Не знам какво си мисли втори родител, който до като върже биологичния се разбира с детето му, занимава се, играе с него, съжителстват добре и после, като реши, че му е сигурно си променя отношението? Какво си мисли, че ще спечели? Не казвам, че няма случаи на майки избрали втори мъж пред собственото си дете, но си остават изключения слава Богу
- Публикувана: 27 юли 2014, 21:38 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2016, 10:14 ч.
Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса
В действителност са много малко хората, които могат наистина да приемат чуждо дете като свое родно. В останалите случаи е изцяло вина на майката, че допуска да се държат зле с детето й. Подобно отношение често води до трайни травми.
Благодарна съм на тримата си родители, че никога не е имало борба за печелене на точки и че са съумели да запазят едни буквално прекрасни отношения помежду си.
Благодарна съм на тримата си родители, че никога не е имало борба за печелене на точки и че са съумели да запазят едни буквално прекрасни отношения помежду си.
Според мен не е нужно да го приемаш като свое. Но задължително новия партньор на биологичния родител е този, който трябва да се съобразява, ако иска сериозна връзка с родителя. Не детето, а възрастния който навлиза в живота му и родителя му. Няма друг начин. Ако това се спази даже може и да се заобичат след време и дори да не го заобича като свое, пак ще съжителстват добре. Ако детето в такава връзка не се чувства добре, то повечето родители предпочитат да я прекъснат
Това да се отнася с второ дете и да го гледа, като свое, не значи, че наистина го обича, като свое. Има разлика и второто никой не може да го изисква. Виж, първото със сигурност трябва да е на лице, за да се получат нещата. И това само за да е наред връзката на възрастните и да могат да живеят в разбирателство заедно. А като се появи и общо дете е съвсем задължително. Няма две мнения по въпроса
Все едно аз съм го писала , но аз имам дъщеря .Още нямаме дете с този човек .Началото беше много хубаво ,голяма любов .Грижеше се за малката ,но сега е трън в очите .А тя постоянно търси вниманието му -показва му рисунките си ,дрехите си ,разказва му за приятелите си ,но отсреща само мълчание .Викове и забележки за всяко нещо ,а и на всичкото отгоре се наложи да я гледа 1 ден и през целия ден не и проговорил .Трудно ми е ,но май трябва да се разделя с този човек .
Значи е гадняр. Стана ми мъчно за детето само като го четях, представям си какво ти е като го виждаш. Наистина май трябва да се разделиш с тоя човек.
В много трудно положение си и предполагам колко ти е тежко. Предполагам мъжът ти винаги е имал такова отношение към сина ти? За съжаление има такива хора, които не се трогват пред чуждо дете, пък било то и на жена му. При появата на общо дете това често дори се изостря и става по-зле.
Аз съм отгледана от "втори баща", който нито веднъж не е показвал, че съм му по-малко дете от сестра ми, която му е родна дъщеря. Според мен това е едиственият вариант, който би проработил в дългосрочен план за едно такова семейство.
Аз съм отгледана от "втори баща", който нито веднъж не е показвал, че съм му по-малко дете от сестра ми, която му е родна дъщеря. Според мен това е едиственият вариант, който би проработил в дългосрочен план за едно такова семейство.
Моят мъж има еднакво отношение към двете деца. Ето сега ще дам примери: предстои ни излизане в чужбина и трябва декларация от бащата. Не иска да дойде да вземе документите, мъжа ми му се обажда периодично да му се 'моли' едва ли не, и онзи накрая най-нахално и нагло казал "Аз работя еди си къде, ела и ми ги донеси документите". Мъжът ми вчера си ги беше приготвил, да му ги носи. 
Не успя по друга причина, но има намерение да го направи, заради детето. При възможност да замине, не за къде да е, за Дубай е офертата, я има възможност друг път да отиде там, я няма, но на баща му не му пука.
Второто - онзиден ходи на родителска среща вместо мен. Много се впечатлявам, ядосвам и се караме вкъщи след родителски понякога и той реши да ме замени този път /и други пъти е ходил/.
