спокойно, но категорично. Бих му казала, че не очаквам той да бъде истински баща на детето, но държа да получава човешко, добро отношение.
Разбира се, много зависи какви са ви отношенията като цяло, дали си зависима от него, дали имаш реални варианти да се противопоставиш, ако нещата не се променят...

Съчувствам ти. Не е нормално. Говори с мъжа си и сподели как се чувстваш. От това най много сие страхувам като самотна майка детето ти сигурно страда

Подкрепям всички, които казаха, че чувствата на детето са на първо място. Аз също съм отгледана от втори баща, който и за момент не е направил разлика между мен и брат ми, който е с 12 г. по-малък от мен. И до сега, и до сега. Майка ми ми е разказвала, че преди да се омъжи за втория ми баща, е имала връзка с един, който твърдял, че я обича, но не проявил никакъв интерес към мен и едва ли не й е намекнал, че ако иска да е с него - мен да ме няма. Тя естествено е решила, че аз съм й по-важна и се е разделила с него. После среща втория ми баща и той и до днес ме обожава. Когато е имало защо, е бил безкрайно строг с мен, и ме е наказвал, и всичко. И е проявявал обичта си в останалите моменти.
От друга страна, леля ми (Бог да я прости), беше в същата ситуация като мама, но на нейният втори мъж му беше все тая за братовчедка ми. Нито й се караше, нито я обичаше. Все едно я нямаше там. Не се е държал по никакъв начин зле с нея, но и за миг не е проявил някакво внимание или чувства към нея, по-различни от безразличие.
Помисли си добре. В гадна ситуация си. Стискам палци.

P.S. Който по-горе каза, че ако един мъж обича теб, ще обича и детето ти, е напълно прав. И от майка си съм чула същите думи.

Аз съм от другата страна на барикадата. Приятелят ми има голямо дете (на 16), а двамата планираме да имаме деца заедно. Наясно съм, че никога няма да обичам неговото дете, както ще обичам своите, но се надявам и никога да не поставям такава рязка граница.
Смятам, че правилното решение в случая е да поставиш ултиматум на мъжа си - или започва да се държи еднакво с двете деца или си тръгва. И имай предвид, че поставиш ли нещата така ще трябва да ги изпълниш. Ако не си директна и не държиш твърдо на мнението си и желанията си нещата няма никога да се променят и дори ще се влошат.

Първо изясни дали по-различното му отношение не се дължи все пак на разликата във възрастта на децата. Много родители, които са биологични и на двете деца, се държат доста различно с голямото и малкото. Свидетел съм на такива отношения в близки наши семейства, които не са с втори баща или майка.

Никога за близо 10 години не съм имала проблем с втория ми съпруг относно доведеното му дете. Може би защото мъжа ми много обича и се радва на всички деца, прие моето като свое. Те и двамата се харесаха още в началото/носят едно и също име/, после се и заобичаха. Детето е вече на почти 15. Сигурно има значение, че той не познава и не е общувал с биологичния си баща и вероятно оценява усилията на втория да не го лишава от почти нищо. От 2 години имаме и малко момиченце. Тя разбира се се превърна в центъра на света на татко си и всички други са на заден план, но грижата за голямото дете вече е отработена, усвоена, присъща на съпруга ми.

Не знам какво да ти кажа. Слава богу, не съм попадала в подобни отношения и не мога да говоря от личен опит, но когато прочетох историята ти, ми стана много тъжно!!!
Може би си се надявала с времето мъжът ти да обикне сина ти, може би той е имал по-различно отношение преди появата на вашето собствено дете, но при всички случаи ти трябва да му кажеш, че подобно поведение те наранява и теб, и детето! Ако е умен мъж, ще те разбере..А разлика, делене, според мен винаги ще има...заложено е в човешката природа, това е чувство вътре в нас, над което трудно може да се противопоставим, но не трябва да го показва по толкова явен и категоричен начин.
Синът ти общува ли често с родния си баща? Ако усеща изобщо липсата на мъжко присъствие, любов и подрепа, то това ще му нарани психиката както в детските дни, така и в тийн годините, когато ще има нужда от мъжко рамо.

А би ли дала по-конкретни примери за да се разбере по-точно ,кое те навежда на мисълта,че той не е загрижен за здравето и възпитанието на момченцето не го казвам с лошо,но си мисля да не би самата мисъл,че детенцето е изоставено веднъж от баща си,да те кара да очакваш най-доброто за него от втория ти съпруг,но казвайки най-доброто имам в предвид най-доброто, което си е в твоята главица,без да приемаш чуждото решение за правилно.Може би забележките, които той прави са за доброто на детето,колкото и да не ти харесва.И тук е мястото дори да си помислиш ако беше биологичния баща и правеше тия забележки по същия начин-дали щеше да се чувстваш така.Незнам миличка не го казвам за да ти се правя на няква си ,не го казвам с лошо-аз също живея с втория ми съпруг също имам момче от първи брак и на мен по едно време ми се наложи да седна и да обмисля нещата от двете страни,не само от моята И сега виждам,че всичко което е правил сегашния ми съпруг като забележки(било то и строги,било дори с наказания) са си заслужавали да преглътна майчинското,защото смея да твърдя имаме едно възпитано тинейджърче,на което може да се има доверие и т.н.Прегръщам те и не гледай на нещата от лошата страна,предполагам прави и добри неща за детето     

А, не, не съм съгласна, че един човек след като не е биологичен родител няма никакво морално право да прави забележки. Та нали сега детето живее с този родител и той е редно да участва във възпитанието и отглеждането му. Не смятам и че е избиване на комплекси. Много категорично се изказваш fiest365.

Аз също мислех да го кажа,но се въздържах да не се приеме като заядня вече.Как да няма право,или има право да го глези да му купува да го издържа,но не и да му се скара или накаже когато е заслужило Все едно моето дете като е било 5-6 годишно и примерно е отишло и е пернало твоето дете и понеже е с втория си баща той няма моралното право да му направи забележка и да го накаже понеже е комплекс  

Благодаря на всички писали в темата!
Не бих се обидила на коментарите, за които авторките си мислят, че са по-груби, аз по същия начин пламенно и категорично ще защитавам правата на всяко дете, независимо мое или чуждо. Искам да допълня някои неща, за да изясня още повече ситуацията, макар повечето от вас да са я доловили точно такава, каквато е. Когато се запознах с партньора си сина ми беше на 3 годинки и тогава нещата не бяха така както са напоследък. Той играеше с него, общуваше, ходеше по аптеки и се тревожеше когато е болен. Може би, не го е обичал като свое дете, но не показваше ни най-малко, че някога нещата ще се развият по този начин. Постепенно се отчужди от детето ( аз все още търся причината за това ), незаинтересован е, на моменти психически груб ( според моите, вероятно завишени критерии, но на тема деца съм малко крайна ).. Важно е да кажа, че не му посяга, наказанията се свеждат до прибиране на компютъра, примерно. За мен, обаче е важно не просто да присъства, а реално да общува, да го учи, да го усеща! Може би, искам невъзможното. Майките, които казаха, че не очакват да го обича като свое са наясно, че това е трудно постижимо. Има хора, които осиновяват и обичат чуждите деца, но това сравнение не е адекватно най-малкото, защото повечето мъже в лицето на детето виждат бившия и това ги дразни. Семействата, които заедно осиновяват в повечето случаи приемат детето като наистина тяхно родно.
Наистина много благодаря за всяко мнение, защото така виждам проблема от много страни и някак отстрани мога по-лесно да отсея кое е адекватно поведение и кое продукт на моите лични страхове. Аз също съм дете на разведени родители и може би, малко или много пренасям от своя живот.
Сина ми общува с родния си баща, да, но предпочита партньора ми, вероятно несъзнателно се е вкопчил в опит да си докаже, че го обича истински. А той така се е вманиачил в дъщеря си, че на моменти е дразнещо!
Важно е и да ви кажа, че абсолютно категорично в разговорите си съм заявила, че няма да допусна сина ми да бъде наранен по някакъв начин, но реално в практиката нещата доста се различават от това, което всеки на думи може да посъветва. В реалните ежедневни ситуации е много трудно да се прецени къде стига границата на майчинския инстинкт за пазене и от къде започва тази на глезенето. В разговорите/ скандалите ни той винаги повтаря, че това е само в моята глава.
Надявам се да успея да балансирам нещата, някои майки ми загатнаха аспекти, върху които не съм мислила задълбочено. Например възрастовата разлика. Може би, раждането на малката и порастването на баткото някак се засичат и ситуацията става по-фрапираща.
И все пак.. ще ми е нужно време да помисля над всичко казано, за да намеря точните думи в разговора си към него. Много е лесно да заявиш нещо необмислено и да направиш нещата още по-лоши за всички, мислейки си "Ей сега ще го сложа на мястото му". Аз съм труден характер и доста независим човек, но в годините вече се научих някак да съм по-толерантна към неукостта на хората ( може и да трябва да продължи да се учи да бъде баща ).
Извинявам се за дългото писане, исках да уважа всяко мнение!  

