аз 6 години стоях сама , накрая намерих човек с който живея вече 2 год. и 7 месеца ,но положението е зле тотално ме отчая с ревността си ,а от скоро и с лошото държание към дъщеря ми . Разделяме се , не знам длаи ще намеря друг , но едва ли .
- Публикувана: 27 юли 2014, 21:38 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2016, 10:14 ч.
Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса
I.Hr, szervusz вдъхвате ми надежда, че и след развод може да съществуват нормални връзки, защото аз определено съм станала по-затворена и съм доста наранена от първия брак. Понякога даже си мисля, че и аз имам малка вина. Все пак това са човешки отношения и нещата не стават, като по учебник
.Относно онзи мъж - да не беше за мен определено, даже една идея по-зле от БНД. ЗЛОДЕИДА, вярно че 2 г. и половина са си голям период от време и човек се привързва, но и двете неща не са хубави, особено лошото отношение към детето. Недей не му причинявай такова нещо. Те милите душички усещат всичко и един ден ще започне да те обвинява. За другия не му мисли, когато си готова ще го срещнеш.
Moonlight, аз около и след развода бях доста зле психически и емоционално, много ми помогнаха консултациите с психотерапевт, за да вляза в релси и да гледам по-ведро на живота. Но и другият мъж проявяваше ужасно търпение, в началото имах доста нервни (ревливи) изблици, ако нещо не ставаше, както казваш, "по учебник". Леко ме е срам, като се сетя сега.
Опитах наскоро, но някак не се получи. Хареса ми човека, но не и отношението му към мен.
Не съм съгласна, че биологичният не може да бъде заменен. Да си баща/майка не е титла, която ти се пада по право, а трябва да се заслужи. Мъжът ми не е биологичен баща на синът ми, но вече повече от 10 години го подкрепя материално и морално, а създателя му ако се разминат на улицата няма да го познае.
Биологичният баща донякъде може да бъде заменен. В едно дете винаги остава гадното усещане за изоставеност от родния баща, независимо ако друг го гледа. При добро отношение от страна на втория баща едва ли ще се получат някакви комплекси, но самата мисъл, че родният ти татко пет пари не дава за теб се отразява.
szervusz,аз също бях доста зле първата година, особено емоционално. Не позволявах на мъж да припари около мен, освен приятелски. Сега се чувствам много по-стабилна емоционално, а и някак по-самотна. Този мъж обаче леко ме нарани и върна назад, защото аз го допуснах, а не сме имали дълго връзка (ако може да се нарече така) и започнах от време на време да изпадам в "емоционални дупки", както аз си ги наричам. Ходила съм и на психолог пролетта и имаше ефект. Прекратих ходенето, защото според него нямаше нужда да ходя повече. Отделно аз си чета и доста езотерична литература. Хоби ми е, но не мисля, че има ефект.
Относно биологичния баща ами ... различни са причините. Нашия има проблем с алкохола, който се задълбочава и когато е пиян се държи лошо и с детето, въпреки че я обича. Малката е достатъчно голяма вече, усеща какво се случва и не винаги има желание да ходи, дори и по режим. На всяко дете се отразява развода малко или много, но явно при някой се проявява в по-късно. Аз имам една съседка, която има 2 дечица. Малкото на 3, а голямото на 16 (от първи брак). Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Относно биологичния баща ами ... различни са причините. Нашия има проблем с алкохола, който се задълбочава и когато е пиян се държи лошо и с детето, въпреки че я обича. Малката е достатъчно голяма вече, усеща какво се случва и не винаги има желание да ходи, дори и по режим. На всяко дете се отразява развода малко или много, но явно при някой се проявява в по-късно. Аз имам една съседка, която има 2 дечица. Малкото на 3, а голямото на 16 (от първи брак). Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Моята дъщеря беше много затворена и необщителна, сега също не е кой знае колко по-отворена към по-непознати, но в последната година показва много повече емоция пред близките, прегръща ги и т.н., което на всички направи огромно впечатление и го свързват с втория й баща. Разбира се, няма как да не страда от отношението на баща й, всеки път, като ходи при него, очаква да има някаква промяна.
