Предстой ми секцио и много ме е страх.Как ще се чувствам след операцията и много голяма ли е болката,ще мога ли веднага да кърмя бебето и кога ще мога да се движа ? Как ще изглежда корема ми след раждането ,ако всичко е минало нормално? Какво трябва да знам за операцията?
- Публикувана: 26 ноем. 2014, 17:01 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2015, 15:07 ч.
Страх от секцио
Не мога да повярвам, че няма поне 10 теми, в които да намериш отговор на въпросите си относно секциото 
А, това, че те е страх май не е причина да се пуска тема
Би могла да го обясниш и включвайки се в тема за секциото. Ей, така по между другото...
Или вече може да си пускаме теми от сорта на "Страх ме от страха, баууу...
А, това, че те е страх май не е причина да се пуска тема
Би могла да го обясниш и включвайки се в тема за секциото. Ей, така по между другото...
Или вече може да си пускаме теми от сорта на "Страх ме от страха, баууу...
Hushpuppy, загуби 2 минути от живота си да напишеш безсмислено мнение, вместо да отговориш на въпросите - fuck logic. Да се подиграваш със страха на другите не ти прави чест.
Oтносно секциото - от наблюденията ми за мои познати първия и втория ден са по-кофти, но никоя не се е оплакала от зверски болки. Все пак всичко е индивидуално, но е нормално да си задаваш такива въпроси. Какво трябва да знаеш за операцията и какво да очакваш после най-добре ще може да ти отговори лекарят.
Oтносно секциото - от наблюденията ми за мои познати първия и втория ден са по-кофти, но никоя не се е оплакала от зверски болки. Все пак всичко е индивидуално, но е нормално да си задаваш такива въпроси. Какво трябва да знаеш за операцията и какво да очакваш после най-добре ще може да ти отговори лекарят.
Имам 2 секциа през 5 години.Първото с епидурална+спинална упойка,второто само със спинална.Мен лично,колкото и да не ми вярвате нито при едната нито при другата операция ме е болял разреза.Болки имах само докато ми контрахираше матката първите часове след раждането.Операциите ми бяха едната по обяд,другата сутринта и при двете на следващия ден след закуската и обяда си вървях изправена и си гледах сама детето.Бебчето още на втория ден ми го донесоха да го кърмя.Не се сещам какво друго да пиша,но ако имаш други въпроси с радост ще ти отговоря 
За мен изобщо не беше страшно .Когато се събудих след секциото ,усетих някаква тъпа болка,биха ми инжекция/обезболяващи/ и болката спря.След два часа ми донесоха бебето.
Първият ден ме болеше повече гърлото и бях замаяна.
На другия ден пак ме заболя ,когато се изправих,но не беше силна болка.Колкото повече се раздвижвах,толкова по-малко ме болеше.Разхождах се в стаята и по коридора.
На 3 ден болка нямаше ,слизах по стълбите .
Първият ден ме болеше повече гърлото и бях замаяна.
На другия ден пак ме заболя ,когато се изправих,но не беше силна болка.Колкото повече се раздвижвах,толкова по-малко ме болеше.Разхождах се в стаята и по коридора.
На 3 ден болка нямаше ,слизах по стълбите .
И аз имах секцио преди малко повече от година и също много ме беше страх, но всичко мина нормално! А това е най-важното! Болката е търпима поне за мен беше! Най-много ме беше страх дали ще ми направят операцията успешно, дали бебето ще е добре, дали ще ме хване добре упойката, не съм се вълнувала от твоите въпроси, но и те са важни Най-тежко ми беше първата нощ в реанимацията, но е важно да се раздвижиш на следващия ден, иначе повече ще те боли! Първото раздвижване е най-болезнено, но ако се стегнеш, ще се справиш За кърменето - когато ти дадат бебето веднага започни да го слагаш на гърдата, дори все още да не е потекла кърма. Бебето ще активира производството, при мен до изписването вече се кърмехме успешно и така до 11тия месец! А корема ти ще изглежда все едно още има бебе в него, но след няколко месеца ще се оправи! Специално при мен разреза е направен много ниско и стои под бикините, не се вижда изобщо, а корема ми има много стрии, което го прави грозен, но това не е от секциото! Ако ги нямаше тях, щеше да си бъде като преди забременяването.
Пожелавам ти успех с операцията, много късмет , свестен и опитен екип!!! И най-важното едно прекрасно и здраво бебенце!
Най-тежко ми беше първата нощ в реанимацията, но е важно да се раздвижиш на следващия ден, иначе повече ще те боли! Първото раздвижване е най-болезнено, но ако се стегнеш, ще се справиш За кърменето - когато ти дадат бебето веднага започни да го слагаш на гърдата, дори все още да не е потекла кърма. Бебето ще активира производството, при мен до изписването вече се кърмехме успешно и така до 11тия месец! А корема ти ще изглежда все едно още има бебе в него, но след няколко месеца ще се оправи! Специално при мен разреза е направен много ниско и стои под бикините, не се вижда изобщо, а корема ми има много стрии, което го прави грозен, но това не е от секциото! Ако ги нямаше тях, щеше да си бъде като преди забременяването. Пожелавам ти успех с операцията, много късмет , свестен и опитен екип!!! И най-важното едно прекрасно и здраво бебенце!
