- Публикувана: 23 септ. 2014, 17:28 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2014, 16:49 ч.
Майкъл, Декемврийското ни талисманче, бързо да пораства и да е със своето мамче!
ludatakrisi, ехеее...честито 
Изработи си го с кеф и без много натоварване Вече си в 8мия, успокой се, всичко ще е наред с теб и бебо 
Колко далече ми се струваше 45 дневния болничен, а си наближава...при мен е след около месец, но не остана Последни 4 седмици работа, ще ми липсва.
Изработи си го с кеф и без много натоварване Вече си в 8мия, успокой се, всичко ще е наред с теб и бебо Колко далече ми се струваше 45 дневния болничен, а си наближава...при мен е след около месец, но не остана
Последни 4 седмици работа, ще ми липсва.
аз точно за 45-дневния болничен имам няколко въпроса,от кога започва да се брои- от датата на термина или от предишния ден,според мен от 22 ри окт.трябва да започне 45 дневния болничен а предишния ми болничен е до 17 ти окт.т.е. между 17 ти и 22 ри има няколко дни в които излиза че не съм в отпуск това нещо не ми е ясно
Здравейте мами и честит петък 
Вчера след работа бях на преглед и беба много ме зарадва, най-после се е ориентирала и е с главата към изхода
Докторката каза, че е едричка и яде много добре. Само ме озадачи, че главата и отговаря на 6 дни напред, а останалите "части" отговарят на термина. Дано се поизравнят нещата, да не прилича на попова лъжичка 
Още не ме е обзела паниката от раждането, всеки ден си повтарям, че ще дойде и ще мина като всяко нещо, от което ме е било страх. Имам си план в главата и си го "прожектирам", нещо от рода на: пада тапата, вземам вана, тегля една контра, грабвам чантата, скачаме в колата, настаняват ме в болницата, боли ме малко и за кратко, боц упойката, чета си книга и през това време получавам разкритие, хоп бебето, то реве, хоп плацентата, айде готово
Разбира се, допускам и пречки, за които е виновен, разбира се, мм - като дойде момента е на мача Лудогорец-Ливърпул, закъснява за изписването, забравил е букет за акушерката, напил се е с приятели у нас и не е изчистил, не е постлал леглото на бебето...обаче после си припомням, че имам златна маминка
Вчера след работа бях на преглед и беба много ме зарадва, най-после се е ориентирала и е с главата към изхода
Докторката каза, че е едричка и яде много добре. Само ме озадачи, че главата и отговаря на 6 дни напред, а останалите "части" отговарят на термина. Дано се поизравнят нещата, да не прилича на попова лъжичка Още не ме е обзела паниката от раждането, всеки ден си повтарям, че ще дойде и ще мина като всяко нещо, от което ме е било страх. Имам си план в главата и си го "прожектирам", нещо от рода на: пада тапата, вземам вана, тегля една контра, грабвам чантата, скачаме в колата, настаняват ме в болницата, боли ме малко и за кратко, боц упойката, чета си книга и през това време получавам разкритие, хоп бебето, то реве, хоп плацентата, айде готово
Разбира се, допускам и пречки, за които е виновен, разбира се, мм - като дойде момента е на мача Лудогорец-Ливърпул, закъснява за изписването, забравил е букет за акушерката, напил се е с приятели у нас и не е изчистил, не е постлал леглото на бебето...обаче после си припомням, че имам златна маминка
И при мен ММ е виновен за всички проблеми, които евентуално ще изникнат 
Той е голяма тутка, никога никъде не ходи навреме. Нещо ще забрави, ще мрънка. Чак се чудя багажа далк да не го дам на майка ми да ми го донесе после.
На изписването примерно е бил нощна и казва, че сега няма да дойде, защото трябва да спи минимум 8 часа.Редовно го прави, брои си на пръстите до кога стават 8 часа и казва"След 5 съм свободен "
Да не говорим за проблемното му отношение към роднините, ще откаже да викне майка си...
Абе от сега ме тормозят едни мисли, че чак за погачата
Той е голяма тутка, никога никъде не ходи навреме. Нещо ще забрави, ще мрънка. Чак се чудя багажа далк да не го дам на майка ми да ми го донесе после.
На изписването примерно е бил нощна и казва, че сега няма да дойде, защото трябва да спи минимум 8 часа.Редовно го прави, брои си на пръстите до кога стават 8 часа и казва"След 5 съм свободен "
Да не говорим за проблемното му отношение към роднините, ще откаже да викне майка си...Абе от сега ме тормозят едни мисли, че чак за погачата
.
