Записвам се, защото мисля, че темата ще има продължение. Може да е след няколко месеца или година, но ще има.
Иначе дотук подкрепям мненията на Ирис 04.
Иначе дотук подкрепям мненията на Ирис 04.
- Публикувана: 27 юли 2014, 21:38 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2016, 10:14 ч.
Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса
Моите деца са със втори баща,който има едно дете от предишен брак,моите са две от предишния брак,и имаме едно общо.Четирите деца са при нас.Никога не е правил разлика,нито пък аз.Няма мое,твое.Има нашите деца.Собствения им баща не помни рожденните им дни.Децата никога не са били лишени от нищо.Обичат го ужасно много.Казват му ,,тате,,.Работи много,за да не сме лишени от нищо,и въпреки всичко винаги има време за тях.Аз съм на мнение,че когато обичаш някой,няма как да не обичаш и детето му.То е частица от него.А и децата нямат никаква вина.
А не не, въобразяваш си. Колко ли по-щастливи щяха да са с биологичния си родител! Не помнел рождените им дни...голяма работа 
Луна и звезди, ей сега ще ти обяснят в каква ужасна заблуда си, че дори и защо не е трябвало дори да ги раждаш тия деца, виждайки че баща им е "ненадежден" и сега си ги обрекла на страдания, предпочитайки личното си щастие. Само стой и чети
Луна и звезди, ей сега ще ти обяснят в каква ужасна заблуда си, че дори и защо не е трябвало дори да ги раждаш тия деца, виждайки че баща им е "ненадежден" и сега си ги обрекла на страдания, предпочитайки личното си щастие. Само стой и чети
А не не, въобразяваш си. Колко ли по-щастливи щяха да са с биологичния си родител! Не помнел рождените им дни...голяма работа
Луна и звезди, ей сега ще ти обяснят в каква ужасна заблуда си, че дори и защо не е трябвало дори да ги раждаш тия деца, виждайки че баща им е "ненадежден" и сега си ги обрекла на страдания, предпочитайки личното си щастие. Само стой и чети
[/quote Ами да ми обясняват,аз съм щастлива,децата ми също.А няма нищо по-хубаво за една майка,от това да вижда децата си щастливи.Всеки може да направи,или роди едно дете.Имам и двата примера в къщи.След създаването,започват големите грижи,и отговорности.
Луна и звезди, ей сега ще ти обяснят в каква ужасна заблуда си, че дори и защо не е трябвало дори да ги раждаш тия деца, виждайки че баща им е "ненадежден" и сега си ги обрекла на страдания, предпочитайки личното си щастие. Само стой и чети
[/quote Ами да ми обясняват,аз съм щастлива,децата ми също.А няма нищо по-хубаво за една майка,от това да вижда децата си щастливи.Всеки може да направи,или роди едно дете.Имам и двата примера в къщи.След създаването,започват големите грижи,и отговорности.
Записвам се, защото мисля, че темата ще има продължение. Може да е след няколко месеца или година, но ще има.
Иначе дотук подкрепям мненията на Ирис 04.
Иначе дотук подкрепям мненията на Ирис 04.
Моите деца са със втори баща,който има едно дете от предишен брак,моите са две от предишния брак,и имаме едно общо.Четирите деца са при нас.Никога не е правил разлика,нито пък аз.Няма мое,твое.Има нашите деца.Собствения им баща не помни рожденните им дни.Децата никога не са били лишени от нищо.Обичат го ужасно много.Казват му ,,тате,,.Работи много,за да не сме лишени от нищо,и въпреки всичко винаги има време за тях.Аз съм на мнение,че когато обичаш някой,няма как да не обичаш и детето му.То е частица от него.А и децата нямат никаква вина.
Моите деца са със втори баща,който има едно дете от предишен брак,моите са две от предишния брак,и имаме едно общо.Четирите деца са при нас.Никога не е правил разлика,нито пък аз.Няма мое,твое.Има нашите деца.Собствения им баща не помни рожденните им дни.Децата никога не са били лишени от нищо.Обичат го ужасно много.Казват му ,,тате,,.Работи много,за да не сме лишени от нищо,и въпреки всичко винаги има време за тях.Аз съм на мнение,че когато обичаш някой,няма как да не обичаш и детето му.То е частица от него.А и децата нямат никаква вина.
А така. Значи мъжът ти не намира само кусури на твоите първи деца, не ги отблъсква когато тръгнат по детински към него и не е необходимо да го молиш специално да отвръща на поздравите им. Обича ги като деца и винаги има време за тях.
А да видя мъжът на авторката да се държи по сходен начин към нейното дете? Дано да успее с разговори и стриктно следене да постигне някакво човешко държание към момченцето, лично аз смятам, че щом не му идва отвътре е доста кауза пердута, но дано не съм права.
