Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

Lаnfеar, много добър човек е бил доведеният ти чичо . Колко малко, и в същото време колко голямо сърце се иска да направиш хората около себе си щастливи .

Според мен майката преекспонира отношението на бащата и в случая изобщо няма значение втори ли е, роден ли е. До голяма степен споделям мнението на нофелет - не е нужно един мъж да се държи като баба, за да демонстрира обичта към децата си.

Тъй като имаме само гледна точка на майката, съвети, свързани с разводи, психолози и т.н. са леко пресилени - може синът наистина да е леко разглезен, тя сама каза, че винаги опитва да компенсира чуждото поведение, което е излишно; освен това дава уклон и на отношенията с биологичния му баща - едва ли не ще раздаде сценарии за поведение и на двамата бащи като забравя, че общуването по мъжки се случва по друг начин и изобщо даже не включва много приказки.

Когато моята дъщеря падне и се удари и моята реакция е нулева. Такава съм просто, без значение правилно или неправилно, нямам намерение да изпадам в излишно ахкане и охкане само защото на някой отстрани не му харесва. Беше в ДГ, когато отивайки да я взема, учителката ме посреща силно притеснена, тъй като малко преди това детето беше паднало и си ударило ръката. Вървяха срещу мен и дъщеря ми си държеше ръката свита. Аз само я  погледнах и казах: "А, нищо й няма, преструва се." Сигурно учителката е трябвало да пусне тема, да ме очерни и всички дружно да я посъветват как социалните трябва да ми отнемат детето. (На детето действително нищо му нямаше, дори не беше ожулена).
Ако детето наистина се е наранило, с какво точно помага силното притеснение - то още повече подсилва детския страх. Но както никой не може да спре притеснението си, така и не може насила да накараш някого да се притеснява, ако не му е в природата. Хората са различни и в емоциите, и в реакциите си, затова не прибързвайте с присъдите.
Инцидент от това лято - стана голяма суматоха, тъй като бяха много деца - майката само накара сина си да се изплези да види доколко е пострадал езикът (беше се счупил и един зъб) и после пак го пусна да играе без да прави драми.

Е, сега "преструва се", казано пред детето, ми звучи меко казано грубо. Аз самата, също много мразя търчане, охкане и ахкане заради едно падане. Гледам да науча децата си от съвсем малки да не мрънкат за всяко ожулване, и в 90 % от случаите също не реагирам, но осъзнавам, че това често е зов за внимание. Счупен зъб също не е нещо маловажно, елементарното чувство за самосъхранение не е излишно.

И аз не охкам и ахкам и с овладяната си реакция съм "учудвала" свидетели на разни случки, но никога не бих казала за ударено дете пред друг човек, че се преструва  
Едно е да се тюхкаш, друго е да гушнеш детето и да му кажеш, че нищо страшно не се е случило.
Истината е, че самото наличие на втори баща поражда някои проблеми - и биологичните родители постъпват грубо, но тогава детето е по-склонно да търси вината у себе си, отколкото у другия човек, защото не предполага, че собствените му родители не го приемат или обичат. Същото като при осиновените деца - може да се държиш с тях като със собственото, но те приемат всяка несправедливост  по-болезнено. Или като майката и свекървата - едно и също нещо, казано от едната и от другата, предизвиква различни реакции.

Майка ти как реагира на това?

Да, и аз това се чудя. Ще купи вафла само на неговото един път. На втория ще хвърчи през вратата с шут в гъза и с вафлата в ръката .

Да успокоиш детето си и да проявиш внимание не е охкане и тюхкане.
Ако си счупи нещо, пак ли ще кажеш, че се преструва?

За моето дете конкретно "преструва се" си е точно на място казано, прави го съвсем целенасочено без да осъзнава как това се отразява на тези около нея (учителката едва ли е била притеснена само за детето, знаете, че има родители, които веднага ще почнат с нападки къде е била тя, защо се е ударило и т.н.). Един път такава драматизация беше разиграла на баща ми, че човекът три часа не можа да се успокои и след вземане на лекарства. Предвид виковете й разни странични бабки наблюдатели започнали да дават съвети да се вика линейка и т.н. (за едно ожулено коляно!) и наистина за малко да вкара баща ми в болница.