Като се замислих може би наистина разликата във възраста играе роля,момченцето е по голямо и вече е по самостоятелен(да не изпадам в подробности,но може да каже или да иде сам до тоалетна,или сам да си приготви сандвича,сам да отвори вафличката) ,а бебка е мъничка още и има нужда точно от тези грижи Целувам те и те гушкам,всичко ще си дойде на мястото миличка,всичко е въпрос на гледна точка и възприятия

Любовта и грижата се проявяват както  в гушкането и насърчаването, така и в определянето на граници - до тук може, до тук - не. Съгласна съм с Прилеп, че той вероятно го прави за доброто на детето, но пък пропуска първата част, което притеснява авторката.(между другото много мъже избягват да са любвеобилни към момчетата, но пък стават като желета с момиченцата, не защото разделят толкова обичта си, а защото им е вменено, че така е редно) Също е възможно момченцето да изпитва  ревност (което е съвсем нормално) от появата на нов център на Вселената и да иска повече внимание.
migla79,  говори за тези неща с партньора си, той все пак е новак в родителстването, може и сам да не се е замислял върху това, че кара теб или детето да страдате.

И на мен ми стана много тъжно, като четях... Не е важно кой те е направил, а кой ти дава родителска топлина и обич, възпитание, осигурява ти добър живот и не те дели от другото си дете.  Нали сте ЕДНО семейство. Всеки може да ти направи дете, ти може да имаш деца от различни мъже, но тези деца излизат от сърцето ти. Двете ти деца, са двете половини на твоето сърце!
Успех и се надявам нещата да се оправят!

Ние като някои мъдреци  но прочетох повторно написаното от Мигла и ми прави впечатление,че е написала,че момченцето се стреми към контакти с пастрока си,което ме кара да мисля,че детенце го обича и уважава,ако беше наранено и отблъснато нямаше да се стреми към контакти.Всички сме били деца някога и кой се е ръгал там където е бил отхвърлян и тормозен

Прилеп, много мили думи, благодаря  ! Точно това се опитвам, да мисля трезво и да преценя правилно защо се случват някои неща, но онзи ден сина ми падна в трамплина и  помислихме, че си е изкълчил ръката ( имахме гости за рождения ден на малкия ), всички хора се заинтересуваха, само той стоеше и обясняваше, че търсел внимание и затова плачел. Сега лакета му е подут като на Попай , цяла нощ не спахме с него, лед и ревове ( оказа се че има разкъсано връзки )но вярвате ли ми, изобщо не го жегна. За такива ситуации говоря, за тази незаинтересованост, то си е един вид незачитане на чувствата на детето, а камо ли да общува с него в полза на развитието му. Няма проблем, нека му направи забележка, ако тя е адекватна, но това обикновено се случва ако е замесена малката, което не оставя впечатление, че забележката има за цел да научи на нещо детето.
Ех.. сложни неща..

За съжаление всеки един човек си има собствен мироглед,собствени възприятия и по свой начин анализира ситуациите.Дано това е единичен случай в който ти и малчугана не сте били обгрижени от съпруга ти,но съдейки по себе си си мисля,че именно това,че е имало много хора във вас и всички са почнали да се суетят около инцидента и може би точно това е объркало мъжа ти и той не е могъл да се изяви като татко.Аз съм същата в подобни ситуации когато много хора почнат да се суетят около нещо и всеки да дава акъли аз се чувствам безполезна и нищо не правя,но това съм аз

Като гледам някои съвети, значи ето кое е най-правилното да направи майката:

да зареже мъжа, който обича нея, но не обича сина й от предишния брак, с което да остави дъщеря си без баща, който я обича и да търси вече трети мъж, който да обича и двете й деца така както тя намира за точно, правилно и подходящо за критериите й.

Абе вие добре ли сте? Особено тази екстремистка ФИЕСТ....???

Авторката, първо разбери какъв точно е проблемът наистина? Защото ще ти кажа, че повечето мъже биха се държали точно по този начин към БИЛОГИЧНИТЕ си 1-годишна дъщеря и 6-годишен син. Аз например съм възпитан по старата технология - глезки, гушки, мушки, цунки, гунки - от мама и баби. Баща и дядовци - строги, ясни, непоколебими, без никакви лиготии. Не намирам нищо странно в този начин на възпитание. И е напълно възможно мъжът ти да би се държал по същия начин към това дете, дори и да бе негов биологичен. Не се драматизирай и мисли трезво. 90% от грешките, които жените правят в този живот са, защото не обичат да ползват мозъка си, а разчитат само на емоции, предчувствия, предразсъдъци и страхове. Опичай си акъла и нещата ще се оправят.

Познавайки се, няма да търпя подобно поведение. И определено бих предпочела да гледам две деца сама, отколкото в отровена атмосфера. Най-много след още някоя година братът да мрази сестра си за вниманието и вторият "баща" за отношението. А майка си ще намрази, че е позволила да се случи всичко това.
Много ми се иска да вярвам в розовите сериали и романи и щастливият хепиенд, но в живота това рядко се случва. Затова е по-добре овреме да се прекратят нещата, та поне психиката на децата да не пострада.

Хахах, те мъжете ако ползваха по-често мозъка си по предназначение и в правилната посока, светът щеше да е едно по-добро място.... Ех, мечти....

Аз пък тотално отричам тая стара генерация, която възпитава мъжете да са само строги и дистанцирани. Това създава бездушни, подтиснати и нещастни поколения, които предават същото и така до края на света. Гушкането било глезотия.... Ми ето, това изказване категорично доказва твърдението ми. Тоя модел е създал един неспособен да изразява обичта към децата си човек.  И не ми казвай, че я показваш по други начини, Nofelet. Тия любовни песни не ги слушам, та не се хаби.  Нима искаш да ми кажеш, че никога не целуваш и прегръщаш децата си? Жена си? Верно? И как показваш обичта си тогава? Плесваш заплатата гордо на масата, биеш се в гърдите - "Булгар, булгар", купуваш на децата и жената хубави вещи, поиграеш със сина си /ако имаш/ на някоя игра, покарате колело и толкоз? Ми то това и съседа може да го направи. Сигурно и обясняваш на сина си като се разплаче, че мъжете не плачат, защото е срамно.Съжалявам, ако съм груба, не искам да те обиждам, но такова възпитание, като това, което ти си получил ме отвращава. Защото негов продукт са поколения темерутести мъже, неспособни да направят жените си щастливи, както и поколения нещастни жени, научени да не очакват ласка от мъжа си. 

