Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

  • 38 604
  • 187
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 32 114
Иначе моята родна баба ни делеше. Само защото брат ми е кръстен на тях, а аз съм на другата баба. Купуваше повече неща за брат ми, демонстративно се затваряше пред нас в другата стая и му даваше подаръците, а сладките го караше да яде веднага с думите - "Яж бързо, докато ония двете не разберат"  ooooh! Става въпрос за мен и братовчедка ми, която е нейна внучка също, дете на родната и дъщеря. Това създаваше напрежение между мен и брат ми. Чувствах, че не съм обичана от никой.

Пак бих задала същия въпрос - как реагираше майка ти.

Родителите ми са разведени. Тези изпълнения се правеха от баба ми/майката на баща ми/, когато бяхме при тях. Не съм и казвала. Всъщност тази ми баба ме биеше жестоко доста често. Но и това не и казвах. Спря да ме бие, когато на мен ми писна и я набих аз жестоко. Посегнах и не защото отново посегна на мен, а защото реши, че е време и братовчедка ми да бъде бита за щяло и нещяло.
Иначе подобно отношение имаше и от страна на майка ми. Но не чак в такива размери и по-рядко. Случвало се е да толерира повече брат ми за доста неща. Да му купува нещо на него, а на мен не, но с обещание уж да ми купи. Случвало се е брат ми да ме обижда пред нея, а тя никаква реакция. После ми твърдеше, че му била направила забележка като са били сами. ooooh! А като я питах, защо той продължава, мълчеше като пукел. Та и аз почнах да го обиждам където ми падне, а забележките ми влизаха през едното ухо и излизаха през другото. Mr. Green
Или пък мен ме караше повече да чистя и подреждам, а него не. Резултата е сега, че брат ми е един мундарин. Сега осъзнава, че е трябвало и него да научи на някои неща.

# 106
  • Мнения: 2 124
в случая на  mariposa de noche може да доведе до наистина сериозни опити да се самонарани за да привлече внимание.

Искрено ме разсмя  Grinning Тя толкова се страхува да не я заболи от нещо, че по никакъв начин няма да си го причини умишлено - по физическо винаги бяга на опашката, не защото не може, както й натякват съучениците, а за да не падне. Но това че моето дете "вие от болка" при рязане на нокти не е предмет на темата.

# 107
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
То и моето "вие" като му режа ноктите, но не е от болка, а от страх. Това е характер. С подигравки и неглижиране само се изостря този недостатък.

# 108
  • Мнения: 12 674
А може да стане като с лъжливото овчарче.

# 109
  • Мнения: 142
То и моето "вие" като му режа ноктите, но не е от болка, а от страх. Това е характер. С подигравки и неглижиране само се изостря този недостатък.


Лелеее аз си спомням като малка пак с разведени родители съм и колко много проблеми и страдание минах. Радвам се да чуя, че има деца, които са гледани добре, но според мен и това е само мое мнение, е хубаво да се научат да търпят на болка и страдание. Ще станат големи и ще се зблъскат с живота и ще стане интересно. Една инжекция да има да им бият ваксина и ще има цирк. Кофти ми е като се сетя за деството си, но пък и съм благодарна, защото това ме изгради като по-силен харакетер.

# 110
  • Мнения: 1 384
Много сложни са човешките взаимоотношения. Дори на възрастни към деца, независимо от комбинацията и поредността на мъжа/жената в семейството. Познавам чувството да си делен и сравняван. Виждам и от страни последствията върху друг човек. По-често това се отразява, не остава ей така в миналото, носи последствия по-често негативни, отколкото позитивни. Малцина излизат по-силни от такава ситуация. Само това мога да кажа аз, както като потърпевш, така и като свидетел на живота на такъв типаж.

# 111
  • Мнения: 9 797
Хъм, по мои наблюдения, повечето 'неподкрепяни' и 'необгрижвани' деца си налягат парцалите и се справят добре. Много по-рядко изпадат в самосъжаление. Говоря за ситуациите, в които семейните отношения не са били екстремно ненормални.

