С какво ви дразнят свекървите- 37

  • 45 524
  • 815
  •   1
Отговори
# 45
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
П.С. Зетя ако рече, че ти трябва да им гледаш децата, пък те да си работят...
Чакай първо да видим какво ще сътворят сина и снаха ти.  Peace За мен има време, но дай боже ти да дондуркаш 1-2 внучета в скоро време.

[/quote]

Тя пък щото ще си признае, ако дондурка финансово семейството, не се разбира със снахата или й тръснат внуците за отглеждане без да я питат. Ще продължава да се надува в темата и да й знае много устата, докато внучето я дърпа за крачола, за да си играе с него.


Popule, сложи си ръка на сърцето и кажи, че нямаш изисквания към снаха си. Всеки има някакви изисквания към хората, независимо какви му се падат. Къде повече, къде по-малко. Важното е как общуваш с тези хора, до колко си обективна в мнението си за тях и доколко уважаваш правото на избор на детето си.
Пък е нормално Тонка да има изисквания към зет си. Няма да даде това мило и красиво същество-дъщеря си на някой мухльо. Лично ще й помогна да го разкости.

# 46
  • София
  • Мнения: 23 130
Лично ще й помогна да го разкости.
Laughing  Hug

# 47
  • Мнения: 3 228
Надявам се да не стигам до там, откъдето Popule се връща. Да се вживявам в ролята на великия манипулатор чрез един диван, да подхвърлям "финансови инжекции", за да ме слушат, да си мисля, че да лъжа най-близките си, за да се харесат, е нормално... Не, благодаря. Разбирам страха, който диктува тези действия, но не разбирам действията.

И аз на това се надявам. Мислим да направим всичко възможно да дадем добро образование на дъщеря си, като се надяваме да намери и такъв човек до себе си, когато му дойде времето, за да могат да имат собствени добри доходи и да не зависят финансово и емоционално от хора с подобни разбирания

# 48
  • София
  • Мнения: 5 499
Като си решил да даваш - давай от сърце, а не с куп условности. Ако не ти се дава не давай. Това е все едно да купя на някого подарък панталон и да го задължа да навива крачолите 7/8 или да проявявам желание и аз да си го обувам, когато ми хрумне. Аз вече сериозно си мисля, че възрастните не трябва да подаряват никакви имоти при никакви обстоятелства, защото от там нататък си провалят отношенията с младите равноускорително. Да си седят в наследство евентуално или да се продадат на младите, нещо такова. Но да не си помагат иначе... лошо. А към кого се обръщаш, ако собственото ти семейство не иска да ти помага?

Много интересно как сравни апартамент с панталон?
Ти кога си подарявала/давала апартамент, за да знаеш какво е чувството? Wink Щото повярвай ми, никак не е подобно на това да подариш панталон. Simple Smile Най-малкото усилието да придобиеш апартамент никак даже не е равностойно на това да придобиеш панталон. От там и разликата в подаряването/даването.

# 49
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 623
 Popcorn
Тарталета   bouquet за темата.

# 50
  • Мнения: 3 228
Ами като е толкова ценен апартамента/наистина е скъп и не е лесно придобиването/ - не го давайте. какво по лесно от това. По добре човек да е честен и да каже "няма да ти дам апартамент", отколкото да "даде" апартамент и после цял живот да натяква/изисква от хората на които го е дал. Мерси за такива подаръци

# 51
  • София
  • Мнения: 5 499
Ами като е толкова ценен апартамента/наистина е скъп и не е лесно придобиването/ - не го давайте. какво по лесно от това. По добре човек да е честен и да каже "няма да ти дам апартамент", отколкото да "даде" апартамент и после цял живот да натяква/изисква от хората на които го е дал. Мерси за такива подаръци

Ами щом така мислиш, следвай съвета си.
А пък остави на другите да решават и да правят каквото на тях им харесва. Peace

П.С. Олелеее, ама много обидчиви тука нЕкои хора. От един виц се засягат. Мале, мале, какви ли тъщи и свекърви ще сте? ooooh!

# 52
  • сф
  • Мнения: 394
аз съм любопитна какво е чувството, може ли да ми разкажеш, че не съм подарявала апартамент още. нещо хваща ли те за гърлото, минават ли ти като на кинолента усилията за придобиване? мислиш ли си 'маааааййй прешъъъъсссссс'?

# 53
  • Мнения: 3 228
Ами като е толкова ценен апартамента/наистина е скъп и не е лесно придобиването/ - не го давайте. какво по лесно от това. По добре човек да е честен и да каже "няма да ти дам апартамент", отколкото да "даде" апартамент и после цял живот да натяква/изисква от хората на които го е дал. Мерси за такива подаръци

Ами щом така мислиш, следвай съвета си.
А пък остави на другите да решават и да правят каквото на тях им харесва. Peace

П.С. Олелеее, ама много обидчиви тука нЕкои хора. От един виц се засягат. Мале, мале, какви ли тъщи и свекърви ще сте? ooooh!