Да,той наистина ги обича.Обича ги като собствени деца.Наказвал е,когато грешат,но никой не се е сърдил.Голямата даже сега казва,,Аз съм това,което съм,благодарение на тати,,Гордее се с успехите им,и страда с неуспехите.Затова,и аз го обичам ужасно много.Той е повече от баща.Той е истинския им баща.Биологичния само ги е създал.Не знае кога са болни,кога са здрави-нищо.Благодарна съм на съдбата,че ме срещна с него.Пожелавам на авторката,ситуацията при тях да се нормализира.Жал ми стана за детенцето.Представям си пък тя как страда.
За наранената ръчичка - моето собствено биологично и законно дете си счупи кракът, докато го държах за ръка. Три дена мрънка, че го боли, а аз и на цирк го водих. В пирогов си правиха майтапи с мен докторите, че съм най-лошата майка, мъкнала детето, къде ли не.
Появата на второ дете е стресова и изисква време. Говори с партньора си, не ми се струва загубена битката.
Появата на второ дете е стресова и изисква време. Говори с партньора си, не ми се струва загубена битката.
Изцяло подкрепям мненията на Ирис04. А ина4е много глупости се изписаха.
Имам пример с познати, кьдето бащата се държеше коренно разли4но с двете деца - подобно на горните примери - малкото полу4аваше вси4ко, голямото винаги трябваше да отстъпва и освен да му се скара бащата друго не правеше. На малкото се радва и прегръща като го види, на голямото не обръща капка внимание, или му прави забележка за нещо, или му крещи без при4ина. Родителите се разведоха. Бащата има ново семейство и други деца.
И двете деца нямат контакт с бащата. Сега голямата е на 18 год. безработна, не завърши у4илище, татуирана по цялото тяло! Малкото дете е на 13 години и е в "дом за деца" защото си мислеШе, 4е може да прави всякакви изпълнения и светът трябва да се върти около нея. Е, не стана съвсем така...
Една МАЙКА трябва първо да гледа детето /децата й да не страдат! Вси4ко друго е второстепенно.
Имам пример с познати, кьдето бащата се държеше коренно разли4но с двете деца - подобно на горните примери - малкото полу4аваше вси4ко, голямото винаги трябваше да отстъпва и освен да му се скара бащата друго не правеше. На малкото се радва и прегръща като го види, на голямото не обръща капка внимание, или му прави забележка за нещо, или му крещи без при4ина. Родителите се разведоха. Бащата има ново семейство и други деца.
И двете деца нямат контакт с бащата. Сега голямата е на 18 год. безработна, не завърши у4илище, татуирана по цялото тяло! Малкото дете е на 13 години и е в "дом за деца" защото си мислеШе, 4е може да прави всякакви изпълнения и светът трябва да се върти около нея. Е, не стана съвсем така...
Една МАЙКА трябва първо да гледа детето /децата й да не страдат! Вси4ко друго е второстепенно.
Луси, в този случай са се издънили яко и двамата. Докато таткото не се е справял къде е била майката?
Има моменти, в които си мисля, че всяка година трябва да ни правят психологически тестове и тия дето не са годни за родители трябва да ги кастрират...
Има хора, които даже на пръв поглед да са нормални и уравновесени просто не могат да се справят с отглеждането на дете. Номера не е само да го направиш, но и да му отделяш време всеки ден, за да може да порастне човек, а не издънка.
Има моменти, в които си мисля, че всяка година трябва да ни правят психологически тестове и тия дето не са годни за родители трябва да ги кастрират...
Има хора, които даже на пръв поглед да са нормални и уравновесени просто не могат да се справят с отглеждането на дете. Номера не е само да го направиш, но и да му отделяш време всеки ден, за да може да порастне човек, а не издънка.
Много е добре, че те е грижа за детето ти. Има майки, които живеят с втори мъже и не се интересуват как се чувстват децата им. Казваш, че отношението му е не много лошо, не го бие. Ако те обича и държи на теб, той ще се съобрази с твоите изисквания за отношението му към детето. Не се страхувай да говориш с него и обясняваш как да се държи към сина ти. Аз бих го накарала той да се страхува, че ще ме изгуби ако не влезе в релси.
Сигурно твърде късно попадам на тази тема и никой няма да прочете това,което ще напиша, но все пак...
Първо,бих изразила съчувствие към всички майки в това положение,защото то е мъчително. От една страна е детето,към което си отговорна като родител(това включва и емоционалното му здраве),от другата страна е вторият му баща,когото ти си избрала за партньор (там отговорността ти се изразява в усилия за хармонични отношения). Проблемът е още по-заплетен заради общото ви дете(то прави разликата в държанието на мъжа ти видима и болезнена, но и те прави по-обвързана с него).
Първо,бих изразила съчувствие към всички майки в това положение,защото то е мъчително. От една страна е детето,към което си отговорна като родител(това включва и емоционалното му здраве),от другата страна е вторият му баща,когото ти си избрала за партньор (там отговорността ти се изразява в усилия за хармонични отношения). Проблемът е още по-заплетен заради общото ви дете(то прави разликата в държанието на мъжа ти видима и болезнена, но и те прави по-обвързана с него).