Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

Мигла, звучи адски сложно, както си го описала - колко мило се е държал сегашният ти мъж с голямото ти дете в началото и колко безразличен е сега, дори когато си е наранило ръката и реално има нужда от допълнително внимание. Смятам да се въздържа от коментар какво мисля за мъжа ти 

Но след като е във възторг от малкото ви дете, хрумва ми например, че можеш да му оставиш памперсите, да му обясниш как се прави млякото и къде са пюретата, и в рамките на някой друг час, докато той гледа бебето, ти да обърнеш внимание на голямото дете; да го заведеш в парка, да му купиш нещо, да му почетеш преди сън, да се събереш с приятелка с деца, с които големият ти син да поиграе. Няма как да накараш мъжа ти да се превърне в перфектния втори баща, но можеш да се постараеш ти да му отделяш повече време.

Това охладняване между мъжа ти и голямото ти дете след като се роди малкото ли започна, или по-рано, когато заживяхте заедно, и той разбра каква отговорност е да имаш заварен син 

Четейки и следващите постове на авторката, все повече ме навежда на мисълта, че причината е в разликата, а и в пола на децата, а не че нещо в отношението му вътрешно се е променило. Освен това, Мигла, фактът, че си дете на разведени допълнително утежнява ъгъла, от който гледаш на ситуацията (личен опит).
Трябва да се стремиш да говориш с него по-често и когато си спокойна, относно големия ти син. Тепърва идва пубертетът и тогава съвсем могат да се изострят отношенията между двамата, подготви се за това. Изпитвам го и това в момента лично . МАкар че, нашият втори баща се понаучи да проявява търпимост към пуберските номера. Но аз се впрегнах да му давам да чете литература по тези въпроси, защото дойде момент, в който и двамата се дърляха непрекъснато и се държаха като десетгодишни .

Освен това, обясни му, че с държанието си ще настрои двете деца едно срещу друго, а това не е добре за никого.

Това изобщо не ми звучи добре. Аз също съм с втори брак, а от първия имам две деца. Дъщеря ми дори не помни биологичния си баща (почина, когато тя беше бебе), но вторият ми съпруг не само и е като баща, но за него тя е типичната "принцеска на татко". Просто той е грижовен и любвеобилен и с двете ми деца. През юни дъщеря ми си счупи ръката и се наложи да останем две нощи в "Пирогов" и да я сложат на пълна упойка за наместването. Съпругът ми за нула време се разбра и с работодатели, и с лекари и през цялото време денонощно остана с нас в болницата. Това за мен е повече отколкото ако ми беше "купил Луната". И точно затова реакцията на съпруга ти към детенцето ти не ми е нормална, а по-скоро плашеща.

Стига бе хора-дайте сега като Амиши тук да съдим мъжа и и да го обявим за презрян,никой не е в главата му и не може да знае защо в тая ситуация е постъпил така.Мигла времето за напред ще ти покаже кое е правилното решение,а и наистина една вечеря извън къщи само двамата без деца ще ти е от полза да проведеш разговор без опънати нерви и ултиматуми,разясни му кое считаш за добре и кое не спрямо държанието му към юначето SmileМисля,че и той самия си е дал сметка и му е гузно Sick,а понякога една таква гузност или чувство на вина те кара да се държиш отбранително и да си готов за атака при атака  WinkНаистина ако е интелигентен човек ще се опита за напред да се държи по начин "здравословен" за момченцето Smile,а ако си е "чукан" -"чукан" ще си остане Mr. GreenПрегръщам те и се опитай да виждаш и положителните неща,защото човешката психика така е устроена да се вкопчи в отрицателното ,а положителното да го пропусне  Hug Hug Hug

Отговор не мога да ти дам в тази ситуация, но и аз мога да ти предложа няколко аспекта, над които да помислиш.

