1001 НОЩ - Binbir Gece/ ХАЛИТ И БЕРГЮЗАР пред камерата и зад кадър - 238

За живота, любовта и актьорството с Халит Ергенч
Разговаряме с Халит Ергенч за живота, актьорството, любовта и брака му с Бергюзар Корел след 4 години, отдадени на ВВ.

Представям ви Халит Ергенч.
Отървал се е от онази дълга брада, олекнало му е.
Седи срещу мен с тениска, на която пише „невидим“.
Личи си, че иска да е невидим в тези дни.
Показва ми от телефона си  клипчета със сина му Али, разказва ми, че преди да дойде при мен, вкъщи са правили сладолед.
Наваксва за четирите години, в които непрекъснато беше на снимачната площадка и нямаше възможност да вижда достатъчно сина си и съпругата си Бергюзар Корел.
В който и сериал да участва, чупи рекордите. Любимецът на продуцентите. „Зерда“, „Алие“, „1001 нощ“, ВВ.
Чукнете на дърво, всички негови проекти се увенчават с успех.
Но той не приписва успеха на себе си.
„ В края на краищата това е екипна работа. Колко струва, ако само аз съм добър, всички трябва да играят добре.“

Приключи ВВ. Всички са любопитни какво ще правиш сега?

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че и аз не знам. По някакъв странен начин всичко ми олекна, чувствам се спокойно. Отървах се и от брадата! /смее се/

Казал си, че не искаш да играеш в сериали тази година. Умори ли се, да си починеш ли искаш?

Точно така.

Или това е стратегически ход.

И това го има.

Или се опитваш да си освободиш време, което да прекарваш със сина си и съпругата си?

Всъщност всичко, което изброи. ВВ е най-дългият ми проект. Това е сериал, в който не всеки актьор има късмета да играе. Изиграх 42 години от живота СС. Направо си беше като да направиш докторска дисертация върху Сюлейман.

Това изтощава ли?

Разбира се. Но това е природата на актьорската професия. Няма значение дали е в сериал или в театъра. Опитваш се да разкриеш чувствата на друг човек и така се отклоняваш от своите собствени емоции. Съзнателно подхождаш към определени чувства и събития. Не е възможно това да не те измъчи, да не те похаби. Изживях всички вътрешни борби и терзания на СС. От смъртните присъди над децата му до загубата на единственото, което има в този живот, до сетния му дъх. Имаше един американски преподавател по актьорско майсторство. Бяхме на негов семинар. Един човек попита: „Винаги ли трябва да ни е толкова трудно, когато се опитваме да извадим от себе си определен образ?“. Той се обърна и каза: „На вас ви плащат именно за това. Вие да не си мислите, че ви плащат, защото сте известен?“ Моята работа беше да се чувствам сякаш съм истинския Сюлейман, това и направих.

Колко време ти отне да се освободиш от образа?

Е, не беше лесно. Нито психологически, нито физически. 4 години бяхме заедно със СС. Когато продължителителен период си в определен образ, се чувстваш сякаш си носил едни и същи обувки дълго време. Има точки, които се обездвижват.  Понякога загубваш своята еластичност като актьор. Полагаш както физически, така и психически усилия и след това пак трябва да се върнеш към себе си. И във физическия смисъл, не става просто да щракнеш с пръсти и да се върнеш към това, което си бил преди. Брадата си дори премахнах на три етапа. Накрая, когато съвсем я обръснах, Бергюзар застана пред мен и каза: „4 години не сме се виждали, затъжих се за теб, любов моя.“ И ме прегърна много силно.

А Али?

Той се изненада страшно много. Скачаше като подивял. Показваше ме на всички: „Виж, татко си махна брадата. Виж брадичката на татко, колко била малка.“ /има предвид ченето/.  Той не си ме спомня без брада. Беше само на 10 месеца.

Вярно ли е, че си отклонил предложение за 150 000 лири на серия за новия сезон?

