Втори "баща" за децата ни - фиктивно присъствие или тотална липса

Да се развали нещо винаги изисква по-малко усилия, отколкото да се поправи.

Ако някой си мисли, че има перфектни бащи, майки, отношения, ситуации, бракове... да спре да гледа Дисни.

Ето тази статия е като по поръчка:
http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7% … 2%D0%B5/2726.html

А ако е биологичен и дели (по външно впечатление) децата си, какво да си имаме на ум? Щото нали, лесно е ако е пастрок, веднага се прави извод, че е лош и не приема чуждото, ама ако са си негови? Авторката казва, че преди раждането на малката не е имало проблем.
Моят втори баща се отнесе лошо и с мен и със собственото си дете. Еднакво. Не ни е делил

  Не е имало проблем, защото още е бил пресно влюбен в майката и е искал да и угоди, пък и детето не е било конкуренция на неговото собствено.


  Перфектни няма, но това не може да служи за успокоение, когато някой пред очите ти в дома ти се държи гадно с детето ти. Като и другите семейства не са перфектни, да гледа как детето се опитва да се приближи до пастрока си и онзи системно го отблъсква и наранява ли? Жената е написала, че само дето не го бие.
  Първия пост е най показателен оттам нататък като във всяка тема почват едни успокоения, ама то преди не беше така, ама той всъщност е добър човек, ама то има и по зле. Има, има всичко по света и у нас.
  Държа си на съвета, - осланяй се на майчинския си инстинкт и на наблюденията си и ако виждаш, че този човек прави детето ти нещастно, не си затваряй очите.

Може и да е временно положение, да е още под емоцията, че е станал баща за първи път, детето е още бебе и в някакъв момент да се уравновесят нещата. Но наистина, така описано от авторката, звучи кофти положението.  Аз лично много се смутих и лошото е, че както и да се действа в ситуацията, наранени ще има. Мен ме впечатли това, че той тотално игнорира голямото дете. Няма лошо да му се скара, да го накаже - все пак изпълнява родителски функции сега, а да си родител не означава само да галиш с перцето и да се лигавиш. Но той отказва да се занимава с него иначе, отчуждава се. Дано се променят нещата, тя авторката и да говори и да му обяснява, не му ли идва отвътре, трудно ще го промени това.
Аз затова в първия постинг акцентирах върху това, че момчето си има биологичен баща, с когото са в добри отношения. Да наблегне там. Защото ако нещата тук ескалират и тя зареже мъжа си, потърпевша ще е дъщеря и и в крайна сметка децата ще останат и без пастрок, и без баща под покрива. Много сложна и деликатна ситуация. Аз мога да посъветвам само да говори с мъжа си за поведението му и отделно да насочи момчето към биологичния му баща и да стимулира чести срещи с него, щом са в добри отношения. Както и да акцентира върху връзката "брат-сестра", нека мъжът и не забравя, че момчето е брат на дъщеря му, дори батко, което е още по-хубаво. Колкото повече се обичат и са си близки децата, толкова повече той ще се сеща, че момчето също му е син, макар и доведен.

да ти кажа честно моето мнение, без да искам да те разстройвам, той никога няма да обича твоето дете и то винаги ще е виновно за всичко. Може би пиша така, защото аз съм дете на самотна майка, която смени няколко мъже в живота си, но мен никога никой не ме е обичал. Дори се съмнявам и майка ми да ме е обичала, но това е друга тема.
Аз не съм в твоята ситуация, но живея в обща къща с роднините на мъжа ми и те буквално не могат да понасят моето дете, което е в кръвна връзка с тях. Вярно е, че и детето ми е проблемно, но винаги то е виновно за всичко. Аналогично е и когато отиде на гости при съседите например. Всеки си гледа своето дете и го защитава, а чуждото винаги е нежелано. Аз лично съм наранена и затова съм крайна. Един вид пиша от собственият си горчив опит.
Не искам да се заричам по форуми, но ако остана сама, не бих търсила партньор, докато децата ми са малки. Просто за мен децата са на първо място,знам, че никой няма да ги обича и всяка забележка към тях ще я приемам като кръвна обида. Мъжът ми казва, че съм травмирана от детството си и за това приемам нещата така може и да е прав, но това е моята гледна точка. Други мъже може за секс за една нощ, в никакъв случай в къщатата в която живея с децата.  за съжителство абсурд, поне докато децата пораснат и станат самостоятелни. Това е само лично мнение. Може другите хора да са открили верната формула, така че да имат друго мнение. Аз не разрешавам да ми се прави забележка на децата и не мога да живея с такива хора.