Реших да се включа в темата, защото аз също живея с мъж, който не е биологичен баща на детето ми. Общо дете с него засега нямаме. Той обича дъщеря ми, играе си с нея; тревожи се, когато е болен и т.н. Но на моменти прави неща, които аз не одобрявам и ползва възпитателни методи, с които не съм съгласна. Никога не подминавам случките, винаги говорим и обяснявам защо не съм съгласна. Случвало се е да се разсърди, да ми казва, че той е само забавление за детето, обаче не му се позволява да бъде родител. Говорили сме и за това и съм обяснила, че "родител" не означава някой, който се кара и прави забележки с груб тон, крещи и си изтърва нервите и че става дума за методите, които ползва, а не за това дали изобщо се меси във възпитанието. И биологичен баща да беше, пак щях да му правя същите забележки за същите неща.

Вкратце - моят съвет към авторката е да говори с партньора си спокойно. Допускам, че е възможно отношението му да се дължи наистина на стереотипи и на появата на дъщеричката; т.е. той би се държал по същия начин с порасналото момче дори и ако беше негово биологично дете. Което не означава, че това е нормално и добро отношение. Но съм на мнение, че ако има разминавания във възгледите на родителите по отношение на възпитанието на детето, те трябва да се изяснят, а не единия да си мисли, че другия се държи лошо или обратно - че твърде разглезва детето.

Нима искаш да ми кажеш, че никога не целуваш и прегръщаш децата си?

Момчетата имат мама да ги гушка. И баба. Аз съм строг, справедлив, мил, добър, приятел. Искам да израсте силен и здрав характер. Няма гушкане от мен. Здрависваме се и се държим като мъже.

Жена си?

Жена си гушкам значително повече отколкото средно мъжете гушкат жените си.

Верно?

Да, верно

И как показваш обичта си тогава? Плесваш заплатата гордо на масата, биеш се в гърдите - "Булгар, булгар", купуваш на децата и жената хубави вещи, поиграеш със сина си /ако имаш/ на някоя игра, покарате колело и толкоз?

Това са някакви твои предположения. Нямам време да те оборвам и да ти се обяснявам. Нищо лично. Просто наистина би било времеемко, а полза нямам.

Сигурно и обясняваш на сина си като се разплаче, че мъжете не плачат, защото е срамно?
Да, точно така му обяснявам. Има си жени за рев. Мъжете не плачат. Или плачат някъде сами.

Съжалявам, ако съм груба, не искам да те обиждам, но такова възпитание, като това, което ти си получил ме отвращава.
Имаш пълното право да се отвращаваш. Не си ме обидила. Спрях да се обиждам някога преди много години, когато баща ми, който никога не ме гушкаше , ми обясни, че и обижданията са за жените. Мъжете не се обиждат, казваше той. Ако някой ти е достатъчно близък, никога не би те обидил. Ако пък не ти е, какво значение имат думите му.

Та така...

А защо вторият съпруг непременно трябва да обича детето като свое? Не е по силите на всеки, а и не е необходимо. Детето си има баща, другият е съпруг на майката, не баща на детето. Да, трябва да се отнася с уважение и доброта, но да му се вменява задължение за обич....ми не е длъжен, нито се обича по задължение.

Здравей Migla79, здравейте всички ! Включвам се по средата на разговора и бих искала да ти пожелая успех Migla,в самостоятелното взимане на решение и намиране на подход в тази ситуация.
Няма подходящ съвет - нито сме ви в къщата, нито сме ви рода за да те съветваме какво да правиш.
За мен всичко се корени в начина на отглеждане на самия втори татко (колкото и да ми се смеете сега) аз съм убедена, че семейните ценности рядко се градят извън дома.
Разбери, научи как е бил възпитаван този втори татко и биологичен на дъщеря ти и може и да попаднеш на вероятна причина, предразсъдък или близък роднина, който да е бил негативно второ дете. Все някъде има причина...или просто той не го обича !
Аз лично съм била в ролята на втори родител и ужасно обичах другото дете на бащата на сина ми. Мога да кажа даже, че след раздялата ни изпитах непоносима липса именно на детето, което и до днес търся и обичам като свое. Та на мен никой не ме ми е казвал кое е правилно и кое грешно, просто си го обикнах от първия миг, в който го видях. А има толкова приказки за злите мащехи. Представи си щом за жена (хем има майчински инстинкт все пак) е трудно понякога да приеме чуждо дете, какво остава за мъж, който никакъв такъв инстинкт няма.
Порови се, разбери какви са били разбиранията в неговото семейство за това и ако имаш късмет може и там да се коренят нещата. Аз лично съм се сблъсквала с такъв разговор точно за такъв тип семейни отношения и разбрах къде е проблема. Но бръкнах там, където много заболя. Ефекта може да е негативен когато изтъкнеш своите предположения базирайки се на семейни предразсъдъци. Така че ти пожелавам от сърце да имаш много много търпение и любов. За съжаление децата са потърпевши от всички проблеми, но ти бъди търпелива. Пожелавам ти успех !

+1

Абстрахирай се малко от мое/твое и пак погледни.
Имам дете на 5-6 години и макар, че полагам усилия да не се разлигави, проявява се по-зле отколкото ми се иска.
Нищо не искам да кажа за твоето дете, просто, ако можеш да поледнеш трезво на ситуацията и сама да прецениш.
И аз като Андариел съм виждала родители, които не виждат как малкото на годинка ги манипулира и непрекъснато се караха и наказваха 5-6 годишното, а то пък беше най-кроткото дете, което съм виждала. Много ми стана жал. Ако брат му си хареса стола, на който той вече седи, детето беше длъжно да стане и да отстъпи. Според мен, нито за едното, нито за другото дете беше възпитателно, но родителите така са си решили.

Мигла, звучи адски сложно, както си го описала - колко мило се е държал сегашният ти мъж с голямото ти дете в началото и колко безразличен е сега, дори когато си е наранило ръката и реално има нужда от допълнително внимание. Смятам да се въздържа от коментар какво мисля за мъжа ти 

Но след като е във възторг от малкото ви дете, хрумва ми например, че можеш да му оставиш памперсите, да му обясниш как се прави млякото и къде са пюретата, и в рамките на някой друг час, докато той гледа бебето, ти да обърнеш внимание на голямото дете; да го заведеш в парка, да му купиш нещо, да му почетеш преди сън, да се събереш с приятелка с деца, с които големият ти син да поиграе. Няма как да накараш мъжа ти да се превърне в перфектния втори баща, но можеш да се постараеш ти да му отделяш повече време.

Това охладняване между мъжа ти и голямото ти дете след като се роди малкото ли започна, или по-рано, когато заживяхте заедно, и той разбра каква отговорност е да имаш заварен син 

Четейки и следващите постове на авторката, все повече ме навежда на мисълта, че причината е в разликата, а и в пола на децата, а не че нещо в отношението му вътрешно се е променило. Освен това, Мигла, фактът, че си дете на разведени допълнително утежнява ъгъла, от който гледаш на ситуацията (личен опит).
Трябва да се стремиш да говориш с него по-често и когато си спокойна, относно големия ти син. Тепърва идва пубертетът и тогава съвсем могат да се изострят отношенията между двамата, подготви се за това. Изпитвам го и това в момента лично . МАкар че, нашият втори баща се понаучи да проявява търпимост към пуберските номера. Но аз се впрегнах да му давам да чете литература по тези въпроси, защото дойде момент, в който и двамата се дърляха непрекъснато и се държаха като десетгодишни .