Естествено, че не е вярно. Няма кой да ви даде такива пари. Това са градски легенди. Преди някои продуценти плащаха астрономически суми на звездите в тв канали, които стартираха, но това не им донесе успех. Разбира се актьорите вземат добри пари. Но работата не приключва само с актьорите. Един сериал не се крепи само на актьорския състав. Глупаво е да се мисли така. Трябва да дадеш заслуженото на всеки работещ за сериала, от първия до последния, за да успее един проект. Накратко, длъжен си да си разпределиш като продуцент парите равномерно. Истината е, че в този момент не се интересувам от никакви предложения. Няколко месеца съм в безтегловност, като земя, която очаква да бъде обработена и засадена. И двамата с Бергюзар работихме и имаше сутрини, в които, разделяйки се, си казвахме: „Хайде, любов моя, дано  успеем да се видим през тези два дни.“ Сега е време да наваксам за онези дни.

Няма ли да полудее Бергюзар да те вижда непрекъснато вкъщи.

Не, няма!  Даже ще й бъде много приятно.


Каква е тайната на това, че всички сериали, в които играеш имат успех?

Уважението, което изпитвам към професията си. Ако има някаква тайна, това е. Според мен едното най-ценно нещо в живота е работата, другото човекът, с кого свързваш живота си. Те определят цялото ни бъдеще. И към двете неща се отнасям с уважение и се опитвам да бъда достоен за тях.
 
„Ако жените те харесват, ако си красив, ще успееш в актьорството?“ Това ли е формулата.

Разбира се, че не. Външният вид играе роля до някаква степен. От определен момент нататък обаче всички виждат как си вършиш работата. Никой няма да гледа някого само заради черните му очи и здравите мускули. А и  аз самият не се намирам за красив.

Жените твой покровител ли са?

Бергюзар е моят покровител.

„Спокоен, уравновесен, задълбочен, скромен, джентълмен, сериозен“. Тези думи използват хората, когато говорят за теб. Приятно ли ти е това?

На кого не би му било приятно? Наистина имам такава страна в себе си, спокоен и уравновесен съм, но е вярно, че изживявам и доста вътрешни бури . И аз като всеки друг човек се опитвам да разгадая живота и себе си.

Детството?

О, това е дълбока тема. Не беше лесно детството ми. Да не си развалям настроението сега, нося един куп травми оттогава. Липса на пари, липса на внимание, самота. Родителите ми се разведоха, когато бях в началното училище, но баща ми и доста време след това остана в дома ни. Всеки ден скандали, направо апокалипсис. Освен това с нас беше и две години по-малката ми сестра, която е с психически увреждания, труден беше животът ни. Баща ми изчезваше за по 3-4 месеца, после пак се появяваше. Работеше в градския театър. Беше текстописец на песни. Има песни като „  Şimdi Şeytana Uyduk, Bin Kere Perişan Olduk“, която всички знаят. За мен в центъра на нещастието на семейството ни беше баща ми. Защото непрекъснато се държеше безотговорно и разстройваше майка ми. Затова исках да бъда далече от него и живота, който водеше.


Учил си корабно инженерство ...

Да, защото мъжете на лелите ми бяха инженери. За мен те бяха „добрите модели“. Само и само да не ставам като баща си, да не се занимавам с изкуство. Но на втората година спрях да ходя в университета. Човек не може да избяга от това, което е заложено в гените му. Музиката ме зовеше. Бях приет в оперния отдел на консерваторията. След това се прехвърлих в отдел „Мюзикъл“. Тогава се пресякоха пътищата ни с Халдун Дормен, покани ме в една пиеса. Казах му: „Аз съм музикант.“ А той отговори: „Не, ти си актьор, който може да пее". Оттогава се занимавам с актьорство.

/Отбелязвам, че Халдун Дормен е свекър на Айше Арман, легенда на турския театър, наскоро имаше изявление, че Халит и Окан са негови ученици и се гордее с тях/

Говори се, че не си приемал предложения за реклами, за да не навреди това на образа, който играеш.

