С какво ви дразнят свекървите- 37

 Разбира се! Никъде не съм твърдяла обратното, нали?  

Уважението наистина е добре да го има, и винаги уважавам хората, които са го заслужили.

Така, дойдохме си на думата. Значи фактът, че родителите са те създали, отгледали, изучили, независимо какво това им е коствало на тях самите, не е достоен сам по себе си за уважение? И родителите, които са създали, отгледали и изучили, независимо, какво им е коствало на тях самите съпругът ти, сам по себе си не е достоен за уважение? Хммм...доста подличко разсъждение е това "които са го заслужили".  

     На вкус и на цвет ...
     Близостта и отношенията на възрастните с младо семейство зависят от баланса между традициите на две семейства. Всеки от съпрузите пренася онази част от родовите традиции и ценности, които са му доставяли наслада. При сериозни различия, сблъсъкът и между съпрузите, и между поколенията е неизбежен.
     Една любяща и ценяща честите контакти жена може да е прекрасна свекърва за снаха, отрасла в семейство със същите разбирания. За отрасла в семейна среда, в която на роднини се гостува след официална покана и само по повод, такава свекърва би била бреме, дори да е истински добронамерена и обичлива.

И следва въпросът - какво й дава право на снахата да се опитва да променя съпругът си? За това ли се събираш да живееш с някого - за да го променяш? Аз това не го разбирам. Или харесваш и обичаш човекът такъв, какъвто е, или какво изобщо правиш с него?

А какво дава право на съпруга и родителите му да се опитват да променят снахата и нейните разбирания?

След като си убедена, че родителите са заслужили уважение, фразата "които са го заслужили" не би трябвало да повдига въпрос, нали? Освен ако не се съмняваш, че съответните родители заслужават уважение. При такъв вариант, въпросът ти е напълно логичен, разбира се.

Аз и преди съм писала, ние живеем в една къща, доста голяма, на отделни етажи, всеки етаж е като отделен апартамент. Покриваме по-голямата част от разходите на къщата, защото имаме добри доходи, правим и сериозни ремонти в момента.  Разбираме се чудесно. Обаче свекърите са изключително разбрани и тактични хора, никога не сме почувствали личното си пространство нарушено. Имаме възможност да купим апартамент, но там ни харесва, а и предпочитаме роднините за съседи

Аз съм "За" топлите отношения, но съм против домът ми да е като хан и всеки да влиза и излиза нон-стоп.  Не ми се е случвало за щастие с роднините на половинката.

Определено оставам с впечатление, че някои проблеми се дължат на недоизказани и недоизяснени неща. И на факта, че ако свекървата/снахата направи нещо, което за нея е помощ, другата страна може да го приеме като вмешателство. В тези моменти  е много важно да се каже кой как приема даденото нещо, добронамерено и откровено, за да се спестят бъдещи проблеми.


Много важно е да не се забравя, че в голямата си част непоисканите съвети и услуги се правят с добро чувство и идеята за помощ. По тази причина не бива да  се приемат "на нож", а да се обясни кротко и добронамерено, че предпочитаме да се оправим сами в дадения случай. Винаги съм смятала, че нормалните и интелигентни хора няма как да не постигнат разбирателство с разговори, откритост и добронамереност.

Но има и друг тип хора, при които нищо не помага. Тогава просто трябва възпитано и дипломатично отношение, без слизане на нивото на отсрещната страна

Нищо. Затова хора, които имат различна ценностна система, не трябва да живеят заедно. Защото така започват проблемите. Обикновено децата носят ценностната система на семейството си. И затова, когато тръгнеш да правиш сериозна връзка, трябва преди това да опознаеш откъде идва партньорът ти. Да видиш какви хора са го възпитавали. Добри изводи може да си направи човек за това, какъв ще е съвместния му живот. Говоря по принцип. Разбира се, че има изключения. Но не бива да се забравя, че в един момент от живота си, децата страшно много започват да приличат на родителите си и да имат техните ценностни системи. Не зная как, но винаги моделите се повтарят. Дете, което е израстнало малтретирано, ще малтретира. Дете, което е израстнало в топла семейна среда, ще създаде такава самото то, като порасне.

Не извъртай. И ти и аз знаем какво наистина имаш предвид, изричайки тази фраза.

Popule, ти току що разведе май половината форум 

Доколкото знам не се познаваме, така че аз предполагам ти какво имаш предвид, и знам аз какво имам предвид. Нямам самочувствието да вкарвам думи в клавиатурите на хора, които не познавам. Разбира се, ако въпросът ми поради някаква причина не те устройва, тук е форум, всеки е свободен да пише, когато пожелае, така че...

    Не прочете ли по-горното изречение за баланс в отношения и традиции? Колкото той има право да промени нея, толкова и тя него. Противоположностите се привличат и допълват.
        

Популе, това болднатото не е така   Наистина често проблемните хора идват от проблемни семейства, но ти го представяш като 100% сигурна причинно-следствена връзка, каквато не е

Ами така като чета из темите...не съм далече от истината.


На теория е добре, да. Но на практика...четем тази тема от доста сезони...и обсъжданите ситуации са много подобни. Така че, балансът...май го няма.


Миленака, ако смяташе, че трябва да се уважават родителите "по дифолт", нямаше да слагаш това уточнение "ако са заслужили". Нали?


Бих казала повече от често. Почти винаги.

Популе, не е нужно да имаш лоши отношения със семейството си, за да откажеш да живееш под един покрив с него. Аз имам чудесни отношения с майка си, но не бих живяла повече от месец с нея. Едната баба на мъжа ми, която живее сама и е много добра и мила жена и при която можехме да отидем да живеем, също ми отпада като вариант. Просто съм на мнение, че всяко семейство трябва да е отделно, да си знае къщата и сам да определя начина си на живот без неудобството от постоянно съобразяване с други хора.
Ние с мъжа ми се изнесохме за първи път в един овехтял, стар, на последен етаж и изцяло с външни стени апартамент. Тогава бях студентка и работех за 240лв. Зимно време с две духалки едва докарвахме 15 градуса в спалнята, ама това си беше моята спалня и моят дом /колкото и скапан да беше/. Най-малкото живеейки отделно демонстрираш независимост и хората те уважават повече. Прави ми впечатление, че тези, които живеят с родители/баби не ги имат за нищо, месят им се, дават акъли и до някаква степен е оправдано, защото тези хора не са показали с нищо, че са възрастни, на които може да им се има доверие, че могат да свършат нещо като хората.