Познавам бащи, които са бащи в душата си. Познавам и такива, които се учат на това. От три години сте заедно, минали сте през няколко етапа от развитието вече на две деца. Бъди диалогична, дипломатична и го учи - с примери, с обяснения, с каквото се сетиш. Ако имаш човек насреща си, рано или късно ще има положителна посока. Ще минете през още много етапи от израстването и на момченцето и на момиченцето и всеки от тях ще изисква различен подход.

Познавам биологични и небиологични бащи, които се държат по еднакъв начин. Това ме успокоява, че всъщност разликите в държанието се дължат по-скоро на характер.

Хората твърде често копират родителите си като начин на възпитание. Да се откъснеш от този стереотип е изключително трудно. Пак обяснения, примери, семейства с "нормални" отношения, статии... каквото се сетиш.

Карай двамата мъже да прекарват време заедно с конкретни занимания. Ако на мъжа ти не му идва отвътре какви игри да измисля с детето, измисляй ги ти. Отчитай и факта, че на мъжа ти може да му е скучно да бута колички, например. Идеята не е да бъде досадно, а да общуват, да се опознават, да имат някакви свои си отношения. Ако трябва просто ги изпращай на пазар заедно, но ги оставяй насаме. Отношенията им би трябвало да станат по-добри, когато детето не е просто дразнител на спокойствието, а в някакви моменти и компания.

Забележките, повишаването на тон и наказанията са позволени, стига в противовес да има съответното време на положително отношение. Когато не си имал време да обърнеш внимание, да поговориш, да прочетеш една приказка, нямаш правото да се караш. Това е моето разбиране за равновесие в отношенията и това мисля, че е добър мотиватор да противодейства на иначе неизбежното чувство на несправедливост, което ще получи детето.

А на практика, разбира се, нещата са много по-объркани 

Искам да те попитам ти как реагира на отношението на съпруга ти към наранената ръка на детето? Крайно необходимо е да има някаква реакция. Аз бих направила следното - имам навика в такива моменти да задавам въпроси като за малоумни, за да чуя изречен отговор. Например "Според теб скъсаните връзки на става болят ли?" "Ти от какво би имал нужда, ако не се чувстваш физически добре?" "Как би реагирал, ако имаш мигрена, зъбобол, друго, а аз вместо да ти направя супа и да те гушна, ти кажа да си гледаш работата?" "Има ли разлика между усещанията на възрастен и дете и каква е тя?" И ще настоявам да си получа отговорите. След което бих направила констатация на този тип поведение и бих нормализирала отношенията ни след като получа това, което смятам, че е редно в случая. И понеже не очаквам от един мъж да се сеща, бих го и посочила конкретно. Това е моят начин, това съответства на характера ми.

Надявам се, да съм ти дала някаква идея и нещата при вас да се оправят все по-лесно и бързо. Това е животът, не се отчайвай. И подобни проблеми са присъщи не само на семейства с небиологични деца, а на всякакви семейства.

Абсолютно съм съгласна. Ние сме две момичета и баща ми винаги е бил абсолютен авторитет за нас. Не ни е гушкал и прегръщал, но никога и за момент не съм помислила, че не ме обича или не го е грижа, напротив винаги съм имала подкрепата му /всъщност на семейството си като цяло/. За мен, а и за сестра ми той е олицетворение на силния мъж и баща. Може и да е имал моменти на слабост, но ние като деца не сме ги усетили

Момичетата винаги са били слабост на бащите , биологични или не , особено на тази възраст момичетата манипулират най/много бащите си, момченцето сега му е времето да запне да се държи като малък мъж и мъжът в семейството да е пример за това . Не мога да взема становище докъде оартньора ти общува с детето , но не очаквай той да направи първата крачка инзависи от поведението на сина ти. Организирах мъжки забавления за двамата -курс бойно изкуство , нещо да правят в градината под предтекст ме имаш нужда от нещо , да окоси трева и т.н . А за наранявания та не мога да разбера как си успяла да удържиш дете с разкъсани връзки в къщи , без да е на обезболяващи в болницата?

Мадмоазел Шоколад, го е написала чудесно !
Хората са различни, както и реагират различно.
Мисля, че ако обичаш една жена ще обичаш и детето ,
което е част от нея.