Освен това, обясни му, че с държанието си ще настрои двете деца едно срещу друго, а това не е добре за никого.

Това изобщо не ми звучи добре. Аз също съм с втори брак, а от първия имам две деца. Дъщеря ми дори не помни биологичния си баща (почина, когато тя беше бебе), но вторият ми съпруг не само и е като баща, но за него тя е типичната "принцеска на татко". Просто той е грижовен и любвеобилен и с двете ми деца. През юни дъщеря ми си счупи ръката и се наложи да останем две нощи в "Пирогов" и да я сложат на пълна упойка за наместването. Съпругът ми за нула време се разбра и с работодатели, и с лекари и през цялото време денонощно остана с нас в болницата. Това за мен е повече отколкото ако ми беше "купил Луната". И точно затова реакцията на съпруга ти към детенцето ти не ми е нормална, а по-скоро плашеща.

Стига бе хора-дайте сега като Амиши тук да съдим мъжа и и да го обявим за презрян,никой не е в главата му и не може да знае защо в тая ситуация е постъпил така.Мигла времето за напред ще ти покаже кое е правилното решение,а и наистина една вечеря извън къщи само двамата без деца ще ти е от полза да проведеш разговор без опънати нерви и ултиматуми,разясни му кое считаш за добре и кое не спрямо държанието му към юначето SmileМисля,че и той самия си е дал сметка и му е гузно Sick,а понякога една таква гузност или чувство на вина те кара да се държиш отбранително и да си готов за атака при атака  WinkНаистина ако е интелигентен човек ще се опита за напред да се държи по начин "здравословен" за момченцето Smile,а ако си е "чукан" -"чукан" ще си остане Mr. GreenПрегръщам те и се опитай да виждаш и положителните неща,защото човешката психика така е устроена да се вкопчи в отрицателното ,а положителното да го пропусне  Hug Hug Hug

Отговор не мога да ти дам в тази ситуация, но и аз мога да ти предложа няколко аспекта, над които да помислиш.

Познавам бащи, които са бащи в душата си. Познавам и такива, които се учат на това. От три години сте заедно, минали сте през няколко етапа от развитието вече на две деца. Бъди диалогична, дипломатична и го учи - с примери, с обяснения, с каквото се сетиш. Ако имаш човек насреща си, рано или късно ще има положителна посока. Ще минете през още много етапи от израстването и на момченцето и на момиченцето и всеки от тях ще изисква различен подход.

Познавам биологични и небиологични бащи, които се държат по еднакъв начин. Това ме успокоява, че всъщност разликите в държанието се дължат по-скоро на характер.

Хората твърде често копират родителите си като начин на възпитание. Да се откъснеш от този стереотип е изключително трудно. Пак обяснения, примери, семейства с "нормални" отношения, статии... каквото се сетиш.

Карай двамата мъже да прекарват време заедно с конкретни занимания. Ако на мъжа ти не му идва отвътре какви игри да измисля с детето, измисляй ги ти. Отчитай и факта, че на мъжа ти може да му е скучно да бута колички, например. Идеята не е да бъде досадно, а да общуват, да се опознават, да имат някакви свои си отношения. Ако трябва просто ги изпращай на пазар заедно, но ги оставяй насаме. Отношенията им би трябвало да станат по-добри, когато детето не е просто дразнител на спокойствието, а в някакви моменти и компания.

Забележките, повишаването на тон и наказанията са позволени, стига в противовес да има съответното време на положително отношение. Когато не си имал време да обърнеш внимание, да поговориш, да прочетеш една приказка, нямаш правото да се караш. Това е моето разбиране за равновесие в отношенията и това мисля, че е добър мотиватор да противодейства на иначе неизбежното чувство на несправедливост, което ще получи детето.

А на практика, разбира се, нещата са много по-объркани 

Искам да те попитам ти как реагира на отношението на съпруга ти към наранената ръка на детето? Крайно необходимо е да има някаква реакция. Аз бих направила следното - имам навика в такива моменти да задавам въпроси като за малоумни, за да чуя изречен отговор. Например "Според теб скъсаните връзки на става болят ли?" "Ти от какво би имал нужда, ако не се чувстваш физически добре?" "Как би реагирал, ако имаш мигрена, зъбобол, друго, а аз вместо да ти направя супа и да те гушна, ти кажа да си гледаш работата?" "Има ли разлика между усещанията на възрастен и дете и каква е тя?" И ще настоявам да си получа отговорите. След което бих направила констатация на този тип поведение и бих нормализирала отношенията ни след като получа това, което смятам, че е редно в случая. И понеже не очаквам от един мъж да се сеща, бих го и посочила конкретно. Това е моят начин, това съответства на характера ми.

Надявам се, да съм ти дала някаква идея и нещата при вас да се оправят все по-лесно и бързо. Това е животът, не се отчайвай. И подобни проблеми са присъщи не само на семейства с небиологични деца, а на всякакви семейства.

Абсолютно съм съгласна. Ние сме две момичета и баща ми винаги е бил абсолютен авторитет за нас. Не ни е гушкал и прегръщал, но никога и за момент не съм помислила, че не ме обича или не го е грижа, напротив винаги съм имала подкрепата му /всъщност на семейството си като цяло/. За мен, а и за сестра ми той е олицетворение на силния мъж и баща. Може и да е имал моменти на слабост, но ние като деца не сме ги усетили

Момичетата винаги са били слабост на бащите , биологични или не , особено на тази възраст момичетата манипулират най/много бащите си, момченцето сега му е времето да запне да се държи като малък мъж и мъжът в семейството да е пример за това . Не мога да взема становище докъде оартньора ти общува с детето , но не очаквай той да направи първата крачка инзависи от поведението на сина ти. Организирах мъжки забавления за двамата -курс бойно изкуство , нещо да правят в градината под предтекст ме имаш нужда от нещо , да окоси трева и т.н . А за наранявания та не мога да разбера как си успяла да удържиш дете с разкъсани връзки в къщи , без да е на обезболяващи в болницата?

Мадмоазел Шоколад, го е написала чудесно !
Хората са различни, както и реагират различно.
Мисля, че ако обичаш една жена ще обичаш и детето ,
което е част от нея.

   Ако инстинктите ти казват, че партньорът ти не понася момченцето ти и му вгорчава живота, не му търси оправдания и обяснения и не позволявай детето ти да порасне по този начин. Никое дете не заслужава това.
   И не слушай глупости, че било нормално, че с момчетата трябва да се отнасяме така, пък с момичетата инак, че детето ти си заслужава по някакъв начин неадекватно строго или несправедливо отношение, щото е момче, щото е по-голямо, че това било естествено и нормално и дрън дрън. Естествено и нормално е, ама да не си дете, с което в семейството се държат по този начин.
   Хайде холан.
 
 От това, което си разказала, се долавя направо неприязън у партньора ти към детето, особено пък от случая с нараняването. Насила не можеш да го накараш да изпитва нито обич, нито съчувствие, нито да проявява доброта, но и поведението му в случая е извън границите на приемливото. Че то едно куче като се нарани човек тича да провери какво му е, как е, добре ли е, какво остава за дете да се  твърди как се лигави и търси внимание при сериозна травма. Обяснението за държанието му е само едно и ти много правилно го усещаш.

