Здравейте ! Сега ще Ви разкажа моята история и то още прясна, прясна... Понеже в реалния живот няма как да споделя с никого, ето, сега се крия зад nickname-а си и изливам душата в киберпространството 
Та.. нека започвам..
Имам приятел от 4 години.. Той от своя страна пък си има много приятели, от който аз си харесах един още като се запознахме с моя.. За тези 4 години, не обелих и дума за това пред никого и пазех симпатиите си в тайна от всички, дори от най-добрата си приятелка поради ред причини... Първата е, че има жена и две деца.. е, не е женен официално, но това няма много значение в случая. Аз съм на 20, той е на 27. С жена си по принцип не се разбират, тя постъпваше много зле с него, изневеряваше му и какво ли не.... в крайна сметка преди месец се разделиха уж окончателно ... Естествено, въпреки че имам симпатии към него, на мен това не ми допада, защото дечицата ще страдат най-много от това...
За тези 4 години, всички приятели на моя, ВСИЧКИ ме закачиха и си поискаха нещо от мен ( естествено аз им отказвах и сега се гледаме на кръв, а да не говорим, че не съм им и симпатична вече... нали знаете историята за лисицата и гроздето.. та и те така
) .. Всички обаче, без точно този човек.. Въпреки, че го харесвам, аз го уважавах именно заради това.. Защото разбрах, че е истински приятел на моя... И така до преди няколко дена...
Попитах го (чрез смс) дали според него ако харесвам някои от приятелите на моя, трябва да му кажа или по-добре да замълча... Той отговори, че е по - добре да кажа, защото дадения човек рано или късно сам ще разбере... ( той за 4 години не разбра че ... колко по - късно ) ... и попита за кого става въпрос... след дълги размисли, реших да му кажа, като уточних, че не желая нищо от него и искам отношенията ни да си се запазят, а не да започне да ме отбягва примерно и такива неща.. отговорът беше, че и аз не съм му била безразлична, но е мислел че е грешно, за това нищо не е казвал до сега, че е нормално човек да има симпатии към някого и че отношенията ни няма да се променят... Вечерта обаче излизахме с моя и компания и той беше там. Понеже стана късно, той остана да спи при нас .. По едно време на нощта, моя милост ожадня и отиде при него.. моя спеше.. но той не спеше... седнах при него и говорихме малко... какво стана после не знам , но се целунахме... каза ми че не иска да прави секс с мен, но се натискахме... целуваше ме така страстно като постоянно повтаряше " господи какво правя, не трябва, но не мога да ти устоя " ... И така за кратно време дори успя да свърши... като думите му бяха " боже, ти от къде се появи 
" ... прегръщаше ме така силно, че имах чувството че ще ме счупи.. Искам да уточня , че за тези 4 години аз не съм изневерявала НИКОГА на приятеля си и за мен всичко от нея вечер беше просто... незнам.. хем знаех , че е грешно, хем всичко в мен крещеше колко ми е хубаво... Не знам как се случи, какво стана.. Грешно е знам.. но като е хубаво.. Обичам приятеля си и знам, че това е временно привличане.. но е така силно ..
Споделете, случвало ли ви се е такова нещо, как постъпихте.. Продължихте ли или прекъснахте контактите си с този човек..
Та.. нека започвам.. Имам приятел от 4 години.. Той от своя страна пък си има много приятели, от който аз си харесах един още като се запознахме с моя.. За тези 4 години, не обелих и дума за това пред никого и пазех симпатиите си в тайна от всички, дори от най-добрата си приятелка поради ред причини... Първата е, че има жена и две деца.. е, не е женен официално, но това няма много значение в случая. Аз съм на 20, той е на 27. С жена си по принцип не се разбират, тя постъпваше много зле с него, изневеряваше му и какво ли не.... в крайна сметка преди месец се разделиха уж окончателно ... Естествено, въпреки че имам симпатии към него, на мен това не ми допада, защото дечицата ще страдат най-много от това...
За тези 4 години, всички приятели на моя, ВСИЧКИ ме закачиха и си поискаха нещо от мен ( естествено аз им отказвах и сега се гледаме на кръв, а да не говорим, че не съм им и симпатична вече... нали знаете историята за лисицата и гроздето.. та и те така
) .. Всички обаче, без точно този човек.. Въпреки, че го харесвам, аз го уважавах именно заради това.. Защото разбрах, че е истински приятел на моя... И така до преди няколко дена...Попитах го (чрез смс) дали според него ако харесвам някои от приятелите на моя, трябва да му кажа или по-добре да замълча... Той отговори, че е по - добре да кажа, защото дадения човек рано или късно сам ще разбере... ( той за 4 години не разбра че ... колко по - късно
) ... и попита за кого става въпрос... след дълги размисли, реших да му кажа, като уточних, че не желая нищо от него и искам отношенията ни да си се запазят, а не да започне да ме отбягва примерно и такива неща.. отговорът беше, че и аз не съм му била безразлична, но е мислел че е грешно, за това нищо не е казвал до сега, че е нормално човек да има симпатии към някого и че отношенията ни няма да се променят... Вечерта обаче излизахме с моя и компания и той беше там. Понеже стана късно, той остана да спи при нас .. По едно време на нощта, моя милост ожадня и отиде при него.. моя спеше.. но той не спеше... седнах при него и говорихме малко... какво стана после не знам , но се целунахме... каза ми че не иска да прави секс с мен, но се натискахме... целуваше ме така страстно като постоянно повтаряше " господи какво правя, не трябва, но не мога да ти устоя " ... И така за кратно време дори успя да свърши... като думите му бяха " боже, ти от къде се появи " ... прегръщаше ме така силно, че имах чувството че ще ме счупи.. Искам да уточня , че за тези 4 години аз не съм изневерявала НИКОГА на приятеля си и за мен всичко от нея вечер беше просто... незнам.. хем знаех , че е грешно, хем всичко в мен крещеше колко ми е хубаво... Не знам как се случи, какво стана.. Грешно е знам.. но като е хубаво.. Обичам приятеля си и знам, че това е временно привличане.. но е така силно .. Споделете, случвало ли ви се е такова нещо, как постъпихте.. Продължихте ли или прекъснахте контактите си с този човек..