   Ако инстинктите ти казват, че партньорът ти не понася момченцето ти и му вгорчава живота, не му търси оправдания и обяснения и не позволявай детето ти да порасне по този начин. Никое дете не заслужава това.
   И не слушай глупости, че било нормално, че с момчетата трябва да се отнасяме така, пък с момичетата инак, че детето ти си заслужава по някакъв начин неадекватно строго или несправедливо отношение, щото е момче, щото е по-голямо, че това било естествено и нормално и дрън дрън. Естествено и нормално е, ама да не си дете, с което в семейството се държат по този начин.
   Хайде холан.
 
 От това, което си разказала, се долавя направо неприязън у партньора ти към детето, особено пък от случая с нараняването. Насила не можеш да го накараш да изпитва нито обич, нито съчувствие, нито да проявява доброта, но и поведението му в случая е извън границите на приемливото. Че то едно куче като се нарани човек тича да провери какво му е, как е, добре ли е, какво остава за дете да се  твърди как се лигави и търси внимание при сериозна травма. Обяснението за държанието му е само едно и ти много правилно го усещаш.

 

Оф, Ирис, хайде роди и ти още едно и ми обясни после как се държиш самата ти абсолютно еднакво към бебето и към голямото . Че то чисто инсинктивно ти идва да обгрижваш и защитаваш малкото повече, най малко защото  е беззащитно  и ма различни нужди.
В един момент нещата се уравновесяват де... Сега го го гледам мъжът ми как се дразни на малката за все повече неща, а с голямата си приказват спокойно и като равни.

Много деликатна ситуация. Познавам биологични бащи, които правят таква разлика между децата си - дъщерята е център на Вселената, а за сина - нищо. Така че това, че не е биологичен баща на детето е подробност дори благоприятна за момчето - поне си има биологичен такъв. Просто момченцето ти, migla79, е малко и е контактувало повече с втория си баща и затова търси него сега. Много скоро ще осъзнае, че на практика има роден баща и ще търси внимание и подкрепа от него. Организирай им по-често срещи, нека общуват и ще свикне с него и ще го търси, както е и редно - той му е баща, не мъжът ти сега. Успех!
P.S. Много по-тежко ще му е след време, ако вторият баща е перфектен, а биологичният го отхвърля.

 Хайде сега, интересно моите родители как са успели да отгледат две деца, без да накарат по-голямото да се чувства като навлек и без да го карат да седне от стола , та да седне по-малкото.

  Жената много правилно си усеща нещата, не и обяснявайте колко нормално се държи партньорът и със сина и.


 То има и тъпанари, които правят обратното... нали.

Не разбрах въпроса, Айрис. 
Разлика в отношението на родителите към децата е кофти тема. Имам примери пред очите си - не от мой опит, но достатъчно близо. Ами отвратително е дори отстрани, представям си какво им е на децата.

 Има такивабащи, които глезят принцеската, има и такива, които искат момче и изобщо не обръщат внимание на момичето, камо ли да го глезят. Всъщност съвсем наскоро летувах на място у нас, където женската челяд много-много не се цени.
  Всякакви ги има, които делят децата, биологични, небиологични, всякакви.

   Но майката не може да вижда, че с детето и се държат кофти и травмиращо, независимо от семейна история, причини, оправдания, и това да не я тревожи, защото тя отговаря за това дете и защото го обича.
  Като си обясни защо партньорът и се държи така, уставови, че имало и други, че се среща често, че е обичайно и т. н., това причина ли е да го омаловажи? Не мисля.
 
  Моето мнение е, че ако вижда нещо, трябва да вярва на очите си и да си има едно наум, че партньорът и явно не е много добър човек и не може да приеме чуждото дете.

За мен е повече от очевидно, че жената трябва да направи нещо по въпроса, но идеята с примерите е да погледне по-внимателно на ситуацията, да се опита да открие причините за поведението и да положи усилия да промени нещата към по-добро. Най-лесно е да се разруши едно семейство. Да се изградят отношения е по-трудно.