Таткото/майката може да живее с теб и пак да не дава пет пари. Така че поведението на родителите, независимо разбелени или не, може да остави травми.
Така е. Спор няма. Факт е, че понякога раздялата може да се окаже благотворна за детето.
Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Моята дъщеря беше много затворена и необщителна, сега също не е кой знае колко по-отворена към по-непознати, но в последната година показва много повече емоция пред близките, прегръща ги и т.н., което на всички направи огромно впечатление и го свързват с втория й баща. Разбира се, няма как да не страда от отношението на баща й, всеки път, като ходи при него, очаква да има някаква промяна.
А защо ходи? И то след като страда. Още травми ли искате?
Ще дойде ден когато ще осъзнате, че скъсвайки всякакви контакти и най-добрия вариант.
Таткото/майката може да живее с теб и пак да не дава пет пари. Така че поведението на родителите, независимо разбелени или не, може да остави травми.
Така е. Спор няма. Факт е, че понякога раздялата може да се окаже благотворна за детето.
Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Моята дъщеря беше много затворена и необщителна, сега също не е кой знае колко по-отворена към по-непознати, но в последната година показва много повече емоция пред близките, прегръща ги и т.н., което на всички направи огромно впечатление и го свързват с втория й баща. Разбира се, няма как да не страда от отношението на баща й, всеки път, като ходи при него, очаква да има някаква промяна.
А защо ходи? И то след като страда. Още травми ли искате?
Ще дойде ден когато ще осъзнате, че скъсвайки всякакви контакти и най-добрия вариант.
Таткото/майката може да живее с теб и пак да не дава пет пари. Така че поведението на родителите, независимо разбелени или не, може да остави травми.
Така е. Спор няма. Факт е, че понякога раздялата може да се окаже благотворна за детето.
Втория баща се грижи за тях, но ми е споделяла, че не е същото. Детето е едно такова подтиснато и страда за баща си, който не иска и да чуе за него.
Моята дъщеря беше много затворена и необщителна, сега също не е кой знае колко по-отворена към по-непознати, но в последната година показва много повече емоция пред близките, прегръща ги и т.н., което на всички направи огромно впечатление и го свързват с втория й баща. Разбира се, няма как да не страда от отношението на баща й, всеки път, като ходи при него, очаква да има някаква промяна.
А защо ходи? И то след като страда. Още травми ли искате?
Ще дойде ден когато ще осъзнате, че скъсвайки всякакви контакти и най-добрия вариант.
Ох вярно, кофти ситуация. Позната.
Ако има все пак тормоз не може ли да говорите с адвокат за отнемане на родителски права?
Аз изтърпях тези ходения до 15-та си година. После сиктердосах почти цялата бащина рода и ходех при когото и когато си поискам. Опитаха се да сплашат с дело. Трябвало да ходя. Ама съм на 16, сори.
Но вече от 12-13 годишна прекратих физическия тормоз когато аз започнах да посягам. Ама са малко децата, които могат и им стиска да го направят. Повечето кротуват и търпях.
Елора, питам редовно иска ли да отиде, ако не иска - да не ходи. Казва: "искам да видя дали следващия път ще е различно". Брат й пък брои дните до петъка. Като не ги вземе, пак не са особено доволни, защото усещат скалъпените оправдания. То е ни така, ни иначе - и да не ходят никога, няма как да им се изтрие от паметта, че са живели с някого 3-9 години и са получавали някакво внимание, а сега само "обичам ви" по Вайбър.
А и да ми идва с полиция да ги взима, хич не ми се иска.
Да уточня, че няма физически тормоз или пиянски истории, обаче децата са им пречка в тяхната къща и или им казват да си стоят само в стаята, или се пращат при бабата, която да им дудне колко скапана майка съм.