 

Оф, Ирис, хайде роди и ти още едно и ми обясни после как се държиш самата ти абсолютно еднакво към бебето и към голямото . Че то чисто инсинктивно ти идва да обгрижваш и защитаваш малкото повече, най малко защото  е беззащитно  и ма различни нужди.
В един момент нещата се уравновесяват де... Сега го го гледам мъжът ми как се дразни на малката за все повече неща, а с голямата си приказват спокойно и като равни.

Много деликатна ситуация. Познавам биологични бащи, които правят таква разлика между децата си - дъщерята е център на Вселената, а за сина - нищо. Така че това, че не е биологичен баща на детето е подробност дори благоприятна за момчето - поне си има биологичен такъв. Просто момченцето ти, migla79, е малко и е контактувало повече с втория си баща и затова търси него сега. Много скоро ще осъзнае, че на практика има роден баща и ще търси внимание и подкрепа от него. Организирай им по-често срещи, нека общуват и ще свикне с него и ще го търси, както е и редно - той му е баща, не мъжът ти сега. Успех!
P.S. Много по-тежко ще му е след време, ако вторият баща е перфектен, а биологичният го отхвърля.

 Хайде сега, интересно моите родители как са успели да отгледат две деца, без да накарат по-голямото да се чувства като навлек и без да го карат да седне от стола , та да седне по-малкото.

  Жената много правилно си усеща нещата, не и обяснявайте колко нормално се държи партньорът и със сина и.


 То има и тъпанари, които правят обратното... нали.

Не разбрах въпроса, Айрис. 
Разлика в отношението на родителите към децата е кофти тема. Имам примери пред очите си - не от мой опит, но достатъчно близо. Ами отвратително е дори отстрани, представям си какво им е на децата.

 Има такивабащи, които глезят принцеската, има и такива, които искат момче и изобщо не обръщат внимание на момичето, камо ли да го глезят. Всъщност съвсем наскоро летувах на място у нас, където женската челяд много-много не се цени.
  Всякакви ги има, които делят децата, биологични, небиологични, всякакви.

   Но майката не може да вижда, че с детето и се държат кофти и травмиращо, независимо от семейна история, причини, оправдания, и това да не я тревожи, защото тя отговаря за това дете и защото го обича.
  Като си обясни защо партньорът и се държи така, уставови, че имало и други, че се среща често, че е обичайно и т. н., това причина ли е да го омаловажи? Не мисля.
 
  Моето мнение е, че ако вижда нещо, трябва да вярва на очите си и да си има едно наум, че партньорът и явно не е много добър човек и не може да приеме чуждото дете.

За мен е повече от очевидно, че жената трябва да направи нещо по въпроса, но идеята с примерите е да погледне по-внимателно на ситуацията, да се опита да открие причините за поведението и да положи усилия да промени нещата към по-добро. Най-лесно е да се разруши едно семейство. Да се изградят отношения е по-трудно.

Да се развали нещо винаги изисква по-малко усилия, отколкото да се поправи.

Ако някой си мисли, че има перфектни бащи, майки, отношения, ситуации, бракове... да спре да гледа Дисни.

Ето тази статия е като по поръчка:
http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7% … 2%D0%B5/2726.html

А ако е биологичен и дели (по външно впечатление) децата си, какво да си имаме на ум? Щото нали, лесно е ако е пастрок, веднага се прави извод, че е лош и не приема чуждото, ама ако са си негови? Авторката казва, че преди раждането на малката не е имало проблем.
Моят втори баща се отнесе лошо и с мен и със собственото си дете. Еднакво. Не ни е делил

  Не е имало проблем, защото още е бил пресно влюбен в майката и е искал да и угоди, пък и детето не е било конкуренция на неговото собствено.


  Перфектни няма, но това не може да служи за успокоение, когато някой пред очите ти в дома ти се държи гадно с детето ти. Като и другите семейства не са перфектни, да гледа как детето се опитва да се приближи до пастрока си и онзи системно го отблъсква и наранява ли? Жената е написала, че само дето не го бие.
  Първия пост е най показателен оттам нататък като във всяка тема почват едни успокоения, ама то преди не беше така, ама той всъщност е добър човек, ама то има и по зле. Има, има всичко по света и у нас.
  Държа си на съвета, - осланяй се на майчинския си инстинкт и на наблюденията си и ако виждаш, че този човек прави детето ти нещастно, не си затваряй очите.

Може и да е временно положение, да е още под емоцията, че е станал баща за първи път, детето е още бебе и в някакъв момент да се уравновесят нещата. Но наистина, така описано от авторката, звучи кофти положението.  Аз лично много се смутих и лошото е, че както и да се действа в ситуацията, наранени ще има. Мен ме впечатли това, че той тотално игнорира голямото дете. Няма лошо да му се скара, да го накаже - все пак изпълнява родителски функции сега, а да си родител не означава само да галиш с перцето и да се лигавиш. Но той отказва да се занимава с него иначе, отчуждава се. Дано се променят нещата, тя авторката и да говори и да му обяснява, не му ли идва отвътре, трудно ще го промени това.
Аз затова в първия постинг акцентирах върху това, че момчето си има биологичен баща, с когото са в добри отношения. Да наблегне там. Защото ако нещата тук ескалират и тя зареже мъжа си, потърпевша ще е дъщеря и и в крайна сметка децата ще останат и без пастрок, и без баща под покрива. Много сложна и деликатна ситуация. Аз мога да посъветвам само да говори с мъжа си за поведението му и отделно да насочи момчето към биологичния му баща и да стимулира чести срещи с него, щом са в добри отношения. Както и да акцентира върху връзката "брат-сестра", нека мъжът и не забравя, че момчето е брат на дъщеря му, дори батко, което е още по-хубаво. Колкото повече се обичат и са си близки децата, толкова повече той ще се сеща, че момчето също му е син, макар и доведен.

да ти кажа честно моето мнение, без да искам да те разстройвам, той никога няма да обича твоето дете и то винаги ще е виновно за всичко. Може би пиша така, защото аз съм дете на самотна майка, която смени няколко мъже в живота си, но мен никога никой не ме е обичал. Дори се съмнявам и майка ми да ме е обичала, но това е друга тема.
Аз не съм в твоята ситуация, но живея в обща къща с роднините на мъжа ми и те буквално не могат да понасят моето дете, което е в кръвна връзка с тях. Вярно е, че и детето ми е проблемно, но винаги то е виновно за всичко. Аналогично е и когато отиде на гости при съседите например. Всеки си гледа своето дете и го защитава, а чуждото винаги е нежелано. Аз лично съм наранена и затова съм крайна. Един вид пиша от собственият си горчив опит.
Не искам да се заричам по форуми, но ако остана сама, не бих търсила партньор, докато децата ми са малки. Просто за мен децата са на първо място,знам, че никой няма да ги обича и всяка забележка към тях ще я приемам като кръвна обида. Мъжът ми казва, че съм травмирана от детството си и за това приемам нещата така може и да е прав, но това е моята гледна точка. Други мъже може за секс за една нощ, в никакъв случай в къщатата в която живея с децата.  за съжителство абсурд, поне докато децата пораснат и станат самостоятелни. Това е само лично мнение. Може другите хора да са открили верната формула, така че да имат друго мнение. Аз не разрешавам да ми се прави забележка на децата и не мога да живея с такива хора.

Моята баба, която беше втора жена на дядо ми и не беше моя кръвна баба, много, много ме обичаше! Познавам и други хора, които приемат чуждото дете като свое. То май си е до човека и до конкретната ситуация. Също така и знам случаи, когато майка кълнеше сина си, че няма да стъпи на гроба му. Так и стана. Той почина, а тя не можеше да ходи, за да отиде на гроба му.
Случаи всякакви.