И мен ме разсмяхте, момичета.
Тапата между другото може да падне на предния ден, даже съм чувала и 2-3 дена преди раждането. На мен ми падна на 10ти юли на обяд, и знаех, че ще раждането ще е скоро, но бях спокойна. Контракциите, кръв и разкритието започнаха на 11 юли(термин) в 7ч сутринта, родих на 12ти юли в 9 ч сутр.
Все се притеснявах последните дни да не ми изтече внезапно водата докато ходя навън(например до м-на). Беше лято и аз ходех по рокля. Но водата всъщност ми я спука акушерката, в процеса на раждане.
Тапата между другото може да падне на предния ден, даже съм чувала и 2-3 дена преди раждането. На мен ми падна на 10ти юли на обяд, и знаех, че ще раждането ще е скоро, но бях спокойна. Контракциите, кръв и разкритието започнаха на 11 юли(термин) в 7ч сутринта, родих на 12ти юли в 9 ч сутр.
Все се притеснявах последните дни да не ми изтече внезапно водата докато ходя навън(например до м-на). Беше лято и аз ходех по рокля. Но водата всъщност ми я спука акушерката, в процеса на раждане.
alisa24, не се тревожи - дори да тръгнеш да раждаш вагинално, пак можеш да си родиш със секцио. Сестра ми беше с медицински показания за секцио, яви се посред тъмна нощ с 11см разкритие и бесни контракции в клиниката, операцията премина успешно. Мен пък часове ме чакаха да родя нормално с контракции на 80 сек. и 10см разкритие преди да го закъса бебо та да трябва спешно да го вадим оперативно и т.н. - примери много... Така че - началото на вагинално раждане не означава задължително отмяна на секциото. Освен ако бебчо не се изстреля като ракета 
Миналият път ММ беше с мен през целия ден /чудото продължи бая време, чааак до вечерта/, много ми помогна присъствието му тогава, сега обаче обмислям дали да не го оставя у дома? Имахме си някои семейни нерадости през годините оттогава и ме тревожи естетическата страна на нещата, не мога да преценя...
Но относно гафовете: връщаме се с бебчо от родилното /преди 8г./, къщата излизана, всичко подредено, оправено, изпрано, обаче ММ толкова се старал всичко да е по конец, че забравил да разходи кучетата! И тъкмо прекрчваме прага, то ентусиазъм, то подскоци, и едното /женското/ от много радост прави колосална, ама гигантска локва насред цялата гмеж !
Иначе /понеже нямах време да се включа в края на миналата тема за домашните любимци, само четох/ - какъв кеф е да гледаш деца и животни заедно! И смея да твърдя, че децата расли със животни са по-здрави - отрано са изложени на силен бактериален фон, развиват по-добър имунитет. У нас не ограничаваме достъпа на животните до бебето, като беше малък сина ми имахме и 2 котки, спяха в креватчето му и той ги обожаваше, няма ги вече, за съжаление. От кучетата в началото бебиус най-много да получи по някой мокър език, веселието с тях ще дойде след годинка-две. Какви работи са изтърпели тия животинки, направо не е истина Поздрав за всички мами, които няма да се вслушат в безумните съвети "махай кучето/котката"!
Сори, че пак роман...
Миналият път ММ беше с мен през целия ден /чудото продължи бая време, чааак до вечерта/, много ми помогна присъствието му тогава, сега обаче обмислям дали да не го оставя у дома? Имахме си някои семейни нерадости през годините оттогава и ме тревожи естетическата страна на нещата, не мога да преценя...
Но относно гафовете: връщаме се с бебчо от родилното /преди 8г./, къщата излизана, всичко подредено, оправено, изпрано, обаче ММ толкова се старал всичко да е по конец, че забравил да разходи кучетата! И тъкмо прекрчваме прага, то ентусиазъм, то подскоци, и едното /женското/ от много радост прави колосална, ама гигантска локва насред цялата гмеж
! Иначе /понеже нямах време да се включа в края на миналата тема за домашните любимци, само четох/ - какъв кеф е да гледаш деца и животни заедно! И смея да твърдя, че децата расли със животни са по-здрави - отрано са изложени на силен бактериален фон, развиват по-добър имунитет. У нас не ограничаваме достъпа на животните до бебето, като беше малък сина ми имахме и 2 котки, спяха в креватчето му и той ги обожаваше, няма ги вече, за съжаление. От кучетата в началото бебиус най-много да получи по някой мокър език, веселието с тях ще дойде след годинка-две. Какви работи са изтърпели тия животинки, направо не е истина
Поздрав за всички мами, които няма да се вслушат в безумните съвети "махай кучето/котката"!Сори, че пак роман...