А и да ми идва с полиция да ги взима, хич не ми се иска.
Да уточня, че няма физически тормоз или пиянски истории, обаче децата са им пречка в тяхната къща и или им казват да си стоят само в стаята, или се пращат при бабата, която да им дудне колко скапана майка съм.
Елора, питам редовно иска ли да отиде, ако не иска - да не ходи. Казва: "искам да видя дали следващия път ще е различно". Брат й пък брои дните до петъка. Като не ги вземе, пак не са особено доволни, защото усещат скалъпените оправдания. То е ни така, ни иначе - и да не ходят никога, няма как да им се изтрие от паметта, че са живели с някого 3-9 години и са получавали някакво внимание, а сега само "обичам ви" по Вайбър.
А и да ми идва с полиция да ги взима, хич не ми се иска.
Да уточня, че няма физически тормоз или пиянски истории, обаче децата са им пречка в тяхната къща и или им казват да си стоят само в стаята, или се пращат при бабата, която да им дудне колко скапана майка съм.
А и да ми идва с полиция да ги взима, хич не ми се иска.
Да уточня, че няма физически тормоз или пиянски истории, обаче децата са им пречка в тяхната къща и или им казват да си стоят само в стаята, или се пращат при бабата, която да им дудне колко скапана майка съм.
Разбирам. Има детето някаква надежда, че може би отношението ще се промени. За съжаление е празна надежда. Ще го осъзнае след години.
Разбирам също, че отношението към момичето е различно от това към момчето, щом той няма търпение да отиде. Жалка история.
И при мен беше така. Първо защото съм момиче. Тоест половин човек. Второ защото не съм кръстена на тях, а на другата баба.
Пак поне няма пиянски истории и физически тормоз. Само се чудя защо въобще ги искат като не им обръщат внимание. О да, за да ги настройват срещу мама. Познато. Лично аз прекъснах тия приказки като поотраснах. Като отнесе бабището една точилка по главата набързо се осъзна.
Е, и след това се опитваше, ама само като я погледна и разбира, че ще последва я шамар, я шут. Като отнесе бабището една точилка по главата набързо се осъзна. Е, и след това се опитваше, ама само като я погледна и разбира, че ще последва я шамар, я шут.
Е, и след това се опитваше, ама само като я погледна и разбира, че ще последва я шамар, я шут.
. За какво изобщо са те взимали. Единият обижда, другият бие гасиму и обстановката в която си живяла. 
Как ли пък няма да си подложа детето на психически (за физически да не говоря) тормоз, само защото "така трябвало". Значи, ако е чужд човек - немислимо е да го търпим щом детето не се чувства добре (с което съм 100% съгласна), ама щом е биологичния му създател - "така трябва"?! Никаква логика не виждам и лично аз се чувствам длъжна да противостоя на сто процента, ако това е факт. Баси, не стига че това дете е тормозено от родния си баща, ами и майка му да седи със скръстени ръце?! Ей сега!
Като отнесе бабището една точилка по главата набързо се осъзна. Е, и след това се опитваше, ама само като я погледна и разбира, че ще последва я шамар, я шут.
Е, и след това се опитваше, ама само като я погледна и разбира, че ще последва я шамар, я шут.. За какво изобщо са те взимали. Единият обижда, другият бие гасиму и обстановката в която си живяла. E как защо? Нали трябва някой да тормозят. На лудите причини не им трябват. Реално аз тези съботи прекарвах с баба ми. Баща ми ми обръщаше внимание само като се напие. Но под внимание имам предвид целувки и опипвания. Добре, че имаше забавени реакции от пиенето, та удрях и бягах.
Аз и не казвах на майка ми и другите ми баба и дядо. Имам спомен, че ми казваха да мълча. Но не помня как точно ме манипулираха. И не казвах де. Ама просто като поотраснах почнах аз да млатя наред. И то често, за профилактика. Кипна ми когато баба ми реши, че е време да бие и братовчедка ми.