Моята баба, която беше втора жена на дядо ми и не беше моя кръвна баба, много, много ме обичаше! Познавам и други хора, които приемат чуждото дете като свое. То май си е до човека и до конкретната ситуация. Също така и знам случаи, когато майка кълнеше сина си, че няма да стъпи на гроба му. Так и стана. Той почина, а тя не можеше да ходи, за да отиде на гроба му.
Случаи всякакви.

Съжалявам за негативния ти опит, но е хубаво човек понякога да успява да надскача личните си болки и да погледне света в неговата невероятна пъстрота. Има толкова много примери на прекрасно изградени отношения със "заварени", "доведени" и "природени" деца; мащехи и пастроци, направили за изграждането на личността на децата много повече от биологични родители... Мога да дам десетки примери на щастливи хора в прекрасни отношения. Не е хубаво да се обобщава така.
Как ще се изградят отношенията в едно семейство зависи само и единствено от хората в него, от от техните индивидуални характерови особености и от желанието им НАИСТИНА да изградят семейство, а не да имат партньорче за секс.

В случая с авторката, мисля, че в случая таткото е запленен от малката принцеска, и дори момчето да беше негов роден син, пак щеше да има известно отчуждаване в този период. С дипломатичност, разговори и леко насочване от страна на авторката, всичко ще си дойде по местата.

Бърдс Флу, благодаря ти за мнението. Около мен са все лоши примери, но ако ти найстина имаш и положителни такива, това ми дава вярата, че светът не е толкова ужасен и има смисъл човек да има деца. Приятен ден 

Здравейте, прекрасни дами,
нямах много време, а и покрай главоболията с ръката съвсем се затрудниха нещата. Онзи ден, след поредната тежка ситуация между двамата мъже се наложи да се разгърне отново разговор. Постарах се да бъде ден след това и да съм максимално спокойна. Това, което предприех в този разговор са искрена молба, съпоставяне на нещата ( дано е успял да се постави на мое място, вече е баща ), стимулиране свързано с минали мили прояви, за които му благодаря, думи на детето, които подчертавам, за да ги ЧУЕ.. Опитах се да му кажа с най-голямата жар, че това дете сега расте, сега му е нужен, не утре! Мисля, че единствено с добро и стимули ще се получат нещата и да ме извинят тук присъстващите мъже, но и леко манипулиране, не в лошия смисъл. Малко или много, всяка жена го прави за какво ли не. Мъжкото его е много важно нещо, водещо бих казала.

И знаете ли какво?! Мисля, че се опитва! Опитва се да бъде мил. Няколко пъти сина ми в прав текст го попита, "защо не поздрави и мен" ( и други подобни, адекватно поставени въпроси )и мисля, че той се сконфузи искрено. Надявам се нещата да потръгнат и малко по малко да изградят връзка. Сина ми е умно дете и често го кара да се гордее с него. ДАНО! Дано ентусиазма ми не отиде по дяволите след седмица!
Благодаря на всички за съветите, бяхте ми наистина много полезни, а вярвам и на други майки в същото положение! 

За какво да те извинявам - че си една от малкото искрени жени на света ли? Ех, точно щях да те похваля и се сетих, че всъщност ти само във форума си искрена

Аз на моята като й кажа, че е "манипулаторка" и тя вземе, че ревне.... с което отново потвърждава тезата ми, разбира се. Сълзите са много стар номер, още в Древен Египет са го ловнали. Мойта още пробва, де... Ще й покажа какво си казала тук  

Успех с манипулациите на твоя

Мисля, че четеш избирателно
Манипулация е тежка дума, крещяща. Дамите ще разберат какво имам предвид. Нима дипломацията не е един вид манипулация? Нима премерените изречения и точния подбор на думи не са и те?
И цени сълзите на жена си, жените не плачат за щяло и нещяло. Просто вие мъжете си мислите, че жените никога не са искрени. Това е съвсем мил съвет

Няма нужда да влизаш в обяснителен режим. Повечето мъже така или инак минават целия си живот, водени за носа от жената. Въпросът е само да попаднеш на такава, която да води добре и да знае посоката

В този смисъл ми изглежда, че ти не си съвсем добър водач.

Точно това имах предвид с:

 
И не, не бих го нарекла манипулация. Просто ще извадиш на повърхността най-доброто от твоите момчета, за да изградят една хубава и полезна и за двамата връзка  
Наистина мисля, че ще се справиш. И ти желая успех  

 Както и да го наречем, вероятно това е правилния път в ситуацията, в която сте. Виждам, че си умна жена и не си склонна да се самозалъгваш.
 Желая ти успех.