На мен самата реплика"махни кучето" ми е много странна, как така ще го.махна, та то живее вкъщи 
За мен е върха на лицемерието да си вземеш животно и после да го "махнеш". Като се взима животно би трябвало да се мисли колко пътуваш, до кога ще живееш на мястото, евентуална поява на бебе, на мъж. Абсолютно нищи не може да ме накара да си махна котката, дори не ми го намекват. Но и роднините ми са със същите убеждения, ако майка ми ми го предложи бих си помислила много за отношението ми към нея, за ценностите и, много ще ме разочарова.
Ние трябва да чистим сега в апартамента, в който се пренесохме, но не мога да смогна. В понеделнкк като се върна искам да излижем всичко. Кофтито е, че още нямаме пералня тук и не мога да изпера нищо едро. Но ми е много некомфортно и мръсно навсякъде. Далеч съм от мисълта, че мъжът ми ще изчисти, по-скоро майка ми ще дойде, докато съм в болницата. Но ще се старая сега след голямото чистене да си почиствам редовно всичко и навсякъде, за да няма изненади.
За мен е върха на лицемерието да си вземеш животно и после да го "махнеш". Като се взима животно би трябвало да се мисли колко пътуваш, до кога ще живееш на мястото, евентуална поява на бебе, на мъж. Абсолютно нищи не може да ме накара да си махна котката, дори не ми го намекват. Но и роднините ми са със същите убеждения, ако майка ми ми го предложи бих си помислила много за отношението ми към нея, за ценностите и, много ще ме разочарова.
Ние трябва да чистим сега в апартамента, в който се пренесохме, но не мога да смогна. В понеделнкк като се върна искам да излижем всичко. Кофтито е, че още нямаме пералня тук и не мога да изпера нищо едро. Но ми е много некомфортно и мръсно навсякъде. Далеч съм от мисълта, че мъжът ми ще изчисти, по-скоро майка ми ще дойде, докато съм в болницата. Но ще се старая сега след голямото чистене да си почиствам редовно всичко и навсякъде, за да няма изненади.
Момичета, и мен ме разсмяхте с плановете, дано по-добрата част от тях се осъществи!
Моите дрешки също бяха с жълти петна, вероятно от зехтина, с който мажех бебето. Всички се изпраха, освен един комплект, хем го бях пръскала с Meglio. Прах на 60 гр.
Мен от раждането не ме е страх, а да е живо и здраво бебето. Много се вълнувам, докато гладех дрешките ми беше едно... нямам търпение!
ludatakrisi, аз бих се обадила на док. Но дано вс. е ОК.
Ето къде може да се изчисли от кога са 45-те дни: http://www.kik-info.com/calculators/maichinstvo.php
Моите дрешки също бяха с жълти петна, вероятно от зехтина, с който мажех бебето. Всички се изпраха, освен един комплект, хем го бях пръскала с Meglio. Прах на 60 гр.
Мен от раждането не ме е страх, а да е живо и здраво бебето. Много се вълнувам, докато гладех дрешките ми беше едно... нямам търпение!
ludatakrisi, аз бих се обадила на док. Но дано вс. е ОК.
Ето къде може да се изчисли от кога са 45-те дни: http://www.kik-info.com/calculators/maichinstvo.php
Извънредно много се смях с разказите Ви момичета,благодаря ви за веселото начало на деня ми
Относно раждането ,аз в началото като разбрах ,че съм бременна изпитах един огромен страх от този процес и като си го помислех направо ми се дореваваше ,особено като си помислех ,че трябва да седя в болница и да имам абокат в ръката -нещо което за 26-те ми години за мое щастие не ми се е случвало .Напоследък обаче насъбрах някакъв кураж и си казвам ,абе едва ли болката ще е по-силна от двете бъбречни кризи ,които съм изкарала и съм се поуспокоила ,като дори на моменти си мисля дали от високия ми праг на болка които притежавам непропускам някоя контракция ,която може да е важна,но да се надявам ,че не е така.