Съжалявам за негативния ти опит, но е хубаво човек понякога да успява да надскача личните си болки и да погледне света в неговата невероятна пъстрота. Има толкова много примери на прекрасно изградени отношения със "заварени", "доведени" и "природени" деца; мащехи и пастроци, направили за изграждането на личността на децата много повече от биологични родители... Мога да дам десетки примери на щастливи хора в прекрасни отношения. Не е хубаво да се обобщава така.
Как ще се изградят отношенията в едно семейство зависи само и единствено от хората в него, от от техните индивидуални характерови особености и от желанието им НАИСТИНА да изградят семейство, а не да имат партньорче за секс.

В случая с авторката, мисля, че в случая таткото е запленен от малката принцеска, и дори момчето да беше негов роден син, пак щеше да има известно отчуждаване в този период. С дипломатичност, разговори и леко насочване от страна на авторката, всичко ще си дойде по местата.

Бърдс Флу, благодаря ти за мнението. Около мен са все лоши примери, но ако ти найстина имаш и положителни такива, това ми дава вярата, че светът не е толкова ужасен и има смисъл човек да има деца. Приятен ден 

Здравейте, прекрасни дами,
нямах много време, а и покрай главоболията с ръката съвсем се затрудниха нещата. Онзи ден, след поредната тежка ситуация между двамата мъже се наложи да се разгърне отново разговор. Постарах се да бъде ден след това и да съм максимално спокойна. Това, което предприех в този разговор са искрена молба, съпоставяне на нещата ( дано е успял да се постави на мое място, вече е баща ), стимулиране свързано с минали мили прояви, за които му благодаря, думи на детето, които подчертавам, за да ги ЧУЕ.. Опитах се да му кажа с най-голямата жар, че това дете сега расте, сега му е нужен, не утре! Мисля, че единствено с добро и стимули ще се получат нещата и да ме извинят тук присъстващите мъже, но и леко манипулиране, не в лошия смисъл. Малко или много, всяка жена го прави за какво ли не. Мъжкото его е много важно нещо, водещо бих казала.

И знаете ли какво?! Мисля, че се опитва! Опитва се да бъде мил. Няколко пъти сина ми в прав текст го попита, "защо не поздрави и мен" ( и други подобни, адекватно поставени въпроси )и мисля, че той се сконфузи искрено. Надявам се нещата да потръгнат и малко по малко да изградят връзка. Сина ми е умно дете и често го кара да се гордее с него. ДАНО! Дано ентусиазма ми не отиде по дяволите след седмица!
Благодаря на всички за съветите, бяхте ми наистина много полезни, а вярвам и на други майки в същото положение! 

За какво да те извинявам - че си една от малкото искрени жени на света ли? Ех, точно щях да те похваля и се сетих, че всъщност ти само във форума си искрена

Аз на моята като й кажа, че е "манипулаторка" и тя вземе, че ревне.... с което отново потвърждава тезата ми, разбира се. Сълзите са много стар номер, още в Древен Египет са го ловнали. Мойта още пробва, де... Ще й покажа какво си казала тук  

Успех с манипулациите на твоя

Мисля, че четеш избирателно
Манипулация е тежка дума, крещяща. Дамите ще разберат какво имам предвид. Нима дипломацията не е един вид манипулация? Нима премерените изречения и точния подбор на думи не са и те?
И цени сълзите на жена си, жените не плачат за щяло и нещяло. Просто вие мъжете си мислите, че жените никога не са искрени. Това е съвсем мил съвет

Няма нужда да влизаш в обяснителен режим. Повечето мъже така или инак минават целия си живот, водени за носа от жената. Въпросът е само да попаднеш на такава, която да води добре и да знае посоката

В този смисъл ми изглежда, че ти не си съвсем добър водач.

Точно това имах предвид с:

 
И не, не бих го нарекла манипулация. Просто ще извадиш на повърхността най-доброто от твоите момчета, за да изградят една хубава и полезна и за двамата връзка  
Наистина мисля, че ще се справиш. И ти желая успех  

 Както и да го наречем, вероятно това е правилния път в ситуацията, в която сте. Виждам, че си умна жена и не си склонна да се самозалъгваш.
 Желая ти успех.

Записвам се, защото мисля, че темата ще има продължение. Може да е след няколко месеца или година, но ще има.
Иначе дотук подкрепям мненията на Ирис 04.

Моите деца са със втори баща,който има едно дете от предишен брак,моите са две от предишния брак,и имаме едно общо.Четирите деца са при нас.Никога не е правил разлика,нито пък аз.Няма мое,твое.Има нашите деца.Собствения им баща не помни рожденните им дни.Децата никога не са били лишени от нищо.Обичат го ужасно много.Казват му ,,тате,,.Работи много,за да не сме лишени от нищо,и въпреки всичко винаги има време за тях.Аз съм на мнение,че когато обичаш някой,няма как да не обичаш и детето му.То е частица от него.А и децата нямат никаква вина.

А не не, въобразяваш си. Колко ли по-щастливи щяха да са с биологичния си родител! Не помнел рождените им дни...голяма работа  
Луна и звезди, ей сега ще ти обяснят в каква ужасна заблуда си, че дори и защо не е трябвало дори да ги раждаш тия деца, виждайки че баща им е "ненадежден" и сега си ги обрекла на страдания, предпочитайки личното си щастие. Само стой и чети

Аз също

Напълно дъм съгласна

 А така. Значи мъжът ти не намира само кусури на твоите първи деца, не ги отблъсква когато тръгнат по детински към него и не е необходимо да го молиш специално да отвръща на поздравите им. Обича ги като деца и винаги има време за тях.

А да видя мъжът на авторката да се държи по сходен начин към нейното дете? Дано да успее с разговори и стриктно следене да постигне някакво човешко държание към момченцето, лично аз смятам, че щом не му идва отвътре е доста кауза пердута, но дано не съм права.

Да,той наистина ги обича.Обича ги като собствени деца.Наказвал е,когато грешат,но никой не се е сърдил.Голямата даже сега казва,,Аз съм това,което съм,благодарение на тати,,Гордее се с успехите им,и страда с неуспехите.Затова,и аз го обичам ужасно много.Той е повече от баща.Той е истинския им баща.Биологичния само ги е създал.Не знае кога са болни,кога са здрави-нищо.Благодарна съм на съдбата,че ме срещна с него.Пожелавам на авторката,ситуацията при тях да се нормализира.Жал ми стана за детенцето.Представям си пък тя как страда.

За наранената ръчичка - моето собствено биологично и законно дете си счупи кракът, докато го държах за ръка. Три дена мрънка, че го боли, а аз и на цирк го водих. В пирогов си правиха майтапи с мен докторите, че съм най-лошата майка, мъкнала детето, къде ли не.
Появата на второ дете е стресова и изисква време. Говори с партньора си, не ми се струва загубена битката.

Изцяло подкрепям мненията на Ирис04. А ина4е много глупости се изписаха.

Имам пример с познати, кьдето бащата се държеше коренно разли4но с двете деца - подобно на горните примери - малкото полу4аваше вси4ко, голямото винаги трябваше да отстъпва и освен да му се скара бащата друго не правеше. На малкото се радва и прегръща като го види, на голямото не обръща капка внимание, или му прави забележка за нещо, или му крещи без при4ина. Родителите се разведоха. Бащата има ново семейство и други деца.
И двете деца нямат контакт с бащата. Сега голямата е на 18 год. безработна, не завърши у4илище, татуирана по цялото тяло! Малкото дете е на 13 години и е в "дом за деца" защото си мислеШе, 4е може да прави всякакви изпълнения и светът трябва да се върти около нея. Е, не стана съвсем така...