Мен пък ме беше страх да не тръгна да раждам нормално преди датата за секцио
Имам 2 броя. Болките не бяха нито много силни, нито дълготрайни. Най-тегаво е като се изправиш първия път, но не е толкова страшно. Станах на втория ден и двата пъти. Белегът ми не се вижда когато съм с бельо, хоризонтален ниско долу.
До колкото знам по-трудно се прибира коремът, но с повече усилия се постига. След първото секцио ми трябваха около 6-7 месеца, за да си върна нормалния корем.
Не се притеснявай, поне не и много, че то без хич не може
Успех!
Имам 2 броя. Болките не бяха нито много силни, нито дълготрайни. Най-тегаво е като се изправиш първия път, но не е толкова страшно. Станах на втория ден и двата пъти. Белегът ми не се вижда когато съм с бельо, хоризонтален ниско долу.
До колкото знам по-трудно се прибира коремът, но с повече усилия се постига. След първото секцио ми трябваха около 6-7 месеца, за да си върна нормалния корем.
Не се притеснявай, поне не и много, че то без хич не може
Успех!
Здравей и от мене!
Не се притеснявай от секциото. Самата операция продължава около 40 минути, в които ти си в съзнание и си говориш с екипа. След което оставаш за 24 часа в реанимацията, за да излезеш от упойката и на следващия ден вече си при бебчо. Ако пожелаеш,ще ти го дадат да го погушкаш още там. Най- важното след секциото е бързото раздвиждане. Разбира се, има болка, но тя е поносима. Особено, ако си мобилизирана и психически подготвена за нея. Но, ако много те боли, дават свещички и болката изчезва, но пак трябва да се раздвижваш.
Относно кърменето - още на втория ден имаш коластра и може спокойно да кърмиш бебчо. Първите дни се усеща болка при кърмене, но това е от свиването на матката. Но, ако искаш ми повярвай, но дори и тази болка е приятна.
В болницата оставаш 5 дни, а на седмия ти махат конците. Това е по - неприятно от раздвижването.
Аз съм с две секцио и моя корем се прибра към 40 ден, но това е вече строго индивидуално. Към днешна дата / 4 години след първото/ белегът почти е изчизнал, а вторият е изцяло върху първия
Пожелавам ти бързо възстановяване след операцията и наслада от най - красивите мигове с малкото човече!!!
Не се притеснявай от секциото. Самата операция продължава около 40 минути, в които ти си в съзнание и си говориш с екипа. След което оставаш за 24 часа в реанимацията, за да излезеш от упойката и на следващия ден вече си при бебчо. Ако пожелаеш,ще ти го дадат да го погушкаш още там. Най- важното след секциото е бързото раздвиждане. Разбира се, има болка, но тя е поносима. Особено, ако си мобилизирана и психически подготвена за нея. Но, ако много те боли, дават свещички и болката изчезва, но пак трябва да се раздвижваш.
Относно кърменето - още на втория ден имаш коластра и може спокойно да кърмиш бебчо. Първите дни се усеща болка при кърмене, но това е от свиването на матката. Но, ако искаш ми повярвай, но дори и тази болка е приятна.
В болницата оставаш 5 дни, а на седмия ти махат конците. Това е по - неприятно от раздвижването.
Аз съм с две секцио и моя корем се прибра към 40 ден, но това е вече строго индивидуално. Към днешна дата / 4 години след първото/ белегът почти е изчизнал, а вторият е изцяло върху първия
Пожелавам ти бързо възстановяване след операцията и наслада от най - красивите мигове с малкото човече!!!
След операцията ще има болка, ще се събудиш в реанимацията и ще ти бият болкоуспокояващи. Ще спиш доста през първия ден, ще лежиш изцяло по гръб, защото ще те боли, ако се опиташ да се обърнеш. След 24 часа ще те изправят, това е най-трудното, боли си и опъва, гледай да вървиш изправена да не се прегърбваш.... След реанимацията ще те преместят в стаята, там вече ще ти дадат да кърмиш бебето. Малко зор е до де ти се отпушат гърдите да кърмиш, при някой става лесно, при мен ми отне 4 дни - и това си боли... На мен ми даваха болкоуспокояващи под формата на свещички, така болката е поносима и не е чак толкова голяма, на други мои познати, раждали в различна болница не са им давали... Общо взето няма операция, която да не боли... Корема след секциото ми беше на половина голям, все едно съм в 4-5 месец бременна.., но лека полека се прибира..., белега е ниско долу и не се забелязва. Задължително си купи големи ,,бабешки гащи,, - памучни които да ти са над корема... и превръзки за след раждане. Относно самата операция, аз бях с пълна упойка - преспиват те и се събуждаш в реанимацията,носи си нужните документи и изследвания, за дане се наложи да ти правят нови - това отнема време..Колкото до конците - махнаха ги на десетия ден - въобще не боля, всичко беше около 2 мин.