Така мисля и аз - да следвам съвета си. Останалото се нарича изнудване и купуване на послушание/уважение.
Иначе съм съгласна - всеки да си прави каквото му харесва. понеже това е форум и ми е интересна темата, затова давам мнение. Иначе в реала не ми пука дали Пенка/Ценка/Генка е дала/подарила апартамент на младите и какво очаква от тях в замяна

# 54
  • Мнения: 3 228
За тези, които не са следили предишната тема - авторката не е подарила апартамента на сина си - тя ясно им е заявила, че апартамента си е неин, но им го дава да го ползват. Тя финансира всички покупки и ремонти в апартамента като целта е младите да не се сърдят, че влагат пари в нещо, което не е тяхно. С една дума - пълна финансова зависимост(лично мнение)

# 55
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Като си решил да даваш - давай от сърце, а не с куп условности. Ако не ти се дава не давай. Това е все едно да купя на някого подарък панталон и да го задължа да навива крачолите 7/8 или да проявявам желание и аз да си го обувам, когато ми хрумне. Аз вече сериозно си мисля, че възрастните не трябва да подаряват никакви имоти при никакви обстоятелства, защото от там нататък си провалят отношенията с младите равноускорително. Да си седят в наследство евентуално или да се продадат на младите, нещо такова. Но да не си помагат иначе... лошо. А към кого се обръщаш, ако собственото ти семейство не иска да ти помага?

Много интересно как сравни апартамент с панталон?
Ти кога си подарявала/давала апартамент, за да знаеш какво е чувството? Wink Щото повярвай ми, никак не е подобно на това да подариш панталон. Simple Smile Най-малкото усилието да придобиеш апартамент никак даже не е равностойно на това да придобиеш панталон. От там и разликата в подаряването/даването.

Popule, много добре знам какво е усилието, защото с мъжа ми сме на този етап - да работиш и да спестяваш за едното жилище. Обаче се предполага, че това жилище го даваш на най-скъпото си същество. Би трябвало чувството да е положително. Да се радваш, че си спестил на детето си  дискомфорта да се лишава, а не да се чувстваш така все едно си най-прецакания човек на света, защото си се лишил от нещо свое.
Жалко е, че се опитваш да си част от семейството на сина си и да си даваш мнението, възползвайки се от това, че си им дала нещо. Не се притеснявай - едно дете, което има добър родител и го уважава достатъчно, само ще поиска мнението му и дори ще се съобрази с него. Ти обаче явно разчиташ на други методи, като манипулации и насадено чувство за дълг.

# 56
  • София
  • Мнения: 3 453
Наистина напоседък свекитата са се кротнали, щом се налага толкова време да се занимаваме само с вижданията на популе за живота  Mr. Green

# 57
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 623
Наистина напоседък свекитата са се кротнали, щом се налага толкова време да се занимаваме само с вижданията на популе за живота  Mr. Green
То смее ли да се оплаче човек. Популе му обяснява после на 15 страници колко не е прав hahaha
Общо взето Полуле не си права. Дори да дадеш апартамент това е твое решение. Не върви след като сина ти е решил да си направи ремонт например да се тръшкаш като малко дете и половин година да не му говориш щото не те е питал може ли да си смени дограмата и дали да не си остъкли терасата. Това е лично от моя челен опит със свеки. Тя е купила на мъжа ми апартамента още преди да се запознаем и преди едни 10-тина години, когато ние сами със собствени средства си остъклихме терасата и направихме ремонт като разбра, че сме махнали един прозорец половин година не иска да стъпи вкъщи и му говореше през зъби. Кажи сега, че това е поведение на зрял човек и трябва да му угаждаме ooooh! До миналата година се мръщеше всеки път като кажехме, че правим ремонт на нещо вкъщи при положение, че превръщаме развалината(с огромни пукнатини по стените) в чистичък и уютен дом със собствени средства.

Последна редакция: вт, 14 окт 2014, 11:57 от pospalancho

# 58
  • София
  • Мнения: 5 499
аз съм любопитна какво е чувството, може ли да ми разкажеш, че не съм подарявала апартамент още. нещо хваща ли те за гърлото, минават ли ти като на кинолента усилията за придобиване? мислиш ли си 'маааааййй прешъъъъсссссс'?

Сега, отваряш интернет. Купуваш един панталон на стойност 2000 лв., ще ти кажа размерът си. Подаряваш ми го за РД. Нещо подобно е, но умножено по 100. Wink

Popule, много добре знам какво е усилието, защото с мъжа ми сме на този етап - да работиш и да спестяваш за едното жилище. Обаче се предполага, че това жилище го даваш на най-скъпото си същество. Би трябвало чувството да е положително. Да се радваш, че си спестил на детето си  дискомфорта да се лишава, а не да се чувстваш така все едно си най-прецакания човек на света, защото си се лишил от нещо свое.

Освен радост, има и гордост, че си успял да го направиш това нещо. А има и очакване, че е имало смисъл от това, което си направила. Очакваш и отсрещната страна да се радва с теб и за теб, за жеста ти, да прояви благодарност и уважение. Много е смесено чувството. Направи го - дай на децата си жилище - и ще го разбереш. Трудно е да се опише!

# 59
  • София
  • Мнения: 5 499
За тези, които не са следили предишната тема - авторката не е подарила апартамента на сина си - тя ясно им е заявила, че апартамента си е неин, но им го дава да го ползват. Тя финансира всички покупки и ремонти в апартамента като целта е младите да не се сърдят, че влагат пари в нещо, което не е тяхно. С една дума - пълна финансова зависимост(лично мнение)

Аз ако не можех да дам, нали се сещаш, че нямаше да дам?
С други думи, за неразбралите, ако нямаше къде да отида другаде да живея, нямаше да дам да се живее в жилището и трябваше или да живеят с мен или да вървят под наем. Капиш?

Успех и на теб. Да имаш, за да даваш. Hug

Последна редакция: вт, 14 окт 2014, 12:09 от Popule

Общи условия

Активация на акаунт