Алкохолната зависимост е по-страшна и трудна за отказване от хероиновата.
В такива теми винаги казвам, че от хероинова абстиненция умрял няма, но от алкохолна се мре и още как. Това го казвам, за да разбереш, че само защото накротика е достъпен на всеки ъгъл не значи че е по-безобиден. Приказки, увещания, теорията за едната чашка, която не пречи и тн. не помагат. Помага дълго, упорито лечение, неотказване, или събитие, което от раз да премахне идеята за пиене (тези събития не ги пожелавам на никого). Има опит в лечението на алкохолизма, обърнете се към НЦН, там има психиатри, учен народ, които провеждат терапии не само под формата на изписване на няакакви чудотворни медикаменти, а и работа с пациента и т.н. Всичко останало за мен е неадекватно и подценяващо проблема.
На лично ниво аз бих се разделила с този човек, ако видя че той не поддава да се лекува, защото не мога и да си представя толкова труден път да премина до някой, който вече демонстрира асоциални поведения, като нежелание да работи, например с разни оправдания. Животът ми се струва твърде кратък за такива драми.