Успех!
Успех!
Здравейте и от мен
Аз също родих преди два месеца със секцио.Чесно казано не ме беше страх от операцията а от това че още преди операцията доктора ми каза, че ще съм с пълна упойка, и няма да мога да разбера дали бебчо ще изплаче веднага,дали всичко ще мине по план... но слава на бога всичко е ок. Родих сина си в 3:10ч. и ми казаха че следобед ще трябва да се опитам да стана.Най-тежко ми беше щом се събудих след операцията.Имах торба с пясък на корема си,която едвам я изтурпях.С помоща на една сестра успях да се изправя макар и с болки,но колкото повече се движех бях по-добре.А за махането на шевовете неусетих нищо понеже моите бяха вътрешни и срязаха само възела в края на операцията.Започнах да кърмя на третия ден.И както казват всички - болката се забравя.Успех и от мен.
Аз също родих преди два месеца със секцио.Чесно казано не ме беше страх от операцията а от това че още преди операцията доктора ми каза, че ще съм с пълна упойка, и няма да мога да разбера дали бебчо ще изплаче веднага,дали всичко ще мине по план... но слава на бога всичко е ок. Родих сина си в 3:10ч. и ми казаха че следобед ще трябва да се опитам да стана.Най-тежко ми беше щом се събудих след операцията.Имах торба с пясък на корема си,която едвам я изтурпях.С помоща на една сестра успях да се изправя макар и с болки,но колкото повече се движех бях по-добре.А за махането на шевовете неусетих нищо понеже моите бяха вътрешни и срязаха само възела в края на операцията.Започнах да кърмя на третия ден.И както казват всички - болката се забравя.Успех и от мен.
Здравейте и от мен. Аз родих секцио преди 5 г., с пълна упойка. Когато се събудих от нея бях с торбичка пясък на корема и не усещах нищо. В момента в който ми я махнаха ме заболя за първи път. Пуснаха ми система с обезболяващи и болката спря. Раздвижих се трудно, аз не трябваше да кърмя (заради лечение започнало след раждането) и от таблетките за спиране на кърмата кръвното ми падаше рязко щом се изправех. Раздвижих се чак на 3-тия ден, така че освен опъване от конците болка почти нямаше в началото а после дори не ме е боляло. Махнаха ми конците в деня когато ме изписаха (7-ми ден) изобщо не усетих нищо. Макар че като видях огромните ножици за целта се изплаших 
но лекаря излезе прав не усетих нищо. Мен също ме беше много страх преди операцията, макар че ми бяха обяснили какво точно ще се случи страха е голямо нещо. Белега ми е ниско на корема и вече почти не се забелязва
но лекаря излезе прав не усетих нищо. Мен също ме беше много страх преди операцията, макар че ми бяха обяснили какво точно ще се случи страха е голямо нещо. Белега ми е ниско на корема и вече почти не се забелязва
Здравей и от мен.Аз сама поисках секцио,не ме беше страх от нищо,имах пълно доверие на екипът,а и мисълта за бебето ме беше обзела тотално.Бях със спинална упойка,говорих си с екипът,сестрата ми държеше ръката и ми казваше,какво следва . Беше ми замаяно от упойката все пак,но ми даваха кислород.Когато ми каза "сега ще извадят бебето" просто мозък ми излетя от адреналин,исках да я чуя,да я видя...........иииии така и стана,чух и първото изплакване и ми я показаха.След това веднага ми я дадоха в стаята и я положиха на гърда! Възстанових се за всички,учудващо много бързо,ставах още същата вечер.Въобще не съм се лигавали ,че не мога да ходя и ала бала.Щъках из отделението,разбира се леко преведена де,ноооо След 5-я ден си бяхме у дома-продължих с грижите с бебето сама,никой не исках да ми виси на главата и да се държи с мен ,като с инвалид и да не мога да си пипна детето,говоря за баби и майки.Мъжът ми беше по цял ден на работа,така че ,има ли желание,има и начин! Спокойно,няма нищо страшно.Относно белегът,моя е като усмивка,само се майтапим с него,че коремчето ми се усмихва.Късмет и здраво бебе
. Беше ми замаяно от упойката все пак,но ми даваха кислород.Когато ми каза "сега ще извадят бебето" просто мозък ми излетя от адреналин,исках да я чуя,да я видя...........иииии така и стана,чух и първото изплакване и ми я показаха.След това веднага ми я дадоха в стаята и я положиха на гърда! Възстанових се за всички,учудващо много бързо,ставах още същата вечер.Въобще не съм се лигавали ,че не мога да ходя и ала бала.Щъках из отделението,разбира се леко преведена де,ноооо След 5-я ден си бяхме у дома-продължих с грижите с бебето сама,никой не исках да ми виси на главата и да се държи с мен ,като с инвалид и да не мога да си пипна детето,говоря за баби и майки.Мъжът ми беше по цял ден на работа,така че ,има ли желание,има и начин! Спокойно,няма нищо страшно.Относно белегът,моя е като усмивка,само се майтапим с него,че коремчето ми се усмихва.Късмет и здраво бебе