Аз съм почти по същият начин сегашният ми болничен е до 17.10 вкл,а 45-дневния ми почва от 25.10,но АГ ми каза да не се притеснявам ,ще ми пусне един малък болничен за 5-6 дни между 17-25.Така,че споко ще ти дадат някакъв малък болничен за 2-3 дни в твоя случай.
Относно раждането ,аз в началото като разбрах ,че съм бременна изпитах един огромен страх от този процес и като си го помислех направо ми се дореваваше ,особено като си помислех ,че трябва да седя в болница и да имам абокат в ръката -нещо което за 26-те ми години за мое щастие не ми се е случвало .Напоследък обаче насъбрах някакъв кураж и си казвам ,абе едва ли болката ще е по-силна от двете бъбречни кризи ,които съм изкарала и съм се поуспокоила ,като дори на моменти си мисля дали от високия ми праг на болка които притежавам непропускам някоя контракция ,която може да е важна,но да се надявам ,че не е така.
Цитат
аз точно за 45-дневния болничен имам няколко въпроса,от кога започва да се брои- от датата на термина или от предишния ден,според мен от 22 ри окт.трябва да започне 45 дневния болничен а предишния ми болничен е до 17 ти окт.т.е. между 17 ти и 22 ри има няколко дни в които излиза че не съм в отпуск това нещо не ми е ясно
Аз съм почти по същият начин сегашният ми болничен е до 17.10 вкл,а 45-дневния ми почва от 25.10,но АГ ми каза да не се притеснявам ,ще ми пусне един малък болничен за 5-6 дни между 17-25.Така,че споко ще ти дадат някакъв малък болничен за 2-3 дни в твоя случай.
Да се включа и аз с разказ за моето раждане, понеже не знаех какво ме чака не се и страхувах а и бебето закъсня с 1-2 дни, а накрая многооо ми тежеше, та нямах търпение да родя вече, тапата ми падна на 11 вечерта, имах леки контракции, които продължиха и на 12, на обяд решихме да отидем до болницата за всеки случаи, но там ми казаха че разкритието ми е още малко и е по-добре да се прибера, вечерта контракциите станаха по чести и болезнени, но аз пак се инатя, отидохме в болницата в 11.30 вечерта, и то само защото моят мъж трябваше да ходи на работа първа смяна, а живеехме в чужбина и беше много снежно (пак декември) и се страхувах че няма да има кои да ме откара до болницата, та приеха ме в 12 ч през нощта, спукаха ми водите и в 3,20 ч бебо се роди, без упойки, без системи, абсолютно натурално , болеше и то много но мина бързо, даже си спомням че като дойде моят мъж да ме види към 5 ч му казах че ако иска второ дете, ще го осиновяваме, но всичко се забравя, а и не мога да кажа че съм се мъчила много. Казват че с второто е по лесно, но сега се притеснявам повече, не ми се вярва да извадя такъв късмет втори път, надявам се обаче че всичко ще е наред.
, болеше и то много но мина бързо, даже си спомням че като дойде моят мъж да ме види към 5 ч му казах че ако иска второ дете, ще го осиновяваме, но всичко се забравя, а и не мога да кажа че съм се мъчила много. Казват че с второто е по лесно, но сега се притеснявам повече, не ми се вярва да извадя такъв късмет втори път, надявам се обаче че всичко ще е наред.
Здравейте на всички! Днес бях на преглед и доктора за пръв път ми каза колко голяма е бебка 
Тежи цели 2100гр. и е дълга към 43см.; има големи бузки Само дето е решила да си седне на дупето и вече е седалищно, за кратко, надявам се... От 2 месеца пия Ферофолгама, а хемоглобина ми пада ли пада - вече е 90. Доки реши, че 2 седмици трябва да пия по 3 ампули Тотхема и после - изследвания. Смяхме се, че ако не се вдигне тоз' хемоглобин ще включвам в менюто винкел
Тежи цели 2100гр. и е дълга към 43см.; има големи бузки Само дето е решила да си седне на дупето и вече е седалищно, за кратко, надявам се... От 2 месеца пия Ферофолгама, а хемоглобина ми пада ли пада - вече е 90. Доки реши, че 2 седмици трябва да пия по 3 ампули Тотхема и после - изследвания. Смяхме се, че ако не се вдигне тоз' хемоглобин ще включвам в менюто винкел