Една МАЙКА трябва първо да гледа детето /децата й да не страдат! Вси4ко друго е второстепенно.

В последния описан пример виждам по-скоро абдикиране на майката  от задълженията й на родител, а не толкова наличието на втори баща за явно кратък период.
На 18 незавършила училище, малката в дом за деца....тази майка къде е?

Ами нищо друго, освен безспорен пример за родителски провал. Аз си мисля, че за деца на 18 и 13 години все още не е късно, но "някой" трябва да се нагърби и да се пребори за децата си. Което явно няма да се състои...

Луси, в този случай са се издънили яко и двамата. Докато таткото не се е справял къде е била майката?
Има моменти, в които си мисля, че всяка година трябва да ни правят психологически тестове и тия дето не са годни за родители трябва да ги кастрират...
Има хора, които даже на пръв поглед да са нормални и уравновесени просто не могат да се справят с отглеждането на дете. Номера не е само да го направиш, но и да му отделяш време всеки ден, за да може да порастне човек, а не издънка.

Много е добре, че те е грижа за детето ти. Има майки, които живеят с втори мъже и не се интересуват как се чувстват децата им. Казваш, че отношението му е не много лошо, не го бие. Ако те обича и държи на теб, той ще се  съобрази с твоите изисквания за отношението му към детето. Не се страхувай да говориш с него и обясняваш как да се държи към сина ти. Аз бих го накарала той да се страхува, че ще ме изгуби ако не влезе в релси.

Сигурно твърде късно попадам на тази тема и никой няма да прочете това,което ще напиша, но все пак...
Първо,бих изразила съчувствие към всички майки в това положение,защото то е мъчително. От една страна е детето,към което си отговорна като родител(това включва и емоционалното му здраве),от другата страна е вторият му баща,когото ти си избрала за партньор (там отговорността ти се изразява в усилия за хармонични отношения). Проблемът  е още по-заплетен заради общото ви дете(то прави разликата в държанието на мъжа ти видима и болезнена, но и те прави по-обвързана с него).

Някои от жените вече посочиха вероятността да пресилваш фактите. Това е нормално предвид страха ти детето ти да не бъде отхвърлено. Страхът винаги ни прави по-чувствителни към проблема. Помисли над тази възможност. Например как би реагирала при същите ситуации,но ако на мястото  на сегашния ти мъж виждаш биологичния баща на детето.
Упреците към по-големите деца са повече, защото от тях очакваме  повече. Може би в някои от забележките си мъжът ти е прав.
Трябва да поемеш отговорност. Сигурно си имала своите основания за избора на втория мъж, но,въпреки че не можем да виждаме в бъдещето къде ще ни отведе даден избор, НИЕ го правим,затова  сме отговорни за него. Усещането за отговорност (т.е.ти си създател) ще те избави от чувството,че си жертва на ситуацията, а това ще те направи силна.
Решението,което ще вземеш оттук нататък, без значение  какво  точно  ще е то (отново да преживееш раздяла,да останеш или ако има някое друго) не бива да приемаш като "добро " или "лошо ",защото това ще те стресира при избора. Каквото и да избереш, първо,бъди сигурна,че си обмислила нещата от възможно най-много ъгли(и все пак никога  не разполагаме с всичката информация  на света ),второ мисли за решението само като за "удачно" или "неудачно" за твоята цел (доколко то ще те доближи до целта ти), и накрая остава да поемеш по избрания път с чувство  на отговорност, че изборът си е твой, и да направиш всичко възможно  най - добро с него.

Аз съм майка на дете, което расте с втори баща и те разбирам. Първо ще ти дам съвет, а после ще споделя как е при нас. Мисля, че е добре да разговаряш със специалист, който ще се опита да погледне обективно. Може би и бащата и момчето трябва да разговарят с него, за да се изяснят всички гледни точки. Само така ще си спокойна, че нещата не са плод на свръхпротективно поведение от твоя страна. Аз поне така бих оостъпила, ако имам съмнения в преценката си. Аз самата много съм мислила по тази тема. Синът ми живее с втория си баща от както беше на годинка и половина. След година му се роди братче. Не е прекъснал връзката си с биологичния си баща и лятото прекарва поне по месец с него. Не съм имала поводи да се съмнявам в любовта на втория баща, защото е някак искрена, но  признавам си, винаги съм била нащрек. Понякога забелязвам различно отношение към двете деца, но след като съм мислила надълго и наширико съм стигала до извида, че е заради разликата във възрастта. Знам колко чувствителна може да бъде една майка в такава ситуация. Мисля, че раьликата в отнишенията между децата може да повлияе на техните взаимоотношения един ден, а това е много важно. И понякога дори без повод разговарям с мм за това. Виждаш, че и аз съм свръхпротективна, въпреки че съм спокойна с отношението на мм към децата. Понякога и със сина ми разговарям и по заобиколен начин се опитвам да разбера как се чувства. Мисля, че на първо място имаш нужда ти самата да се успокоиш и, щом след разговор с мъжа ти не го постигаш, поговори с психолог. И скедл това мисли как да постъпиш. Извинявай, но пиша от телефон и допускам грешки.

И аз съм майка на 2 деца,едното от първи брак.Е няма как да ти кажа,че не съм в постоянни мисли,пренебрегнато ли е първото ми дете.Но винаги говоря с мъжа ми за нещата,които са пробудили инстинкта ми като майка,защитаваща детето си.

И той какво ти казва?

Винаги съм усещала искреността му в обясненията,които ми дава относно поведението родител-дете в дадената ситуация.Разбирам,че се вманиачавам,драматизирам и получавам спокойствието,което търся.Мисля,че съм развила комплекс,благоприятстван от заобикалящото ни общество с утвърдените стандарти за семейство.Нали се сещате "детето трябва да живее с баща си"(биологичния),независимо от всичко и прочие.Когато видя студенина или строгост към каката се напрягам,но в определени моменти я проявява и към беба.Всичко е до вътрешно усещане според мен.Аз съм спокойна,че децата ми не са делени,но това не ми пречи да съм нащрек😈

Темата е стара. Аз съм песимист и затова няма да коментирам, но се изненадах приятно от тези, които споделиха, че децата им имат хармонични отношения с вторите си бащи. 
С моя втори баща сме твърде различни - той беше от типа на вечно неодобряващите и недоволни родители, действащи на принципа "Слушай какво ти говоря, а не гледай какво правя". Много се дразнеше, когато му обръщах внимание на разликите между неговите поучения и собствените му постъпки в ежедневието  Тогава сменяше плочата на "Когато говориш с мен, ще мълчиш".
Майка ми винаги е вярвала, че с него трябва да сме си близки като баща и дъщеря, и този неин идеал й причини много душевни терзания. Така и не успях да я убедя, че е напълно достатъчно да имаме добри, пък било то и хладни отношения. Винаги му козирува за всичко, не дава дума да се издума по негов адрес и на всичкото отгоре му докладва всеки разговор между мен и нея, дори да става дума за съвсем банални, дори чисто женски теми. Може би смята, че така ни сближава, обаче аз несъзнателно си налагам автоцензура, когато говоря с нея.
Давам си сметка за напрежението, което тя е изпитвала и продължава да изпитва, при това у нас никога не е имало някакви драми, просто несходство на характерите.