Да. Защото лесно спечелените пари в живота ми, лесно си и отиваха. Не вярвам в лесно и бързо спечелените пари. Ако някой дойде при мен с предложение за реклама, той го прави заради работата, която върша, заради проекта, в който участвам. Например заради това, че участвам във ВВ. Ами тази реклама ще се появява насред сериала. Това не е ли глупаво? Може ли да позволя нещо да съсипе образа на Сюлейман? Освен това не обичам да правя много неща едновременно. Никой не ми е забранявал, това са си мои принципи.

Имаш ли си мании?

Да. Перфекционист съм. Имам си също и прякор. „Празната чаша“

Тоест?

Казват, че за мен чашата е винаги наполовина празна. Например всички, когато направят нещо хубаво са щастливи, летят, завладени са от тази магия, а мен ме обземат страхове. Един вътрешен глас ми казва: „Е, хубаво, успя да направиш това, но ще имаш ли сили за нещо по-добро.“ Никога не съм доволен от себе си. Имам много страхове за себе си и живота. Имам усещането, че в момента, в който кажа, че всичко е прекрасно, то за миг  ще потъне и замине.

Страхуваш се да не загубиш нещата, които имаш.

Да. В мен е стаено винаги едно напрежение, затова ми казват „празната чаша. Но и нашата работа е много неблагодарна. Кога един сериал върви добре казват: „Лелеее, много си добър, супер си, няма по-добър от теб“. Ако нещата се обърнат на зле, веднага те слагат на устата на топа. Всички си мислят, че аз съм направил само ‘Zerda’, ‘Aliye’, ‘Binbir Gece’, ‘Muhteşem Yüzyıl’. Нищо подобно, играл съм в още куп неща, които завършиха разочароващо, не си спомням имената даже на всички хора, с които съм работил. Казваха ми: „Халитчим, ще напишем 10 серии, в които да играеш“. На следващия ден няма и следа от тях, никой не ме търси.

Значи не винаги животът ти е бил бляскав и лек?

Луда ли си? Никога не съм имал пари. Четири месеца стоях вкъщи, докато си намеря работа. Хранех се с парче сирене и мед. Давах уроци по танци, взема някой лев, платя наема и парите свършили. Обикалях из цял Истанбул с колело. И в Консерваторията ходех с колело. Правих си сметка колко пари мога да отделя за храната в столовата на университета. Работех като системен оператор. С тези пари си плащах за столовата, с останалите си купувах Синя Карта./после ще го видя какъв е този документ/. Както виждаш по отношение на парите винаги съм бил много предпазлив. Никога не съм вземал пари от родителите си. Не можех дори да отида на кино. После, когато започнах да печеля, никога не ме е напускала мисълта, че това няма да трае вечно. Благодаря на Бог, в момента имаме пари, за да водим хубав живот. Но и това си има своята цена. Сега плащаме, за да намерим място, където можем да останем сами. Ходихме в Лондон. Гребем с Али с лодката в езерцето в Хайд парк. Едни араби започнаха да ни преследват с колелета и викат: „Хелоу, Сюлейман, хайде да се снимаме!“. ВВ се гледа в 150 страни. Най-голямото ни желание с Бергюзар е да отидем на някой от гръцките острови, но се страхуваме, че няма да ни оставят да направим и една крачка.
През последните години изживя доста тежки моменти. Племенницата ти се самоуби, загуби баща си, почина Мерал Окай, отиде си и Тунджел Куртис, последно загуби майка си ...

Не питай! Всеки един от тях е отделна моя история. За всеки можем да седнем и да си говорим с часове. От всеки съм научил много и всеки от тях е много специален за мен. Смъртта на баща ми е нещо отделно. Между бащи и синове винаги има някакво напрежение, сдърпвания. Но ние изобщо не се разбирахме. Ако всеки от нас двамата се спусне дълбоко в това, което е преживял, всеки ще намери основание и оправдание за себе си. Баща ми е имал с една година по-малък брат, той умира, баща ми ме е кръстил на него. Аз съм първия му син. Има пет брака, народили са му се един куп деца. Носеше на майка ми сина, който имаше от следваща си жена и й казваше: „Погледни, Инджи, виждаш ли колко е сладък?“ Имам две сестри от брака на баща ми преди този с майка ми, след това има две деца от майка ми, след това още две деца. Когато умираше извади снимка на майка ми от портфейла си. Беше интересен, но труден човек.