# 112
  • Мнения: 1 384
Аз не говоря за налягане на парцали и за несправяне. Те се справят да кажем. Отражение на психиката има, има странности (отклонения) в отношенията им с другите хора. Голям праз, че се справяш (каквото и да значи това, пари, работа, налегнал си си парцалите и успяваш), когато си леко увреден и скапваш всякакви отношения с ближните ти (към този момент жена примерно, собствени деца). Дори не говоря за липса на обгрижване в детството, че и за него има различно мнение що е то нормално обгрижване. Говоря за сравнението и деленето на деца в чиста форма по начин, познат доста по нашите ширини.
ето ти един пример-брат и сестра. Сестрата е обгрижвана, брата-не. Сестрата цял живот някой нещо и урежда, на брата-не. Брата си е налегнал парцалите и е много по-успял да го кажем, много мъже не могат да му стъпят на малкия пръст. Но за да успее е минал през какво ли не, блъскал се е, борил се е, и този му живот го е озлобил и го е направил и параноик (защото е бил използван също така) и в отношенията с най-близките си (не родителите) е кошмарен. Сестрата до ден днешен живее лежерно, весела е, над нещата е , уреден и е живота така или иначе, има какво да и капе. Не се е борила, не се е смачкала по пътя.

# 113
  • Мнения: 2 222
Пак си е до човека, не е задължително да си се озлобил и побъркал, само защото си се справял сам. Даже е много вероятно психическото ти здраве да е по-добро, отколкото ако 5 роднини пърхат край теб и си несамостоятелен като детенце. Аз лично не си пожелавам обгрижване от роднини - за мен да го имам би било по-скоро потискащо...

# 114
  • Canada - Montreal
  • Мнения: 118
Нито една от двете крайности не води до нищо добро.И да си много обгрижван, и да си тотално отхвърлен си имат своите последствия в живота ни като възрастни.

# 115
  • Мнения: 438
Аз не говоря за налягане на парцали и за несправяне. Те се справят да кажем. Отражение на психиката има, има странности (отклонения) в отношенията им с другите хора. Голям праз, че се справяш (каквото и да значи това, пари, работа, налегнал си си парцалите и успяваш), когато си леко увреден и скапваш всякакви отношения с ближните ти (към този момент жена примерно, собствени деца). Дори не говоря за липса на обгрижване в детството, че и за него има различно мнение що е то нормално обгрижване. Говоря за сравнението и деленето на деца в чиста форма по начин, познат доста по нашите ширини.
ето ти един пример-брат и сестра. Сестрата е обгрижвана, брата-не. Сестрата цял живот някой нещо и урежда, на брата-не. Брата си е налегнал парцалите и е много по-успял да го кажем, много мъже не могат да му стъпят на малкия пръст. Но за да успее е минал през какво ли не, блъскал се е, борил се е, и този му живот го е озлобил и го е направил и параноик (защото е бил използван също така) и в отношенията с най-близките си (не родителите) е кошмарен. Сестрата до ден днешен живее лежерно, весела е, над нещата е , уреден и е живота така или иначе, има какво да и капе. Не се е борила, не се е смачкала по пътя.

Не винаги успехът е критерий, това, че изкарваш много пари, но си се похабил физически и психически и си се озлобил не го намирам за справяне. И да корени се в детството, в отношението на родителите.

# 116
  • Мнения: 1 384
Нито една от двете крайности не води до нищо добро.И да си много обгрижван, и да си тотално отхвърлен си имат своите последствия в живота ни като възрастни.
Именно.

# 117
  • Мнения: 8
Все пак не бива да изискваме невъзможнто от вторите бащи. Няма как,  дори и малко, да не предпочитат родното си дете пред доведеното. Инстинктите са трудни за манипулиране. Но ако нещата са в рамките на приемливото- и двете деца са обгрижени,  усещат родителската обич и привързаност - не бива да критикуваме човека за това,че не може да изравни до мг това,което дава на двете деца.

# 118
  • Мнения: X
Все пак не бива да изискваме невъзможнто от вторите бащи. Няма как,  дори и малко, да не предпочитат родното си дете пред доведеното. Инстинктите са трудни за манипулиране.
Това е вярно, но след като сме възрастни хора, би следвало да можем добре да контролираме инстинктите си, а не да позволяваме да вземат връх и да ги "сервираме" на децата.

# 119
  • при късмета
  • Мнения: 24 084
Иначе моята родна баба ни делеше. Само защото брат ми е кръстен на тях, а аз съм на другата баба. Купуваше повече неща за брат ми, демонстративно се затваряше пред нас в другата стая и му даваше подаръците, а сладките го караше да яде веднага с думите - "Яж бързо, докато ония двете не разберат"  ooooh! Става въпрос за мен и братовчедка ми, която е нейна внучка също, дете на родната и дъщеря. Това създаваше напрежение между мен и брат ми. Чувствах, че не съм обичана от никой.

Пак бих задала същия въпрос - как реагираше майка ти.
Защо при такава ситуация се пита за реакцията само на майката? Бащата реакция не трябва да има или както и да реагира ще е нормално?

Общи условия

Активация на акаунт