Въобще не видях, че темата е стара. Дано нещата да са се развили добре. Но наистина има много родители в подобно положение...

Направо описа моята майка,вторият й мъж(няма как да го нарека баща,моят почина като бях на 11) и мен.

Странно е такова отношение на вторите бащи, но хора всякакви.
Мисля си, че ако обичаш жена си, би трябвало поне малко да обичаш и да се привържеш към детето и. Та това е дете.
Първата ми братовчедка е отгледана от втори баща. Биологичния за нищо не става, безотговорен човек и пълен алкохолих. Чичо ми (втория и баща) си я обича като родно дете, даже повече от двамата си родни сина. Всичко дава за нея. А е доста обикновен човек, понякога простее много, с основно образование, ама ето, че не дели децата на мои и чужди, работи като вол и всичко за тях дава. Като дете му споделих, че ми е мъчно как моя роден баща нищичко не прави за мен, а той който не е биологичен баща на братовчедка ми дава мило и драго за нея. Каза, че обича много леля ми и щом я обича нея, ще обича и детето и, което е част от нея. Даже го помолих да ми стане баща. Разплака се човека. Тогава почна да ми обръща повече внимание. Даже започна и сметка да ми държи за оценките. Имаше подход човека, та ги пооправих за да не го разочаровам.

Стига, бе, напоследък май стандартът е разведени, втори брак, дете от този брак. 

Момичета, стана ми много мъчно за момчето на Мигла. Наистина не сме запознати и с другата гледна точка за да бъдем 100% обективни, но от историята на майката личи огорчение от липсата на достатъчно любов към детето, а това е достатъчно. Не съм привърженик на идеята, че всичко е "в главата ни", тоест, че ние сами си причиняваме проблемите. По скоро смятам, че нашите усещания за нещата и инстинкта ни определя най-добре дали има проблем или не, тоест щом усещаме, че нещо не е наред, то е точно така.
 
Прочетох и историята на Christina80, и в други теми съм я срещала и много й съчувствам за нейното момче, което също мисля изпитва липса на любов от роднините. Кристина, наистина представям си колко е тежко за теб, като дете, което е получавало малко обич, да гледаш, че подобно нещо се случва и със сина ти. И какво като е проблемен. Това пък винаги най ме е дразнило в отношенията към децата, сякаш те заслужават по-малко. Напротив мисля, че децата с проблеми имат нужда от двойно повече любов и внимание.

Относно историята на fatoumata. Аз съм отгледана от биологичните си родители, но живях години наред със същите реплики, а и до сега ми се повтаря "Ти не гледай нас какво правим, гледай себе си". Това вечно неодобрение го разбирам перфектно, и сега ми се натяква защо аз съм такава, сякаш човек може да избяга толкова лесно от модела зададен от родителите си. И въпреки всичко се боря със все сили със себе си, да не предам всичко това на детето. И се дразня, когато неговият биологичен баща, колкото и добро намерение да има няма усет и подход към детето в повечето случаи.

За гледната точка на детето, което има втори баща/майка, препоръчвам горещо романите на Джаклин Уилсън, особено The Suitcase Kid. Прекрасна е тази жена, много реалистично описва какво се върти в главата на дете, живеещо заедно с втори баща/майка и деца, доведени/родени в новото семейство. Краят на историята е много позитивен, макар и героинята и вторият и баща, съответно втората й майка, да не постигат съвършенството в отношенията, бленувано от родители като моята майка.   

За съжаление, едва сега започват да превеждат Джаклин Уилсън на български.

Започнах с думата песимизъм, но за да завърша оптимистично - детството е много кратко и децата се оправят някак. Това, че единият родител е по-студен или незаинтересован, не е чак такъв проблем само по себе си, особено ако другият родител съумее да подкрепя детето си, без да прави драми.

А дали се замисляте, че подсъзнателно в главата на 6-годишниото дете се заражда негативизъм към сестричката му, защото усеща, че то е отхвърляно, а другото не е. Боже, ревността към второто се получава и при прекрасни сплотени семейства, които не делят децата въобще, камо-ли при такова отношение. Едно дете никога не би трябвало да се чувства отхвърляно. Само по себе си!

Аз разбрах именно заради деленето, че вторият ми баща е втори. Твърде малка разлика имаме с другите деца, че да помня. Като купуваше нещо, купуваше само на неговите си деца, даваше пари (примерно за вафла или закуска) само на тях.

Айде стига бе... Ужасно

Lаnfеar, много добър човек е бил доведеният ти чичо . Колко малко, и в същото време колко голямо сърце се иска да направиш хората около себе си щастливи .

Според мен майката преекспонира отношението на бащата и в случая изобщо няма значение втори ли е, роден ли е. До голяма степен споделям мнението на нофелет - не е нужно един мъж да се държи като баба, за да демонстрира обичта към децата си.

Тъй като имаме само гледна точка на майката, съвети, свързани с разводи, психолози и т.н. са леко пресилени - може синът наистина да е леко разглезен, тя сама каза, че винаги опитва да компенсира чуждото поведение, което е излишно; освен това дава уклон и на отношенията с биологичния му баща - едва ли не ще раздаде сценарии за поведение и на двамата бащи като забравя, че общуването по мъжки се случва по друг начин и изобщо даже не включва много приказки.

Когато моята дъщеря падне и се удари и моята реакция е нулева. Такава съм просто, без значение правилно или неправилно, нямам намерение да изпадам в излишно ахкане и охкане само защото на някой отстрани не му харесва. Беше в ДГ, когато отивайки да я взема, учителката ме посреща силно притеснена, тъй като малко преди това детето беше паднало и си ударило ръката. Вървяха срещу мен и дъщеря ми си държеше ръката свита. Аз само я  погледнах и казах: "А, нищо й няма, преструва се." Сигурно учителката е трябвало да пусне тема, да ме очерни и всички дружно да я посъветват как социалните трябва да ми отнемат детето. (На детето действително нищо му нямаше, дори не беше ожулена).
Ако детето наистина се е наранило, с какво точно помага силното притеснение - то още повече подсилва детския страх. Но както никой не може да спре притеснението си, така и не може насила да накараш някого да се притеснява, ако не му е в природата. Хората са различни и в емоциите, и в реакциите си, затова не прибързвайте с присъдите.
Инцидент от това лято - стана голяма суматоха, тъй като бяха много деца - майката само накара сина си да се изплези да види доколко е пострадал езикът (беше се счупил и един зъб) и после пак го пусна да играе без да прави драми.

Е, сега "преструва се", казано пред детето, ми звучи меко казано грубо. Аз самата, също много мразя търчане, охкане и ахкане заради едно падане. Гледам да науча децата си от съвсем малки да не мрънкат за всяко ожулване, и в 90 % от случаите също не реагирам, но осъзнавам, че това често е зов за внимание. Счупен зъб също не е нещо маловажно, елементарното чувство за самосъхранение не е излишно.

И аз не охкам и ахкам и с овладяната си реакция съм "учудвала" свидетели на разни случки, но никога не бих казала за ударено дете пред друг човек, че се преструва  
Едно е да се тюхкаш, друго е да гушнеш детето и да му кажеш, че нищо страшно не се е случило.
Истината е, че самото наличие на втори баща поражда някои проблеми - и биологичните родители постъпват грубо, но тогава детето е по-склонно да търси вината у себе си, отколкото у другия човек, защото не предполага, че собствените му родители не го приемат или обичат. Същото като при осиновените деца - може да се държиш с тях като със собственото, но те приемат всяка несправедливост  по-болезнено. Или като майката и свекървата - едно и също нещо, казано от едната и от другата, предизвиква различни реакции.