Много неразбирателства имаме с него, но с отношението към детето ме грабна в началото и така си и останаха нещата и след раждането на малката. Тия неща се усещат. Една майка винаги усеща какво е отношението на мъж към детето й. На мен лично това ми е бил основен критерий при избора, е, оказа се, че други неща съм недогледала и подценила, но както се казва "Две добри само на бридж".
Искам да кажа, че има и такива мъже, няма смисъл да се мъчите с мъже, които нямат нормално отношение към децата ви.
Не успя по друга причина, но има намерение да го направи, заради детето. При възможност да замине, не за къде да е, за Дубай е офертата, я има възможност друг път да отиде там, я няма, но на баща му не му пука. Второто - онзиден ходи на родителска среща вместо мен. Много се впечатлявам, ядосвам и се караме вкъщи след родителски понякога
и той реши да ме замени този път /и други пъти е ходил/.Много неразбирателства имаме с него, но с отношението към детето ме грабна в началото и така си и останаха нещата и след раждането на малката. Тия неща се усещат. Една майка винаги усеща какво е отношението на мъж към детето й. На мен лично това ми е бил основен критерий при избора, е, оказа се, че други неща съм недогледала и подценила, но както се казва "Две добри само на бридж".
Искам да кажа, че има и такива мъже, няма смисъл да се мъчите с мъже, които нямат нормално отношение към децата ви.
Не знам дали въпросът ми е за тук, но ми е интересно как след развод сте успяли да създадете нова хармонична връзка? Остава ли ви време да съчетавате следните неща- работа, грижи за детето, внимание на новата половинка? Аз съм разведена от две години. Опитах наскоро, но някак не се получи. Хареса ми човека, но не и отношението му към мен.
Според мен няма как един мъж да замести напълно биологичния бащата, а и не е нужно. Важно е да приеме факта, че аз имам дете и да се държи нормално с него. В противен случай бих прекратила връзката.
Според мен няма как един мъж да замести напълно биологичния бащата, а и не е нужно. Важно е да приеме факта, че аз имам дете и да се държи нормално с него. В противен случай бих прекратила връзката.
Опитах наскоро, но някак не се получи. Хареса ми човека, но не и отношението му към мен.
Не съм съгласна, че биологичният не може да бъде заменен. Да си баща/майка не е титла, която ти се пада по право, а трябва да се заслужи. Мъжът ми не е биологичен баща на синът ми, но вече повече от 10 години го подкрепя материално и морално, а създателя му ако се разминат на улицата няма да го познае.
Опитах наскоро, но някак не се получи. Хареса ми човека, но не и отношението му към мен.
Наистина не е бил твоят човек.
И при мен е като при I.Hr, с разликата, че сме от почти две години заедно, а и децата виждат баща си. Обичат баща си, но и виждат разликата. Мъжът ми е много по-ангажиран (по свое желание) с възпитанието и образованието на децата от баща им, дори докато сме били заедно (защото в последствие съвсем замряха неговите отговорности), с домакинстването също много помага, така имаме и повече време за нас.
Още в началото идваше вкъщи, дори когато децата са с нас и не ни "пречеха" да си развиваме отношенията, добре се чувстваха всички. Плюс беше, че и те го познаваха, непознат човек май не бих довела вкъщи така бързо, което наистина би затруднило започването и развитието на някаква връзка.
И при мен е като при I.Hr, с разликата, че сме от почти две години заедно, а и децата виждат баща си. Обичат баща си, но и виждат разликата. Мъжът ми е много по-ангажиран (по свое желание) с възпитанието и образованието на децата от баща им, дори докато сме били заедно (защото в последствие съвсем замряха неговите отговорности), с домакинстването също много помага, така имаме и повече време за нас.
Още в началото идваше вкъщи, дори когато децата са с нас и не ни "пречеха" да си развиваме отношенията, добре се чувстваха всички. Плюс беше, че и те го познаваха, непознат човек май не бих довела вкъщи така бързо, което наистина би затруднило започването и развитието на някаква връзка.