Когато не ни вземат насериозно...

И аз бях изпаднала в истерични състояния, докато не разбрах, че за да няма такива изпълнения трябва пълен игнор! И наистина помага, когато ми скрои подобен номер или отивам да си върша нещо в друга стая, или си сядам на компа/телевизора, спирам да и говоря, дори не я поглежда, като вече съм взела нещото, с което ми е погодила номер или съм я оставила на мястото, на което си се е тръшнала. След точно две минути тича и вика: мамо, гуш!

Та така. Твърда и игнорираща!

Момичета момичета чакайте!
Аз май не се изказах правилно!
Тя не разлива сока нарочно. Прекалено голяма е за такива неща и даже вече отдавна не ги прави. Излива го по невнимание. Защото се опитва да държи чашата с два пръста или сяда на фотьойла  и аз докато се усетя тя си я сложила подпряна на краката и. Ей такива маймунджалъци прави. Това, което ме нервира е че ми се смее насреща когато и се скарам и най вече когато и обяснявам нещо. Сякаш майтап си правя. Дразня се за това, че не е внимателна, мисля, че на 2 години и 8 месеца би трябвало да разбере, че чашата не може да я държи с 2 пръста. За това повече няма да давам да пие сама.

Такааа... според мен става въпрос за класическия детски пубертет. Забелязах, че на повечето от вас децата са им около 2.6 - 3 год. При нас този период започна точно на 2.6 и свърши на 3.5. Това, което в успокоително в случая е, че преминава. НАИСТИНА. По едно време си мислех, че всичко се прави нарочно, я за да ни пили нервите, я за да ни изпитва...Истината е, че търпение му е майката, но само ние си знаем какво ни коства това.
Между другото има хубава литература по въпроса.
Успех !

О, това май е друга работа. Явно детенцето ти подражава на големите и иска като тях да пие от чаша. Може да й обясниш, че големите пият и така - като държат чашите с цяла ръка. Нашето момиче поне много лесно се манипулира като й кажеш , че така правят големите 

Свърши тя. Търпението ми се изчерпа за сега. От тук нататък ще пие или с моя помощ или от бебешката си чашка. Килима ми стана на нищо вече.
Днес обаче доброволно пи вода от бебешката чашка.......има малък прогрес значи.

Децата се учат на респект като получават същото от отсрещната страна. С викане или шамари не става. Така се учат да се подчиняват на по-силния

Да, това е много разумно. Всъщност и аз се стремя така да бъде, ноооооо............малкото ми човече нещо злоупотребява с моя респект към него. Явно още не е узряла, така да се каже.  Ще и трябва време докато осъзнае що е взаимно уважение...

   Трябва да си " изработите " различни интоноции на гласа . Обръщението кам детето може да звучи гальовно, нежно, равнодушно, назидателно, строго. В тази възраст те навлизат в "бебешкия пуберитет" и пробват, до колко могат да " пилят " нервите на мама. Децата не са лоши, обръщайте им повече внимание. Хвалете ги за всяко нещо, което направят добре. Похвалата им действа много стимулиращо. Те обичат да правят нещата , като мама или тати. Опитайте да ги приобщите към домакинската работа, възлагайти им някоя "задача" и те ще се почувстват ангажирани и отговорни.
   Аз съм против шамарите, но наказание за беличките трябва да има    ! Всяка от вас може да си измисли някакво "наказание" . При нас неотказно действаше " под телефона ". В кухняка имахме закачена на стената етажерка за телефон / 1.20-1.30 м от пода /. При беля заплашвах, че ще наказвам под телефона, при по-голяма беля с ледено спокойствие и още по-леден глас казвах " Марш под телефона ! " , а най-страшното " Марш под телефона с лице към стената! ". Никога не са стояли повече от минута, но наказанието им действаше силно. Веднага се извиняваха или с рев престояваха "под телефона" . Много се озадачих   последния път, когато наказах Влади, вместо рев, се разнесе бурен смях !    Готвех в бокса , а той се залива от смях и ме пита 7 " На колене ли да застана под телефона ? " . Шокирах се,    никога не бях използвала, чак такива сурови наказания ! " Не , разбира се, че не ! С лице към стената ! ". Той ме хвана за ръката и ме заведе в трапезарията . Беше надраснал етажерката !!!  Не можеше да стои прав под телефона. Напуши ме смях, но запазих самообладание и обявих сериозно, че ще помисля за ново наказание. Явно рядко ми се е случвало да прибягвам до действително наказание, достатъчно беше просто да спомена, че ще ги накажа " под телефона " !

И аз съм на това мнение. Ако се случи да викна, малката започва да ми крещи, да ме бута и  удря. Въздържам се да и посягам. Аз споделих как процедирам с нея.