Пет пъти ли се е женил?

Пет, шест даже и ние не можахме да разберем. Бях на 23 години, когато ми каза: „Ожени се, синко, какво толкова ще стане, ако не се получи, ще се разведеш!“ Ето такъв човек беше.

„Може би и аз нося гените на женкаря“. Казваше ли си това, имаше ли такива страхове?

Имах да. И аз бях много див, минах през много жени. От цвят на цвят. Но с Бергюзар и Али се чувствам цял. Свърши вече. С нея сме неразривно свързани. Бергюзар има за мен много специално и отделно място.

Каква е любовта ви?

Любов, която не на всекиго е отредено да изживее. Да бъдем заедно с Бергюзар е наша съдба. Първо се запознах с родителите й, дори съм играл с тях. Тогава бях в 20-те си години. Бергюзар е 12 години по-малка от мен. Тогава не се познавахме, тя  най-вероятно е била още в началното училище. След това минаха години, бях на едно място в Бейоглу. Зад мен няколко момичета бъра- бъра разнищваха преподавателите в Консерваторията. Обърнах се и казах: „И аз уча в Консерваторията!“ Тогава се запознахме, но не знаех, че е дъщеря на Танжу и Хюля. След това се видяхме още един-два пъти. По-точно аз един-два пъти тайно я проследих. Но връзката ни си остана платонична, само в тези рамки. След години се срещнахме отново в ББГ и забелязахме, че онова взаимно въздействие все още го има, и не си отива.

Изглежда тя те е харесвала още преди години, така ли е?

Да, но тя е много чувствителна и деликатна жена. Не е показвала открито какво иска. Изглежда  се е притеснявала, била е по-свита, изплашила се е. И аз при това положение изчезнах , тръгнах си. След това имах един куп връзки. Даже се ожених. В живота се плаща за всяко хубаво нещо. И ние все още плащаме за нашата любов. Защото всеки познат-непознат може да скочи и да започне да се изказва за нашата връзка. Чувства се в правото си да го прави. Преди в махалите ги имаше дежурните клюкари, сега го има Интернет. Изложен си на директни обиди и клевети.


Кое най-много те дразни от нещата, които се говорят за вас?

Толкова много глупости и лъжи бяха изписани, кое по-напред да ти кажа. Бяха казани ужасни неща, само за да ни разстроят, да ни причинят болка. Бомбардировката навън не спира, а ние се обръщаме един към друг и се прегръщаме много силно. Това, което най-много ме натъжаваше, беше несправедливото отношение към Бергюзар.

Какво в Бергюзар най-много те поразява?

Енергията, с която направо ме вдига във въздуха.

Още ли е пълна с живот според теб?

Разбира се, и дума не може да става. Невероятно жизнена е, открита, отворена към другите, забавна. Но ако пожелае може да бъде също толкова женствена.

Не я ли отегчаваш с това твое спокойствие и уравновесеност?

/Смее се/ Понякога се отегчава. Даже по времето на ВВ казваше: „Стига вече. Омръзна ми от теб“. Защото между нас непрекъснато стоеше Сюлейман, хората постоянно казваха: „Сюлейман направи това, Сюлейман направи онова“. Да речеш да седнеш да пийнеш нещо, да потанцуваш и ще излезе снимка, на която пише „ Сюлейман се размаза“. Не можехме да живеем нормалния си живот.


„Съпругата ми е актриса, но тук е Турция. Няма право да се целува, не може да играе в любовни сцени“. Имаш ли такива условия?