Като си счупи нещо (да не се случва), ще я заведа на ортопед, но пак няма да изпадам в несвяст, защото не ми е присъщо.
Силно притеснена досега съм била само веднъж, когато ми се обадиха от уч-ще, че е станал инцидент и си е наранила окото, тъй като реално не знаех какво точно се е случило, а и учителката може да ми спестява (най-малкото не знаех в спешното ли ще трябва да я водя или в Очна болница). Е, тогава се успокоих за себе си, че все пак не съм толкова безчувствена. Пак казвам хората са различни.

В конкретния случай най-добре майката да се абстрахира от своите притеснения и страхове и да се опита да погледне възможно най-обективно, за да прецени дали има реален повод да счита, че нещо не е наред. (Нейни приятелки и роднини не са добър съветник).

Културата на безразличието тръгва от семейството. 

Да, и аз това се чудя. Ще купи вафла само на неговото един път. На втория ще хвърчи през вратата с шут в гъза и с вафлата в ръката .
[/quote]

Това беше и една от причините да се разделят. Аз първите един-два пъти, когато се случи дори не съм казвала на майка ми. Мислех си, че щом не е взел на мен, значи нещо съм направила и не заслужавам. Срамувах се и аз не знам защо. После просто навързах нещата, като се добави и факта, че и майка му имаше по-различно отношение към мен и останалите внуци.
Не, че се беше изтрепал да купува и на тях разни неща, по-скоро някакви демонстрации правеше. Той работеше временна заетост и получаваше минимално заплащане, което общо-взето си го изпиваше и дори не му стигаше, та си беше на издръжка на майка ми. Жилището си беше на името на майка ми, тя си го плащаше, като цяло ѝ стигаха парите да покрие сметките и да купи вафли на всичките си деца, особено ако няма и мъж за издържане, така че решението за раздяла не е било трудно от практически план. Но има и жени, които са финансово зависи от такива мъже, които делят децата, и тогава вероятно е много по-гадно.

Има и не финансово зависими. Мъж да има и затова пренебрегват и децата си.

Хм, мисля, че с тези преструвки се опитва да привлече внимание. Може би се чувства необичана някак си. Има някакъв проблем момичето. Проявявайки безразличие само влошаваш нещата си мисля.


Според мен мъжете са до време, а децата са до гроб. Да си пренебрегнеш децата, заради някакъв си там е безумно.


Иначе моята родна баба ни делеше. Само защото брат ми е кръстен на тях, а аз съм на другата баба. Купуваше повече неща за брат ми, демонстративно се затваряше пред нас в другата стая и му даваше подаръците, а сладките го караше да яде веднага с думите - "Яж бързо, докато ония двете не разберат"  Става въпрос за мен и братовчедка ми, която е нейна внучка също, дете на родната и дъщеря. Това създаваше напрежение между мен и брат ми. Чувствах, че не съм обичана от никой.

И аз така мисля и съдя от собствен опит - малката ми дъщеря е такава Драма Куин, че е в състояние да изпадне в несвяст от ожулено коляно, да не говорим за кървяща рана . Мрънка, реве, чудо голямо. Обаче никога не съм си позволила да коментирам поведението й подигравателно, камо ли пред друг човек. Обяснявам спокойно, че нищо страшно не е станало, целувам я, гушкам я и я оставям да се настрада. С течение на веремето тя си продължава да мрънка, но чувствително по-рядко. Но пък виждам как се превръща в едно изключително емпатично, лъчезарно и откликващо същество. Тя просто има нужда от двупосочна емоционална близост, такъв й е характерът. Ако бях пречупила това нещо, не искам да си мисля какъв щеше да е резултатът.
Голямата например никога не е проявявала свръчувствителност към рани, не е преигравала, не се е преструвала, ама никога. Затова виждам разликата.

Добре си постъпила, но в случая на  mariposa de noche може да доведе до наистина сериозни опити да се самонарани за да привлече внимание.

Пак бих задала същия въпрос - как реагираше майка ти.