И двамата сме актьори и двамата изпитваме огромна любов към професията си. Разбира се, че ще правим това, което изисква ролята ни. Как да й кажа: „Няма да се целуваш!“ Възможно ли е подобно нещо. Това е все едно да й кажа: „Нямам ти доверие!“ Защо си заедно с този човек тогава?  Освен това, ако и кажа подобно нещо и се усъмня в нея, трябва да го направи и тя. Аз също се целувах с един куп жени, защото ролята ми го изискваше. В такъв случай трябва генерално да преразгледаме начина, по който гледаме на своята професия. Например тя  има сцени с Кенан и народът започва с атаките: „Тя тая жена и без друго си е такава, онакава“. На мен изобщо не ми пука, изцяло стоя зад жена си и ще я подкрепям докрай.

Каква съпруга е, каква майка е...

Невероятно забавна майка е. Но когато е нужно може да бъде строга. Това много ми харесва. Децата трябва да имат дисциплина. Понякога в Бергюзар чувам гласа на майка ми. Като съпруга е невероятно загадъчна. Обича да прави изненади. Организирала е времето ни по много интересен начин, изненадвала ме  е по най-неочаквани начини. Освен това много хубаво готви. Умирам за нещата, които приготвя.

Казваш ли си „А ако ме напусне и си отиде?“. Страхуваш ли се от това?

Страхувам се, разбира се. Дори не желая и да си мисля за подобно нещо. В живота няма гаранция за нищо. Непрекъснато трябва да поддържаме връзката си жива. Трябва да чувстваме, че придаваме важност един на друг, да показваме, че сме си ценни. Аз правя каквото е по силите ми.

Как изглежда картината на вашето щастие.

В морето сме, гмуркаме се, закачаме се един с друг. Или танцуваме вечер на някое място.

Али какво прави, докато танцувате?

Ако танцуваме вкъщи с Бергюзар, той влиза между нас. Откъсва майка си от мен. Домът ми е мястото, където се чувствам най-щастлив. А Бергюзар е моето спокойствие. Човекът, на когото мога да „опра“ сърцето си, когато ми е най-тежко.


Какво правите, за да съхраните тази любов?

Много безмислени хора приказват безсмислени неща, разпространяват клюки. Ето например с такива хора не влизаме в спорове и обяснения. Това е един от начините да опазим любовта си. Защото това изсмуква енергията на човек. Предпочитаме да влагаме тази енергия в любов. Хората за съжаление гледат на нас като на открита мишена, по която могат да стрелят. Затова непрекъснато се месят, но проблем помежду си нямаме.

Значи само неща, които идват отвън...

И да има нещо, то са обичайните във всяка връзка спорове. Нашият проблем са бомбите, които хвърлят отвън по дома ни.

Защо го правят?

Когато започна любовта ни някои хора се опитаха да представят Бергюзар като човека, заради когото е приключил брака ми. В това е проблемът. А истината е, че краят на този брак няма нищо общо с Бергюзар. Абсолютно несправедливо е да бъде обявявана за жена, която разбива семейства. Абсолютна глупост. Отгоре на всичко вече 5 години сме женени, синът ни е на 4 години. Хората казват: „Защо тогава не излезе и не го каза?“. Ако бях влязал тогава в тези скандали и спорове и аз, и Бергюзар щяхме да бъдем още по-наранени. Защото ние не можехме да стигнем до тези хора, не можехме да го направим, каквото и да бяхме казали. Виж, вече години наред сме заедно, това не е ли най-добрият отговор? Запушваме си ушите, прегръщаме се и продължаваме да сме си семейство. Да ни оставят на мира вече!

Беше активен покрай събитията в парка Гези. За теб Гези израз на какво е?

Разбрах, че сме израснали с много романтични представи. Гледали сме на живота по много романтичен начин. И не сме били научени на определени неща. Не сме знаели доста неща. Така всъщност може да бъде обобщено всичко. Изправихме се пред неща, за които не можехме да си дадем сметка, не можехме да видим. Всичко се оказа, че е много по-мръсно, отколкото ние сме предполагали. Но се запознах с великолепни млади хора и това е едно от най-големите неща, които спечелих в тези събития.

                                                                THE END   Very Happy Very Happy Very Happy